Въпрос: Какво ще е ползата за човек, ако не изучава Кабала, а само чете книгата Зоар?

Отговор: Книгата Зоар е централна книга в науката Кабала. За нас книгата Зоар с коментарите „Сулам” е най-ефективния и силен източник за поправяне на душата.

Във всеки от нас има разбита душа, която е напълно скрита вътре. Ние не знаем какво представлява тя.

Това е огромно, безкрайно желание (кли), което съществува във всеки човек. Длъжни сме да я извадим, разкрием и поправим, и в нея да усетим вечната реалност, наречена „Творец”.

Усещайки и разкривайки я, аз отъждествявам себе си с нея. Резултатът от това е, че аз и Творецът ставаме едно цяло.

Всичко това се осъществява за сметка на висшата светлина – силата, която ми въздейства и като допълнение към усещането на този свят развива в мен също и усещането, че се намирам в духовната система.

Не е достатъчно, ако човек само чете с нас книгата Зоар. Защото Баал Сулам е написал четири предговора преди нея.

Той неслучайно ги е написал в качеството им на предговори към книгата Зоар, а не отделно от нея.

„Въведение в науката Кабала” действително въвежда човека в науката Кабала.

„Въведение в книгата Зоар” дава на човека правилен поглед върху книгата Зоар, с помощта на който той ще може да я чете.

„Въведение в коментарите Сулам” описва целия строеж на духовната система в три линии.

В „Предговор към книгата Зоар” става дума за общата система на творението, за изследванията и основополагащите въпроси, за трите състояния на творението, за степените, по които се издига душата.

След тези четири предговора заедно с книгата Зоар, на човек не му е необходимо нищо повече. Защото в тези предговори има всичко.

Разбира се, има още един особен предговор – „Предговор към Талмуд на Десетте Сфирот”. Но, когато човек започне да изучава Зоар ще види какво е написано в Талмуд на Десетте Сфирот и в предговора към него.

Той отвътре ще усети същите обяснения, които Баал Сулам дава в други статии. Всички тези изводи и факти, той ще почувства от книгата Зоар – но с четирите нейни предговора.

Затова трябва да има особен курс, предхождащ изучаването на книгата Зоар. Човек може да изучава Зоар с нас като едновременно с това премине и такъв курс. Това ще му е достатъчно.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо предстоящият конгрес се нарича „Зоар – на народа“?

Отговoр: Зоар – това е най-голямата светлина, идваща към нас от системата Арих Анпин, светлина, която ни поправя.

„На народа“-означава,че ние искаме да се съберем заедно, както е написано: „Аз се намирам в своя народ“- в тези, които се обединят като едно цяло, за да разкрият в това съединение Твореца-светлина, любов и отдаване.

Затова конгресът има такова название. Ние се стараем да се сближим и да съберем, както се казва, раздробените части, а светлината да ни подейства и спои всички заедно, да стане клей, който ще влезе между нас.

Така светлината на Зоар влияе на хората, затова конгресът се нарича „Зоар – на народа“. В това няма нищо мистично.

Говорим за поправка на човека, обществото, света. Аз си мисля , че тук който и да било, едва ли може да възрази…Кабала разкрива за човека само полезното и доброто.

Откъс от урока по „Предговор на книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако претеглим на духовната везна голям кабалистичен конгрес, посветен на книга Зоар, който ще бъде през февруари, то колко години учене заема той?

Отговор: Това ще ви кажа след конгреса, когато мога да го преценя. Сега не знам това, защото всичко зависи от вас! От това, доколко ще се съедините, с каква сила!

.С каквато сила ще поискате вътрешна промяна – доколко всеки ще поиска да се издигне над своя егоизъм.

От това ще зависи вашето поправяне. Отгоре няма ограничения – всичките ограничения произлизат само от самите нас.

Откъс от урока по „Предговор към книга Зоар“ 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Книгата Зоар, главата „Ки-тиса“, п.24: „Подобно на бременна жена, която при започване на раждането се превива, крещи от своите мъки”.

„Подобно на бременна”, тъй като заченалата обичайно преминава девет пълни месеца на бременност.

Необходимо ни е време, за да почувстваме цялото свое зло. В началото просто започваме малко по малко да го усещаме, но това все още нищо не означава.

Всяко състояние трябва да премине през всичките 4 стадия, докато напълно не го постигнем заедно с неговите корени и можем да решим, че това не е нещо случайно или временно, а е лошо изначално в самия си корен и ние трябва да се избавим от него. Тогава в нас се появява силата да го изкореним.

Но има много такива по света, които са преминали само ден или два от деветия месец, а всички схватки и напъни на тази бременна са вече в деветия месец.

И едновременно с това, макар и да е минал само един ден от деветия и месец се смята, че е преминала напълно всичките девет месеца.

Тук Зоар говори за разкриването на злото, за изгнанието и освобождението, и за това, че не е необходимо да чакаме края на 6-те хиляди години, ако се намираме в усещането, че вече е дошъл деветият месец на „бременността” и родилните мъки на изгнанието, което означава, че вече можем да завършим целия този процес на поправяне.

И също така Исраел, тъй като са изпитали вкуса на изгнанието, ако се върнат към разкаяние, им се зачита сякаш над тях са преминали всички бедствия, споменаващи се в Тора.

Нещо повече, изпитали са толкова страдания още от времето, когато е започнало изгнанието.

Тоест периодът на изгнание не зависи от времето. То зависи от него само до срока „9 месеца”. Ние трябва да преминем първите „8 месеца” на тази бременност, в това няма съмнение.

Но когато започнем да чувстваме макар и първия ден на 9-тия месец, по-нататък всичко зависи от това усещане, от нашето осъзнаването на цялото наше зло сравнено с неговия корен.

И тогава вече можем да излезем от изгнание, нали „ще ни се зачитите, сякаш над нас са преминали всички бедствия”!

Има период, който се нарича „8-те първи месеца” – време на подготовка, време на изгнание, което сме длъжни да преминем. И няма възможност да го избегнем или съкратим – това е периодът до времето на Ари.

А от Ари и по-нататък започва вече друго време, което можем да съкратим все повече и повече – колкото по нататък се придвижваме, толкова по-силни стават „родилните мъки” на нашето развитие и можем да го завършим много преди края на 6-те хиляди години.

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Върху нас действат две сили. Вътре в нас расте нашето его и ни отделя един от друг в замисимост от степента на нашата ненавист.

Но от друга страна, има външна сила, която ни затваря в кръг и тогава аз нямам избор!

Въпреки че не съм избрал да се намирам в глобална връзка с целия свят, аз не искам това – така го е устроил Творецът.

Наистина от една страна в мен се събужда негативната сила по отношение на всички, а от друга страна всички останали ме обграждат с такива тесни обръчи, че няма къде да се скрия.

Така попадам в пресата между тези две сили. Това е направено преднамерено, за да нямам изход.

Всеки с удоволствие би прекъснал всички връзки между народите, цивилизациите, между когото и да е.

Но ние ще разкрием, че зависим и от най-малките държави, макар че те нищо не решават.

Целият свят не може да се справи с някакви си там пирати в Сомалия. А има и още много други подобни терористични организации.

Защо не можем да ги унищожим? Не ни дава висшата сила. Ние всички зависим един от друг и няма къде да се скрием.

На земята съществуват 191 държави и ние ще видим какви проблеми още ще възникнат, когато се разкрие зависимостта ни един от друг.

Представете си, какво ще стане, когато получите някаква травма на крака – макар и да е дребна, но главата вече не работи, не обръщате внимание на нищо друго, тази малка болка не ти дава възможност да функционираш нормално.

Не можем да се справим с нито една терористична държава, защото не сме единни!

Ако целият свят би тръгнал обединен, заради него биха затворили всички банки, биха престанали да купуват нефт – и всичко приключва.

Какво биха могла да направи тя! Утре нямаше да има нищо. Всички граници около нея щяха да бъдат затворени – нито да могат да влизат, нито да излизат.

Както се случва с нашия организъм. Когато в него проникне някакво чуждо тяло, трънче например, организмът ни веднага го изолира в капсула и започва да го държи в изолация, докато не се образува абсцес и то заедно с гнойта не излезе навън.

Нима ние се държим така при всаимоотношенията си с терористите? Не, защото няма световно съгласие. Но ние трябва да се учим от природата, как да постъпим с тях.

Не е необходимо да бъдат унищожавани. Трябва само да се стигне до общо съгласие, че с тази част на общия организъм ние не влизаме в никакъв контакт.

И тогава те много бързо ще се поправят. Няма по-силно въздействие от това.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 07.02.20

Filed under: Зоар - Няма коментари→