Най-важно е да намерим къде, сред всички наши свойства, сред всичко, случващо се с нас в мислите и действията, има някаква свобода сами да помислим или поискаме нещо. Тоест дадено ли ни е някакво, макар и малко, пространство за свободна мисъл, желание и действие?

Защото, с всеки изминал ден, все по-нагледно разкриваме доколко всичко зависи от гените, хормоните, информацията, вече заложена вътре в човека. И ако преди сто години сме мислили, че човекът е свободен в своя живот и всичко зависи от него, то днес разбираме, че неговото поведение се определя от това при какви родители се е родил, какви наследствени свойства е получил.

Той не е избирал времето, в което да се роди, нито в какво семейство, с какви качества, какво възпитание ще получи. Още от детството са му внушавали определено отношение към живота и към самия себе си – през първите 15 години, напълно са го формирали като личност.

Човек излиза в живота без да има нищо от самия себе си – той притежава само полученото по рождение, от възпитанието, както и онова, което е получил след това от обкръжението, в което попада, достигайки двайсет години и превръщайки се във възрастен. Обкръжението ще определя цялото му поведение и вземаните от него решения, и иска или не, ще му се наложи да следва същата ценностна система, която е приета в обществото.

Дори ако пожелае да тръгне срещу обществото, пак ще зависи напълно от него – защото всичко, което го касае бива определяно от обкръжението, и в самия него няма нищо самостоятелно. Откъде могат да се появят в него някакви свободни мисли или желания – от някаква далечна звезда?

При всички случаи те нямаше да бъдат свободни. Свободно би могло да бъде само едно действие – създаването на творението „от нищото” (еш ми-аин). Само Творецът е способен на такова свободно действие, за да създаде нещо, което няма никаква предистория, което е абсолютно ново.

А ако в сегашното ми състояние се включват всевъзможни предварителни условия и сили, които са го породили, тогава всичко, което се получава от тях е вече очевиден резултат, спрямо който нямам никаква свобода. Аз живея по зададена програма, която преминава през мен, не оставяйки ми никакъв избор – действам като машина или марионетка, която управляват чрез връвчици и дърпат на всички страни.

Ние сме следствие от всички тези чужди, вътрешни, външни въздействия и различни сили, които се съединяват в нас и ни управляват. Дори ако ни се струва, че човекът може да направи нещо сам – това също не е свободно действие, а онова, което тези сили са му позволили.

Но все пак, съществува възможност да бъде намерена свободата на волята. Ако човекът се развива с помощта на науката кабала, привлича към себе си допълнителна сила, противоположна на днешната му природа. И тогава, между тези две, противостоящи една на друга сили, той намира точката на своя свободен избор.

От едната страна стои силата на неговата природа и на целия този свят, с всичко, което е в него, от другата страна е силата на светлината, дошла свише. А между тях, по средата, в него има неутрална точка, където може да каже своята дума. Може да постигне състояние, в което тези две сили ще се уравновесят – и тогава ще получи свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35704]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В Предисловието към книгата „Паним Меирот“ Баал а-Сулам пише, че човечеството се дели на 4 групи: народни маси, властители, богаташи, мъдреци, съответстващи на четирите нива, на които се дели цялото мироздание: неживо, растително, животинско, говорящо (човек).

И силата на всяка отделна личност на ниво говорящ включва в себе си цялата съвкупност на силите на растителното и животинско ниво, съществуващи в цялата действителност, както в настояще време, така и в предходните поколения. Значи ли това, че сега е достатъчен един човек, който правейки своя свободен избор, може да открие напред път на всички останали нива на природата, които не могат сами без това по-нататък да се развиват?

Отговор: Разбира се, един човек може със своя свободен избор да открие път напред на цялото неживо, растително и животинско ниво в човешката пирамида, обезпечавайки им по-нататъшно развитие, ако всички те се обединят между себе си и се присъединят към тази човешка степен. Така са ни открили пътя Рашби, Ари, Баал а-Сулам. Един човек може да привлече и поведе след себе си всички останали, ако се намира на „говоряща“ степен на развитие, а те на нежива, растителна и животинска степен.

Ние наблюдаваме това на практика. Как би се развивало човечеството, ако изобщо нямаше такива издигнали се личности, разкриващи за всички вратите към новия свят.

Но след като той е направил такъв пробив, достигането на равновесието зависи от всички останали, идващи след него. Той е свършил работата си, както например Баал а-Сулам е разкрил за всички нас методиката на науката кабала, но ние трябва да я реализираме. Докато не направим това, ние няма да постигнем равновесие.

Той ни обяснява само, че проблема е в нашия дисбаланс с природата и трябва да постигнем равновесие. Природата в най-общ вид – това е Твореца. С Него ние трябва да постигнем хармония, т.е. подобие по свойства, съединение – и това ние с вас трябва да реализираме. Към това трябва да привлечем целия свят, т.е. предстои още много работа.

Ти питаш, кой е този човек, от който зависи всичко и който трябва да направи своя свободен избор? – Това си ти! Това е всеки, който е получил духовно пробуждане вътре, а след това и отвън е чул за това, как да го реализира.

Отвътре идва само първоначалното пробуждане и благодарение на него, човек чува отвън обръщение към себе си, зов. И в крайна сметка идва до такова място, където действително може да реализира своя свободен избор.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Казано е, че „завистта, сладострастието и честолюбието“ извеждат човека от този свят – тоест трябва да използваме тези качества, за да излезем в духовния свят. Но проблемът е в това, че човек се разпилява във всички посоки и се стреми към всички тези желания в материалния свят.

Ако той хвърли всичките си сили за да стане човек, да се издигне на духовно ниво, на човешко стъпало – той би преуспял. А вместо това, той преследва парите, властта и не му достига завист към духовните свойства, която би му позволила да стане човек.

Трябва да си направим самоанализ и да се включим в обкръжение, което ще ни формира така, че от всичките желания да отделим най-важното: да станеш човек. Така че нито властта, нито парите, нито славата да ни привличат повече, отколкото е жизнено необходимо. Всички тези качества трябва да поддържат нашия стремеж към правилната завист – трябва да завиждаме на Твореца и да желаем да станем като Него!

А ако падна и започна да завиждам на чуждите пари, властта, славата – тогава е ясно, че няма да съм настроен нагоре, към целта.

Но как мога да завиждам на Твореца, ако не Го виждам и не Го чувствам? Защо ни е дадена групата, за да ни внуши важността на духовните свойства. Ти никога няма да разбереш кой е Твореца, докато не достигнеш Неговото стъпало. А освен това Неговите свойства са противоположни на теб и те отблъскват – затова тук ще ти помогне правилното обкръжение, в което ще работиш. Само то може да промени ценностната ти система.

Но проблема е там, че даже след като човек завърши своето предварително развитие по стъпалата: неживо, растително, животно и стига до кабала, до началото на човешкото стъпало и свободния избор, той изведнъж може да излезе от пътя и започне да броди в други направления няколко дълги години, търсейки пари, власт, слава. А докато се върне назад – живота си отива и, докато се огледаш, вече е свършил…

От урока по статията „Предговор към  Паним Меирот“, 17.02.2011

[35622]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата според метода на Кабала, възможно ли е да им отнемам правото на свободен избор?

Отговор: Какво означава да възпитаваш дете според метода на кабала? Това включва, че ти се стремиш да им представиш обкръжение, да ги подготвиш за кабалистични текстове, да ги доведеш до свободен избор, за да осъзнаят те, че човек го възпитава променящата светлина. Точно нея трябва да извикат.

Изначално, „човек” (Адам) е коренът на душата и той трябва да привлече всичко друго към себе си със светлината, която го развива. В това е нашата свобода на волята. Нас или ни води природата, или ние извикваме специална сила, която е над нея. Не е лесно. Това изисква човек да преодолее, да се бори срещу влиянието на обикновеното обкръжение и да полага усилия, за да привлече влиянието на светлината. Ако доведа детето си до това, отнемам ли му свободния избор? Не.

Първо, детето може да пренебрегне не само традиционната „бебешка храна”, но също и това, на което го учите. Няма разлика между тях.

Човек получава свобода на волята само когато ново желание се заражда в него, което жадува за лично развитие, което да му позволи да взима самостоятелни решения, вместо да тича след вас и вашето „възпитание”. Научавайки го на това, към какво самият ти се придържаш, така ти все още не надхвърляш традицията, въпреки че тази традиция е по-близо до точката, която трябва да се разкрие.

Виждаме, че така се случва в света днес. Но преди човечеството е трябвало да се развива чрез религията. Написано е за Авраам, че изпратил синовете от своите наложници по света и им наредил да насадят различни религии.

Юдаизмът също е бил създаден след като мъдростта на кабала изчезнала от погледа на хората, по време на падането на Храма, когато сме паднали от стъпалото на отдаване и любов в омраза и егоизъм. От тогава евреите работят само на външно, материално ниво. Вместо да работят вътрешно върху поправянето на душата, пречистването на желанията с поправящата светлина, ние извършваме физически действия механично, без да поправяме сърцето.

И тук е разликата между религията и мъдростта на кабала – религията е външна, а не вътрешна. Поради тази причина кабала се счита за вътрешната част на Тора. Но изгнанието свършва, понеже му е дадено определено време. Промените са започнали и точката на свобода на волята се излюпва в човешките сърца. Хората искат да излязат от насаденото възпитание и да проверят себе си „Кой искам да бъда? Как мога да  си бъда сам наставник?”.

Тогава човек прави избор: нужно му е нов вид възпитание. Не това, което обществото му дава – той иска да го получи директно от Твореца. Нека Творецът му го даде, за да се нарича той „човек” (Адам), който е подобен (доме) на висшия.

Обикновено нашето възпитание е основано на получаване на примери от тези, които ни заобикалят, и на постигане подобие с тях. Сега аз искам да получа пример от Твореца, за да стана като Него.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35070]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички проблеми в света са предизвикани от това, че Исраел, т.е. устремените към Твореца, не изпълняват това, което им е възложено. Така пишат кабалистите. Ние не донасяме на света методиката на поправяне, не го обучаваме.

Всъщност, светът не е длъжен нищо да прави, той просто приема от нас тази методика, а ние я реализираме. Така че цялата работа лежи само на нас. С нас тя започва и с нас завършва.

Светът ти предава желания (келим), ако намериш начин да се обърнеш към него и да ги получиш от него. Сам той не осъществява никакви действия. С други думи, неговите действия произтичат от самата природа. Казано е, че „народите на света ще понесат Исраел на раменете си”. Те ще направят това, когато се разкрие поправянето.

Но свободния избор притежават само тези, в които има две сили: женска и мъжка, желание да се наслаждаваш и желание да наслаждаваш. Точно те се наричат „Исраел”, което означава: „направо към Твореца” (яшар Ел). В средната линия те могат да привлекат възвръщащата към Източника светлина за целия свят.

От урока по статията на Рабаш, 13.02.2011

[35197]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда със сили и свойства, които е получил от родителите си. После попада в определена среда и се развива в зависимост от това, какво обкръжението внася в него, как го „моделира”. „Комплектът”, получен по този начин през първите петнадесет години, също става част от неговата природа – сякаш с това се с родил.

Обкръжението постоянно прониква в човека, в неговия жизнен път. Така природата по естествен начин го подтиква към развитие: като дете, той иска да научи всичко – гледа околните, учи се от тях и им подражава. Човекът, намиращ се в едно или друго обкръжение го копира върху себе си, като допълнение към онова, което е получил от родителите.

Въздействието на средата също се отпечатва в него, подобно на вродена природа и после цял живот е принуден да реализира онова, което е получил, да кажем през първите 15 години от живота си.

За измъкването от този коловоз са необходими много големи сили. Човек ще ги намери само, ако се съпротивлява на своята природа и влезе в общество, което напълно ще зачеркне всичко, което е получил в детството.

И така, ние имаме вродена природа и придобита природа. Неслучайно, именно през първите години даваме възпитание на човека: светско, религиозно и изобщо, най-различни видове. Човекът не избира възпитанието – родителите, обкръжението, страната, света избират възпитанието му. Така сме напредвали по пътя на еволюцията, в продължение на хилядолетия.

Но след това,  дошло времето да се издигнем по стъпалата на човека (адам), подобния на Твореца, да реализираме свободата на избора и да не зависим от нищо. И тогава, човечеството се завъртяло във вихъра на промените, започнали брожения, революции. При евреите, това се проявило в епохата на Аскала (просвещението), когато хората започнали да се отдалечават от религията, от навиците, станали втора природа, от задължителното родителско възпитание.

В резултат, част от народа се освободила от получените в детството традиции. Защо се случило така? За да може човек след това, по-лесно да реализира своя свободен избор.

Дотогава, въпреки традиционното възпитание, се появявали отделни велики личности, които били способни да излязат от неговите непоклатими рамки, да му се противопоставят, да разбият това възпитание и да се издигнат над него. Те избрали за себе си духовния път на развитие, вместо да разчитат на заложената в тях природа.

Има хората, които следват полученото по рождение и в детството. Тъй като не е по силите им да се съпротивляват срещу това, те плават по течението на радиовълните и телевизионните канали заедно с човешкото общество, от което вземат пример.

Има и други хора, задаващи си въпроса за смисъла на живота: „Защо живея? Именно аз, отделеният от всички, особеният. Искам да узная, да разкрия какво се случва с мен в собствения ми живот.” Те се издигат над естеството, получено от възпитанието и обкръжението, а после, с помощта на група, изучавайки науката кабала, разбиват и своята вродена природа, наследена от родителите – желанието за наслаждение.

И тогава, издигайки се над тези две начала, те влизат в природата на Твореца.

Тези хора се наричат „избраници на сгула”. Днес, всички ние трябва да станем такива избраници. И макар, че наименованието подразбира единичност, изключителност – това е така, защото човек трябва да почувства себе си противопоставен, особен, отделен от обкръжението, от възпитанието, от заложената в него природа. Отсега нататък, той върви сам напред и решава да придобие друго естество. Той е съвсем сам срещу Твореца и затова се нарича избраник на сгула.

„Сгула” е дълбоко понятие – то насочва към средната линия, към светлината, връщаща към Източника.

По такъв начин трябва да се издигнем от едно стъпало на друго. Първото стъпало е стъпалото на масите. Ние сме се родили на него, получили сме неговото възпитание. Това е духовно неживото ниво, от което произтича всичко. А после, оттук, се издигаме на стъпалото на единиците, на избраниците.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35073]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Когато Зеир Анпин се разкрива пред Малхут, ние можем да ускорим темпа на развитие. Досега, напредвайки в историята на неживо, растително и животинско ниво, ние не можехме да ускоряваме времето. Ние изобщо не сме знаели в какво състояние се намираме и какъв процес преминаваме.

Но сега, встъпвайки в периода на поправяне, ние придобиваме свобода на избора. И ние наистина вече можем да форсираме хода на събитията, без да чакаме края на шестото хилядолетие. Всичко зависи от нас! Чрез своите усилия, ние бихме могли да включим в себе си свойствата на Зеир Анпин и за по-малко от шест хиляди години. Тъй като тук става въпрос за духовни стъпала, а не за календара. Затова ние можем да приближим подема си на стъпалото на седмото хилядолетие.

За по-далечното развитие ни пише Рабаш в предисловието към “Плодовете на мъдростта“. Това също са духовни стъпала. Тъй като шабат (съботата), седмото хилядолетия – това е сфирот ХаГаТ-НеХИМ. А освен това има още три стъпала, наричани “главата“. Ние се включваме в тях след седем хиляди години, и това лежи над нашето текущо постижение, доколкото се приема в кли, в съсъда, който вече е завършил своите поправяния и се е уподобил на Твореца по свойства.

Относно това никъде не е написано. В кабалистичните книги се срещат само тънки намеци за тези етапи. Ще се надяваме, че и тях бързо ще постигнем.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34593]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: И все пак: къде е свободният избор на човека, ако всичко идва от Твореца? Излиза, че аз сам нищо не мога да направя?

Отговор: Ако аз съм творението, то всичко, което има в мен е дошло при мен от Висшия. Аз се намирам под Него като по-ниско стъпало.

Можеш да кажеш, че доста дълго съм се застоял на това стъпало, и никак не напредвам. Но нали това идва от Висшия! Само част от Неговите действия се проявяват явно, а част неявно. Затова даже простата логика подсказва, че в нисшия не може да има нищо, което няма във Висшия. А тогава в какво е моята свобода?

Висшият не ти е дал едно единствено установено за теб състояние. Той е породил за теб особен образ: създал е теб и обкръжението, за да може чрез отношенията между вас, ти да успееш да генерираш някакво ново свойство.

Ако ти се стремиш към взаимно отдаване със своето обкръжение, то от Висшия към теб излиза сила, която ви съединява: теб, обкръжението и Висшия.

В това се и проявява твоята свобода на волята. С това ти спечелваш възможността да станеш подобен на него.

Въпрос: Но кабалистите казват, че всичко, което става после, също идва от Него!

Отговор: Разбира се, всичко идва от Твореца! Но ние говорим само за това, което се отнася за нисшото стъпало. Защото аз не знам, какво ще ми се открие след Края на Поправянето.

Представи си дете, на което позволяват да прави всичко в своята стая, каквото и да си науми. В този момент му се струва, че всички са забравили за него. Но когато порасне, то разбира, че така е било направено умишлено: през цялото време са се грижили за него. Наблюдавали са го, за да не си причини вреда. Но самото то се е чувствало свободно…

От урока по статията „Пряко и косвено въздействие“, 31.12.2010

[34238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→