Нека книгата Зоар оживее в мене.
Зоар: Когато Храмът e бил разрушен и Шхина заминала в изгнание в чужди за нея земи….
Всички плакали за това, съединявайки ридания и скръб и всичко това за Шхина, заминала в изгнание от своето място.
И така, както тя се е променила в изгнание, в сравнение с това, което е била, така и нейният мъж Зеир Ампин не светейки със своята светлина, тъй като тогава нямало на кого да свети, се е променил в сравнение с това, което е бил.
За това е казано: „ще помръкне слънцето при своя възход..”, „Тъй като е обезобразен обликът на човека„ – в този роб, Матата, така както по време на изгнанието се е променял неговият вид и цвят: зелен, бял, червен, в сравнение с това, което е бил.
Ние четем и очакваме, книгата Зоар да ни повлияе. Не е важно какви думи чета и без това не разбирам, какво стои зад тях.
Аз не разбирам смисълът на тези думи, какво значи: „зелено”, „червено„, „роб”, „Матата”, „Малхут”, за мене това е едно и също. Аз само искам всичко това да ми се разкрие, това е всичко!
А ако изведнъж ми се стори, че нещо разбирам, то аз ще си тръгна от урока успокоен, като че ли нещо съм получил. Но това е лъжа!
Аз нищо не съм получил, ако не полагам усилия над всяка дума, която не разбирам.
И аз не искам да разбирам със своя земен разум, на сегашното си ниво – аз искам това да ми се разкрие! Това и ще бъде моето желано състояние, моята следваща степен.
Аз искам реално да почувствам, за какво говори книгата, така че да оживе в мене!
Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010
Абониране чрез RSS