Въпрос: Какво празнуваме в Шавуот?

Отговор: В Шавуот  празнуваме Даряването на Тора – денят, когато на всички, които се наричат „Исраел“ („Исра-Ел“ означава „направо към Твореца“) е била дадена Тора – метода, средството да реализират себе си чрез своя свободен избор, а не просто да достигнат предначертаното състояние под въздействие на светлината, която ги подтиква.

Напротив, те могат да видят себе си, цялата действителност, и дори Твореца , и вместо Него да решат, че наистина желаят да постигнат тази цел, като че ли не Той я е поставил пред тях.

Ние празнуваме това, че можем да разберем, усетим и опознаем висшата сила, която действа в нас, и да се отъждествим с нейните действия. Разбира се, че тя работи във всички случаи. Но ние научаваме, как действа Той, желаем, Той да работи над нас, и още преди Неговите действия ние предварително се стремим към Него. По това се измерва степента на любов.

Въпрос: Излиза, че само от момента на Даряването на Тора човек има свободата  на избор да вземе този метод и самият той да го реализира, а дотогава не е имал никаква свобода на волята?

Отговор: Така е. И затова се нарича свобода от ангела на смъртта, „да бъдеш свободен народ в своята страна (в нашето желание)“. В какво си свободен? – Сега мога сам да изразя своето отношение към целта на творението и към пътя, по който вървим.

Можеш ли да промениш целта? – Не. Можеш ли да измениш пътя? – Не. Тогава какво особено има тук? – Аз самият участвам в това, аз постановявам, аз желая, аз се намирам в този процес. А иначе – не съм. Творецът ни е дал възможност да участваме в него. Това значи, че аз утвърждавам себе си и своята независимост – в степента, в която се отъждествявам с Твореца като ставам подобен на Него. Или съм животно  – или съм човек.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В „Предисловие към науката кабала” Баал а-Сулам пише, че в нашия свят получаващото желание се материализира в цялата своя съответстваща и желана форма. За какво е желано?

Отговор: За поправяне. А иначе защо ще трябва да се спусне надолу по стълбата на духовните светове? Още повече, на най-ниското ниво то преминава през кръгообороти отново и отново, докато придобие правилна форма в наше време. Дори в нашия свят развитието се случва „по разписание” и сега в XXI век ние започваме обратно своето изкачване. Сегашното ни състояние е желаната, съответстващата форма.

Тази точка е била заложена в нас от началото на творението и ние е трябвало да я достигнем. Сега е началото на раждането на човека или творението. До сега е нямало творение. Имало е само желание, развиващо се по зададена програма, за да достигне определено състояние, в което възниква точка на свобода, точката на нашата независимост.

Въпрос: Ние говорим за напълно формирано егоистично желание, но „желана форма” звучи като положително нещо.

Отговор: Разбира се, това е позитивно състояние. Имено така Тора определя смъртоносното егоистично желание, което е набрало пълна мощ. От тук започва творението, защото сега то може да формира, проявява и усеща себе си.

При условие че човек не усеща че е лош, напълно противоположен на Твореца, при условие че не осъзнава целия ужас на това да се намира в това положение, той не би могъл да работи върху себе си. Затова, в границите на процеса на поправяне, това е добро състояние, защото то води до изграждането на човека.

Но ако смяташ, че „добро” е когато се чувстваш добре, тогава добре, продължавай да се чувстваш добре. Но това е безсмислено. В целеустременото състояние човек усеща своята противоположност на Твореца и имено това го мотивира да действа.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако религиозен човек чете свети книги, които са били написани от кабалистите, той също ли привлича към себе си обкръжаващата светлина?

Отговор: Светлината слиза само за поправяне на егоистичното желание, както е казано: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне”.

Аз не искам да съдя кой с какво намерение открива светите книги. Но ако човек усеща в себе си „злото начало” и иска да го поправи и именно с тази цел отваря книгата, която е предназначена за привличане на светлината за поправяне, тоест Тора – значи, той привлича обкръжаващата светлина. Тогава това се нарича „да учиш Тора”, а такъв човек се нарича „Исраел” („яшар-ел” – направо към Твореца).

Ако той се учи просто за знания и не се стреми да достигне поправяне и любов към ближния, както към самия себе си, то това се нарича не изучаване на Тора – а изучаване на някакви премъдрости.

Двама души отварят една и съща книга, четат същите думи, но единият изучава Тора, а другият получава сухо знание. Всеки – съгласно желанието си.

Целият свят чете тези книги, но как ги възприема, какво прави с тях? Всичко зависи от човека.

И вътре в самия човек също се редуват ту едно отношение, ту друго. Даже изучаващият Кабала, понякога се учи заради това, за да узнае просто какво е написано.

Но ако първоначално човек не е получил потребност към поправяне, то няма за какво да го упрекваме. Той не усеща, че в него има егоистично начало, че е възможно практически да достигне усещането за Твореца, и без това няма живот.

Не трябва да пренебрегваме никого, нали всеки се управлява свише – даже тези, които ги движи точката в сърцето. Но като допълнение към тази точка в сърцето, която висшият свят пробужда в тях, те работят и реализират своята свободна воля, за да разкрият в себе си Фараона, за сметка на обкръжението. Когато точката в сърцето се развива в нас, ние разкриваме, че там се е крил и Фараонът, същинското зло начало.

Защото ние откриваме, че не сме способни и не искаме да излезем от това робство, не желаем любовта към ближния. Тази точка се увеличава и се превръща в черна, ненавистна нам дупка – затова, защото ние виждаме в нея приближаващата към нас светлина и не сме способни да се съгласим с нея.

Така ние се мъчим в това усещане за изгнание, докато не измолим за спасение, наистина – по-добре смърт, отколкото такъв живот! И тогава се разкрива огромна, мощна светлина и превръща нашите егоистични желания, „злото начало” – в желание за отдаване.

Затова – не може да има никакво предпочитане на един човек пред друг – всеки действа така, както го направляват свише. Няма свобода на избора, освен тази, която позволява да добавим нашите действия към точката в сърцето. А всички останали нямат никаква свобода и изпълняват природната си програма. Но в крайна сметка всички излизат от Египет.

От урока по статията на Рабаш, 24.04.2011

[41384]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От всяко състояние е необходимо да извадим само едно желание – за поправяне. Намираме се в процес на развитие на егоизма и висшата светлина, всеки път пробужда в нас все по-голямо желание за наслаждение, което усещаме като все по-голям недостиг от напълване.

И ако не го поправим, тогава този процес продължава. Егото се развива все по-силно и ние чувстваме, че все повече и повече не ни достига, за да бъдем щастливи!

И както съществуват 4-ри степени на развитие на желанието – неживо, растително, животинско, човешко, така съществуват и 4-ри степени на осъзнаване на това желание. Тоест, може да се случи така, че много силно да страдам, но да не знам от какво. Мога да страдам съвсем малко, но вече точно да знам защо – тоест да разбирам причината за своите страдания!

Накрая, стигаме до такова състояние, когато напълно ясно виждаме своята неразривна, органична връзка с висшата светлина, с Твореца, който осветява нашето егоистично желание. И с тази светлина, Той пробужда егото във всеки от нас, съгласно собствените му, определени за него условия.

Светлината поражда в нас усещане за недостиг, страдание. То расте и количествено, и качествено. Количеството е просто броя на нашите житейски проблеми, усещането на злото. А неговото осъзнаване е вече нещо друго. Усещането на злото е чувството, че ми е зле. А неговото осъзнаване  е, когато знам от какво ми е зле. И причината е, че има някаква цел, имай някой, който организира за мен всичко това, който ме управлява и преднамерено пробужда в мен усещането за страдание, за да мога със собствени сили да стигна до осъзнаването на своето зло.

Така, Той ме довежда в групата. И тук, не просто усещам някакви безцелни неуспехи, а се уча да превръщам лошото усещане в целенасочено. Тоест от всички преживявания, свързани с недостиг на пари, власт, почит, знания и всичко останало, трябва да премина към грижата за съединението в групата, и само в зависимост от него да съдя за своето състояние – дали е лошо или добро.

Трябва да се издигна над всички други оценки и измервания. Не е важно как усещам себе си в своя личен живот – достатъчно е да имам най-необходимото. А всички останали тревоги, ще пренеса върху връзката ми с обкръжението – защото там е съсредоточен целият ми живот, цялата ми свобода и моята реализация.

Затова, именно по моята връзка и отношение с обкръжението, оценявам: в добро или лошо състояние се намирам, разбирам ли, че в него е целият ми живот и само по отношение на него осъзнавам своето зло. Тоест вече започвам сам да насочвам своето усещане за злото там, където искам да го почувствам, и по отношение на какво.

От урок по статия на Рабаш, 10.05.2011

[42744]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Към състоянията, в които ние усещаме себе си всеки миг, не трябва да се отнасяме критично, нали ние не знаем защо са ни дадени и от къде идват.

Tрябва само да разберем, как сега да използваме това състояние, което ни се дава. Да го приемем с разбиране, че няма по-добро състояние за нашето напредване, за поправянето на душите, освен това, в което се намираме и да благодарим на Твореца както за лошото, така и за доброто.

Защото аз оценявам състоянието си съгласно моята неизправност. А ако бях изправен, то във всяко състояние  бих усещал Безкрайността. А ако у мен в нещо има обратно чувство, значи трябва да усетя тази форма на неизправността и да работя над нея, докато не стане съвършена.

Получава се, че имено Творецът предизвиква молитвата на човек – причината е в Него. Но между Неговия призив и действието на човека стои свободният избор на самия човек, как той се е организирал и как е реагирал:

1)      изяснил е от кого е получил това състояние;

2)     какво трябва да направи с него;

3)     за сметка на какво той може да промени себе си;

4)     в какво състояние трябва да се приведе;

Всичко това се намира в ръцете на самия човек: в изяснението на разликата между състоянието, в което той се усеща  и там, където би искал да види себе си. Така от неговото усещана на недостиг ще зависи следващото му състояние.

От нас самите нищо повече не се изисква – само правилно желание. Докато то не стане насочено направо към достигане на крайната цел – свойството на отдаване на такава висота и сила, каквато е висшата, като че ли в корена на душата ни, от който ние сме излезли първоначално.

Така ние работим заедно: Творецът ни пробужда, а ние във всеки миг сме длъжни преди всичко да разберем, че всичко произхожда от Него, да насочим себе си към правилното действие: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло”. И за сметка на това ние пристъпваме към молитва, която изразява вече нашето собствено желание.

Двамата сме и аз, и Творецът, занимаваме се с желанието! За светлината въобще не говорим, само за желанието. Той ми дава желание, с което започвам работата си. А аз, поработвайки и полагайки усилия, довеждам желанието получено от него  към друго желание, което вече се нарича молитва.

Според това, доколко желанието ми е правилно или неправилно, Творецът ме поправя и ми дава ново желание, с помощта на което аз отново трябва да се поправя, още по-точно и по-правилно определям своето желание, което отново се нарича молитва.

Така ние през цялото време работим заедно с Него над моето желание, докато то по величина, мощност, характер, в целия свой вид не стане такова каквото е нужно, за да достигне Малхут на света на Безкрайността, включващо в себе си желанията на всички души. И тогава, съгласно постигнатото от мен величие на силата на отдаване и собствената нищожност, аз правилно формирам молитвата си, своето истинско желание и в него  разкривам целта на творението.

От урока по статия на Рабаш, 24.05.2011

[43842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да съществува „ злото начало”, ако съществува само Твореца и няма никой освен Него?

Отговор: А кой е създал „злото начало”, ако няма никой освен самия Творец? Той е създал това зло. Под негова власт съществува. Егото е синът му, както се казва ”Аз създадох злото начало”.

Въпрос: Но нали Творецът е добър и творящ добро, как може от Него да дойде зло?

Отговор: Безкрайно добрият и творящ добро Творец е създател на „злото начало”. Както е казано ”Краят на действието е в началото на замисъла”. Ако си решил да създадеш някой различен от себе си, за да достигне твоето ниво и можеш да му помагаш с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, то ти нямаш избор – длъжен си да създадеш в него съсъд, желание, което трябва да бъде точно като твоето – по количество, качество, разбиране, постижение, по всичко – само че с обратен отпечатък. Именно това е създал Творецът.

Затова „злото начало”- е цялото творение, освен него няма нужда от нищо друго. Ние не разбираме това, мислейки, че съществуват материални обекти – да речем молив. Защо не? Защото ти виждаш, че предметът съществува – има форма, цвят, тегло. Но в духовното това не съществува.  В духовното съществува само това, което има собствена същност – нещо от него самия, а не някой, че направил нещо и затова това нещо съществува.

Ако искате да създадете творение, тогава ще трябва да заложите в него способност за собствено, независимо движение. Какво творение със собствено движение е създал Твореца? – „Злото начало”. Но има ли в „злото начало“ собствено движение? Дали е независимо и е толкова уважаемо? – Да.

Злото начало се нарича лявата линия в духовното, която се противопоставя на Твореца, разбира Го и иска да бъде против. Оттук започва всичко. Злото начало не започва с това, че аз искам да се обединя или да спя.

След всичко това, веднага след като преминем подготовката в този свят и преминем махсом, от една страна към нас идва „злото начало”, лявата линия, получаването, и от друга страна, „доброто начало” – дясната линия, отдаването. А ние създаваме между тях средната линия.

От лявата страна е „злото начало”, Фараонът, който казва: „Аз властвам” и това е над махсом. А срещу него е висшата сила, отдаването. А ние сме в средната линия.

Именно това „зло начало” е създал Творецът. Докато всичко, което имаме в процеса на подготовка в нашия свят е животинско съществуване – не е зло и не е добро. Изобщо не става дума за това. И затова този свят не съществува – той е въображаем, и в него няма противопоставяне на доброто и злото.

Само в духовния свят има „зло начало” и „добро начало” – два ангела, две сили, двама слуги. На кого служат те? На човека, който изгражда себе си от тези две сили – тоест своето желание, своето „Аз“. Именно това иска Творецът.

Поради това, как може да се реализира моето „Аз”, ако в мен не се намират двете сили, от които аз градя себе си – по средата между „за“ и „против“, вземайки собствено решение? И затова Творецът е създал „злото начало”, противостоящата Му сила, защото отдаването, „доброто начало“ – е самият Творец.

Затова по средата, между двете сили има място за човека, в средната третина на теферет, между горната и долната третина.

Само по такъв начин можеш да построиш свободно пространство или точката на свободата на избора. Свободата е именно между двете строго определени състояния, които те притискат от двете страни и ти трябва да избираш между тях.

Точката на свободата, точката на избора, свободният избор – това е избор в свиващото се около теб тясно пространство между остриетата на ножицата.

Представете си две стени около вас, които се движат и ви притискат… Това се нарича свобода. И колкото по-високо се изкачваме по стъпалата, толкова по-тясно става пространството между тях, и толкова по-силно оказват натиск върху нас. Но именно от това движение и от страшното напрежение между нас, ти намираш своята себеизява.

От урок по книгата Зоар, 12.05.2011

[42860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо сме подложени на толкова дълъг, заплетен и неясен процес, който противоречи на нашата логика и здрав разум?

Отговор: Работата е там, че накрая към създанията, сътворени от Твореца ние трябва да добавим нашите собствени желания, нашата нужда да Го усетим, да получим Висша светлина и духовно напълване. Трябва да дойда с нетърпение, глад и със свое собствено желание.

И за да получа свое собствено желание, аз трябва да започна от обратната страна, от това да не искам нищо от това! Само достигайки до това желание от неговата обратна страна, мога да кажа, че то е мое. В противен случай, не е.

Да предположим, че искам нещо в момента. От къде идва това желание? Ако ровя надълбоко в него, ще разбера, че то действително не е мое, а по-скоро произтича от някакви вътрешни причини: гени, хормони, информация, натрупана в паметта ми, обкръжението и нуждите на моето тяло и характер. Това означава, че съм бил пробуден отвътре, а това изобщо не е мое желание, а е призив на моя характер. И като роб на природния инстинкт, започвам да работя, за да получа това, което искам.

Това, което искам в момента, е храна, секс, семейство, богатство, власт, слава и знание. Но дали наистина ги желая? Не! Бил съм роден така или съм повлиян от обкръжението във всеки миг чрез насаждане на тези видове желания в мен. Но не съм „Себе си”.

Така че, изглежда съм кукла на конци и дори не го забелязвам. Мисля си, че съм господар на живота си и като герой се боря да достигна това, което искам. Но се оказва, че това изобщо не е, което искам. Кой в действителност съм Аз, ако действам като робот? Плача, стремя се и се трудя, а излиза, че напълвам желанията на някой друг и дори не знам, че съм роб. Напълно съм зависим от „конците”, чрез които ме движат и контролират всеки момент.

Ако имахме възможност да видим себе си отстрани, щяхме да видим това: Ние сме кукли на конци, които нямат нищо свое, нито лични желания, нито възможност да ги напълнят. Не определяме сами нашата цел и очевидно дори не сме хора, а по-скоро някакви парцалени кукли, свързани с конци, които ни движат нагоре-надолу.

Въпреки това, когато усетя желание в себе си, не го ли усещам аз? Това също е голям въпрос, тъй като усещането възниква в материала, който ми е даден. Някакви вътрешни смущения възникват в куклата на конци, някакви електрически импулси преминават през нея и тя започва да реагира и да действа.

Ако проверяваме себе си в такава дълбочина, ще видим, че няма творение тук! Това е, когато започваме да разбираме каква е била целта на Твореца: как да сътвори основно, начално желание, което да не идва от Него. Как да направи кукла, която въпреки че е пластмасова, да получи живот и да започне да мисли и желае сама? Освен това, как да направи нейните желания, мисли и действия лично нейни? В противен случай, цялото творение  е просто играчка, пълна измислица.

Ние дори не осъзнаваме, до колко е трудно да бъдем създадени, така че да можем да построим в себе си нещо самостоятелно, нещо, което може да бъде наречено „човек” (Адам), което означава „подобно” (Доме) на Твореца, самостоятелно и независимо в своя избор, действия и желания, а не просто „самолетче”.

Затова е предназначено да преминем през странни и необикновени състояния, докато не получим наше собствено желание. И само когато този момент е достигнат, ние ще бъдем наречени „хора”, „Исраел”. Тези, които все още са контролирани Отгоре, се считат за „народите на света”. Но тези, които вече са се развили и имат свое собствено желание, което ги приближава към Твореца, се считат за Исраел (Яшар Ел, „право към Твореца”).

Така че, целта на създанията е да получат такова желание и да го използват, и това е, към което Висшата светлина ни води. Тя може да ни донесе само информацията колко необходима е тази цел, докато наша работа е да получим това желание. Тук ние не можем да получим нищо наготово, тъй като то няма да бъде наша собствена заслуга.

Следователно, Творецът ни пробужда веднъж с наслада, а друг път със страдание, използвайки тези две конкретни юзди да ни води към създаване на нещо ново в нас.

От урока по статия на Баал а-Сулам „Въведение в Птиха „, 06.05.2011

[42446]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В края на краищата, има само едно действие, което зависи от нас и с помощта на което можем да изразим своето желание. Всички останали действия не сработват.

Да предположим, че аз горя от желание да направя или променя нещо, да подобря живота си. Пред мен стоят хиляди ключове на стената. Аз продължавам да натискам бутоните с надеждата да видя някаква промяна, опитвам се да разбера дали съм включил нещо, губейки последователността и разположението на бутоните…

По същия начин е и в нашия живот: ние се объркваме от безбройните „бутони”, които едвам успяваме да натиснем. „Успокойте се”, съветват кабалистите. „Така няма да успеете. Има само един бутон, който трябва да натиснете, за да се чувствате добре. Ако натиснете друг бутон, ще се чувствате зле.”

Тогава защо те са там? Защото докато прилагаме напразни усилия, ние поумняваме и откриваме правилния бутон. Този път се нарича „пътят на страданието”.

Но има и друг път – „пътят на Тора”, на който човек получава упътвания: „не натискай никакви други бутони на стената, защото ще направят нещата по-лоши. В крайна сметка, ти си мислиш, че те работят, и очакваш добър резултат. Времето си минава, докато ти продължаваш да влагаш надеждите и стремежите си не в Твореца, не в действащата сила в реалността. С други думи, ти се кланяш на идоли. Освен това, имайки същите очаквания, ти все повече изоставаш от настоящото темпо на поправяне. В резултат всяко неправилно натискане на бутона и последвалият го застой водят до негативни последици.”

Тогава какво е решението? Ние трябва да намерим правилния бутон колкото се може по-бързо. В статията „Свобода на волята” Баал а-Сулам ни обяснява как става това. Ако продължаваш да се връщаш на същия бутон, натискайки го все по-дълбоко и по-дълбоко, то ти ще отвориш източника на изобилие, който те поправя и напълва с всичко добро.

Това е единственият бутон, който включва цялата система, докато всички останали не са свързани към нищо. Натискайки ги, ти само се тревожиш вместо да се занимаваш с единствения наличен механизъм. Така също бездействието ви носи проблеми. Колелцата на реалността продължават да се въртят и ако не се отнасяте положително с тях, системата автоматично се накланя към негативното.

Затова е нужно да намерим правилния бутон измежду всички останали и да се научим да натискаме само него, без да правим грешки. В това се състои нашата работа. Кой не търси щастие? Това е и „щастието”.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.04.2011
[41796]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Свободната воля е един от най-важните въпроси в нашия живот.

Ако аз не съм свободен, то няма какво да правя – ще чакам докато ме накарат, да действам по принуда. Да ме подгонят с пръчката – към бягство, да ме подмамят със сладкиш – към бягство, ако не ми дадат нищо – ще остана да си седя на мястото. Или аз се намирам под властта на собствената си природа, или минавам в движение под ”ударното” въздействие на външните сили.

Принципно, така постъпваме и ние. И затова аз трябва да проверя, къде е моята свобода. Ами засега това място за мен е най-важното. Така или иначе, мен ме движат различни дразнители, и само в онова място, където има свобода, от мен видимо очакват самостоятелно действие. Извършил това действие или не, аз оказвам влияние на бъдещето си. Възможно е за десетилетия да ми се съберат няколко мига свобода. Това е и моя живот. А всичко останало – сценарий, в който аз редовно играя своята роля.

По такъв начин на нас ни се налага да открием своята свобода, с това да разберем с какви сили ни привеждат в действие, с какви действия ни предвижват напред, защо сме създадени от тяло и душа, защо сме объркани и не познаваме реалността, в която се намираме, защо сме се появили на този свят, да живеем, да раждаме деца и да умираме, за да започнем пак всичко отначало. Защо всичко е толкова сложно и объркано? Свиквайки с това, ние вече не си задаваме никакви въпроси, но всъщност, всичко което ни се случва, се нуждае от отговор: Защо е имено така? Какво трябва да направим?  

Въпросите са много – отговорите липсват.

Но ако свободата наистина съществува, ако в нещо аз мога и съм длъжен да действам самостоятелно, тогава аз трябва да намеря това място. По природа аз съм длъжен да се замисля за свободата, да открия мястото за нейното приложение и да осъществя това действие, което зависи от мен. И е възможно един път в живота, да ми се случи да натисна правилния бутон.

Обръщайки се назад, човек вече не може да каже, той ли е бил това или не. Поредица от събития преминали през мен и аз сякаш съм бил принуден да премина през всичко това. Въпрос за алтернативни варианти вече няма, всичко е останало в миналото.

И ето, навършил 70 години аз се обръщам назад, опитвайки се да разбера, имал ли съм възможност, задължение, готовност да натисна бутона и да променя съдбата?

Свободата – това е отговорност, тя пристъпва с неотложен въпрос: наистина ли в моя живот да има нещо такова, което да зависи от мен?

От урока от статията ”Свобода на волята”, 06.05.2011

[42386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Има два пътя: дълъг и кратък, пътят на страданието и пътят на Тора. Всъщност, на пътя на страданието аз изобщо не се движа напред. Но всеки път, когато не напредвам, страданието чрез удари ме поставя и връща отново на пътя на Тора.

По същия начин дете, което не го е грижа за ученето, се намира „под ударите на съдбата”. На него не му е позволено да играе навън, докато не довърши домашната си работа и остава в същия клас да повтаря една година. След като е страдало за известно време, то усеща нуждата да заляга над учебниците. Откровено, днешните родители нямат тази сила, но Творецът има силата и средствата. Той ни принуждава да си направим домашната работа и да продължим да се движим към целта.

И така, целта на страданието е да ни насочва към пътя на Тора, тъй като поправянето се случва единствено чрез силата на светлината, която поправя. И все пак в хода на събитията, до колкото не желая да се обърна към Тора, аз съм бомбардиран от удари и те ме карат да го направя.

В крайна сметка, аз съм желание да се наслаждавам. Достатъчно е  да бъда заключен далече от „играчките”, да бъда лишен от наслаждения, да бъда ужилен чрез страдания и аз като малък любимец съм готов да направя каквото трябва. Какво може да направим, ако сме малки и слаби и имаме само една решение – да привлечем върху себе си Светлината, която поправя.

От урок по писмо от Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41793]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→