Въпрос: Как да се стараем да доведем света до обединяване, когато виждаме в него толкова оръжия и подготовка за война?

Отговор: Трябва да правим онова, което зависи от нас. Вярно е, че светът е стигнал до застрашително състояние и бързо се приближава до неприятни събития. Но въпреки това, той остава разделен на лагери и никой не е готов да се откаже доброволно от своите интереси, дори пред очевидната опасност от взрив.

Всяка страна защитава себе си и води протекционистка политика, опитвайки се да се отдели от всички. А такава тенденция ще доведе до война. Защото, никой не иска да се съединява с другите и да се съобразява с чуждите интереси. Това е като детските игри, в които се сблъскват малките горделивци. Проблемът е, че всеки е въоръжен със смъртоносно оръжие.

Необходимо е да приемем това като условие, заложено в общата душа, която се нуждае от поправяне и да се опитаме да предизвикаме поправянето на всички тези явления. Всичко, което виждаме в света, трябва да възприемем като свидетелство за това, че нашата работа не е достатъчна.

Всички останали хора са лишени от свободата на избора и от способността да разбират ставащото. Така че, как биха могли да поправят нещо? Те биват управлявани свише. А ние трябва да направим така, че накрая, на световните везни, да натежи чашата на оправдаването, вместо чашата на вината. И този избор е само в нашите ръце.

Всички останали хора не са виновни за нищо. По тяхното състояние виждаме само резултатите. По това, как се отделят един от друг, може само да се види, доколко бързо се разкриват неизправностите, заложени в природата, в сравнение със скоростта, с която от своя страна добавяме поправяне. Много закъсняваме!

Онзи, на когото е дадена свобода на избора и на когото показват колко светът продължава да се накланя към чашата на вината, трябва да си даде сметка за това, което прави. Както е написано: „Човек трябва винаги да види себе си наполовина грешник, наполовина праведник” и ”изпълняващият добро дело – склонява целия свят към оправдание ”.

А къде са нашите „добри дела”?! Очевидно е, че сме способни да направим много повече, отколкото правим. Ако видиш, че в света проблемите стават все повече – това директно ти показва – а и на всички нас, че не сме постигнали съединението, разпространението, единството, самоанулирането, поръчителството, които сме задължени да постигнем. Да се надяваме, че ще се събудим – а и всички наши другари по целия свят…

Необходимо е хубаво да помислим за това, защото състоянието е много опасно – и всичко зависи от нас. Обръщам се към всички, които чуват и се присъединяват към нас по целия свят. Само ние, нашата мисъл за съединяване може да поправи света и да не позволим на това състояние да се разшири дотолкова, че той да започне да влиза в конфронтация и в колапс.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 27.02.2011

[36501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Учението на кабала притежава особено свойство. Светлината, тоест силата на поправяне, която се съдържа в кабалистичните текстове, възвръща човек към Източника.

Светлината е вътрешната същност на метода и затова науката кабала се нарича вътрешната част на Тора. Когато я изучваме, ние пробуждаме вътрешната светлина, скрита в учението, в групата и в нашите взаимовръзки. Тази сила наистина изгражда връзката между нас, носейки желани промени за всеки човек. В резултат, намерението за отдаване идва да замести егоистичното намерение над всички желания на човек.

Заедно с групата човек непрекъснато мисли за състоянието, в което се намира по време на подготовката за ученето, а по време на самото учене той изисква промени посредством поправящата светлина. Това е всичко, което му е необходимо. Само такъв вид подготовка се докосва до неговия свободен избор, единственото свободно действие в живота му в този свят и по цялата стълба от духовните стъпала.

Затова най-добре е да се фокусираш върху това възможно най-много, да говориш за това със себе си възможно най-много и по този начин да разграничиш всички детайли, за да станат по-ясни и прочувствени. Така те най-накрая ще ни позволят да се отделим от думите и да преминем към чувствата и вътрешното разбиране. Тогава всичко това ще заживее вътре в нас като изключително важна основа на битието, единственото нещо, за което трябва да се грижим. Всичко друго само ще си дойде на мястото.

Тогава аз ще видя, че целият ми живот и целият живот на света се върти около тази ос, за да доведе всеки към този решителен момент – всеки човек в съответствие с корена на неговата душа, с повече или с по-малко мощ. Целта на Твореца е да доведе всеки един до тази точка.

Без значение какво съм получил от раждането или какво съм постигнал до сега, това ми е било дадено свише. Но сега, бидейки в група, аз трябва да издигна важността на целта – отдаване и сливане с Твореца. Това се прави посредством учене в правилното обкръжение, където аз изисквам светлината, „чудесното свойство”. Ако човек не спира да мисли за това, тогава той осъзнава, че неговият живот е максимално ефективен.

От урок по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Стигнах до заключението, че пътят на кабала е неестествен процес. Като пример, можем да вземем най-близкото до природата действие – раждането на човека. След 9 месеца бременност, чрез процеса на раждане, бебето се появява на бял свят.

Според мен, кабала предлага в този случай да се направи цезарово сечение, съкращаване на пътя или неестествено вмешателство в естествения процес. Прав ли съм или не?

Отговор: Избрал си много сложен пример. Този въпрос засяга свободата на избора, която се състои в това, че „няма никой освен Него” и „ако не аз на себе си, то кой на мен”.

Необходимо е да преминем през определен процес на развитие. И ако следваме програмата на природата, без каквото и да е лично вмешателство, тогава ни предстои да преминем този процес по пътя на страданията в продължение на 6000 години.

Какво означава вмешателство от страна на науката кабала? Възможно ли е кабалистите да са ни предали тези знания, въпреки програмата на Твореца, за да направят нашето развитие по-леко? Погледнато по този начин, това като че ли е срещу замисъла на висшата сила.

Но ако цялата наука кабала, която те са ни предали, също се явява част от програмата на природата, излиза, че Творецът има две програми? Да, Творецът има две програми.

Но ти не можеш да постигнеш духовния свят без реализирането на науката кабала. В противен случай, ще идеш в него като животно, а не като човек. Затова, ще ти се наложи да изучиш целия този процес, но по естествен начин.

А това означава, че с помощта на обкръжението и на съветници, наричани кабалисти, организираш за себе си среда, в която ще можеш да се реализираш като човек и ще напреднеш към духовността, посредством собствения си свободен избор. Ти всъщност, сам устройваш и изграждаш духовния свят и вече няма да напредваш в живота като неживо, растително и животинско ниво на развитие.

Защото в нашия свят живееш без най-малкото разбиране за това, къде се намираш. Сутрин ставаш и в теб възникват различни подбуди – знаеш, че си свързан с определени задължения. Но тук няма ни най-малка част от твоя избор – дори не знаеш как се случва това с теб.

А кабалистите желаят да те приведат в състояние, когато ти, сам да можеш да избереш реалността на съществуване и да бъдеш на върха, вместо Твореца – за да съумееш да построиш духовния свят. Защото духовният свят няма форма и не съществува в готов за човека вид – ти го построяваш сам.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 28.12.2010

[36363]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Какво в нашето развитие зависи от самите нас?

Наследили сме определени качества – още от детските години ни въздейства обкръжението. Е, каквото било – било. Отсега нататък, можем ли да определяме реда на нашето развитие? Какво трябва да направим?

От своя страна Творецът е направил онова, което е в неговите ръце: прокарал е нашия път чрез вътрешните и външните келим – чрез собствената ни природа и обкръжение. И ето, накрая, Висшата сила ни предоставя свобода на избора.

Разбира се това е много тясна област, защото вече сме получили множество детайли на възприятието в своето вътрешно развитие, и освен това се намираме в определена среда.

Както е казано в статията „Свобода на волята” и в „Предисловие към ТЕС”, Творецът довежда човека до определено състояние, в определена група, в определено обкръжение и казва: „Вземи това за себе си”. И тогава, човекът трябва се укрепи в онова, което взема. А той взема връзката с обкръжението.

И ето, ако укрепи тази връзка, тогава с нейна помощ придобива „свръхестествени” ценности. Именно по този начин човек може да получи принципи, които сам никога не би започнал да уважава. Обкръжението е способно да му въздейства и да промени скалата на неговите приоритети до такава степен, че напълно да промени своите ценности и дори да бъде готов на такива неща, които са противни на неговото естество.

Ето защо, говорейки за подготовката към урока, на първо място имаме предвид обкръжението. Човек се подготвя в правилното обкръжение – участвайки в неговия живот, той разкрива истинските ценности: отдаване, любов към ближния, сливане с Твореца, алтруистичното намерение лишма. Тези неща могат да бъдат наречени по различен начин, но като цяло, природата на Твореца трябва да бъде за човека несравнимо по-висока и по-важна от природата на творението.

Човекът получава осъзнаването на тази важност от групата: „Желателно е това да бъде така”. Не е по силите на групата да му даде повече от това – тя само издига важността на целта в нашите очи. Колко е важна целта, зависи от нивото на групата и от това, до каква степен той е готов да се преклони пред нея.

Но, това все още не се явява реализация. Човекът само изгражда за себе си ценностите – ако Творецът е моята цел, тогава вървя към нея, т.е променям се съобразно нея.

Но кой преобразява човека? Кой извършва измененията в него? Защото той, по природа, по рождение е потопен в желанието за наслаждения. Самото желание ще си остане такова. Кой ще смени неговото намерение за получаване с намерение за отдаване?

Именно за това е предназначена кабалистичната методика.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

99,99% от всички изменения в нас стават незабележимо и неосъзнато за самите нас. Въпреки че, ние влияем на тези действия – със своя стремеж към поправяне и ги ускоряваме. Но те преминават така, сякаш са физически процеси в нашето тяло, за които ние не трябва да се замисляме.

Аз не провеждам кръвта по артериите си и не се грижа за това как работи лимфната или нервната ми система, или който и да е друг мой орган. Аз мога да се изключа съвсем и да спя, да не мисля за тях, а моето тяло ще продължава да живее,  да се поддържа или дори да расте.

И в духовното развитие процесът преминава по същия начин. Има множество действия, в които ние не трябва да влагаме от себе си осъзнаване и не трябва да определяме тяхната форма и ред. Има съвсем малък промеждутък, в който ние решаваме сами и където внасяме своето участие. И това е достатъчно, за сметка на това постигаме всичко!

Тъй като ние разкриваме “единството“. И за сметка на това единство, обединението, към което се стремим, ние придобиваме знание за всички останали елементи на системата, над които не сме работили! Аз работя над постигане на сливането с Твореца в това, в което на мен ми е дадена свобода на избора. И ми казват, че ако променя намерението си на отдаващо, то ще достигна разбирането за Твореца.

А ако аз разбирам Твореца, то пред мен ще се разгърне цялата тази система и аз ще разбера всичко!

И затова не ми трябва да работя над цялата система и да я проверявам и познавам цялата в нейно огромно разнообразие и огромно множество от явления, не ми е нужно да изследвам всички тях и да ги разбирам. За сметка на това, че придобивам отдаване – аз разбирам всичко, което се случва в нея.

Ние можем да работим над една малка област, но на нас ни се разкрива целият огромен свят! Както е казано: “покажете Ми отвор като иглено ухо, и Аз ще разтворя пред вас огромните порти на висшия свят“.

Иначе и не би било възможно – да изучим тази необятна система от безкрайна сложност и с безчетно множество части, свързани в безкрайни и всевъзможни връзки, която постоянно се изменя, и с всеки свой свободен избор, определя измененията за всички останали.

В математиката от едно уравнение ние можем да определим едно неизвестно. Ако имаме две неизвестни, то ни трябват две уравнения. А тук имаме безкрайно число неизвестни – и се получава, че е необходимо и безкраен брой уравнения, свързани заедно в една система. Тоест това е матрица с безкраен брой уравнения, всяко от които се изменя по свой собствен закон.

Ние не можем да решим такава задача, нашият земен разум не е способен на това. Ние нямаме математическите средства, за да се приближим изобщо някак към нея. А в духовния свят можем да направим това, тъй като там достигаме до желания за отдаване – и в тях получаваме власт над всички неща.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36286]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние се раждаме в особени, специфични условия – в егоистично желание, което се явява наша природа. То пронизва сърцето и разума ни, т.е. желанията и мислите, произлизайки като цяло от решимот, които сме получили по рождение.

Те се въплъщават в материалните свойства, наследени от нашите родители и залагат в нас зародишите на духовните свойства.

Тук се крият много детайли, до разбирането на които ще стигнем едва по-късно, когато се развием и разберем какво е душата, как се преражда и какви промени настъпват с нея от стъпало на стъпало.

И така, по рождение получаваме „комплект” вътрешни и външни данни. Да се спори за това е безполезно. По аналогичен начин, не избираме обкръжението, в което се раждаме и ще растем до зряла възраст. Така, към вече унаследените свойства, получаваме външно допълнение.

Това прилича на развитието на душата, което изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот”. На стадия на зараждането, душата минава през период от „девет месеца”, но още не достига зряло състояние. Всичко останало, тя получава отвън, но чак след това, когато се е родила от висшия и се намира редом с него.

Раждайки се в долната третина на Тиферет, която се нарича „матка”, „утроба”, душата се издига към горната третина на Тиферет, която се нарича „гръд” (хазе). И после, всички светлини, които не е получила в майчината утроба през „деветмесечния” период, тя получава по време на „двете години” кърмачество. Може да се каже, че кърменето е също зараждане, само че продължаващо вече във външни условия.

После настъпва нов етап на външно развитие – години на възпитание, малкото състояние (катнут), чак до зрелостта, която се придобива напълно на „20 години”.

По време на всички тези етапи, душата разкрива светлините и келим, развивайки се принудително чрез обкръжението, което я принуждава да се развива без нейния свободен избор. А изборът, в пълния смисъл на тази дума, започва с поправянето на душата от „20 години” и нагоре.

Така кабалистите описват нашето духовно развитие, аналог на което наблюдавваме и в материалния свят.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36270]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква сила повдига световете в Събота след като Адам а-Ришон е роден и преди да падне в грях?

Отговор: Има сила, която се нарича „пробуждане свише” (итарита де-леила). Може да я считаме, че висшата светлина се спуска от света на Безкрайността, а ние не знаем как и защо. Но в действителност, няма „пробуждане свише” без „пробуждане отдолу” (итарита де-летата), от самото творение.

Има верига от информационни гени (решимот), които трябва да се разкрият и да бъдат изяснени един по едни, които се спускат от неживото, растителното, животинското и говорящото стъпало. Решимот на неживото, растителното и животинското ниво се разкриват естествено, подсъзнателно, сами, защото на тези стъпала няма свобода на волята.

Те се разкриват едно по едно и постепенно достигат до състояние, когато има скок към ново стъпало. От къде идва то, ние не знаем. Но това се случва, поради факта, че подготовката на неживото, растителното и животинското стъпало е завършена и ти изведнъж започваш да чувстваш как твоето състояние се е променило. Ти започваш да мислиш, да виждаш нещата и да усещаш всичко по различен начин.

Причината е, че решимот, които са по-ниско от твоето осъзнаване, разбиране, подготовка, свобода на волята и които се разграничават по естествен начин, са се реализирали. Творецът подготвя всички условия за теб, за да използваш свободата на волята, и сега ти трябва да се справяш сам.

Това е подобно на това, как ти не контролираш процесите в своето материално тяло. Не ти е нужно да мислиш за това, как всички атоми и молекули се движат, как метаболизмът и различни вътрешни системи работят. Представи си колко сложни са тези процеси с безкраен брой условия и всички те работят автоматично.

Духовното развитие е същото: висшата сила ни довежда до точката, където нашата свобода на волята започва. И това се спуска върху цялата система, цялото желание, създадено от Твореца, цялата нежива, растителна и животинска природа, нейните огромни системи. Но това не е наша работа и е автоматично, благодарение на взаимодействието на светлината с желанията.

Светлината въздейства върху желанията; желанията отговарят на светлината; и по такъв начин целият свят, цялата вселена, всичко се стреми да постигне равновесие. Единственото изключение е човекът!

Така е днес в нашия свят: цялата природа съществува в баланс, но проблемът е в човека, който трябва да упражнява свободата на волята и да създаде баланс. Както е в духовния свят, всички събития, които  са се случвали преди грехопадението на Адам, включително и самото грехопадение, са се случвали под контрола на силата свише (итарита де-леила), чрез веригата решимот, докато не достигнем точката на свобода на волята. И там всичко застива и чака докато човек не вземе решение.

Това се случва всъщност днес в нашия свят: природата ни чака да вземем решение. Тя ще ни притиска, тъй като докато чака, решимот на неживото, растителното и животинското стъпало се натрупват и ни носят многобройни проблеми на всички планети на външния свят, докато ние най-после не решим, на нашето говорящо стъпало, че трябва да започнем да се поправяме.

Неживата, растителната и животинската природа ни притискат, за да продължим по пътя на поправяне на нашето човешко стъпало.

От урока по „Учение за десетте сфирот“, 17.01.2011

[35603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Процесът на развитие на егоистичното желание, в което постепенно е действало желанието за отдаване, е довел човека до напълно разбито състояние. Неживата, растителната и животинска природа, а също и човешкото общество – днес цялата реалност се представя пред нас в окаян вид.

Ние се оказахме в много опасно състояние, в противоречие с цялата действителност. От една страна, тя ни се струва някак огромна, глобална, взаимосвързана и цялостна, а от друга – човешкото общество на земното кълбо, сякаш се е превърнало в раков налеп, във вредна плесен, която изяжда и унищожава природата, покривайки цялата Земя със своите отпадъци и изпражнения.

Ние откриваме своята пълна противоположност на природата и в близко бъдеще ще ни се наложи да осъзнаем, че друг изход няма – необходимо е да постигнем равновесие с нея. И това е осъществимо, защото в нас вече са се разкрили двете противоположни сили – за получаване и за отдаване. Те са готови да започнем балансирано да ги използваме. Само тогава ние, като човечество, ще започнем да се издигаме от неживото ниво на своето развитие, на растителното.

Досега, двете противоположни сили, които са ни развивали, не са искали нашето съгласие. В резултат, са ни довели до първия свободен избор и сега започваме да се развиваме сами, извиквайки силата за отдаване, за да определи тя нашето развитие, вземайки превес над заложената в нас сила за получаване.

По-рано, силата за отдаване е била скрита вътре и постепенно е растяла, подобно на набъбващо тесто – или обратно, примамвала ни е отдалече: „Ела, тук има нещо – тук те чакат наслаждения”. Сега, сами ще изберем отдаващото желание като сила, за която си струва да напредваме в своето развитие. Не отдаването ще помага на получаващото желание, а самото получаващо желание ще тръгне след даващите.

Това решение трябва отново и отново да приемаме над своето егоистично желание, което не престава да се усилва. По пътя нагоре, двете сили – отдавне и получаване – постоянно ще растат, проявявайки се в нас по равно, за да ни предоставят възможност за свободен избор. Ние ще се чувстваме по средата между тях. В кабала, това място се нарича „клипат нога”. И така ще тръгнем напред.

Във всяка точка от пътя, моят избор се състои в това да разкрия равенството на тези сили в мен и да предпочета даващото желание пред получаващото. Отдаването трябва да определя моята посока, за да се развива получаващото желание, именно в това направление. По такъв начин, получаващото желание приема формата на даващо, формата на Твореца. А ако получаващото желание е подобно (доме) на Твореца, тогава то се нарича „човек” (адам).

Така ще започнем да използваме тези две сили. Получаващото желание постоянно ще расте и даващото желание също постоянно ще расте, за да му придава нова форма. В резултат, ние ще се върнем там, откъдето сме започнали спускането – в света на Безкрайността, където тези две желания са се намирали заедно, в съвършена асимилация. Така ще постигнем съвършеното им сливане по свой избор, действайки отдолу нагоре, докато цялото получаващо желание не придобие пълната форма на даващото желание. Това ще бъде и краят на поправянето, завършването на нашето развитие.

Живеем в особено време, в нова епоха. И новото в нея се състои в това, че сега, посредством нашия избор, желанието за отдаване трябва да надделее над желанието за наслаждение. Това се нарича „развива се във вярата, над знанието”.

Ден след ден, към нас се присъединяват все повече хора, в които предишното смесване на желанията е завършило. Постепенно, те тръгват към своя първи свободен избор – да преминат от неживото стъпало към растителното, да се превърнат от неподвижно създание в духовно растящо.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35658]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Имаме не само възможност да постигнем свободата на избора, но ние направо сме длъжни да го направим. Никой не може да избегне това, тъй като всички сили на природата ни тласкат и привличат към него – и теб и всички останали и всеки човек в този свят! Всеки трябва по някакъв начин да реализира свободата на волята си.

Пред нас се намират два пътя: пътят на светлината (кабала) и пътят на страданието. И този избор трябва да правим във всеки един миг! Това не означава, че когато аз веднъж вече съм попаднал на пресечка на пътя,  направил съм един път избор, завил съм надясно или наляво и вече все по този път трябва да вървя.

Напреднал съм се на метър по някакъв път и наново съм се изправил пред свободен избор, пред кръстовище. Избрал съм, направил съм крачка по този път и съм попаднал отново на кръстовище, където отново трябва да избирам. На всяка моя крачка ми е дадена свобода на избора и пред мен лежат два пътя! Трябва постоянно да избирам между тях, във всеки миг – от състояние на състояние, във всяка точка, по която напредвам, строя от тях линия, път към своето окончателно поправяне, в Гмар Тикун.

И във всяка такава точка съм длъжен да решавам в коя посока, от всички 360 градуса ще поема (защото точката е кръг). Но по същество, всички тези посоки се обединяват в два възможни варианта на избор: пътят на светлината или пътят на страданието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35702]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→