Да бъдеш религиозен означава да постъпваш в полза на ближния. Защото Творецът е такъв. Като при това, всеки е длъжен да достигне такова отношение към ближния. Мисията на религиозният е да помага на хората да станат такива.

Религиозният човек се определя според отношението му към другите хора, а не към обредите. Поведение само според обредите унижава Твореца и религията в очите на невярващите. То дава на невярващия невярна представа за религията. Виж статията на Балл аСулам „Същност и цел на религията“.

Не съществува религия освен Кабала. Всички земни религии са егоистични образования, чиято задача е абсолютно егоистична. Всички религии само разделят хората, те са създадени за да ги управляват. А истинската цел на религията трябва да бъде изкореняването на егоизма в човека!

Религията трябва да създаде условия, така че човек да може да се преобърне, както преобръщат почвата когато копаят. Религията трябва да създаде среда, която да принуди всеки човек да измени своето мислене, жизнените си ценности. Да принуди – защото иначе човек не може да се измени сам, колкото и да се старае.

Религията първо трябва да постави всички на еднакво ниво, независимо от религиозното им звание, общественото или материалното им ниво – цар и роб, богаташ и бедняк, всички са равни. Оценката на всеки е само според любовта му към ближния, а не според обредите които извършва.

Не е възможно религиозният човек да презира другите (нерелигиозните, с друга вяра, чужденци).

Краят на религията се състои в това, че хората започват да я възвеличават, като по този начин възвеличават и самите себе си, като че ли и принадлежат. По такъв начин религията се превръща в още една власт!

Религията – това е лична връзка с Твореца, произхождаща от усещането на себе си, като сливащ се с цялото човечество. И затова Религията представлява лично, частно дело на човека и не подлежи на оценка отвън.

Мисията на религизният човек е да внесе в нашият свят усещане на Твореца, висшия живот.

Откъс от урока по статията „Същност на религията и нейната цел“

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Зоар: Молитвата на масите се издига до Твореца и Творецът се украсява с тази молитва.

Нали тя се издига с различни молби: един моли за милосърдие, друг за мъжество, трети за жалост и включва няколко страни: лява, дясна и средна….

Обаче молитвата на един човек не включва всички страни и има само една форма: или той моли за милосърдие, или за мъжество или за жалост.

И за това индувидуалната молитвата е несъвършена и не може да бъде приета, подобно на общата молитва, тъй като не включва трите линии.

За да се достигне до обща молитва, молитва за всички, като за едно цяло, за да бъдат едно цяло, трябва да се преминат много трудни състояния на вътрешно търсене, за да се разбере, че:

1. Духовната цел е по– важна от всички други цели.

2. Тя не може да бъде постигната индувидуално, а само като се създава от частните стремежи към един общ – тогава той ще бъде подобен на Твореца и ще го изпълни висшата светлина.

Само такава молитва може да бъде чута и да предизвика поправящи действия на висшата светлина.

Четенето на книгата Зоар предизвиква в нас разбиране, че сме длъжни да бъдем заедно, нали без излизане от себе си навън е невъзможно да се постигне отдаване, свойствата на Твореца, съществуват във висшия свят.

Казано е: „От любовта към творението, към любов към Твореца”. Творецът ни е създал илюзията, че около нас има много хора, а ние сме длъжни да разрушим тази илюзия и да разберем, че всичко това се намира вътре в мене и да Го помолим да обедини вътре в мене целия свят.

Тогава молитвaта на масата от хора ще се превърне в молитва на един.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако низшият не може нищо да получи, то висшият съкращава себе си. Затова парса, е съвършено особено място, където става съкращаването на висшия.

Възниква огромна разлика между това, което е над парса – светът Ацелут, където може да се разпространява светлината и властва Бина-отдаване, и тези, които са под парса – световете Брия, Ецира, Асия, където властва Малхут, желанието за получаване.

Една обща структура се разделя на две части, противоположни една на друга: в горната работи Творецът, а в долната – творението. Това е вече първата стъпка към създаване на бъдещи връзки между творението и Твореца.

До тогава, творението е правило само това, което му е заповядала светлината. Светлината ме отменя и там където ме ръководи, аз мога да стана отдаващ.

Сега възникват две царства, абсолютно противоположни едно на друго – царството на светлината и моето царство, където управлявам аз!

Светлината си отиде от мен и аз направих съкращение на своето желание. И след това, в това пусто място на съкращението, прииждат нови желания – егоизтични, клипа.

И тогава ние се разделяме, като два полярни свята! Над парса, в светът Ацелут (“eцло” – “в Него”) – пълно поправяне, безкрайна светлина.

А под парса, всичко е обратно – цари разделяне, злото и всички престъпления, каквито можете да си представите…

Така ние с Него ставаме явно противоположни и ненавистни един на друг, още по-далечни – но нас ни разделя само тънка преграда, средната третина Тиферет, клипат Нога, в която е и съсредоточена цялата моя свобода на волята.

От една страна, навърха е Творецът, святоста, а от друга, долу под парса негодно творение, егоизъм, нечистота, а аз съм посредник между тях, посредата.

В тази тясна плоскост е цялото мое съществуване, моето„ АЗ“.

На мен са ми дали да се вклиня в тесен коридор между тях, между тези две огромни армии: силата на получаване и силата на отдаване, за да бъда посредникът между тях и да ги доведа до компромис, връзка, любов.

И когато ги съединявам в едно – така изграждам самият себе си, съставен от тях двете. И този един – ще бъда АЗ!

Откъс от урока „Въвеждане в науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията „Характеристика на науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Preparation for the Lesson – Download: |

MP3

Shamati, Article 47 – Download: |

MP3

Shamati, Article 63 – Download: |

MP3

Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 17 – Download:  |

MP3

The Book of Zohar, Chapter “Vayeshalah”, Item 137 – Download: |

MP3

Подоготовка к уроку – Скачать:  |

MP3

Шамати, Статьа 47 – Скачать:  |

MP3

Шамати, Статьа 63 – Скачать:  |

MP3

Введение в науку Каббала, п.17 – Скачать:  |

MP3

Книга Зоар, глава Ваишлах, п.137 – Скачать:  |

MP3

Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски

Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

В нас има много желания и ние сме длъжни да ги сортираме.Част от желанията ние можем да съотнесем към одаването,свързано с ближния.

Ако въпреки това, което разбирам, че всичките ми желания са за самонаслаждение и други желания в мене няма, аз мога да ги използвам за връзка с други души, а това означава , че мога да работя с тях в средната линия , в екрана „де-хирик“.

От една страна, това е желание, за получаване на наслаждение, а от друга страна, аз мога да работя с тях заради отдаване. Аз съединявам дясната и лявата линии, използвайки съединението им заради връзката с ближния.

Това се нарича молитва за обществото, което аз издигам и получавам свише сила, позволяваща ми да създам правилна връзка.

Аз съм способен да пожелая, щото така да се случи. Това означава, че аз издигам МАН и получавам сила, наричаща се „ключ“ (мифтеха), разкриваща ми небесата – висшият свят.

Но има и такива желания или части от желания, в които не съм способен да се съединя с другите. Аз мога това да направя само до някаква граница, но не повече.

Затова тези желания или части от желания аз отсичам и изхвърлям в канализацията. Аз засега не работя с тях.

Възможно е впоследствие в мене да има сили и аз виждам,че ако не ги използвам за да се свържа с други души, то много губя и причинявам също толкова зло.

Но за сега не осъзнавам в тях зло, а само виждам, че не съм способен с тях да работя и ги отхвърлям.

А с тези желания, които съм способен да използвам заради връзка с близките, аз работя в партньорство.Това партньорство се нарича „екран де –хирик“.

Така човек през цялото време работи вътре в себе си, сортирайки свойте желания, сили и свойства, обединявайки ги в различни групи, така че всеки път да създава от тях особено отношение към ближния.

На него му се струва, че това е ближния, но всеки път вижда, че в действителност това е част от самия него.

По такъв начин,той се старае да се издигне от тази въображаема картина към духовният свят, където разкрива, че всички ние сме свързани в едно тяло – Обща душа.

Такова е условието за разкриване на Твореца, Висшата сила – за да представим себе си като „един човек с едно сърце“.

От урока по книгата Зоар, 09.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Preparation for the Lesson – Download: |

MP3

The Book of Zohar, Chapter “Vayeshalah”, Item 121 – Download: |

MP3

Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 90 – Download:  |

MP3

Preface to the book of Zohar, Item 15 – Download:  |

MP3

Подоготовка к уроку – Скачать:  |

MP3

Книга Зоар, глава Ваишлах, п.121 – Скачать:  |

MP3

Введение в науку Каббала, п.90 – Скачать:  |

MP3

Введение в книгу Зоар, п.15 – Скачать:  |

MP3

Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски

Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv

Filed under: Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Ако четейки Зоар и срещайки имена като Яаков, Исав, Авраам, Ной, ние ще приемаме всички свои предишни представи за Тора, като някакъв исторически разказ и ще се объркаме тотално. Изобщо няма да разберем, за какво ни разказва Зоар.

Необходимо е да влезем в едно като че ли празно космическо пространство – няма земно кълбо и нищо, което някога на него се е случвало, всичко това така ни се е струвало.

Времето, движението и пространството са само илюзия, съществуваща във нашето въображение.

Мислим си, че нещо е съществувало преди хиляди години и сега правим разкопки и дори намираме някакви кости като доказателство, но всичко това съществува само в моето възприятие и усещане и това аз наричам реалност.

А аз искам да достигна до правилното разбиране, до желанието, в което съществува решимот (информационните гени) и именно него изследвам, а не археологическите разкопки.

Искам да видя целия този свят намиращ се вътре в моето желание, само там в действителност съществува той! Нужно ми е да премина към възприемане на истинската действителност, вместо въображаемата.

Искам да видя обкръжаващите ме хора като различни форми, образи вътре в моето желание, а не като привиждащите ми се физически тела.

Искам да видя, че вътре в моето желание се вмества цялата реалност, включително дори Твореца. Тогава то се нарича Малхут в Света на Безкрайността.

Длъжен съм да съединя всичко заедно – всичко се намира вътре в едно желание.

Там виждам различни образи, действия, движения във времето и пространството: материални и духовни, защото в мен действа светлината, Творецът и така постепенно, стъпка по стъпка ме води към истинското, правилно разбиране на Неговите действия.

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→