Въпрос: Как да водим разпространението, така че то да не предизвиква антагонизъм?

Отговор: Подходът е прост. Преди всичко, разкриваме кризата, без да плашим хората, показвайки им реалната ситуация.

А ситуацията е такава, че сме противоположни на глобалната и интегрална природа. От биологията, зоологията, кибернетиката, физиката, астрофизиката и другите научни дисциплини знаем, че природата е глобална и всички нейни части са взаимосвързани, всички се намират в хомеостаза, равновесие, хармония. Всички, освен човекът.

Човекът е бил насочен нарочно по егоистичния път на развитие, продължаващ до днешно време. И ето – сега се оказваме в криза по отношение на природата. В своето развитие човешкото общество само се превърна в глобална система и навлезе в пряк конфликт с природата.

Намирайки се в природата, ние ѝ се противопоставяме. В това се състои кризата: не съответстваме на природата. И докато не приведем себе си до съответствие с нея, ще ни бъде лошо. Така става при което и да е понижение на параметрите, било то температура, налягане или нещо друго. И затова, ако не се адаптираме към обкръжението, изпитваме криза.

Оттук следва да разберем какво можем да направим, как човешкото общество може да постигне съответствие с природата. Съответствието означава, че трябва да бъдем хармонично обединени помежду си и, също така и хармонично свързани  с природата. А хармонията изисква от нас балансирано да получаваме и отдаваме. Защото в природата действат само две сили: на получаване и на отдаване.

Ако реализираме такъв подход и в човешкото общество, и по отношение на външния свят, то ще заживеем добре. Хиляди научни статии го потвърждават. Трябва само да покажем и обясним това на хората. Ние не добавяме нищо от себе си, просто подреждаме материалите и ги предоставяме: “Вижте, ето в какво се заключава нашият проблем. Това казват учените, икономистите, социолозите. Така че, нека в съответствие с тяхната диагноза, да се погрижим за лекарството. Нека излекуваме себе си.“

За обяснение не прибягваме нито към науката кабала, нито към религията. Единствено подреждаме правилно притежаваните научни данни и ги показваме на хората.

Оттук възниква въпросът: как да поправим нашите взаимоотношения? Как да поправим човека? В отговор обясняваме това, което сме преминали в раздела “Свобода на волята“ и в едноименната статия на Баал а-Сулам: човекът е следствие на обкръжението, затова трябва да изменим обкръжението така, че то да въздейства по друг начин на всекиго. Трябва изкуствено, чрез игрови методи, да създаваме между нас правилната среда.

Аз изграждам обкръжението, въздействието на което променя самия мен. Да, аз играя и се преструвам , всъщност не желая да съм добър и отзивчив. Но все пак съм създал широко обкръжение, което ми влияе по различни начини и, благодарение на това, се променям.

Ето какво трябва да правим – подобно на това, как възпитават децата. Изграждайки обкръжението и усещайки промените в себе си, ще опозная своята природа и Природата като цяло. Ставам мъдър като Твореца и издигам себе си на Неговото стъпало. Точно в това е и целта – не в това да се справя с кризата и да заживея добре в нашия свят, а в това, поправяйки кризата, да издигна себе си на следващото стъпало.

От 1-я урок в Ню-Йорк, 11.09.2011

[54540]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

За нас е необикновено сложно да изменим представите, които са се събирали в нас през целия преживян живот – просто е невъзможно. Така и оставаме със старото възприятие и макар да ни се струва, че вече се променяме, то нищо не се придвижва. А сега ни е необходимо да сменим стария възглед с нов – в целия свят. Но от къде да вземем това ново възприятие – интегралния възглед?

Да допуснем, че целият свят би поискал утре да се превърне в интегрална, свързана мрежа, за да работи всеки с пълна енергия за обществото. (Макар че днес никой не иска и не го чувства така, но хайде да помечтаем.) Но от къде да разберем как да построим такава система – как трябва да сме свързани и да взаимодействаме помежду си?

Как да построим такава държава и общество, промишленост, търговия – тъй като всичко това трябва да съществува, докато живеем в материалните тела. Затова трябва да организираме цялата система на отношения, обезпечаващи нашия живот на земята, за да удовлетворим потребностите на своето животинско тяло.

За това са ни необходими множество системи – и как да ги построим по законите на отдаване, когато всеки е свободен и свободно действа за максимално отдаване на другите? За да знае всеки какво да прави и работи в такава идеално организирана машина, където всички колела се въртят съгласувано? Това ни се струва като някаква утопия и как реално ще завърши такъв преход?

Може да се напише такъв роман, но как рационално да представим икономическата система, която е необходима в такова общество, структурата на държавата, правосъдието, целият този механизъм от големи елементи до най-малките винтчета? Обезпечаването със стоки, грижата за престарелите, семействата, децата, строителството, културата? Всичко това не е никак просто да се организира, защото всичко трябва да работи като „перпетуум-мобиле” без обикновеното за нас гориво!

Всичко трябва да работи с друга енергия – с любовта към ближния. Но откъде да се вземе тя? Ако просто ми я дадат свише, както днес любовта към собствените деца, то аз отново ще работя автоматично като машина – така че в какво е разликата? Вместо егоистичната любов ще ми действа любовта към ближния – какво ще се промени?

Тоест, необходимо ни е да построим едното над другото, за да работи за противодействие, за възвисяване, за да усещаме себе си между двата свята, двете желания, за да се повдига всеки през цялото време над своя егоизъм, теглещ го обратно към земята.

Не е лесно да се изгради такава система, за това не е достатъчна една революция, която да обърне всичко нагоре с краката и вместо едни роботи да направи от нас други – днес ни управлява егоистичното желание, а утре ще ни движи желанието за отдаване. Но тук няма голяма разлика, това се нарича да бъдете свети животни, които нямат избор как да действат.

Затова Баал а-Сулам пише, че е нужно да седим и да се учим, да придобиваме знание за това, как да изградим дори не себе си, а цялата тази система, целия свят и как това да се направи от всички заедно, съгласно това ново устройство! Именно такова строителство ни прави подобни на Твореца!

От урок по вестник „Народ”, 06.09.2011

[53827]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Преди всичко, трябва да разбираме особената ситуация, в която сме се оказали. Знаем от науката кабала, че някои действия се осъществяват отгоре, а другите трябва да изхождат отдолу, от страна на творението – иначе няма да бъдат творения. Не е възможно да родиш дете и да се отнасяш към него така, все едно че още се намира в корема на майка си. То е излязло навън, за да става все по самостоятелно, да се изявява, да проявява своите желания, свойства, действия, да се изгражда като човек.

Така е и в духовното развитие. При разпространяването на духовните светове, действията се осъществяват свише и всички те включвайки разбитите съсъди, са насочени натам, за да може творението отдолу от тъмнината, от подготвителния етап, противоположен на съвършенството, да проверява и сравнява своите състояния със съвършените състояния и да направи своя свободен избор.

Трябва още да изясним, какъв е този свободен избор, каква е тази ситуация, в кои случаи творението прави анализ и предпочита съвършенство за своето его. Това никак не са прости неща, свързани са с разнообразни прояви, разрези, детайли, възприятия, координатни оси и т.н.

Но като цяло, съществуват два подхода: Първият се осъществява свише, за да се подготви за човека всичко което е необходимо, духовните светове и парцуфите, а също така този свят с всичко, което се намира в него. Вторият подход се осъществява отдолу, когато човек го тласкат напред, за да се развива, докато изминавайки хиляди еволюционни години на развитие в качеството на социално създание, той не достига до повратната точка, която се ознаменува в кабалата като 1995 година. Тази дата е като жалон на върха на етапите, знак, че човек вече е задължен да разбира къде се намира и какво се изисква от него.

Тъй като реалността му не е случайна, и той не е хазяин в нея – съществува система, с която е длъжен да постигне съответствие. А затова трябва да я изучи, да я опознае.

Процесът се осъществява свише, отнел е хиляди години за развитие, включвайки изгнанието на еврейския народ и неговото завръщане в земята на Израел. Тези събития, изобщо всичко, което се е случвало до сега, е било подготовка, която дори не обсъждаме. Нашата задача е отсега нататък осъзнато да участваме в случващото се: да издигаме МАН, т.е. молитва за поправяне, с други думи казано, да издигаме сфирата Даат към висшия и т.н.

И така, свише са поставени определени условия, а ние от своя страна трябва да задействаме правилното желание за развитие, да искаме сили, да анализираме, да се учим – всичко. Тъй като няма какво да вземем нагоре, освен исканията си, но те трябва да са насочени към отдаване. И признак за това е – насочване към единство с ближния. В такъв случаи не допускам грешки и се устремявам към отдаване.

Този свят ми е даден – като външна, мнима картина. Но освен нея, нищо друго не ми е дадено. Ако с помощта на моята въображаема реалност мога да поема по верния курс към истинския свят, намиращ се от другата страна на тази илюзия – толкова по добре. Нека мъглата се разсее след това – важното е, че още отсега, промъквайки се през него, аз държа вярната посока към целта.

От урока от вестник „Народ“, 30.08.2011

[53094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Експериментът на съответствието (подчинението на групата Соломон Еш): На доброволеца му съобщават, че той ще премине тест за визуално възприемане. Той не знае, че останалите участници са актьори, а той е единственият, който наистина участва в теста. Тестът e за съответствие с групата.

На участниците показват картинка с 4 линии. 2 от линиите са очевидно еднакви. Молят участниците да назоват само еднаквите линии. Всички актьори дават неправилен отговор.  Доброволецът е смутен, но дава правилен отговор, макар и не съответстващ на останалите.

Показва им се следващата картинка. Всички актьори пак дават еднакъв неправилен отговор. Но доброволецът следва тях и дава същия неправилен отговор. Резултатите от експеримента винаги са еднакви.

Експериментът на Еш

Извод: Винаги стигаме до съответствието с групата. Ние сме много обществени същества. Много чувствителни сме към това, какво хората около нас мислят. Искаме да им се харесваме. Не искаме да изглеждаме „други“, следваме групата дори и да не вярваме в това, което те казват. Груповата динамика – това е една от най-мощните сили в човешката психология.

Еш обяснява подчинението на групата от изкривяване, което се случва в доброволеца на 3 нива: възприятие, мисъл и действие. На ниво действие доброволецът мисли, че останалите грешат, но все пак се включва в групата. На ниво мисъл доброволецът чувства, че има конфликт, но отхвърля собствените си мисли, като смята, че мнозинството има право. На ниво възприятие, възприятието на доброволеца наистина бива изкривено от отговорите на мнозинството.

Във всеки  случай, това потвърждава указанието на кабала –  да създаваме около себе си или да се включим в такова общество, което да те изгради такъв, какъвто сега решаваш да бъдеш за в бъдеще. Обкръжението днес – това си ти утре.

[51273]

Filed under: Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, на всички мои мисли и желания, като най-добрия път в живота, като любовта на Твореца?

Отговор: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, както и необходимото условие да създам връзка между мен и всички обкръжаващи, чак до пълна любов, т.е. съединяване на всички желания в едно, което се стремя да напълня.

Въпрос от английския блог: Винаги ме е интересувал въпросът за ”свободната воля.” Мисля, че за болшинството хора днес свободата на волята е невъзможна, защото всяко ”свободно решение” трябва да има предварителна причина, която е неизвестна за човека, готвещ се да вземе решение. Могат ли кабалистите успешно да заобиколят тази трудност?

Отговор: Свободата – не е в свободата на избор на изходните ми състояния, а в подема над моя егоизъм към постоянно единение със света, заради благото му. Затова ми е необходимо обкръжение и затова свободата на избор се свежда към избор на обкръжение.

Въпрос от английския блог: Какво означава в кабала ”жертвоприношение”?

Отговор: Пренасяме в жертва своя егоизъм, неговото изменение към отдаване и любов към другите, т.е. използване на егото не ”за себе си”, а ”за другия” – в това е вашата жертва.

[50476]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че ”свише винаги са съгласни с избора на човека: на какво стъпало иска да се издигне в духовното”?

Отговор: Свише винаги са съгласни, доколкото човек иска да се издигне, с какво желание и намерение да бъде. Творецът установява закона и повече не го променя, както е казано: ”Законът е даден и не се престъпва!”.

Той създава желанието за наслаждение и тези две сили: отдаване и получаване – започват да действат във вселената. А балансът между тях се установява от самото творение.

Тъй като силата на отдаване, идваща от страна на Твореца, е абсолютна, с нищо не се ограничава и не се променя. Абсолютът не може да се променя, той винаги е готов да ти служи. Колко? Колкото поискаш! Как? Както ти е угодно!

С други думи: ”висшият винаги е съгласен с нисшия”. Творецът не се бърка в нашите решения, независимо че всичко се решава на практика само от Него – защото ти Го задействаш! Всичко прави Той, но винаги по твоя поръчка. Ти сякаш през цялото време пишеш и Му изпращаш своите искания: да направи това и това за полза или във вреда – и така всяка секунда. А Той всичко изпълнява.

Затова е казано: ”Отворена е лавката и ръката записва” – т.е. ние влизаме в Неговия магазин и можем да си вземем каквото ни се иска сякаш вземаме на заем, независимо дали желаем да платим или не. Така Творецът е подредил вселената – от Негова страна действа законът за абсолютна любов и отдаване. А доколкото ти си ”за” или ”против” този закон – съответно ти ще усещаш себе си. И само това усещане ще те придвижва занапред.

Ако ти самият действаш да се приближиш към отдаването, то законът ще действа върху теб положително, тъй като ти ще усещаш все по-малко разлики между Него и теб. Но ако не искаш да се приближиш към Него или дори искаш да се отдалечиш, то съгласно това и ще се усещаш все по-зле и по-зле. Но това чувство все пак ще те подтиква да се върнеш обратно.

Но от страна на Твореца не се извършва никаква промяна. Защото ако Той се променяше, нямаше да се нарича Абсолют – би се получило, че Той би могъл да става ту добър, ту лош. И затова е казано: ”Аз своята представа за АВАЯ не съм променял!”, т.е. ”Законът е даден и не се престъпва!”.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 29.07.2011

[49759]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

[48373]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

В този свят ние нямаме никаква свободна воля – той е свят на следствието. И в това е неговата огромна разлика от духовния свят. Когато човек се издига в духовното, достигайки духовно стъпало, той получава свободен избор в мислите си, в решенията и действията си. Защото там се намират всичките сили, а в нашия свят са единствено следствията.

Тука вече ние получаваме готови картини и не можем нищо да променим в тях. Ако искаме да действаме сами, то трябва да се издигнем на духовно ниво – на стъпалото на свободния избор, на стъпалото на силите. И когато разкриваме в себе си тези сили и ги усетим (всичко се разкрива само вътре в човека), то тогава може да действаме със своя свободен избор и сами да решаваме какви сили да задействаме: тези или други.

Такава работа се нарича работа на Твореца. С това, че човек получава възможност за правилен избор за всички действия, той постепенно замества Твореца в управлението на силите на природата. И така постепенно той стига до това, че цялата реалност минава под негова власт.

На него през цялото време му се откриват нови сили, като че ли в свободна форма. Понеже има само две власти: властта на отдаването или на получаването. Тези две сили идват от Твореца, но къде е тук човекът?

А човекът стои между тези две сили, които му действат съвършено балансирано. Той се озовава в неутралната зона, независещ нито от силите за отдаване, нито от силите за получаване. Силата за отдаване се нарича ”святост”, а силата за получаване – нечистота, защото тя е егоистична. А неутралната част не се отнася към никоя от тях и се нарича Клипа нога. В това състояние, където човек точно не знае ”с кого е истината”:  с егоистичната сила (клипа) или със светостта (отдаването) , и открива себе си точно по средата между тях – той получава свободен избор.

Но се пита как може да се избере, ако се намираш точно по средата, ако имаш равен шанс: 50 / 50 и това е точният и верен разчет? Тъй като човек не усеща, че е някак си подкупен или че се самозаблуждава. И как да избере по кой път да поеме, за сметка на какво да се предвижва в живота: за да се старае да получи за себе си все повече и повече или все пак да постигне някаква духовна форма на отдаване.

Този избор го изясняваме, работейки над своето обкръжение. Защото човек сам не знае какво да избере и си остава с този въпрос. Но ако той действително иска да направи правилния избор, то е задължен да си подсигури вярното обкръжение. И тогава обкръжението ще му помогне да открие истината.

От урока от статия на Рабаш, 22.07.2011

[48980]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Съобщение (К. Бангел, вестникът Die Zeit): „Нито един политик, дори опозицията, вече не защитава идеята за обединена Европа, не говори за нейното бъдеще. Ще им се наложи да се примирят с това, че скоро европейците ще съставляват едва малка част от населението на Земята, а проблемите на световната икономика ще се решават само на над-национално ниво.

Европейският съюз е единствената възможност за европейците да задържат статуса си на силен играч, за да имат възможност да участват в гласуванията. По данни от проучвания, новото поколение по-добре осъзнава ролята на Европа от предишните. Остава да се надяваме само на новото поколение политици.”

Реплика: Новото поколение се ражда вече със зачатъци на интегрално възприемане на света, на неговите връзки и взаимозависимости. То е по-способно да разбира силата на съюзите между страните и народите. Ако политиците бяха добавили към изучаването в обединена Европа интегралното възпитание на новите поколения европейци, то днес щяха да получат ново поколение, което мисли само в категориите на ЕС – като за единство, като за цялостна общност.

Разпадането на ЕС ще се превърне в край на Европа, защото цялата Природа ни води към обединение и всяко движение „срещу” е пагубно – на първо мяст за онези, които го предизвикват.

[49000]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашият път е съпроводен с развитие на желанието за наслаждаване. Всички заедно се намираме в това единно желание. В него са заложени четирите степени на разпространение на светлината, световете, парцуфим, стъпала… Всичко е вътре.

С други думи – това желание е съставно. Точно така е изградено и нашето тяло от различни органи и части.

Сред частите на желанието едни са развити повече, а други по-малко. От друга страна, те се различават по своята ”дебелина”, което се нарича авиют. Освен това, някои от тях по своето възприятие се намират по-близо до получаването, а други – до отдаването. Има и други градации. По такъв начин, ако разделим това голямо желание на съставни части, то всяка ще се окаже особена по своите детайли и съставки.

Сред тях има и чисти, по-малко егоистични части, които се пробуждат да посрещнат светлината по-рано от другите, защото са близо до нея. Те първи се устремяват към отдаване. Тези части са нашите другари от цял свят. Те имат устрем към отдаването, към светлината, към търсенето на причината на битието. Те искат свобода. А свобода от живота в този свят се проявява преди всичко във въпроса: Защо живея? Какво ми дава този живот? Каква е ползата?

Този въпрос е породен от проблемите и страданията. Но след това, в търсенето на причините, аз се устремявам към самата същност на живота. На мен вече не ми е до проблеми и страдания – какво да правя с тях. За мен сега е важно да се добера до тайната на живота.

Това означава, че съм се събудил и искам да се отърва от обичайната инерция, от регулярното преследване на егоистичните напълвания. Аз не мога повече като роб да служа на своето желание за наслаждаване. За мен това е смърт. Ден след ден ми се налага да влача, своето ”магаре”, да го храня и да го поя, докато то не умре. И тогава аз, верният му служител, ще умра заедно с него. Ето, хората, които започват да разбират, че това не е живот, а е смърт – те напредват. Ако ”магарето” иска да яде – нахрани го, нека то те тегли, а не ти него. В този живот, докато храниш своеро магаре, ти имаш възможност да го яхнеш и да достигнеш целта. Ако не го влачиш на раменете си, а го яздиш – това означава, чи ти си човек. Такъв е първият етап на освобождението от ангела на смъртта – от непрекъсната грижа за едното материално съществуване. Ако ти се грижиш за него да намериш решение – това вече е друга работа, това е то животът. Всъщност, по същество ти държиш курс към Източника на живота.

От урока по статията «Свобода на волята», 08.07.2011

[47554]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→