Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,
Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.
В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.
А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.
Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.
Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.
Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.
Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.
“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).
При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.
Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.
Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.
За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.
Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.
Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.
А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.
Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).
Filed under: Духовност -
Няма коментари→
| 
