От урок №2, от конгреса в Берлин

От изказването на Третия Всемирен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г:

Всички сили в природата, с изключение на човешкия егоизъм се намират в равновесие, образувайки единна система и само човекът нарушава общата хармония. Всичко в природата е взаимосвързано и се стреми към съгласие със себе си и обкръжението. При отслабване на вътрешните връзки се руши равновесието, зад границите на което започва разрушаване на егоизма. Възможността за възстановяване на равновесието е необходимо условие за живот.

Днес за това се говори в много средства за масова информация. Всичко се основава на равновесието на силите. Това ни е ясно и все пак ние не доразбираме, доколко е велико нашето участие в този процес. Цялата природа, на всички нива на развитие се намира в много крехко състояние на равновесие. И човек трябва да осъзнае, че той е този, който нарушава това равновесие.  Неустойчивата природа напълно зависи от нас, а ние сме единственият елемент в творението, който се намира в неравновесно състояние.

Човек се намира по средата на природното равновесие и неговото колебание се отразява на цялата природа. И само човекът се намира под въпрос. На него му е дадена свобода на волята и тя, за съжаление се проявява егоистично много страшно: през цялото време става все по-лошо.

В течение на хилядолетията е ставало натрупване на тази грешка и постепенно ние изваждаме природата от равновесие. Днес за това говорят всички: повратната точка е премината и ние не можем да направим нищо повече с екологията, със замърсяването на океана, с парниковия ефект и т.н. Накратко казано, „спокойно, изход няма”.

Всъщност не е така. Напротив, кабала казва, че това е по силите ни. Днешната криза е предизвикана от човека. Проблемът е в това, да го осъзнаем. Защото и днес много „умници” говорят: „Не е важно, в природата се извършват циклични, повтарящи се процеси”.

Разбира се, ние с вас не се намираме на екологичен конгрес и не се борим за охрана на околната среда. Трябва да разберем, че всичко това действа по съвсем различен начин. В такава форма природата специално ни учи как да преодолеем дисбаланса, да обърнем тенденцията в обратна страна.

Защо? За да живеем в чист свят? За да ни е добре в семейството, с децата? Заради спокоен, здрав и дълъг живот? Изобщо не е така.

Изменението, което трябва да извършим, съвсем не е нужно за това. То трябва да стане, за да започнем да управляваме себе си, своето взаимодействие с природата и по такъв начин да преминем към нейното външно усещане, да се издигнем от вътрешния свят в света на човека, в духовния и съвършен свят.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34012]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как в желанието за наслаждение може да се разкрие напълно противоположното на него свойство, което сякаш го убива?

Отговор: Ако това бяха два типа материал – материя и антиматерия, тогава действително би било невъзможно да ги съединим заедно.

Но ако това е материалът и противоположното на него намерение, тогава е възможно. Но това ми се разкрива при условие, че мога да ги съединя в средната линия.

И затова, моето естествено желание за наслаждение и намерението за отдаване действат в две различни плоскости – едното в желанието, а другото в намерението. И всички мои разчети, цялата борба е насочена към това, как да ги съединя заедно.

Да допуснем, че имам желание за наслаждение, в което живея. А освен това, получавам намерение за отдаване, което може да бъде:

1) по-ниско от желанието за наслаждение;

2) на едно ниво с него;

3) по-високо от него.

Сега, трябва някак си да ги свържа. Намерение придобивам само за сметка на „светлината връщаща към източника”, Обкръжаващата светлина. Привличам я, ако вътре в мен има стремеж към отдаването, „точка в сърцето,” която развивам чрез групата.

Всичко това се намира вътре в моето желание и се съединяват заедно: аз, групата и моето желание за наслаждение. Ако желанието ми остане долу по степента на своята важност, а групата и точката в сърцето – горе, и от тях желая отдаването, тогава издигам молба (МАН). А в отговор получавам обкръжаващата светлина, която ми дава отдаващото намерение.

Сега, получавайки намерението, стоя пред избора:

1) да го поставя по-ниско от моето желание, тоест да го използвам заради своето желание за наслаждение, за собствена изгода – това се нарича нечистота, клипа.

2) да поставя намерението на нивото на желанието и да ги обединя заедно – това е неизясненото състояние.

3) или пък, да поставя намерението над желанието – това е „святост”, отдаване.

Именно в това се състои моята работа – в кое от трите състояния съм способен да се намирам.

Ако човек обърне внимание и почувства, какво в действителност се случва с него, тогава ще разбере, че през цялото време се намира пред избор – като на везна. От едната страна е получаването, от другата – отдаването, а по средата съм аз, задавайки си въпроса: „Какво да избера?!”

От урока по статията „Свобода на волята”, 21.01.2011

[33350]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Намирайки се в общата система на душите и достигайки нивото на Твореца, ние все така ли оставаме зъбни колелца в тази система?

Отговор: Намирайки се в тази система и уподобили се на Твореца, ние все така оставаме зъбни колелца. Но всеки от нас получава абсолютна свобода, защото, въртейки се заедно с всички, съгласно желанията на всички останали, той  в това усеща пълната свобода.

Ако аз ги обичам, ако аз се въртя само заради тях с всички свои свойства, то аз съм абсолютно свободен. Разбира се, от егоистична гледна точка, това изглежда точно наопаки.

Но ако аз се отнасям към тях алтруистично, с любов – това е именно така. Защото аз нямам повече никакви желания, освен да се въртя заради тях. Ако имам тази възможност – аз съм свободен.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33120]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Къде е нашата свобода? Не по своя воля съм се родил и не съм избирал в живота си нищо: нито семейството, нито страната, нито националността.

Създаден съм от гените на майка и баща, които определят абсолютно всички мои свойства, възпитаван съм бил в обкръжението, в което съм попаднал: дом, детска градина, училище, които не съм избирал – в мен няма нищо мое!

Докато стана възрастен, аз вече напълно съм се оформил и излизам готов, като пирог от печка.

Но работата не е дори само в това! Тъй като ние сме свързани като зъбчати колелца, както ни учи науката кабала и сме частици на единната обща душа, която след това се е раздробила на части. Сякаш от нас са направили „пъзел“ – отпечатали са една обща картина, а след това са я разрязали на малки парченца.

И в него на всеки от нас е отредено строго определено място, на което той най-много подхожда по всички свои параметри – 613 желания, чрез които зависим от един, втори, трети човек, за да се допълним с тях. Всеки зависи от всички във всичко, за да бъде пъзела пълен!

И това не е просто двумерен пъзел, ние не се съединяваме с прости контури – във всеки от нас има „613“ граници, чрез които всеки е съединен с всеки. Представете си такова 613 мерно пространство…

Но за каква свобода въобще можем да говорим?! Ако аз съм само малко парченце от пъзела, което е длъжно да подходи към всички останали по абсолютно всички параметри.

Затова, когато става дума за свобода – разбира се, че не се говори за човек сам по себе си и за неговия независим избор. Тази свобода е една за всички, тя зависи от всички нас! Ако човек може да направи някакво движение, то обезателно трябва да е съгласувано с движението на всички други части, с всички останали души и с всички техни свойства.

Ако се помръдвам в някаква посока, движението трябва да се случи в цялата система. И сега трябва да се намери: какво тогава се нарича свобода на волята ми?

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32126]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

За да има в кли свобода на избора, Творецът е вложил в него две противоположни сили: получаване и отдаване.

Творението се намира по средата между тях, в качеството на средна линия, както езичето на везните, и решава към кое да се наклони. По такъв начин ни предоставят възможност да сме независими.

Въпрос: Какво означава „решава”? Тъй като от доброто и злото аз непременно ще избера доброто.

Отговор: А то зависи от това, какво за теб е добро. Има две скали: истина-лъжа и горчиво-сладко. От две страни на творението се предлагат две оценки: доброто може би е получаващото желание или даващото желание. И двете могат да се усещат като зло. Анализът може да се води съгласно напълването на получаващите съсъди или по напълването на даващите съсъди, в лявата линия или в дясната линия.

Ти имаш две възможности и във всяка от тях се съдържат много щрихи. Ето от тези щрихи ти и започваш да съставяш картината на своето отношение. Така самият ти изграждаш себе си, събираш своя духовен парцуф с всичките негови органи, сухожилия, плът, кости и т.н. Ето как ти е необходимо да насочиш  в единно цяло много детайли.

От урок по статията „Кабала и философията”, 06.01.2011

[32011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32123]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек трябва да реализира свободата на волята си, то не я ли отнемаме от децата, обучавайки ги в кабала от ранна възраст?

Отговор: Ние ги обучаваме точно на това – как да използват свободата на волята си! Защото състоянията всеки път се сменят, егоизмът расте, променя се обкръжаващото общество.

И детето всеки миг трябва да решава: с кого иска да бъде, как да се отнася, как да възприема, какво да прави. Ако то през цялото време работи правилно с обкръжението, ще се развие забележително.

На всички е известна кризата на тийнейджърите, когато децата се бунтуват. Трябва да се използва това чудесно свойство и в никакъв случай да не се потиска. То ще позволи на децата леко да прескочат от материалното в духовното.

Децата трябва само правилно да се подготвят до тази възраст, за да може годините на израстване (12-15 години) да станат за тях години на духовен подем – изход към духовния свят!

Затова трябва отрано да им се дава такова възпитание, че след това те да могат да го реализират на практика. Природата нарочно влага в нашите гени период на вътрешен разрив – на нивото на хормоните, егоизма и желанието за власт.

Именно в тази възраст трябва да се работи с човека, за да бъде повдигнат в духовното – а после той вече започва да „остарява”. От 20 години нататък човек вече започва да се движи към гробището. Той „влиза в живота”, попада в обществото и е зает само с това как да обезпечи съществуването си в материалния свят.

Детето трябва да започне да се възпитава от 6-7 годишно, за да може, когато влезе в тийнейджърския период и става възрастен, да получи възможност да действа правилно – да порасне и да стане „голям” в духовен смисъл. Не трябва да се изпускат именно детските години – след това вече ще бъде късно.

Това е все едно да започнеш да учиш човек на четмо и писмо на 20 години – представяте ли си колко възможности ще изпусне той през живота си. А тук става въпрос за основите на природата, които се градят в детето. Ние го учим как правилно да организира вътре в себе си всички желания, всички свойства.

Това е съвършено необходимо, затова ние толкова се грижим за създаването на система на образование по методиката на кабала.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.2011

[32000]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че за да построим себе си са ни нужни две сили: получаване и отдаване – но в мен сега няма две сили, а само получаване?

Отговор: Ти имаш и двете сили, но не искаш да използваш втората! Започваме да се повдигаме отдолу, „от нулево“ ниво на отдаване, докато не се повдигнем по 125 стъпала и не постигнем отдаване на 100%. Но „нулево“ отдаване съвсем не означава, че не притежаваш отдаване, ти просто не използваш тази сила, която се намира в теб!

Не трябва да казваме, че я няма в мирозданието – тази сила я няма само в тебе, в твоето усещане. И потвърждение за това, че тя съществува е факта, че само след миг тя може да ти се разкрие. А после пак да изчезне…

Това се нарича „нула“ – в реалността нулата не съществува, тя може да бъде само в усещанията на човека.

В теб има свобода на волята да пробудиш силата на отдаване от тази нула – точно за това ти е дадено обкръжението, което включва в себе си: учител, група, книги. Започни с негова помощ да работиш над своето нулево отдаване и то ще престане да бъде нула.

Тъй като можеш да пробудиш силата на отдаване само ако се намираш във взаимоотношение с някой друг, който също иска да я разкрие. Така че, установявай такива отношения, не се затваряй вътре в себе си! Как по друг начин ще се разкрие отдаването?

Силата за получаване е съсредоточена вътре в един човек, но за силата на отдаване са нужни двама, за да действа между тях! В това е коренната разлика между егоистичния избор и алтруистичния – в егото си ти си сам, но за отдаването ти е нужно обкръжение. Иначе къде ще го реализираш, къде ще намериш тази сила и ще провериш, че се намира в тебе?

Затова, веднага щом в човек се пробуди духовната искра, призив към развитие на душата – него веднага го водят в група и му казват: „Избери я!“ Именно в това се заключава свободата на волята – в избора на правилно обкръжение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 06.01.201

[32008]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→