Въпрос: Ако нисшият се намира в тъмнина, откъде ще вземе сили да се издигне нагоре и да получи светлината?

Отговор: Разбира се, че нисшият няма сили за издигане към висшия, но му дават желание. Първото си пробуждане човек получава свише, а след това той трябва сам да го реализира. Казано е: „Творецът полага ръката на човека на добрата съдба и казва: „Вземи това за себе си””.

Ако го изпуснеш, ще ти дадат още един шанс, само че вече в друга форма. Твоите състояния се вземат предвид – но в контекста на свободата на избора. Това означава, че ти си длъжен да отреагираш правилно, а иначе следващия път ситуацията с избора ще бъде „по-агресивна” и вече не така благоприятна.

Ако ти и тогава не разбереш какво се иска от теб, – ще настъпи следващото пробуждане. Защото замисълът на творението трябва да се осъществи. Но условията ще бъдат още по-трудни и неприятни. И така нататък.

Всеки път, когато човек не реализира даденото му свише пробуждане, обстоятелствата за реализацията стават по-лоши.

Ако той не е приел свойството милосърдие (хасадим) и не го е използвал за поправяне, то по отношение на него милосърдието се превръща в сурово свойство на преодоляване (гвурот).

Така че, всичко зависи от нашата чувствителност към случващото се.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 06.12.2010

[28905]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тайната на живота?

Отговор: Тайната е да се промени насоката на живота от получаване в отдаване, да „се обича ближния” или поне да се придържаме към принципа „Не прави другиму това, което е ненавистно за теб самия”.

Когато започнеш да се стремиш към отдаване, ти излизаш от твоя тесен свят, където си заключен и работиш като робот, следвайки вече създадени специфични детерминистки закони. Нищо не може да избяга от границите на закона. Ние разсъждаваме по този начин само заради скриването и липсата на познание.

Например, предположете, че гледам от десетия етаж към ставащото долу и виждам как кола завива, а човек излиза на улицата, не вижда колата и тя го удря. Или виждам как човек паркира колата си на непозволено място, но полицаят вече идва към него, за да го глоби.

Аз виждам всичко това отгоре, но хората отдолу не виждат нищо! Но позволява ли им тази липса на знание да кажат, че случилото се е случайно? За мен не е случайност, защото вече съм видял как всичко е свързано едно с друго. Това не е фантазия, а чисто разкриване.

Понякога гледаме бебетата и разбираме, че нещо ще се случи по това, което то прави. Знаем го предварително, но то не го знае, защото му липсва познание за себе си. Затова нямаме свобода на волята – има само липса на знание.

Колкото по-дълбоко разкриваме този свят, толкова повече разкриваме колко сме оковани в железни вериги. Няма свобода – нито в мисълта, нито в желанието, нито в действието. Единственото, което можем да направим е да сменим посоката. Сега тя е напълно устремена към получаването за себе си. Тя е напълно ограничена и то от самите нас и желанието ни.

Обаче ние сме способни да я променим – от минуса към плюса. Започни да отдаваш и ще разбереш какво можеш да направиш чрез това. Вече имаш корена на това бъдещо алтруистично желание, „точката в сърцето”. Трябва само да привлечеш силата, която ще я развие. Тогава няма да си ограничен, защото ще си излязъл от самия себе си.

След като преминем през степените на развитието ни ще разкрием, че  животинското тяло, в което сме поставени не съдържа нищо „човешко” освен само една точка! Ако се занимаваш с тялото, тогава ще си животно. Но ако се съсредоточиш в тази точка, тогава ще разкриеш в нея човека.

От урока по статията „Тяло и душа”, 30.11.2010 г.

[28175]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – „да видиш духовния свят”?

Отговор: Ние не можем да видим духовния свят със своето обикновено зрение – с очите си. Духовният свят се възприема във вътрешните усещания.

И макар, че в тях, той ни се представя като безкраен и безграничен, това се определя не чрез геометричните мерки на нашия свят, а чрез нашите свойства, чрез новите ни сетивни органи – с вътрешното зрение.

И когато придобием тези свойства, всичко ще стане по-просто и лесно. Ние ще видим силите, които стоят зад всяко действие, зад всеки обект.

Всичко е много точно, ясно и определено. Разбираме, че всички ние сме управлявани отгоре, и че човек има право само на едно свободно действие – да поиска да види духовния свят, за да се отъждестви с тези действия.

Самият той не извършва действието – само се отъждествява с него. Но чрез това се чувства свободен, защото се издига над своята егоистична природа и започва да изпълнява всички закони не принудително, както е било преди, а по собствено желание, усещайки ги и виждайки ги. И това, вече е съвсем друго нещо – то дава на човека усещането за свобода.

Постепенно, той се изравнява с Висшата сила до такава степен, че не само Я оправдава, но и изисква Тя да извършва всички действия, които всъщност вече са заложени в Нейната програма – още, когато е възнамерявала да ги изпълни. Човекът е като дете, което бяга пред възрастния, искайки той да направи нещо.

И тогава, в крайна сметка, се случва пълното съединяване на Твореца с творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28703]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако само притежаващият „точка в сърцето” има свобода на избора, тогава не трябва да изискваме от останалите да се променят? Излиза, че всичко зависи от нас?

Отговор: Ние нищо не изискваме! През цялото време повтарям, че науката кабала трябва да се разпространява без да се натрапва – само за онези, които я искат.

Не трябва да се натрапва на онзи, който не иска – „в духовния свят няма насилие!” Необходимо е само да покажем на хората, в които се е събудило желанието към духовното, „точката в сърцето”, че има къде да дойдат с това желание и да го развият.

Тъй като на такъв човек му е зле и не знае защо – той чувства желание, което не знае къде да приложи. Нека научи, къде да го осъществи! А към останалите, ние не се обръщаме – нека си останат както са си.

Но, има народ в нашия свят, който се нарича Исраел. Това са душите, които някога са се намирали на духовно ниво, но са паднали от него в материалните желания.

И всички те, са длъжни да стигнат до изучаването на кабала и да поправят себе си. Това се налага, защото са преминали през разбиване – след като веднъж, вече са се издигнали в духовния свят, те са паднали.

И ако сега, в тях все още не се пробужда точката в сърцето, въпреки това те я имат, и ние сме длъжни да доведем до тях това знание. Дори онези, които се занимават с „външната Тора” вместо с „вътрешната”, безусловно са длъжни също да се занимават с кабала и само по този начин може да бъде поправен света.

Няма никаква друга възможност той да стане по-добър и да се спаси от бедите. Всички проблеми в света произтичат от недостига на светлина!

А светлината може да бъде привлечена в света, само чрез изучаването на кабала, която привлича обкръжаващата светлина. Не съществува никакво друго средство.

Кабала е средството за връзка с висшата светлина, за разкриване на Твореца на творенията, за разкриване на светлината – на желанието за наслаждаване. Тя ни свързва със светлината – учи те как да построиш анти-егоистичен екран.

Има само 3 съставни: желание, светлина и екран по средата. Долу е цялото човечество, горе е Творецът, а кабала е между тях, като средство за постигане на екрана.

Затова, трябва да се стараем да я приближим колкото се може по близо до онези, които искат да се избавят от всички беди, защото по този начин, те привличат светлината. А само от светлината зависи, как ще усещаме себе си в своите желания.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28793]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек, живеещ  в този свят, не знае какво ще му се случи в следващия момент. Той не разбира защо нещата, които са се случили вчера, са се случили, и от къде сега произлизат неговите мисли и желания. Той чувства, че е управляван от непредвидими сили, сякаш е провесен във въздуха по отношение на неговото минало, настояще и бъдеще. И той се опитва да намери някаква подкрепа, търсейки обяснение за вселена с помощта на логика и хипотези.

Неговият егоизъм расте и задава все повече въпроси за живота, и за това, какво го очаква след смъртта. Колкото повече сила придобива чрез развитието на технологията, която е противоположна на природата, толкова по-силна срещу нас става природата, принуждавайки ни да открием отговорите за това, как сме управлявани и какъв е смисълът на живота. В резултат ние се усещаме сякаш в празно пространство.

Когато човек е живял в пещери и е ловял мамути, той е мисли, че знае всичко за живота си. Той е усещал и разбирал света много повече от нас. Ние, от друга страна, не сме доволни от нито една от съществуващите теории. Трябва ни ясен отговор, защото не можем да подредим правилно дори и един ден от ежедневния живот. Толкова много въпроси се появяват, че ние не можем да се справим с тях.

Това е като математика: за да намериш едно неизвестно, достатъчно е да имаш негово равенство. За да намериш две неизвестни, ти трябват две равенства. Но в нашия живот ние се оказваме с много неизвестни, а имаме все по-малко информация или факти, с които да създадем формула.

Философските и религиозните обяснения от миналото вече не вършат работа; не можем да се осланяме на тях. Изискваме факти и доказателства, тоест постижение. Ако знаехме, че нямаме никаква свобода на волята, ние бихме изградили напълно различно общество и връзки в него, различна система на наказание и правосъдие. Проблемът, който кабала предлага да решим, не е теоретичен, а е много практичен: да определим къде и как можем да влияем и да реализираме тази възможност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 28.11.2010

[27974]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Може ли человек да бъде свободен в нещо?

Отговор: Отначало трябва да изясним какво представлява свободата, която търсим?

Търсим ли свобода от ангела на смъртта, както е било изсечено на скрижалите на завета (т.е. вечен духовен живот) – или се основаваме на това, че можем да бъдем свободни в някакви действия в обичайния, материален живот?

Кабалистите обясняват, че в обичайния живот у нас няма никаква свобода и че всичко е вече предопределено и начертано стъпка по стъпка. А свобдата е възможна само ако се повдигнем над нея, на нивото на вземане на решения – на духовна висота.

Само там съществува свобода на избора, тъй като там вече има две противоположни сили: получаване и отдаване. Докато в нашия свят действа само сила на получаване, по отношение на която в нас има възможност да получаваме повече или по-малко – в зависимост от своето разбиране, къде ще спечеля и къде ще загубя.

Т.е. всичко зависи от моето просто разбиране: къде виждам по-голяма или по-малка изгода за себе си. И затова тук няма никаква свобода. Аз винаги притеглям какво е по-добро за предпочитане.

Но след това, след като узная и разкрия какво колко струва – в мен не остава никаква свобода на избора, за да тръгна напротив. Тъй като цялата ми природа е настроена на това, максимално да получа при минимален разход, минимално отдаване. Така действаме във всичко – осъзнато и неосъзнато.

И макар и да ни се струва, че сме способни понякога да вървим против житейската си логика, това е също илюзия и вътре винаги се крие дълбок егоистичен интерес, който определя всичко.

Но когато се повдигаме на духовно ниво и придобиваме желание да отдаване, наред с желанието да получаваме, то можем вече да балансираме между тези две желания, оставайки по средата, в средната третина на Тиферет без да се накланяме в тази или другата страна.

Ние не избираме това което е за предпочитане за нас – иначе не би било избор и би зависело само от моята оценка. Свобода на избора е възможна, ако се намирам между две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и между тях се установявам аз – точно като двигател в мрежа.

И тогава използвам и двете сили, притежавайки свободата да построя себе си, като включвам и двете сили – и това ражда нова реалност. Свободата на избора, който имаме в духовния свят ни позволява да построим Твореца! Творецът – това съм аз, вече поправен… Затова и Той се нарича така – «Бо-Ре» («ела и виж»).

Ти строиш нова реалност от тези две противоположни сили. А до тогава не съществува никаква свобода. Никога не ще има никаква свобода на избора на основата на една сила, а също и избор между две сили – а само, ако правилно съединяваме тези две сили и получаваме от тях трети компонент, който се нарича «Човек» или «Творец».

Нашето желание е създадено като обратен отпечатък на светлината и затова ако то усеща само себе си – е нещо ужасно!

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27100]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Имам ли свободата на избора да задавам въпроси или и това ми е дадено от Висшето Управление?

Отговор: Свободата на избора не е в това, да зададеш този или онзи въпрос. Свобода на избора означава да не седиш вътре в егоизма си, получавайки удари. Защото, потънал в егоизма си, ти не си способен да разбереш каквото и да е, защото в тебе отсъства още един фактор, който съществува отвън.

Отъждествявайки себе си с някой или с нещо, което се намира отвън, ти можеш да видиш себе си отстрани. Това ще те научи да различаваш двете състояния: светлината и тъмнината. И тогава ще можеш  бързо да напредваш.

Но ако не се включиш в група, не се намираш в отдаване към нея, не получаваш въздействие от нея – ти не напредваш. Защото духовното напредване се състои именно в разбиране на процеса на творението. А за това са ти нужни две отправни точки: едната – вътре в теб, а другата – отвън.

И затова ти е дадена група, за да можеш да придобиеш тази втора точка.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е дадена илюзията за свобода на волята в този свят?

Отговор: Ние считаме себе си за свободни, при условие, че не се замисляме много и идентифицираме себе си с животинското тяло. Но, ако се издигнем малко над него, ще видим, че то стриктно спазва законите и процесите през които преминава.

Мисля си, че зависи от мен кога да отида да спя или кога да отида на работа. Но от кого зависи наистина? Аз съм поставен в определени условия и са ми дадени определени вътрешни свойства. Междувременно, нашето желанието за получаване на наслаждение действа като машина, която работи според просто правило: максимално наслаждение за минимално усилие, тоест максимална печалба за минимално заплащане.

Това е изчислението, което правим във всеки един момент от живота си, във всеки аспект, всяка посока, всяко място и по отношение на всичко. Така работи нашата природа, взимайки предвид различни условия: колко съм изморен или здрав, колко голяма е опасността и възможното наслаждение, и т.н. Разбира се, докато сме в нашето его, там няма свобода на волята.

Трябва да осъзнаем, че свободата на волята е само, ако контролирам моето желание и съм над него. Докато оставам в моята егоистична природа, аз винаги ще бъда послушна кукла, напълно контролиран от моя егоизъм.

Но ако искам да взема контрола в свои ръце, трябва да управлявам желанието си, като се издигна над него. С други думи, свободата на волята е възможна, но само ако се издигна над желанието. И единственият въпрос е: как да се издигна над природата си, с какви средства?

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако веднъж избера пътя и се издигна над егоизма, оставам ли си свободен или трябва през цялото време да избирам отново?

Отговор: За да стигнем до целта на творението, ние трябва да постигнем състоянието  „Исраел (стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Твореца са едно цяло“ – да открием това във всички свои свойства и желания.

И затова, във всеки момент от своето развитие, ние трябва да насочваме себе си към сливане с Твореца – и само в това е нашият свободен избор. А от всички тези точки на сливане, ние изграждаме една линия и постигаме крайната цел.

Тоест не е достатъчно да направиш избор веднъж, за да можеш след това да правиш, каквото си искаш. Ти си направил избор възоснова на условия, които са се разкрили пред теб сега. Следващия път ще бъдеш абсолютно различен – ново творение, нов свят и отвътре, и отвън.

Защото през цялото време, ти разкриваш в себе си ново желание за наслаждение, по–силно и с всички нови свойства. И трябва отново да се справяш с всички условия,  да откриеш точката на свободата на избора, да решиш какво избираш, и по този начин да напредваш.

Тоест във всяка точка от пътя, ти имаш работа, свързвана с изясняването, за да се „отдръпнеш от злото и да избереш доброто“ и окончателната реализация.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашето желание е създадено с обратния отпечатък от светлината и затова ако то усеща само себе си – това е ужасно усещане, усещане за непопълнена празнота, за бездна.

Просто не ми трябва да чувствам само самия себе си, аз не мога без напълване! Това се нарича Нуква, ”некев” (отвор), празно желание, за което е необходимо напълване.

А Творецът е съвършен и не се нуждае от нищо. Това е пълният покой и неподвижност, Той е абсолютно неизменен, не Му е необходимо да се движи и да прави нещо.

А бедното творение (желанието, потребността от светлина) се чувства нещастно и не може да се успокои, докато не получи напълване и усещане за съвършенство. През цялото време то се намира в страх и трепет, в търсене на липсващото напълване.

Нали светлината (съвършенството, Творецът) се е отпечатала в материала (желанието) в обратна форма, като печат и копието му, и по такъв начин е породила желание за потребност от светлина.

Нашата форма е обратна на Твореца, затова природата на творението е такава нещастна – само да не чувства самото себе си и всички свои желания, стремежи, мисли – само за напълване.

През цялото време гоним Твореца, светлината. Но когато в нас се разкрива желанието в своя малък, нисък слой, ние, вместо светлината, си представяме материални напълвания: пари, власт, слава, секс, храна, семейство.

А ако се пробуди в нас голямо желание, от по-висок слой – ние се устремяваме към знания, към развитие. А ако се разкрие в нас още по-голямо желание – аз започвам да чувствам, че не ми достига духовното.

През цялото време действаме в желание, от желанието на нашия свят – до подобието на Твореца.

От урока по статията ”Свободата на волята”, 08.10.2010

[27098]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→