Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата към тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Има ли човека свобода на избора?

Всеки от нас е един вид машина, създадена и действаща по указанието на двете външни сили – наслажденията и страданията, които ни теглят и подтикват към тяхното желание, там, където то иска. Така че не притежава въобще макар и някаква самостоятелност.

Баал а-Сулам. Свобода  на волята

Ако се проанализират действията на човека, ще видим, че всички те са били принудителни или са били извършени принудително. Защото Висшето управление го е поставило между наслаждението и страданието. И няма разлика между хората и животните, а ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. С тези две сили Висшето управление никого не пита, води всеки, накъдето си иска.

И даже характерът на наслаждението (какво да ям и как да се облека) се избира не от човека, а в съответствие с желанието и вкусовете на обществото. И даже, въпреки моето желание, да се държа просто и да се обличам удобно. Къде е моята свобода на желанието?

Бала а-Сулам. Свобода на волята.

[47 406]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек,започващ да изучава науката кабала и използващ всички нейни средства, след известно време идва до преломната точка, където трябва да престане да се развива неосъзнато и по неволя. Първият етап е предназначен, за да се запознае със своето състояние и този етап е необходим.

Но след това той достига до „точката на бифуркация“, на прелом (на рязка смяна на по-рано устойчивото състояние), където трябва да изясни и преразгледа цялото свое отношение към развитието, към живота, към желанието си, към светлината, към всички средства, които има на разположение. Той напълно изменя цялата своя предишна парадигма, цялата жизнена философия и възприятие на системата, в която се намира.

По-рано тази система го е управлявала, тъй като той изцяло е действал вътре в природата и единствено по недоразумение си е представял самия себе си над нея. Но сега той разбира пълната си зависимост от природата, от нейната сила и законите й, и трябва да вземе управлението й в свои ръце. Както е казано: „Победиха Ме синовете Мои“.

И тогава човек разбира, в каква особена преломна точка се намира той. Тъй като по-рано му се е струвало, че той самият изменя нещо в живота си, а всъщност той послушно е изпълнявал заповедите на своята природа, без да има каквато и да е свобода на избора.

Но сега му се дава свобода. И светът започва да му се струва хаотичен без какъвто и да е порядък в него. Преднамерено му дават такова усещане, че той сам да пожелае да постави всичко в порядък, да съедини всичко заедно и да управлява света.

Тук, в него се появява възможност да моли свише за сила, за разбиране, за напредък чрез вяра над знанието. Защото той желае да се отнася към по-висши състояния и от тук да получи нов разум и нови свойства – и така да приведе в равновесие своя свят. Тъй като светът е отражение на вътрешния порядък на човека, съгласно вътрешното възприемане на реалността, а не външно.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 13.07.2011

[48003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Съобщение на списание Science: Учени (институт Вайцман, Израел) показаха как човешкия мозък заменя собствената си памет с „факти“, които са били наложени от социалната му група.

Подложените на изследването са гледали филм.  Пет дни по-късно всеки от тях отговоря на 400 въпроса върху съдържанието на филма, отбелязвайки и степента на сигурност в отговорите си.
След това от всеки са избрани 80 верни отговора с най-висока степен на сигурност – т.е. отговори, които отразяват достоверна информация, записана в паметта на всеки един.

След това на всеки му е предложено да отговори на същите 80 въпроса, но след като този път са му били показани грешни отговори уж на останалите членове на групата (тези фалшиви отговори са  подготвени от самите изследователи).

Станало ясно, че под натиска на „общественото мнение“ подложените на изследването променили първоначалните си отговори, нагласяйки ги според « чуждите отговори» – и средно на 70 от 80 въпроса дават  грешни отговори.

Няколко дни по-късно на наблюдаваните им се предлага да отговорят на същите 80 въпроса отново. Показват им се и другите отговори, предупреждавайки ги, че те са произволно избрани от компютърна програма.
В резултат анкетираните дават същите грешни отговори на 40% от въпросите, които са били наложени върху тях от лъжливата „колективна памет“ – т. е. фалшивите „спомени“ са се закрепили  в съзнанието им като истински.

Коментар: Това още веднъж доказва колко много е зависим човек от заобикалящото го общество. Според Кабала само избирайки обкръжението си, можем да променим себе си, ставайки като него. Като изберем обкръжението си, можем да променяме себе си чак до пълно подобие с Твореца. Вижте статията на Баал а-Сулам “ Свободата на волята“.

[47456]

Filed under: Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята„: Когато човек придобие алтруистично намерение и достави удоволствие на Твореца, тогава, обличайки се в това удоволствие той се удостоява с абсолютна вечност, подобно на Твореца и с това придобива свобода от ангела на смъртта.

Нищо не изчезва, нищо не умира и не се ражда, няма нищо ново, освен това – как ние ще използваме светлината и съсъда. Творението иска само да добави своето отношение, своя начин на приложение на светлината и съсъда – две основи, от които Творецът е направил света. Творението иска да ги управлява с помощта на две „юзди“: отляво – съсъда, отдясно – светлината. Като ги прилага заедно, то става подобно на Твореца, т.е. намира се в средната линия. Точно това е неговата „добавка“.

Към това е устремено цялото развитие на творението. Преди всичко то трябва да вземе в ръцете си тези „юзди“ – да се издигне над желанията за получаване и над светлината, отказвайки се от тяхното егоистично използване и да пожелае да премине към друг способ. Трябва още да разберем как да придобием този собствен, самостоятелен подход.

А след това, добило се до това в някаква мяра, творението започва да реализира своята нова форма, прилагайки я към желанието и всеки път решава, каква част от желанието то ще използва сега, колко светлина за него ще е нужна и как да допусне светлината в желанието.

По същия начин гостенина си взема малко от угощението, желаейки само да зарадва хазяина. Самото наслаждение не зависи от него. Мамещите ястия, които са поставени на масата също не зависят от неговия избор. Така те се възприемат от неговото желание, такава е взаимовръзката между желанието и светлината.

Човек определя само това, с какво намерение той допуска наслаждението в себе си, какво иска да добави с това действие. Той строи отношение и към съсъда и към наслажденията и в крайна сметка към Хазяина, към Твореца, от който изхождат тези две линии: линията на съсъда, желанието и линията на светлината, напълването.

По такъв начин, нашата „добавка“ – е намерение. И затова цялата кабала – е същност на науката за намерението, тя показва как се построява намерение заради отдаване на Твореца. И ако ние действително Му отдаваме, то строим в себе си образа на Даващия, такъв, какъвто е Той самия. Той – на мен, а аз – на Него.

Това е нашият път и по протежение на този път нищо не се изменя: нито съсъдите, нито светлината. Развитието се състои само от това, как ние ги използваме. Човек (Адам) е този, който самостоятелно решава, как той иска да използва тези начала в себе си. Нашето отношение, нашето намерение, нашата независимост – ето какво в крайна сметка придава форма на човека, подобен на Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал Сулам, ”Свобода на волята”: Казано е: ”изсечено е на скрижалите”. Чети не ”изсечено” (харут), а ”свобода” (херут) – свобода от ангела на смъртта.

Казано е ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Какво всъщност е „Тора”? Това е инструмент, в който е заключена светлината, възвръщаща ни към Източника.

По такъв начин, ние можем да привличаме висша светлина, и тя ни възвръща към Източника, за да обърнем злото начало в добро. С това, от желанието за получаване, което се нарича ”ангел на смъртта“, ние преминаваме към желание за отдаване, наречено ”ангел на живота”. Това е и да се освободиш от ”ангела на смъртта”.

Защото в своето желание за получаване ние можем да усещаме само този свят и нищо повече – това е животинското съществуване. Ние живеем, страдаме и накрая умираме. Ние дори не можем да си представим, колко ниско и оскъдно е това битие.

Докато ние не постигнем отдаване, целият ни живот тук е бягство от страданията, заради някакви мизерни удоволствия, които нямат място в духовното. Най-малката духовна степен е с милиард пъти по-голяма, по-пълна, целеустремена, отколкото всичките наслаждения на нашия свят във всички времена. Това е невъзможно да си го представиш.

За да задържиш толкова голямо духовно наслаждение трябва да приготвиш съд с намерение за отдаване. Каквото и да правим, само със свойството за отдаване ние ще можем да се издигнем над ”ангела на смъртта”.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът има определена програма за нашето развитие, защо трябва ние да се месим в нея и да се опитваме да я заобиколим?

Отговор: Има естествена програма на еволюция, която се нарича „природа”. Природата има двигател, който навива и развива цялото развитие, докато ние покорно го следваме стотици хиляди години и се развиваме така. И е било така през цялата човешка история на земята.

Но в същото време, програмата предвижда човек постепенно да постигне състояние, когато той самият ще започне да участва в нейната работа. Силата, която е в основата на природата, непрекъснато въздейства на желанието и го развива. А вътре в желанието, тя също развива точката, която произлиза от корена на душата. В определен момент, освен желанието да получаваме наслаждение, ние започваме да чуваме гласа на тази точка в сърцето. Идва времето, когато тя се проявява и изисква от човек да я реализира.

Реализацията на тази точка се случва над желанието. Така човек се чувства раздвоен и се намира пред избор: да следва своето его, което е неговото материално желание (за неща като храна, секс, семейство, богатство, власт и знание) или да развива тази духовна точка и да получи отговорите на въпросите: Кой съм аз? От къде започнах? Къде е висшата сила? За какво е целият този живот? Каква е целта на съществуването?

Точката в сърцето започва да задава тези въпроси и потапя човек в объркване. Тогава той някак открива мъдростта на кабала, която също е програмирана! Животът не е случаен; всичко, което се случва в този свят, се спуска при нас от висшия свят. Дали ще избереш втория път или не, дали ще получиш всички възможности да го реализираш – това също се определя от тази програма на сътворение.

Днес ти идваш да учиш не по своя воля. Просто е имало сили, които са работили върху теб и са те накрали да осъзнаеш, че трябва да дойдеш. Твоята свобода започва само там, където ти стоиш пред ясен избор: да влезеш в кабалистична група или не, и дори на най-дълбокото ниво в теб – готов ли си да пожертваш своето его, за да се включиш в нея или не.

Изборът лежи само между две желания: едното, насочено към себе си, а другото навън. Тук ти наистина имаш избор. Желание, насочено към себе си, е АХАП (долната част на парцуфа). Желание, обърнато навън, е Галгалта ве Ейнаим, горната част на парцуфа.  А между тях има място, наречено „клипат Нога”, където ти сякаш правиш този избор. И все пак се надига нов въпрос: На какво базираш своя избор и как те управляват свише, така че да вземеш това, а не друго решение?

Същата програма ни казва да разпространяваме кабала по целия свят. Без нея, той няма да се поправи, тъй като светът следва само естествената програма на развитие, точно както всички останали нива на природата. Ние трябва да използваме тези нива правилно, тоест трябва да използваме – в мисъл, действие и намерение – останалото човечество, както и животинското, растителното и неживото ниво на природата, за да ги присъединим към себе си и заедно, като едно творение, да се издигнем от нивото на този свят, към висшия свят.

От урок по статията „Общо въведение към книгата „Паним Мериот Масбирот”, 27.05.2011
[44147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден „от нищото“ (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→