Първият и най-важен въпрос е, имаме ли някаква свобода на волята?

Или аз се движа в живота като някаква навиваща се играчка, на която някой навива ключа на гърба, или като кукла на конци?

И действително, ние сме абсолютно управляеми от природните си инстинкти и действаме според заложена в нас програма.

Макар да ни се струва, че сами вземаме решения и сами определяме своя път – само така изглежда, и всичко предварително може да се предскаже, съгласно съчетаването на вътрешните и външните данни (решимот, възпитание, навици, всички условия).

Тоест няма такъв момент в живота, когато човек взема самостоятелно решение – а и на какво основание ще решава?

Ако в него вече са заложени всички данни, то той просто прави с тях някакви разчети, като машина. Нима тук има някакъв неизвестен фактор, който би могъл да бъде избран?

Такъв още не ни е известен и затова ни се струва, че избираме свободно. А всъщност, всичко е напълно определено – както е в природата.

Науката кабала казва: „Няма никой, освен Него”. Ти искаш сам да вземаш решения? Тогава се издигни на нивото на Твореца и решавай заедно с Него.

Единствената свобода на избора е да се съгласиш с Него. И дори да тръгнеш някак си пред Него – ако се издигнеш до Неговото ниво и се сравниш с Него по свойства, Той ще ти позволи да решаваш преди и след Него (като Него). И тогава ще стане така, както е казано: „Праведникът решава, а Творецът изпълнява”.

А дотогава, няма какво да се говори за каквато и да е свобода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

„Точката в съцето”, която няма нито форма, нито посока, е като моя „стволова” духовна клетка, от която мога свободно за изградя себе си.

Това е краят на въжето, хвърлено ми от крайното състояние, до което трябва да стигна. Основавайки се на нея, аз вече развивам около нея всичко останало, според моя свободен избор.

Цялата реалност се разделя на мен и външен свят. И ако знам, как правилно да използвам външния свят, мога да се променя и така да реализирам свободния си избор. Свободата е само в това да променя себе си, а не света! Защото светът е отпечатък на моите свойства.

Аз само трябва да знам как да поправя своите свойства – как да променя съчетанието от тези първични природни свойства в мен. Затова са ми дали „кли” (инструмент), лост, „подемен кран”, с който да преобърна и повдигна себе си! И тогава, цялата реалност се променя. Аз ще видя, че всичко се е променило – все едно съм се родил в нов свят.

Така че, какво всъщност променям – отношението си към реалността или самата реалност? Аз променям реалността! Защото реалността е това, което се намира вътре в моите усещания …

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала ни предлага средство да развием в себе си вечната душа, сякаш ние избираме между две свои състояния: единият “аз“ – красив, богат, здрав, млад и вечен, а другият “аз“ – слаб, временен, смъртен – то защо на хората им е така трудно да се съгласят с това?

Отговор: Нима ние избираме? Ако на твоят егоизъм му предоставят да избира между доброто състояние и лошото, – ти безусловно ще избереш доброто.

Ако ти дадат да избираш между пълната чаша и празната – ти без съмнение ще избереш пълната. Това не се нарича избор – ти просто действаш съгласно своята природа и не можеш по друг начин.

Ако ти изведнъж направиш грешен избор – значи си се объркал или си се разболял. Тоест тук няма никаква свобода на избора.

Но проблемът е в това, че тази възможност: да станеш здрав, красив, съвършен и вечен – е скрита от теб, и ти не виждаш това състояние, не го усещаш в своето егоистично желание.

Аз чувствам този земен живот и виждам с какво мога да се насладя в него – нека да е временно, но в крайна сметка е осезаемо. Такива наслаждения се одобряват от моето его, моето животинско тяло, от моето “Аз“, от всичките ми родственици, всички, с които съм свързан, от мнението на обществото – целият този свят живее така!

И тук изведнъж ми предлагат това, към което аз нямам никакво желание, нито поддръжка от другите – тогава как да избера него? Разбира се, че ще си остана с моите животински интереси.

Затова ни е нужно да развиваме в себе си желание към тази скрита част, която се нарича “желание за отдаване“. Това е нещо съвършено ново и когато ти го разкриеш, това пробужда абсолютно нов свят, съвсем друга реалност. И ти самият ще бъдеш друг, защото ще откриеш в себе си нов орган на чувствата и нови желания!

Ти просто ще разделиш себе си на две с ясна граница: от една страна – всичко, което е в теб днес, а всичко ново – от другата страна, без всякаква връзка между двете. И точно това, което ще бъде в теб от тази нова страна – ще се нарече душа.

Но ще ти се наложи да развиеш тази система само от една точка, която съществува сега в теб – без да имаш никакъв ориентир и направление.

И проблемът е там, че ти не виждаш това, което можеш да спечелиш! Това е невъзможно да се види в твоето его. Ако ти се струва, че сега в своя егоизъм виждаш някакъв духовен свят – и го желаеш – значи, ти виждаш пак този материален свят! Само мислиш, че той принадлежи на духовното, но всъщност всичко това е материално.

Но цялата тази лъжлива, илюзорна картина ти е нужна затова, че именно с нейна помощ да построиш истинската.

От урока по статията "Тяло и душа", 24.11.2010

[27588]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: От времето, когато започнах да изучавам науката кабала и отидох в група, чувствам, че у мен расте желанието за секс и други земни наслаждения. Как трябва да работя над това?

Отговор: Написано е: „Всеки, който е по-голям от своя другар, притежава по-голям егоизъм”. В продължение на цялата наша история ние се развиваме егоистично, нашето его през цялото време расте.

В резултат, достигаме до такова състояние, че вече напълно използваме целия огромен егоизъм, който е присъщ на този свят.

Затова хората усещат отчаяние, потапят се в депресия, в наркотици, шири се терор и други беди. Ние вече не знаем какво да правим със своя живот.

Сега ние сме длъжни да си пробием път по-далече, с още по-голям егоизъм, за да достигнем духовния свят, Твореца.

Затова хората, идвайки в науката кабала, мислят, че сега ще бъдат като ”ангели с крила”, като че ли само ”крилата” не им стигат, нали никакви наслаждения от този свят вече не ги напълват.

Но когато човек започва да се учи, изведнъж в него се разкриват желания за храна, за секс, за пътешествия и за други удоволствия от нашия свят.

Защо? Егоизмът расте и нищо не можеш да направиш. И това не зависи от възрастта. Човек може да е на 80 или 90 години – без значение, той започва да усеща желания като млад.

Аз не искам да рекламирам това, иначе ще се превърнем в група на преклонна възраст.

Но на практика – няма спасение. В човек, изучаващ науката кабала, трябва да нарастват всички желания.

И доколкото основа на всички наслаждения е сексуалното наслаждение, чийто корен е съединяването на светлината и на желанието/ кли, сливането на мъжката и женската част на творението, затова преди всичко човек усеща растеж на сексуалните желания до такива мащаби, каквито не е имало преди.

По-рано е бил спокоен човек, всичките му желания са били уравновесявани. Но сега те се проявяват в такава прекомерна форма, че започват да му пречат да живее …

Всичко това е вярно и е известно, че със започването на занятията по науката кабала всички наши желания и наклонности започват да се обновяват.

Какво да се прави с това? Говорейки истината, както е известно от науката кабала, ни е забранено да се съпротивляваме на своите желания.

Не отивай против ”злото начало” направо, като че ли се готвиш да воюваш с него като герой. Ти не можеш нищо да направиш!

Само се потопи с глава в учебни занимания, в група, колкото се може повече се съедини с тях, за да може висшата светлина да ти въздейства по-силно.

Само по такъв начин ти ще можеш да преминеш това – с всички възможни пречки наоколо. И няма избор – всичко това е предназначено да пречисти намерението, мислите, за да търсиш във всички тези пречки точката на връзката с групата – нали в нея е цялата ти свобода на избор.

Затова на теб ти се дават такива състояния, за да се укрепиш още по-силно в своя избор – даже на основата на всички тези желания към парите, към секса, към семейството и към други наслаждения на този свят. На основата на това – укрепи се в групата, реализирай своя единствен избор.

Нямаш избор да воюваш със своите желания. Не прави глупости, не отивай срещу тях, наистина там не действаш напълно ти. Това не е твоята работа! На теб ти дават външни условия, за да реализираш върху тяхната основа още повече своята свобода на избор.

Това е необходимо да се разбере във всички ситуации от нашия живот. Дръж се като всички в нашия свят: дом, семейство, работа, отпуск, здраве – всичко обичайно. А цялото свое внимание насочи към единствената свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята”, 05.11.2010

[26030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Всичките души произлизат от едно творение, една душа Адам Ришон. Всички събития произтичат в нея.

Тя се разделила на множество части, когато в нея влязло желанието, противостоящо на единството. По друг начин не е било възможно да бъде разделена на части, което пък е необходимо за поправянето

Също като царя, изпратил своето богатство отвъд морето, давайки по монета на всеки поданик, за да е сигурен в успеха на прехвърлянето, душата Адам Ришон се поправя (преминава от нашия свят в духовния) на части.

Разбиването на части се нарича „грях”, макар че всъщност, никой не е съгрешил. Просто в общата душа е била внесена сила, насочена към получаване, за да се напои с нея всяка част и да се отдели от останалите.

Оттам, работата на всяка душа се състои в това, да бъде преодоляна тази сила и собствената частица от общото богатство да бъде приобщена към единната взаимовръзка.

По отношение на мен всички останали са съвършенни, а тяхната мнима раздробеност и неизправност е следствие от собствената ми непълноценност.

Човека трябва да гледа на света по този начин, без да си фантазира, а работейки вътрешно със себе си. Тогава неговия светоглед ще се промени и той действително ще види, че наоколо цари съвършенство, а развален е само той.

По този начин човек разкрива изначалното разбиване на единната душа. Поправяйки себе си, той се завръща към нейните части в качеството на Адам, тоест придобива общо намерение върху всички части, върху всички „прегрешения”, върху цялата разделяща сила, проникнала в системата и разбила я на 600 000 души.

Поправянето се извършва от лесното към трудното, съобразно разкриващият се в дадената част авиют (дълбочина на желанието) – с други думи, съобразено с отблъскването, което тя усеща по отношение на останалите.

Защото колкото и да се извисява човек, злото начало все пак го превъзхожда. Но на него винаги му разкриват такава мяра, която той е способен да поправи. Нужно е само да се реализира свободния избор посредством обединението с групата.

От урока по статията на Рабаш, 02.11.2010

[25674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз съм този, който създава и прожектиран филма на собствения си живот, цялата тази реалност, тогава защо хората създават неприятни филми за себе си?

Отговор: Да създадеш филм все още не е  силите ти. Все още не можеш да бъдеш продуцент. Трябва да управляваш желанието си, светлината, и да можеш да определиш как точно биха се променяли те според стриктни закони, а не просто по начина, по който ти се иска. По този начин, ти постепенно изграждаш по-добра реалност.

Това е единствената ти свобода на избор, и точно затова учим мъдростта Кабала. Докато не придобиеш власт над филма на твоята реалност, Творецът е отговорен за нея, за да те задължи да създадеш твой собствен филм. Затова целият ни живот, и всичките ни прераждания, имат за цел да ни „вдъхновят” да създадем точния филм, автентичен, а не въображаем.

Това прави възприемането на реалността в мъдростта кабала толкова интересно. Това е така, защото това не е нито теологично учение, нито схоластична дискусия, а е специален метод, който мога да използвам, за да променя наистина собствения си свят, да избягаме в различно измерение.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24999]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Намираме се в този свят в особено състояние, създадено от разпространяването на светлината отгоре надолу. От светлината са създадени всички съсъди-желания, а ние сме части на цялата тази реалност – единствената, която притежава свобода на волята да промени това състояние и цялата природа, цялото творение.

Цялата природа ни е дадена такава, за да я използваме и да се издигнем до висотата на Твореца. Затова, няма вече какво да чакаме свише, и ако закъсняваме с реализирането на тези етапи, на които вече е трябвало да се променим, то ние ги усещаме като страдания.

Натискът от страна на природата през цялото време нараства, защото в нея е включен специален двигател на развитие – различни светлини, постоянно слизащи отгоре и проявяващи се с все по-голяма сила, пробуждайки в нас все по-големи духовни гени – решимот. Защото поправянето става от по-лесното, към все по-трудното.

Но ако закъсняваме и не поправяме пробуждащите се днес в нас решимот, то този дълг се натрупва за утре и закъснението, разликата се увеличава до две решимот – днешното и утрешното. А вдругиден – тя ще бъде вече тройна и от увеличаването на тези непоправени решимот, ние усещаме страдания – разликата между нас и светлината.

Вместо да преодолеем този разрив и да се уподобим на светлината, съединявайки се с нея и ставайки една обща система, за да я разберем, да я почувстваме и да се напълним с нея, участвайки във всички нейни действия, ние заставаме против нея и все повече увеличаваме своята противоположност.

Точно тази противоположност се усеща в нас като страдание, защото нашето желание за наслаждаване иска светлина! Макар да не осъзнаваме какво искаме, ние стоим пред нещо, което ни е необходимо, а не го получаваме. Това се усеща под формата на всякакъв вид страдания.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Заради своята противоположност на светлината, ние живеем в свят на страдания и както и да се опитваме да избягаме от тях, само влошаваме нещата, стараем се да се забравим и да скрием от себе си истината. Правим го до такава степен, че вече изобщо не си представяме правилния път и поправянето, което трябва да извършим.

Затова, само преминавайки финала на това тежко изгнание, най-накрая получаваме знание – напомняне за това, че съществува методика, наричаща се наука кабала, която може по правилен начин да ни свърже със светлината.

И тогава ще знаем, как да използваме и поправим своята връзка с нея, за да ни даде напълване, вместо да върви срещу нас и да ни свети отдалеч, предизвиквайки страдания в нас!

Освен това, в този свят ние нямаме никаква свобода на волята. Можем единствено да привлечем светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи, промени и съедини със светлината. Няма по-важно знание и наука от кабала, помагаща ни да реализираме това действие.

Не съществува друго средство, чрез което да повлияем на своя живот и съдба. Няма да подобрим живота си нито с помощта на науката, нито на културата или образованието, ако не се занимаваме с тях съгласно науката кабала. Тоест ако не се съединим с източника на нашия живот – светлината.

Искаш успех? Това е възможно само в един случай – ако привлечеш към себе си светлината, която ще те поправи и ще промени целия твой свят. А ако се опитваш да поправиш света без светлината, само още повече ще го разваляш, защото ще продължиш да скриваш истината, принуждавайки себе си да вървиш по пътя на осъзнаване на злото, вместо по добрия и приятен път.

Но именно сега, ние имаме особена възможност – да разкрием науката кабала и да постигнем поправяне по бързия път на светлината, а не по дългия и мъчителен път на естественото развитие.

Защото за цялата наша дълга история, ние все още не сме започнали поправянето – само сме се подготвяли за него. От този момент и нататък с нас започва целия разчет на процеса.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25371]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→