Отношението на Твореца – Моменти от Кабала
Posted on декември 19th, 2009
Entries in the '' Category
А сега погледни на себе си!
Posted on декември 18th, 2009
Въпрос: Какво означава разпадането на келим, когато свойствата на Твореца проникват в свойствата на творението?
Отговор: Аз съм създаден да бъда получаващ и разбирам само от напълване. Висшата светлина ми подейства и ме потисна – показа ми свойството отдаване и ми е внуши срам заради моя егоизъм.
Това е извършено върху мен със силата на светлината. Засега я виждам, готов съм да и подражавам, но вътре в себе си оставам предишния.
Сякаш съм попаднал в изискана компания, в която говорят за музика, литература, живопис и на мен също ми се иска да бъда такъв.
Гордея се със себе си и ме е срам да си спомня, какъв съм бил допреди да попадна в компанията.
А след това излизам от там и виждам, че всичко е позволено, които и да са желания не са срамни, нито която и да е мръсотия и лъжа и аз също започвам да смятам и да постъпвам по този начин, мислейки, че това е житейската правда.
Т.е. творението е било под влияние на светлината, но това не е негова вътрешна същност, не е поправено.
Необходимо е мракът да засияе като светлината и да се поправи цялата мръсотия вътре в творението, неговото егоистично желание, изначално противоположно на Твореца – а не просто да се съкрати.
Как да се излъже творението, така, че да бъде заставено да разкрие себе си? Като че ли се прилепваш към някого и оставаш прилепен докато не му кипне, и не покаже истинското си лице. Именно това се случва с творението при разбиването на келим-свойствата.
Но творението засега нищо не знае за това. То се намира под въздействието на светлината. Като че ли съм се присъединил към една прилична компания и също се чувствам достоен, солиден и чист.
След това изведнъж ми дават някаква задача и се разкрива цялата истина – всички ще разберат какъв съм. Какъв позор, какъв крах!
Аз желаех да правя като тях – да получавам заради отдаването, а на практика се разкрива цялата ми злина.
Творецът и творението се намират един до друг, разделени от тънка преграда, която се нарича „парса”.
И ако разбием тази стена, то творението ще разкрие цялото зло затворено в него – в сравнение с всичкото добро, съществуващо в светлината.
Те са били един вид заедно, но изведнъж стената (парса) между тях се е разбила и те са застанали един срещу друг!
Ти виждаш колко добър и отдаващ е Твореца – а сега погледни на себе си! – Без такова разкриване на своята природа, противоположна на Твореца, няма да можем да постигнем подобие с Него.
Сутрешни Уроци – 18 Декември 2009
Posted on декември 18th, 2009
Preparation for the Lesson – Download: 
| 
Shamati, Article 26 – Download: |
Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 17 – Download: |
The Wisdom of Kabbalah and Philosophy, Lesson 3 – Download: |
Подготовка к уроку – Скачать: |
Шамати, статья 26 – Скачать: |
Введение в науку Каббала, п.17 – Скачать: |
Каббала и философия, Урок 3– Скачать: |
Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски
Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv
Господа, не забравяйте да препускате и скачате
Posted on декември 17th, 2009
Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?
Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.
На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.
А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.
Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.
Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.
Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.
Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.
Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.
Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.
По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.
Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.
В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.
Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.
Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.
Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.
Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.
Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.
От подготовка към урока, 11.12.2009
Сутрешни Уроци – 17 Декември 2009
Posted on декември 17th, 2009
The Book of Zohar, Chapter “Noah”, Item 368 – Download: |
Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 79 – Download: |
Concealment and Disclosure of the Creator, Lesson 2 – Download: |
Книга Зоар, глава Ноах, п.368 – Скачать: |
Введение в науку Каббала, п.79 – Скачать: |
Скрытие и раскрытие Творца, Урок 2 – Скачать: |
Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски
Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv
Сутрешни Уроци – 16 Декември 2009
Posted on декември 16th, 2009
The Book of Zohar, Chapter “Noah”, Item 348 – Download: |
Preface to the Wisdom of Kabbalah, Item 75 – Download: |
Concealment and Disclosure of the Creator, Lesson 1 – Download: |
Книга Зоар, глава Ноах, п.348 – Скачать: |
Введение в науку Каббала, п.75 – Скачать: |
Скрытие и раскрытие Творца, Урок 1 – Скачать: |
Достъп до уроците и на: Германски, Иврит, Испански, Италиански, Френски и Турски
Уроците се провеждат ежедневно от 3:00 до 6:00 сутринта по www.kab.tv
Ханука – празник на светлината в мен!
Posted on декември 15th, 2009
Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: „свещ“, „масло“ и „фитил“, то тогава стига до състояние, което се нарича „Ханука“ (от думите „хану ко“ – „спряхме се тук“), т.е. кратък отдих посредата на пътя.
„Масло“, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.
Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).
Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.
Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!
Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.
Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.
Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.
Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.
Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.
Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.
В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.
Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.
Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.
От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009