По пътя към духовното възниква въпроса: какво става с нашите вродени свойства?

Един човек е с добър характер: той обмисля, умен е, сговорчив е, виждайки, че работата си струва, веднага се включва в групата, привлича светлината и върви напред. А друг – ненавижда всички, нищо не иска да прави, ленив е, накратко – държи се като лошо момче. Но той не е виновен, такъв е създаден.

Какво да направим? Хората са различни: глупави, съобразителни, нерешителни, талантливи, бързи, бавни, надменни, властолюбиви и т.н. Качества много и във всеки в различна комбинация. Творецът ми е дал определен комплект свойства и аз нямам власт над тях. Това не е бил мой избор, аз не поставям отметка в списъка.

Тогава къде е моята свобода на волята? Къде е равенството в духовния път? Къде е общата степен на избора? Къде е шансът, предоставен на всеки? Не стига че сме различни в това, че съдбата към едни е добра, а към други сурова. Понякога в хората възникват такива проблеми, че да не дава бог.

А уж свободата на волята трябва да се основава на равните възможности. Къде е това равенство на стартовото начало и по нататък по пътя? При нас всичко е съвсем не така.

В отговор на това Баал а-Сулам обяснява защо творението трябва да се развива именно по такъв начин. Работата е в това, че ние изхождаме от крайното, съвършено състояние. Казано е: «краят на действието е заложен в изначалния замисъл».

Творецът сякаш казва: «Аз искам да видя всички точно в такова състояние». Той изведнъж е създал това финално състояние, където ние се намираме в цялото си великолепие и съвършенство.

Как да направим така, че сами да достигнем до него? Затова от крайното съвършенство се простира обратен път – назад от него, в този свят.

И нека видим тук множеството «пропуски» и «слабости», нека всички сме различни, нека всеки си има своя съдба и свой набор от качества – всичко това се е случило и «развило» от финалното, съвършенно състояние.

Интересно защо все пак ситуацията се е получила именно така? Защо аз не съм принц Уилям, чиято сватба целият свят следи днес? Изобщо защо от съвършенството са произлезли толкова несъвършени състояния с безчет извратености?

На тези и други въпроси Баал а-Сулам отговаря в статията «Свобода на волята»

От урока по статията „Свобода на волята“, 29.04.2011

[41786]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Примерът с поръчителството на клетъчно ниво е доста убедителен. Можем да си представим как клетките действат за благото на тялото, оставяйки за себе си само насъщно необходимото. Но защо е толкова трудно да си представим поръчителството на нашата човешка степен?

Отговор: Защото ние не виждаме с очите си тази система. Ако можехме да я видим сега, то бихме се лишили от свободата на волята и бихме били принудени да съблюдаваме нейните закони. Ако ме заставят с необходимостта от отдаване, ако имам два избора: да умра или да отдавам всичко от себе си за благото на другите, то тогава разбира се аз се съгласявам: „Вземете всичко, което имам”.

Мен буквално ми опират пистолет в челото:

– Отдай всичко, което имаш!

– Вземете, какво да се прави.

Няма да умирам я – и тогава ще ми вземат всичко. Това е липса на избор.

Ето защо нашата взаимовръзка е скрита от очите ни и не можете да я спазвате. Какво да се прави! Чрез обкръжението аз трябва да достигна до такова състояние, когато сам ще си опра пистолета в челото.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41409]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

В материалния живот действа правилото: „следвай мнозинството”. Това трябва да ни е ясно! Тъй като според логиката на нещата, ние трябва да говорим с човека съгласно неговото ниво и да се обръщаме към масите според това, колко те могат да понесат.

Ние обясняваме само реално изпълнимите условия, посредством които хората могат духовно да се развиват. По такъв начин именно мнозинството определя нашия подход.

Точно така на малките деца между 3 и 5 години не трябва да им поставяме условия, подходящи за деца от 10 години и нагоре.

И затова, що се отнася до обикновения живот ние трябва да „следваме мнозинството”. Например, в нас винаги възниква проблем как да обясним насъщно необходимата потребност. Баал а-Сулам казва, че всички трябва да бъдат обезпечени с насъщното в живота и никой не трябва да получава свръх това. Не е важно дали човек е велик или малък, преуспяващ или не – какъвто и да е, в материалния живот ние разглеждаме животинските потребности на всеки. А животното употребява напълно определени неща.

Да кажем един е привикнал да употребява 10 кг хляб, а друг – 5 кг. Съответно, на всеки трябва да бъде обезпечено толкова, колкото е привично за него, колкото изисква неговото тегло. Разбира се, всеки си има своя големина на порцията, но по принцип, става дума за нужда на тялото, а за не нещо повече от това.

Ето защо ние следваме „мнозинството” – с други думи, следваме материалните нужди. На всяко „животно” трябва да се обезпечи нужното препитание.

От друга страна, в духовния живот няма ограничения. Там всеки от нас е човек, пред който е открит безкраен, безпределен свят. Моля, развивай се колкото можеш и вземи всичко, което ти е нужно. С това няма да ощетиш останалите. Главното е – расти колкото можеш по-нависоко.

По такъв начин, в духовния живот действа правилото: „следвай личността”. Става дума не само за лидера, вървящ пред тебе, не само за Твореца или за наставника, който те обучава как да станеш като Него. Между другото, наставника винаги трябва да насочва ученика към Твореца, а не да поставя себе си вместо Него.

Така, че всеки има собствен, свободен избор, свой път, свои възможности и способности за постижение, свой темп. На никого тук не налагаме никакви изисквания – това е избор на всеки от нас. Обществото само ни тегли напред чрез общо, „фоново” влияние. Но не трябва да оказваме върху човека личен или групов натиск, тъй като с това не му предоставяме свободно място за духовна самореализация, за свобода на избора и свободен духовен напредък.

Свобода за себеизява, свобода на избора, способността на човек да бъде свободен – това е възможно само в духовното. А тук, в материалния свят, желанието за свобода е просто фалш, лъжа. Тук не сме способно на това и никога не ще бъдем способни.

Ние виждаме как природата ни води към все по-голяма и по-голяма взаимозависимост. Аз с радост бих избягал от нея, аз не искам да се женя, не искам да имам деца, не искам да бъда свързан с никой. Оставете ме на мира, дайте ми отделна кола, отделна квартира, за да мога да се скрия надеждно от всички зад компютърния екран.

Само че това не помага. Заемам защитна позиция, предпочитам гласова поща, е-мейли и смс-и, съкращавам до минимум всякакви контакти – но напразно. Природата, Творецът искат да ми покажат сякаш напротив, точно обратното. Опитваме се да издигнем между себе си колкото се може повече прегради – бетонни, виртуални, електронни и т.н. Всеки се е скрил в дома си, в колата си, в работния си ъгъл, но никакви стени и щори няма да ни спасят от света.

Наред с всичко това, независимо от влечението към уединение, природата ни затяга така, че няма къде да се денем един от друг. В крайна сметка дори и да издъхна не мога, без това да не се отрази на някого. Възлите, които ни свързват ще станат истински вериги. И какво ще правим тогава?

Ето защо е толкова актуално днес да идентифицираме и разграничим закона за следване на множеството и закона за следване на личността.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №3 

Кабалистите много се стараят да обяснят основния момент на нашата работа – как стигаме до свободния избор.

Техните обяснения започват с това, че изобщо не сме свободни. Това става очевидно от данните на биологията, зоологията, психологията, генетиката и другите науки. Ние не сме свободни.

Всеки човек се ражда в семейство, в общество, в народ, които не е избрал, със свойства, които не е избрал. Учи на място, което не е избрал. А и как би могъл да избере? Семейството, детската градина, училището – това е обкръжението, под чието въздействие расте.

Много рядко, сякаш случайно, човекът попада под някакво странно въздействие – например, на книги – и тогава се развива по малко по-различен начин от обкръжението. Такива хора са много малко и те биват изпращани свише.

А в останалото, както пише Баал а-Сулам, аз не съм самостоятелен – когато седя, храня се, спя, обличам се, говоря… Изобщо – аз не съм аз. Всичко е внесено в мен от обкръжението, чиито приоритети ме принуждават да се държа именно по този начин, дори когато съм сам. Възприел съм от обкръжението всички ценности и съм пропит с тях.

Първоначално съм бил капка семе, а всичко останало съм получил от обкръжението – от родителите, от близките, от възпитателите и учителите, от приятелите, от двора, от града и т.н.  Дори и тази капка семе, също не съм бил аз, а наследствен комплект, предаден ми от родителите.

Излиза, че човекът няма свобода – няма нищо, което може да му бъде приписано като лично. От една страна, e много трудно да се съгласим с това, а от друга – учените вече са го открили и са абсолютно съгласни с него. И само в рамките на човешкото общество все още съдим за човека по онова, което представлява сам по себе си, макар в действителност той да представлява обкръжението, което го е „моделирало”.

От духовна гледна точка условията, в които се намираме, изобщо не позволяват да се говори за нас като такива. В духовното всеки от нас води началото си от капка семе, която се нарича „точка в сърцето”. Когато човек започне да усеща в себе си тази точка, тогава го завеждат в съответното обкръжение.

От 3-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39690]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувствам, че вече съм на конгреса, докато четем книгата „Зоар”, така че конгресът да се проведе по най-добрия начин?

Отговор: Подгответе се. Ако ви предстои да присъствате на прекрасно, приятно и радостно събитие, тогава предварително се подготвяте за него. Вие го очаквате и се наслаждавате на тази примамваща светлина на бъдещето. Вие получавате огромно въодушевление от това.

Затова с приближаването на световния конгрес, който ще се състои в Ню Джърси, ние още отсега трябва да се подготвим. Всичко зависи от подготовката на желанието – „Какво мисля да поправя? Какво искам? Какво ще получа от това? Как искам да изглеждам?”. Аз трябва да си представя всички тези подробности така сякаш вече съм там. Затова трябва да направим всички песни достъпни на нашия сайт, а също и всичко, което ще се случи на културните програми и на останалите мероприятия, за да може хората да се запознаят с него, да го разберат и да си представят как ще се случи.

Едно дете пораства, представяйки си бъдещето, което тогава става реалност. Ако човек не изпитва такова трепетно желание през цялото време, ако той не увеличава своето желание, та дори и своите притеснения и страхове, тогава той не печели нищо. Той трябва още сега да чака с нетърпение, „Как ще се случи това? Кога? По какъв начин? Как ще бъда въодушевен? Как ще участвам?”.

Това е необходимо за израстването. Ако децата не получаваха от природата стремеж към бъдещето, тогава те не биха могли да пораснат. А за нас този стремеж е даден като свобода на избора. Искаш ли да пораснеш? Тогава намери начин да получиш величието на целта от обкръжението и тогава ще пораснеш. Няма никакъв друг метод! Ако не се учим от примера на малките деца, ако не изпълним на практика тези действия, тогава ще бъде жалко да пропилеем живота си.

От урока по книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38967]

Filed under: Възпитание на децата, Вътрешна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На повечето хора е противна самата мисъл за липса на свобода на волята в нашия свят. Как да се обръщаме към тях?

Отговор: Вярно, тъй като ако няма свобода на волята, то и човекът го няма. Излиза, че той не е човек, а механична кукла или марионетка (кукла на конци).

И не е важно, какво имаш предвид, включително и себе си – човек вижда в това, твоето отношение към него. Вие като че ли водите разговор за собственото си небитие. Тъй като аз съществувам, ако имам свобода на волята, собствено мнение и собствено действие.

Но ние говорим за всеобхватната природна система, в която всичко се управлява от абсолютни закони. Дори и да не включваме науката кабала, а да помислим според нашата логика: откъде тук ще дойде свободата? От глобална гледна точка: какво означава свобода? Действия, струващи се на човека спонтанни, макар всъщност това да не е така? Или внезапни желания, които в действителност са основават на силата, носеща му живот?

Работата е там, откъдето произтичат моите действия. Но аз не виждам причините на това, което се случва и причините на своите мисли и желания. От какви дълбочини в мен изникват едни или други пориви? Внезапно ми се приисква нещо – откъде идва този импулс?

Ако бях открил неговия източник, щеше да ми стане ясно, че не аз решавам, че подобни импулси в мен се предизвикват от природата. Но на човека не е дадено да вижда нивото на приетите от природата решения. Той получава вече готовите мисли, желания и произтичащите от тях действия.

И на това ниво приписваме на човека някаква самостоятелност – нали той е пожелал, той е помислил. На тази нестабилна основа, ние се отнасяме към човека като към самостоятелно същество.

Разбира се, че това е напълно погрешно. Ако бихме видели общата картина, нямаше да имаме ни най-малко основание да осъждаме или, напротив, да проявяваме милосърдие към човека. Всички бихме се чувствали като зъбни колела под управлението на една обща сила. За това и говори науката кабала.

Къде е тогава свободата на волята? Тя се състои в това, че аз мога да приема управлението от Висшата сила, която привежда системата в действие. Аз мога да действам вместо нея, в съгласие с нея. Според степента на своето съгласие, аз вземам от нея управлението и започвам сам да активизирам системата. 

Какво ми дава това? По такъв начин аз придобивам свобода и независимост. Аз вземам пример от Висшата сила, искам помощ от нея и така самият участвам в молбата. Аз имам тази възможност благодарение на разбиването: то ми е предоставило свободата на избор в средната трета на Тиферет, по средата, в много деликатно, междинно состояние. Именно оттам аз мога сам да поискам да застана на мястото на Твореца.

Така аз придобивам самостоятелност. Всичко останало – не е от мен.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 17.03.2011

[38358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Когато творението започне да си изяснява какво е това свобода на волята, то вижда, че ако свойството отдаване в него се намира над свойството получаване, тогава то го води към истина и свобода! Затова творението избира отдаване, тъй като разбира, че само отдаването дава съвършенство и независимост от собствените желания, т.е. абсолютната истина, която е над Твореца и творението.

Такова високо състояние постига човекът. В крайна сметка, Творецът пребивава в своите определени свойства и творението – в своите. Но човек трябва да направи избор, който е независим от тези две свойства.

Получава се, че силата на Твореца и силата на творението стоят една срещу друга, а човекът извършва особено действие, което се нарича „молитва”. Той прави избор, който се намира над тези две сили. Тогава се ражда неговото ново желание (кли), в което свойството получаване и свойството отдаване, свойството на Твореца и свойството на творението, се обединяват в едно над тези свойства.

Така човек получава забележителен резултат – той открива Кетер на Твореца. Това не е действието на Твореца, чрез което самият човек е създаден, а са Неговите мисли, замисълът, който предшества творението. Това е следствие от средната линия, която се издига над първите две – лявата и дясната, свойството на Твореца и свойството на творението, които достигат до него в действия. Но в средната линия човек се издига над началото на творението.

Тук се разкрива нова възможност пред творението: да се издигне над всички съществуващи сили и свойства. Действително всички сили, свойства, желания, информационни гени, всичко, което съществува в мирозданието, се разкрива пред нас – материала на получаване, силата на отдаване са само средство, което да доведе творението до по-висши понятия, предшестващи действието на Твореца.

Затова във всяко състояние, в което творението трябва да направи правилен избор, то се чувства напълно безпомощно относно точката, която предшества неговото раждане. То трябва да разграничи съсъдите и светлините, желанието за наслаждение, намиращо се в него, и желанието за отдаване – докато изборът лежи над тях.

Молитвата се ражда, когато творението осъзнава, че в състоянието, което е достигнало в резултат на всичките си различия, то не иска и не може да има никаква възможност да се издигне над тези равнозначни възможности и да вземе решение. Тук може само Творецът да реши!

Ние си мислим, че се нуждаем от Твореца единствено, за да победим силата на егоизма със своята сила на отдаване, да детронираме Твореца. Но тук има много повече, отколкото едно просто противоборство на желания, когато човекът се намира между двете сили: Твореца и Фараона. Работата не е в това да изясним кой е по-силен и кой ще победи, а в обединението на тези две сили в средната линия и в издигането над тях.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 10.03.2011

[37672]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→

От материали за принципите на възпитанието: „Дори когато навлезем в зрелия, самостоятелен живот, начинът, по който възприемаме света, е завършен продукт, изграден от три компонента: от нашия „материал“, т.е. от вродените ни свойства и наклонности, и от факторите, формиращи този материал – от полученото възпитание и въздействието на обкръжението. Но никой от нас няма свобода на волята – нито при вземането на решения, нито при оценяването на нещата в живота.”

Въпросът тук е, доколко осъзнаваме това. Чувстваме ли, че сме затворени в мрежа от сили? Не сме свободни нито в мислите, нито в намеренията си. Нямаме никаква свобода дори в разбирането на този факт. Отсъствието на свобода на волята също разкриваме от безизходица.

Това не е лошо или добро, защото става дума за природата. Но какво можем да открием над него?

На първо място защо са ни дали възможност да осъзнаем, че не сме свободни? Очевидно, за да поискаме да се измъкнем от това състояние. Вероятно имаме такава възможност.

Тук е важно, до каква степен човек е чувствителен към свободата, доколко разбира, че го управляват всевъзможни пориви, в каква степен желае да се освободи от тях и да придобие някаква нова сила, обективно да погледне на себе си отвън и да се издигне над своята природа. И все пак, към какво да се издигне? Към друга природа, която отново ще властва над него?

Този въпрос не е за всички. Малко хора в света си го задават, интересуват се и са възприемчиви към него. По този критерий, можем да направим абсолютно ясно разграничение между „човека” и „животното”.

 „Животно” не е упрек, а ниво на развитие – човекът живее така, както му диктува обществото, което на свой ред също не е свободно. Детската възпитателка, учителите, родителите, СМИ, които формират моето мнение, също нямат свобода на волята. Всички системи – и вътрешните, и външните – не действат сами, а биват задействани. Затова не си струва да говорим за тях.

Ако търся собствената си мисия, извисяваща се над това принудително течение, е безполезно да търся смисъл в неговите завои и водовъртежи. Те нямат значение – няма да намеря в него нищо друго, освен силите на природата, които управляват цялото човечество и мирозданието, включително всички негови части в продължение на целия исторически процес. Никой не притежава свобода на волята.

Жалко е да губим време за изучаване на онова, което не носи никаква полза. Така че, като цяло, науката кабала се отнася до нашия свят. Това не е презрение. Действително ни се струва, че привеждаме в действие някакви сили и закони, че насаждаме правила на поведение, за да бъде животът по-комфортен. Вярваме, че въвеждането на нови закони и създаването на нови машини ще направи света по-добър.

И го правим без да чувстваме, че ни управляват. Защото самото желание да бъдем свободни и някакси да подобрим своя живот не е свобода на волята, а вътрешни пориви, които предизвикват в нас процес, осъществяващ се свише.

И ето че всичко е лъжа на лъжите. Дори констатирайки, че не сме свободни, ние сме принудени да извършим определени действия, струващи ни се свободни, но не явяващи се такива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 17.03.2011

[38361]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В природата няма свобода, която да се е появила отникъде. Защото природата е система от закони и нищо в нея не може да бъде извън закона.

Ние винаги се намираме под въздействието на две сили: получаваща и отдаваща. Свобода означава, че можем да добавим към действието на едната сила действието на другата – и тогава, намирайки се между тях, да разберем реалността, която включва и двете.

Всеки път ще взимаме решение: на кое въздействие да се подлагаме,под чие въздействие да се намираме. Или едната сила, или другата: или получаваща или даваща.

При това, за да получа независимост, аз не искам да доминирам с едната от двете. От едната страна Фараона ми казва: ”Кой е Твореца, че да го слушам?” И аз трябва да запазя този Фараон цял, макар и на дистанция. Аз бягам от него, за да получа и втората сила. По рано съм бил роб на Фараона, а сега ставам роб на Твореца.

Всичко това е за да достигна средната точка между тях. Тя се нарича средната третина на Тиферет, клипат нога. Тук се уравновесяват чашите на везните, където лежат доброто и злото. Аз стоя по средата, над мен не са властни нито Твореца, нито Фараона – аз властвам над тях двамата. За това състояние е казано: ”Синовете Ми Ме победиха”.

Именно такова фино равновесие трябва да създава човек на всяко стъпало. Ние изравняваме две сили, две линии: дясна и лява, съд и милосърдие – и така вървим в средната линия.

По този начин, работата ми се състои в това, от сегашното „животинско”, „сляпо” състояние да разкрием силата на Фараона, злото начало, и силата на Твореца, доброто начало. Слагам ги една пред друга – защото Твореца казва:”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Когато лошата сила нараства, Творецът може да израстне в очите ми и да Се прояви на фона на Фараона. Тогава те и двамата поравно се разкриват в точката в сърцето ми и тази точка получава свобода – власт и над двамата.

Ето какво трябва да правим. В тази своя точка между доброто и злото начало, в средната третина на Тиферет аз намирам свободата. Това съм аз. От такива точки, проявяващи се на всяко стъпало аз изграждам средната линия, линията на човека, – докато не достигна Безкрайността.

В света на Безкрайността ние създаваме независимо състояние, 620 пъти по-мощно – благодарение на това, че използваме тези две сили изцяло. Такъв е правилния начин за използване на силите на Твореца и Фараона, които действат в природата. И човек е способен на това.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 17.03.2011

[38355]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→