Цялата свобода на избора, с която разполага всеки от нас (късче от многомерно „лего” на творението) е в това, да разкрием абсолютната връзка с всички останали, в рамките на прага на търпимост на всеки.

Той се съединява с всички тях чрез горната си част /Г”Е/ и долната част /АХА”П/, а в него самия остава само точка, в която той решава да осъзнае тази своя преданост към тези, които са над него и тези отдолу.

Такова осъзнаване на състояние си трябва да минем постепенно, по стъпалата на пробуждащото се в нас желание, в цялата му дълбочина /авиют/ и във всичките му видове. И всеки път ни се открива възможност за нова, многостранна връзка с висшия и низшия.

Това празно пространство, което ни се разкрива всеки път във връзката с висшия или низшия – е желанието, което трябва да поправим. Самото желание винаги се състои от „620” части и затова тяхното поправяне се нарича „изпълняване на 620 заповеди” при помощта на светлината, възвръщаща към източника, която се нарича Тора.

Затова е казано, че човек трябва всеки ден да изпълнява „620 заповеди”, благодарение на изучаването на „Тора”. Тоест той се учи, как да използва тези „620” желания заради отдаване, за да се съедини с всички висши и низши, относително себе си, части на творението.

Така ние постигаме своето състояние, в което изначално се намираме и постепенно го разкриваме за себе си. А сила за това получаваме от обкръжението – тоест от същите тези „късчета лего”, с които сме свързани: от висшите части на своята душа, АХА”Пите на които се съединяват с нашите Г”Е, или от низшите, към Г”Е на които ние се присъединяваме със своя АХА”П.

Творецът винаги ни дава възможност да намерим сили за предвижване в такова „многомерно” съединение. Винаги може да се намери празна област, в която да се разкрие „Тора”, светлината и „620” желания, които можем да поправим и да се свързваме помежду си чрез тях. Така е устроена цялата тази система.

От урока по статията на Рабаш, 15.03.2011

[38124]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Виждаме, че дискусиите по възпитанието, които се провеждат по света, ни оставят безпомощни. Никой не знае какво да прави с това. Всеки вдига ръце. И затова ние трябва да станем по-силни и да наблегнем на тази тема, да подчертаем нейната важност в очите си, да покажем, че имаме позиция и разбиране, метод, който идва от самата Природа.

От една страна, ние можем да докажем, че всичките ни принципи идват от Природата, а от друга страна, ние целенасочено градим върху тази основа, като искаме всеки човек и обществото като цяло да постигне определено съответствие с природата и да стане Човек, подобен на Твореца.

Ако ние демонстрираме това отворено, сериозно и смело на всички, никой няма да може да се съпротивлява. В крайна сметка, всичко това е мястото на нашият единствен свободен избор и затова човечеството е толкова объркано и изгубено в тази област. Творецът го е оставил на нас. Можем да накараме всичко останало да проработи освен едно нещо: ние не знаем как да дадем на хората светлина в живота им, така че те да могат да намерят своето оптимално място в него. За да направим това в наши дни, ние трябва да познаваме цялата система и да разбираме какво изисква от нас висшата сила.

Очакваме, че методът за възпитание ще отвори вратите за нас към различни масови медийни канали и интернет портали и че правителствата, ООН и ЮНЕСКО най-после ще ни чуят. И процесът вече е започнал, тъй като никой не може да открадне това „авторско право” от нас дори ако го повтори дума по дума. Това е защото той няма метод, с който да реализира възпитанието на децата и възрастните, метод, който се отнася до всички хора по света, методът, който всеки може да използва, защото на практика възпитанието на човека идва пряко от висшата светлина към човешката душа.

Затова ние се присъединихме към Международната година на младостта, обявена от ООН. Да се надяваме, че това ще ни придвижи напред и ще разпространи метода за поправяне по света с помощта на нашите групи и ментори. Към метода на кабала определено можем да се отнасяме като към възпитателен метод, метод за формирането на Човека.

От 3-ия урок на конгреса на Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37543]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, статията „Свобода на волята„: „В обществото действа законът за подчинение на малцинството пред мнозинството. Само че, на какво основание мнозинството е присвоило правото да потъпква свободата на личността и да я лишава от най-скъпото в живота – свободата? На пръв поглед, тук няма нищо, освен принуждение със сила?“

Ние виждаме това навсякъде. От древни времена и до ден днешен, всяко социално устройство около човека представлява, по същество, система за подтисничество. Аз, може и да не искам да се подчинявам, но не мога. Обществото определя законите и ми обяснява, как трябва да се държа. Казват ми:“Ако излезеш извън рамките на позволеното, ще бъдеш осъден и наказан. При което наказанието ще бъде такова, че да почувстваш, колко е лошо да нарушаваш нашите закони“. По такъв начин, обществото просто прави с мен каквото поиска.

Правилно ли е това, от гледна точка на природата, в ракурса на духовното развитие? Защото околните ме ограничават и правят от мен, каквото поискат!

Да не говорим, че съм се родил не по собствено желание и не съм избирал родителите си, средата и възпитанието. Аз съм получавал всичко от обкръжението – да кажем, до 20-годишна възраст. Изпращали са ме на училище и в различни кръжоци, вразумявали са ме по различни начини, възпитавали са ме, привиквали са ме към едни или други навици, показвали са ми определени филми, оставяли са ме под въздействието на средствата за масова информация.

И след това няма къде да се дяна. Накратко, всичко наоколо е здраво хванато, и аз не правя нищо самостоятелно. Винаги се ръководя от чужди вкусове и ценности. Следователно, аз изобщо не съм свободен.

И при това, ми поставят точни граници: „Ако не искаш този вестник – купи друг. Ако не искаш футбол – превключи на екшън. Дотук може, но не по-нататък. Ако не си като нас – ще пострадаш от санкции“. И така е във всички общества в продължение на цялата история на човечеството. Правилно ли е това? И може ли то да се нарече свобода на личността?

Такива въпроси обикновено се прикриват с доводи за благополучие на обществото и грижа за общото благо. „Как можеш да тръгнеш против всички? Те са много, а ти си сам. Така че – кой е по-важен? Разбира се, масата от такива хора като теб. Техните интереси са на първо място“.

Но за човека всичко това не са доказателства.

А сега се издигаме нагоре: ако Творецът е добър и твори добро, ако Той е съвършен – задължава ли ме това да се подчинявам на обществото? Та какво представлява то – особено ако мислим в днешните глобални мащаби? Що за възпитание? Що за култура? Що за ценности? Нима съм длъжен да се намирам сред тези хора, да се подхранвам от тях и да им се подчинявам? Нима така действа общият закон? Напълно непонятно.

Защо Баал а-Сулам пише за закона за следване на мнозинството? Защо аз съм задължен да правя всичко за благото на другите? Кой представлява това мнозинство? Кой говори от негово име? Ако има хиляди хора крещят по улиците – това мнозинство ли е или управляеми маси?

Но главното даже не е в това. Нима висшето управление, добрият и творящ добро Творец посредством масите желае да ме доведе до съвършенство, да ме издигне в духовния свят? По какъв начин, включвайки се в мнозинството, аз излизам в духовното?

Отговорът виж в поста: “Да се следва личността“.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37818]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал a-Сулам, статия „Свобода на волята“: „Тъй като природата ни е задължила да живеем в общество, разбира се, че всеки е длъжен да се грижи за неговото благоденствие.

Това е възможно само ако е установен ред за следване на болшинството. А във всички случаи, когато не се засягат интересите на материалния живот на обществото, болшинството няма никакво оправдание и право да отнема и да ограничава в каквото и да било свободата на личността“.

Нашият живот се дели на две части: материална и духовна част. В материалния живот действа законът да се следва болшинството. С други думи, в плоскостта на този свят аз съм длъжен да спазвам всички закони, въведени от обществото.

То определя нормите на поведение в дома и на работата, постановява каква трябва да бъде системата на здравеопазването, банковата система, продоволственото осигуряване и т.н. Тук не се пуши, тук  не може да се седи, тук не се шуми, тук не се шофира – всичките тези закони трябва да се спазват.

За кабалиста това значи, че по този начин той изпълнява закона на природата – закона да се следва болшинството – в материалния живот. Не случайно Рабаш е бил против всякакви „задкулисни схеми”.

Но в духовния живот е обратно: никой не може да заповяда на душата ми, даже членове от семейството ми. Те могат да изискват от мен грижи и аз съм длъжен да им давам всичко прието в обществото. Никой в света, обаче, не може да ми указва как да постъпвам с душата си. Това го решавам сам.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Съществуват само две сили във вселената: силата на отдаване – Творецът; и силата на получаване – творението. Те започват от състояние противоположно едно на друго, в което: силата на Твореца е безкрайност – като океан от светлина, която е във вечен покой – а силата на творението започва като малка точка вътре в светлината на Безкрайността.

Целта на Твореца е да издигне тази точка, за да стане тя голяма колкото светлината и равна на нея – равна във всичко: и по величина и по качество. Това ще означава, че добрият и щедър Творец е изпълнил Своето добро и благо действие – действие на отдаване.

Затова Творецът дава на творението всички свойства, които се намират в желанието за получаване на наслаждение, в противовес на намиращото се в Твореца, в желанието за отдаване, за да може творението само да реши и свободно да избере състоянието на Твореца, отдаването, като най-висшето и най-желаното свойство в сравнение с всичко, което се намира в творението. Дори ако то получи възможност да придобие безкрайно напълване заради себе си, то би предпочело да остане празно само за да бъде по-близо до свойството отдаване.

На този път творението трябва да премине през огромно множество изяснения, но всички те могат да бъдат разделени на две части: количествено и качествено разбиране. Цялата работа на творението лежи в осъзнаване на своето зло. То трябва да разбере колко лошо неговото свойство за получаване е в сравнение със свойството на отдаване на Твореца.

То е лошо не защото доставя страдание на творението – тогава творението би избрало да отдава егоистично. Но това изяснение на добро и зло не трябва да зависи от желанието на самото творение, т.е. то не може да избере нещо, с което да може по естествен начин да се наслади.

Изборът трябва да бъде направен от точка, която е независима за твоите собствени желания, за да предпочетеш отдаване само заради това свойство, защото то е най-възвишеното, а не защото си планирал да получиш някакво напълване или някаква полза от него.

Затова на този път творението винаги започва питайки: „Кой е Творецът, за да слушам Неговия глас?” и „Какво ще получа за тази работа?”. Тоест то разкрива всичките свои желания, целия съсъд (кли) – неговата величина и качество – опознавайки себе си и изисквайки естествено напълване в зависимост от своите егоистични свойства.

Тогава то работи, анализирайки своите желания отвътре и достигайки до разбирането, че то е напълно ограничено и се стреми само към собственото си наслаждение, което поради това е лъжа. При тези условия то не може обективно да оцени истината.

И когато то се опита да достигне истината, за да не зависи от своите собствени желания, да „увисне” между небето и земята, то вижда себе си като „наполовина грешник и наполовина праведник”, като в правосъдието. От тук нататък творението вече започва да работи над своя свободен избор.

От урока на тема „Какво е  молитвата”, 10.03.2011

[37675]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Съществува закон: да се следва мнозинството на материално ниво и да се следва личността на духовно ниво.

Да допуснем, че влизам в група. Представлява ли тя мнозинство за мен? Задължен ли съм да слушам другарите? Пред себе си виждам триста мъже – това е вече сила.

Ако ми предявят изисквания на материално ниво – това е едно, но какво ще бъде, ако ми диктуват условията на духовно ниво? Те разбират ли повече от мен? По-умни ли са взети заедно? И как да се държа с тях?

Имам ли право да оказвам въздействие върху групата? Защото, ако я смятам за мнозинство, трябва да склоня глава и да приема мнението на другарите.

А от друга страна, става дума за духовен живот. Означава ли, че трябва да следвам не мнозинството, а личността. И тази личност, аз ли съм?

Сложни въпроси. Отнасят се за всяка група.

В материален смисъл, с мнозинството всичко е повече или по-малко ясно. Макар, че и тук има много фракции и течения, партии, правителства, мафия…. Светът няма единно мнение.

Но на практика за нас това е просто. Установявам за себе си граница между материалния и духовния живот – и тогава материалното съществуване се свежда за мен до насъщно необходимите неща.

Задоволявам се с тях, като си обезпечавам нормален живот: дом, работа, семейство, магазини, банки, социално осигуряване, здравна каса, отпуск, пенсия… Тук всъщност, се вслушвам в мнозинството, постъпвам, както е прието – на нивото на нормалната необходимост. И с това, моите задължения по отношение на обществото приключват. Аз съм устроен в нашия свят.

По този начин осъществявам понятието „следване на мнозинството” – става дума за изпълняване на задължителните общоприети условия.

А покрай това, цялото ми внимание, всичките ми сили са обърнати към духовното развитие. В духовния живот работя с групата, пред която, както пише Рабаш, човек е задължен да се преклони напълно. С други думи, свеждам глава пред духовното общество като пред мнозинство.

Тогава, къде е моята свобода? Защото, в духовния живот трябва да следвам собственото си мнение.

В действителност, точно така постъпвам: сам определям за себе си степента на моето включване в групата. Това никой не може да ми отнеме. Ето какво означава законът за следване на личността: всеки от нас е личност и свободно приема решението да бъде част от групата. За това, над него не тегнат никакви закони и никой не му оказва натиск.

На този принцип разпространяваме науката кабала: който иска – моля, който не иска – е свободен.

И така, твоята свобода се състои в това, че без всякакъв натиск се прекланяш пред обкръжението. В материалния свят, обкръжението те принуждава да го направиш, а в духовния – никой и за нищо не те задължава, в това число и Творецът. Сам трябва да съзрееш и да стигнеш до решението.

От урок по статията „Свободата на волята”, 11.03.2011

[37809]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Аз не мога да се стремя към отдаване, защото изобщо не си представям какво е това. Какво е отдаване?

Отговор: Всяко духовно свойство: отдаване, любов – се разкрива от противоположното му състояние. Защото ние не знаем, какво е това. Тъй като, ако знаех какво е отдаване, аз щях вече да притежавам това свойство.

Но аз го нямам… Тогава как ще мога да го разкрия? Само чрез механическите действия: аз въздействам на групата, а групата – на мен. И всички тези действия изобщо не са свързани с духовното, затова и ние усещаме, че се намираме сега в този свят.

Това е въображаема от мен реалност, в която има някакви желания и дори физически тела, тоест не желания, а нещо, което не проявява собствена воля. Тъй като в духовния свят действат желания, стремежи, сили: любов, ненавист, страст – прояви на желанията на творението. А без тази проява на желанието – няма духовен свят, той не съществува.

Това е като някаква лазерна картина – аз включвам лазера, и тя се появява във въздуха. А ако не го включа – няма да я има. Така е и духовният свят в нашето възприятие.

Но материалният свят съществува даже без моето желание. И в тази действителност аз преминавам жизнените кръгообороти (преражданията), и тя ме изменя, практически неволно, не изисквайки моето участие. Затова тази действителност ми се вижда „материална“, тъй като всички изменения в нея стават без моето осъзнато участие, без моя стремеж към отдаване. А просто се развиват по естествен път, под управлението на висшата сила, която тласка всички към развитие.

Но когато в материалния свят аз достигна до такова състояние, че вече сам искам да взема участие в своето развитие, то се пробужда в мен във вид на въпрос за смисъла на живота. И от този момент аз започвам да търся.

Но всичко това е, за да започна сам да задействам тази реалност. В мига, когато бъда готов за това, ще ми се разкрие частта, която съм задействал. Тя представлява моето първо духовно стъпало. 

Затова всички наши действия трябва да започнат от материалното – с това, че аз се заставям да въздействам на обкръжението, а обкръжението – на мен, във всевозможни форми, използвайки всички сили и възможности, с които разполагам. Както е написано: „Направи всичко, което е по силите ти!“ – улавяй всяка възможност, независимо каква е тя.

Защото, ако изпълняваш всички тези действия в материална форма, тоест, без правилно съзнателно участие, ти все пак пробуждаш тази реалност. Така е устроена тя.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В материалния свят, нашите представи за красота през цялото време се променят и сме принудени да следваме мнението на мнозинството.

Защото живеем в човешко общество и желаем или не, зачитаме неговите ценности – така е устроена нашата природа. В резултат, всеки ще уважава онова, което е почитано от мнозинството в неговото обкръжение.

Дори не осъзнаваме, колко неоснователни са всички тези ценности. Вече толкова пъти се е променяла модата – във възпитанието, в културата, в промишлеността, в творчеството, дори и в храната. И виждаме, че тя идва и си отива, нямайки никаква истинска ценност. Всичко, което излиза от рамките на нашето необходимо животинско съществуване, бива изисквано от тялото: обикновено жилище, семейство, препитание – всичко останало се цени от нас само, защото го цени обществото.

Но духовното се отличава с това, че никой не ни привлича в него след себе си. Необходимо е сами да построим за себе си общество и сами да го пробуждаме, за да ни тегли след себе си, а чрез себе си – към духовното. Тоест в духовното развитие ни е предоставена свобода на волята и никой няма да ни привлече насила.

Разбира се, Творецът ни стимулира и ни устройва в този свят нелек живот като ни лишава от напълване. Но от друга страна, животът не е така сложен, както някога в миналото и ние не умираме от глад. Но усещаме вътрешна празнота, която ни тласка към развитие. И когато намерим тази пустота в себе си, се замисляме: за какво да живея, в какво е смисълът и тайната на живота – и като не можем да отговорим на това, става ясно, че никой не може да ни каже и обясни, никой не ни тегли след себе си.

Ние гледаме и не виждаме никакви примери около нас. За всичко останало в живота получаваме примери: каква професия да придобием, какъв дом да построим, какво да купим, как да се устроим, на кого да приличаме. Човешкото общество ни дава пример за всичко. И само духовното остава без пример – като че ли се намираш в празен вакуум и всеки ден и дори всеки миг, отново се изправяш пред въпроса, какво да правиш – къде да отида, откъде да взема образец, духовни ценности, цел?

Това е голям проблем. Но от друга страна, нужно е да се разбере, че това е следствие от дадената ни свобода! Защото човек, влизайки в духовното, сам изгражда своята душа. Никой не го учи. Има много съвети и книги, но всичко това са само общи обяснения около тази тема, които единствено малко ни поддържат.

А в края на крайщата, всичко зависи от самия човек. И ако той не изгради за себе си обкръжение, което да му даде духовни ценности, посока, толкова основателна, както е в нашия свят, показващ ни толкова примери, тогава разбира се, няма да знае как да напредва.

В това е главната разлика между духовното напредване и материалното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[37023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В материалния свят някой постоянно работи над нашето съзнание: всичките медии, кино, телевизия, вестници. Ние получаваме примери за живота в училище, в семейството, от заобикалящото ни общество, от приятелите, от целия свят.

Ние постоянно се намираме под това влияние, без да осъзнаваме, колко сме зависими от него и следваме тези внушени ни ценности.

Излиза, че в нашия материален свят аз изпълнявам нечии чужди желания. Но в духовното – в мен остава абсолютно незапълнена празнота, с която не знам какво да правя: къде да отида и какво се случва? И това е много тежко.

Но от друга страна, трябва да се разбере, че в нашия свят ние не извършваме никакви самостоятелни действия и никога не изпълняваме собствените си желания – не избираме как да се обличаме, какво да ядем, как да мислим, как да изберем професия и спътник в живота.

Вече сме свикнали да живеем така и затова се чувстваме в такова затруднение ако изведнъж ни се даде свобода – а ние не знаем какво да правим с нея?! Именно това се случва с нашето духовно развитие – в него ни се предоставя пълна свобода. И какво да правим с нея, откъде да вземем примери?

Но ако ти се дадат примери, ти няма да се развиеш като свободен човек, притежаващ свобода на избора! Няма да намериш, няма да разкриеш душата си. И все пак, човек се спира в недоумение и не знае как да продължи.

Затова кабалистите ни съветват да се учим от природата, тоест от обкръжението. Природата, нейната обща, висша сила- това е Твореца. От Него трябва да се учим и Него сме длъжни да разкрием. Той трябва да стане нашето обкръжение и от Него сме длъжни да вземаме примери.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако аз в този свят през цялото време построявам себе си по тези стандарти, които ми внушава обществото, уговаряйки ме нещо да купя или направя – то в духовния свят трябва да вземам пример от Твореца.

Но проблемът е в това, че ако Той се разкрие напълно, ние  напълно бихме попаднали под Неговото влияние и бихме зависили от Него милиарди пъти повече, отколкото днес зависим от обкръжението.

Бихме се превърнали изцяло в роби, просто като нежива, растителна и животинска форма на живот, изпълнявайки заповедите на природата и следващи точно своите инстинкти. Тогава ние не бихме чувствали дори себе си живеещи някакъв самостоятелен живот.

Но Творецът, тази обща сила на природата на творението, желае ние да сме независими и равни с него – а не да сем роботи, изпълняващи Неговите заповеди. Нямаше да има смисъл да се създава такова творение, което изпълнява автоматично заповедите на своята природа, и това, което ще се получи да е ясно още от преди това.

Творецът е замислил да създаде човека свободен, така че човекът сам да избере да се издигне на нивото на Твореца – да познае своя Творец и да поиска да стане такъв като Него! И както всеки човек в света иска да го обичат такъв, какъвто е – така и Творецът, желае ние да се запознаем с Него, да го опознаем и да видим, че неговото състояние, свойство, сила – са най-съвършените, които могат да бъдат!

Ето затова Той не може да ни се разкрие – за да не се превърнем в негови роби и, за да не почнем да следваме Неговите заповеди автоматично. Той поражда в нас желание към развитие и стремеж към Него – но скрива Себе си. Обаче, в такъв случай ние как да Му станем подобни?!

И той измисля просто решение. Създава творение което се нарича Адам, човек – духовната сила, свойство, подобно на Себе си и разбива това творение на милиарди части! И сега творението трябва само, заедно с Твореца, да събере за себе си обкръжение, точно както от парченцата лего, такова – както той си представя Твореца, какъвто ще го узнае.

Човек напредва и сам гради за себе си обкръжение, което би му влияло в обратната страна и би го развивало. Излиза, че ние сами строим Твореца, затова и Той така се нарича “Бо-ре“ – “ела и виж“! Ние строим своето обкръжение – и по този начин сами градим себе си.

Аз не мога да създам сам себе си, да си повлия сам. Аз вече съм готов продукт на своето обкръжение. Но с това, че през цялото време изграждам за себе си среда, обвивка, която ще влияе на мен – аз косвено влияя на себе си. И се получава, че всъщност аз строя система за своето собствено възпитание.

И тогава аз като че съм отделен от Твореца и изграждам себе си свободно с това, че създавам за себе си обкръжение, съгласно с тези ценности, които искам да внуша на себе си. Сам не мога да изменя себе си – но мога по изкуствен път да построя общество така, че то да ми внуши тези ценности, с които сега съм несъгласен. Това общество ще ме убеди, че си струва да се стремиш към отдаване!

И тъй като аз самия съм си построил такова обкръжение – така че, все едно, че съм построил сам себе си. Тоест аз през цялото време  изграждам вътре в себе си образа на Твореца и така напредвам. В тези три форми за сега: аз, обкръжение и Творец дотолкова се сближаваме един с друг, че ставаме като едно цяло.

Това е действително свободното развитие, защото аз сам правя всичко, през цялото време мисля и решавам – как да вървя напред. Изследвам този свят, който сега се разкрива пред мен и проверявам себе си, как по-правилно да напредвам.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→