Въпрос: В математиката, като изучаваме система с много неизвестни, се фиксират всички параметри, оставяйки само една степен свободна.

Във вътрешната работа често възниква точно такова усещане, като че ли имаш много посоки: отношение към реалността, към групата, към Твореца – твърде много „степени на свобода” и това много обърква.

Може ли да се ползва същия принцип, както в математиката, и нека обаче да гледаме отношението към групата?

Отговор: В духовната работа всичко е доста по-лесно. Целият този безкраен брой променливи параметри е необходимо да се свържат с един Източник и да се включат в Него. А всички тези хиляди параметри нека да се менят – ти оставаш включен в Твореца, в единствената причина за всички тези безкрайни по брой изменения.

Ако започнеш сега да се опитваш „да замразиш” реалността и да свържеш всичко, правейки го неподвижно – нима в този смисъл на духовната работа и нейната цел се рови и изяснява на такова ниво, каквото се случва в материалния свят? За какво е необходимо това?

Единственото, което ми е нужно да зная от целия безкраен брой изменения е, че аз трябва незабавно да установя връзка с висшето, с Твореца и да се хвана за Него. А около мен нека още по-силно всичко да се изменя, целият този свят кипи – аз над всичко това трябва все по-здраво и по-здраво да се държа за Него, за да ми помогнат всички тези промени само да усиля тази връзка.

Повече нищо не ми е необходимо! Не трябва да узнавам нещо за тези изменения. В този миг, когато се прикрепя към Твореца, аз намирам всички чувства и разум, постигам целта на всички ставащи изменения. Така за какво да се ровя по-рано в тях?

Затова науките на нашия свят влизат в криза, защото те отиват в неправилна посока. В какво ние губим сили: в търсене още на някакви си частици от много хиляди, които нямат край. И с какво по-нататък ще напредваме – само повече се объркваме.

Сега откриват някаква нова елементарна частица, което не стига и откриват, че тя може да се раздроби още на хиляди частици и така до безкрайност. Това е чисто любопитство – въпреки че в резултат, вътре във всяко търсене е скрито търсенето на висшето, Твореца.

Но ако искаме да отидем в правилния път, ни е необходимо да търсим причината за всичко ставащо. А това означава, че трябва да си пробием път на висшата степен. Затова никога не се концентрирам на това, което става в този свят – задължен съм да правя само това, че да се съединя с Твореца: чрез група, някакви материални действия – но само в това направление.

А в плоскостта на този свят няма да открием нищо от висшето. Защото какви инструменти за изследването притежаваме тук – само своя земен, животински разум. Ние изследваме от висотата на животинското ниво – неживото ниво и растителното.

От урок по статията „Кабала и философията”, 05.01.2011

[31880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние искаме да достигнем до свободен избор, за да постигнем Твореца. Сега ние с нежелание изпълняваме заповедите на природата. Решимот се пробуждат в нас и ние ги реализираме сякаш те са наши собствени желания, защото не чувстваме Този, който ни задължава да направим това. Но целта на творението се състои в това ние да постигнем Силата, която ни задължава, а така също и нейната цел и програма по отношение на нас. Ние трябва да получим от нея всички сили и параметри за нашето развитие, за да можем независимо да желаем, разбираме и реализираме етапите на развитие.

Затова тяхната реализация е осъществена над текущите параметри. Параметрите идват от Твореца, проявяват се в желанието за наслаждение или в не поправените решимот. За това е написано: „Аз създадох злото начало”. От наша страна, ние трябва да се въоръжим със силата на поправяне и с всички необходими средства, така че на всеки етап, когато разкриваме още един параметър, да намираме начина да го поправим и да го направим подобен на Твореца.

Благодарение на тази работа, ние ще постигнем Твореца и ще придобием независимост.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31130]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои нашата свобода на избора, когато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Ние четем „Зоар”, за да реализираме нашата свобода на избора. Иначе от книгата „Зоар”, както и от цялата наука кабала, няма никаква необходимост.

За какво ми трябва тя? За да знам, колко ангели има в небесата? И какво от това, че ще мога да ги изброя по имена? Но, аз не знам какво е  „небеса” и кои са тези „ангели”, а може би ще ги нарисувам с крилца.

Затова, към четенето на книгата „Зоар”, към изучаването на науката кабала, към работата в група като цяло, аз пристъпвам, за да реализирам своя собствен свободен избор – за да мога, с помощта на всички тези средства да получа „чудесната сила” (сгула).

Книгата, лежаща пред мен е някакъв изкуствен апарат, свързващ ме с духовния свят, който не осъзнавам и нямам никакво понятие за неговите свойства. Но кабалистите казват, че имам някакъв адаптер, който може да ме свърже с неизвестен за мен свят.

В квантовата физика има понятие „микросвят” – свят на елементарните частици. Аз не ги усещам, въпреки, че живея сред тях. Но физиците казват, че може да се направи инструмент, с помощта на който, този свят може да се постигне, да се усети. Затова, те правят различни апарати, ускорители на елементарни частици.

Така разполагат със средство, с помощта на което от нашия свят, който ние усещаме, да се стигне до един много вътрешен, скрит свят на частиците, в който не може да усетим нищо, защото сетивните ни органи не действат в неговия диапазон.

В науката кабала, на мен също ми се дава средство – четенето на книгата „Зоар” – с помощта на което мога да стигна до скрития, духовен свят. И това работи! Използвай го – и това е всичко!

Но работата е там, че в науката кабала, използвайки даденото ти средство, ти самият се променяш и това средство се превръща в твой вътрешен инструмент. Докато учените, занимаващи се със земните науки, не се променят, а променят само своите средства с по-усъвършенствани и мощни. И затова, нещото, с което се занимават се нарича външен свят, извън човека.

А в науката кабала се занимаваме с вътрешния свят, защото така променяме своята природа. При това, изведнъж започваме да усещаме явления, които са били напълно извън нашите усещания.

Ние не повишаваме вече съществуващата в нас чувствителност, като музиканта, който малко по-добре усеща звуците, или като художника, много по-добре възприемащ цветовете. С помощта на науката кабала, аз стигам до такова състояние, че в мен се развиват свойства, несъществували преди това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.12.2010

[31150]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Всеки вид творчество: живопис, музика, танц – всички начини за самоизразяване също се наричат „наука”, защото произхождат от същото его, от желанието за наслаждаване.

Както изследвам този свят, т.е. изучавам егоистичните си свойства спрямо светлината, така и в танца, живописта или музиката, аз изучавам своите собствени проявления на фона на бялата светлина.

И едното и другото отразяват съществуващите закономерности. Само че, в творчеството изучавам своите специфични, индивидуални свойства. А в традиционната наука изследвам своето желание на нивото на нашата обща егоистична природа и затова, всички ние установяваме еднакви явления, наричайки ги наука.

Какво е например физиката? Физиката е изследване на това, как виждам собствената си природа на фона на бялата светлина. Но ние получаваме едни и същи резултати, които се наричат „факти”, защото изследваме на ниво (на неживата, растителната и животинската природа), на което всички имаме еднакви свойства.

Но има по-високо ниво на егоистичната природа – „човек/говорящ”, който при нас не е еднакво, защото в него всеки има свой духовен корен и своя свобода на волята/избора. И затова, когато го използваме – танцуваме или пеем, рисуваме, свирим на музикални инструменти, при нас се получава много индивидуално. Но всичко произлиза от същото желание за наслаждаване.

Кабала дава общ подход към възприемането на реалността. На нас само ни се струва, че строгите научни закони и свободното творчество не са свързани по никакъв начин, но и едното, и другото са произведения на нашето егоистично желание. И ако всички ние правим нещо по един и същи начин, то приемаме тази форма за постоянно съществуваща в природата, обявяваме я за закон и изграждаме върху това своята наука.

Ако пък композираме музика, то един приема една мелодия, втори – друга, трети – трета, хиляди различни мелодии, и затова казваме, че това не е наука, защото всеки прави това, което му се иска.

На „човешкото” ниво, вече не могат да се проследят ясните „научни” закономерности – към това ниво се отнасят психологията и всички видове творчество: живопис, музика, танц. Но това също е „наука”, т.е. форми на проявление на моето желание, на фона на бялата светлина, които могат да се видят и изучат. Но само практически.

Сега, на човешкото ниво, ние просто не сме способни да разберем тези форми. Но когато развием в себе си този „човешки” слой с помощта на науката кабала, тогава ще можем да го изследваме съвсем научно, и ясно и ще разберем защо рисуваме, танцуваме, пеем по този начин – от къде произлиза това? И тогава, то ще се превърне в точна наука, изучаваща проявяването на нашите желания на фона на бялата светлина.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 15.12.2010

[29871]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Проблемът не е в това, че пречупваме характера на човека и разваляме нещо в този свят. Но по този начин откъсваме от общото поправяне някакви части, без които общата система вече няма да е съвършена.

В духовното всичко трябва да бъде съвършено! И ако не достига дори една миниатюрна клетка в цялата огромна система – цялата система не е съвършена! Тя предполага тотално взаимно включване на всеки и във всичко. Всеки се включва във всички и съдържа всички в себе си.

Получава се, че ако дори един не е поправен – то няма нито една поправена душа! Ако една от душите е повредена, този порок се усеща във всички останали души и общо в цялата система.

И всеки порок  е комулативен, защото, оставайки в една душа, той се размножава и се разпространява на всички останали души, и влияе на всяка душа, многократно умножавайки се от тяхното включване една в друга.

Затова кабалистите, защитавайки свободата на личността, търсят не красиви човешки отношения, а се опират на устройството на творението, виждайки го от началото до края. Затова говорят, че не трябва да правим това , което ни се иска в момента, а трябва да изхождаме само от истинската форма – окончателното изправеното състояние /Гмар тикун/.

Трябва да дадем възможност на всеки да се развива в посока към изграждане на връзки с останалите. А не да развиваме единствено него, получавайки различни егоистични успехи и отличия – с каквото е заето средното училище, не възпитаващо човека, а само даващо му „професионално образование”.

Вместо това, училището е длъжно да се занимава именно с възпитанието на човека в обществото! Благодарение на това, всичките му природни склонности ще се развият в него правилно, защото те се намират в човека заради връзките му с другите: всичките му гени, хормони, вродени свойства. Всичко това е насочено в посока към обществото и съединението.

Иначе те биха били за нас незабележими. Ние ги виждаме само поради това, че сме преминали през разбиване. Тоест личните свойства на всеки са следствие от разбиването на общата душа и могат да бъдат поправени само с помощта на съединението.

И, наистина, човек няма с какво повече да се заеме в този свят освен със съединяването с останалите. По този начин той ще съумее да развие в себе си всичките си индивидуални свойства и природни наклонности в най-оптималния им вид. Това гарантира разцвет и на разума, и на чувствата в най- сбалансиран вид.

А освен това, чрез съединението с другите, той влага в тях всевъзможни допълнителни свойства, впечатления, усещания – всичко, което му е нужно. Той ще се храни от всички, от цялата тази система – и дотолкова правилно, че да се развива хармонично, в идеална форма.

От урока по статията „Свободата на волята“, 10.12.2010

[29370]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът ни подложи на такова издевателство: толкова дълго нямаше нито капка дъжд, в резултат на което се разгоря страшен пожар, а точно когато с невероятни усилия го потушиха, на следващия ден започна порой, който само попречи на работата? Ако Творецът управлява всичко, защо не изпрати дъжда по-рано?

Отговор: Тогава попитай: защо Той ни изпрати пожар? Какъв е смисълът да запали пожар, а по-късно да изпрати дъжд и веднага да го потуши? Ако аз обичам някого, не бих го бил, за да го съжалявам по-късно.

Ясно е, че всичко идва от Твореца. В момента, в който самолетите изгасиха пожара – започна дъжд – специално за да ни научи на нещо.

Творецът разпалва пожар, Той го и гаси, а ние трябва да се поучим и да си направим изводи.Намираме се в система, напълно управлявана от висшата светлина и нищо не може да излезе от неговата власт, както е казано: „Сърцата на министрите и царете са изцяло в ръцете на Твореца”.

Природата – това е изцяло Творецът и тук няма никакъв свободен избор. Нашата свобода е само в отношението ни към случващото се.

Ако имам друго отношение – ще има ли пожари или не? С отношението си ти ще промениш своята реалност – това как ти я усещаш.

И вместо да усещаш тази висша светлина, идваща във вид на жестокости /гвурот/, като изгарящ огън, ще я усетиш като топлина от любов. Това зависи само от твоето отношение – дали я обичаш или я ненавиждаш!

Представете си, че сега ви прегръща най-омразният ви човек – ще се вцепените от ужас от тази прегръдка. Но ако вие прегръщате този, когото обичате – има ли разлика?

От Твореца към нас идва само любов, светлина – но ние не я чувстваме и не можем да я приемем. През цялото време отгоре идва светлина, желаеща да напълни общото желание на целия свят и на цялото мироздание. И тази светлина методично придвижва това желание към целта, към подобие на свойствата със самата Себе си.

И ако долу творението се организира по съответния начин – то ще започне да чувства това добро отношение свише. Ако не – тогава ще чувства обратното.

Всичко зависи само от теб! Горе нищо не се променя. Даже когато казваме, че можем нещо да променим с молитвата си – да повдигнем МА”Н, да получим отговор отгоре, МА”Д, донасящ светлина, възвръщаща към източника, която ни променя – всичко това не влияе на въздействието на висшата светлина, идваща постоянно и водеща творението към крайната цел.

Всички промени се случват единствено в нашето усещане. А влакът, независимо от всичко, се движи и нищо не може да го спре или забави.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 07.12.2010

[29067]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→