В света всичко е основано върху взаимодействието между две сили: привличане и отблъскване. Цялата материя е подчинена на тях – от галактиките до микрочастиците.

Начинът, по който тези две духовни сили се проявяват на нашето ниво е светлина и съсъд, Творец и творение.

Природата на Твореца е силата на отдаване, а природата на творенията – силата на получаване. Целта на творението е да придобие силата на Твореца и да постигне Неговото състояние. Това определя цялата програма: реда на развитие и неговите етапи.

Творецът ни е създал «без да пита» и ни е дал единствено желанието да получаваме. В него се включва искрата на желанието за отдаване и това изгражда верига от състояния, от които  разбираме какво  иска Творецът от нас. Като следствие, творението съзнателно се включва в процеса и способства за собственото си развитие.

Когато в мен се пробуди искрата на втората сила, започвам да осъзнавам случващото се, да се замислям и да задавам въпроси.

Пробудилата се точка е Творецът в мен. Тя ми дава възможност  да бъда самостоятелен – да се намирам между две желания. Аз ги съпоставям и търся възможност да се родя, за да мога сам да управлявам тези сили по пътя към целта.

В мен се появява свобода на избора и сега се замислям за смисъла на своя живот, а не доколко той удовлетворява егоизма ми.

И ето, тогава в полето на съзнанието ми попада силата на връзката между частите на творението. Затоплящата се вътре точка, започва да ме подтиква към единство.

Подсъзнателно, без да знаят защо, хората с точка в сърцето ги влече към това, да видят света цялостен. Без да попадат в мистика и модни течения като ню-ейдж, те искат да разгледат и да опознаят общата система на взаимовръзки между всички части на реалността.

Единната връзка, към която се стремят е духовния живот. Интегралното взаимодействие на клетките и органите поражда живот в общото тяло и то усеща себе си живо в тази степен, в която са свързани неговите части.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек, отхвърлен в тъмнината, загубва цялата връзка с миналото състояние на подем.

Ако Творецът сега прояви милосърдие и го пробуди със светлината, това не означава, че човекът е извършил поправяне. Ако той сам се пробуди с помощта на групата, то тогава действително се поправя.

По време на подема, човек се е подготвил както трябва: той е вложил в групата всичко, което е могъл, използвайки я като „склад за въодушевление”. Благодарение на положените усилия, в падението тази връзка се съхранява.

Сега, хващайки се за края на тази нишка, човек може да се пробуди, да привлече чрез групата светлина, сила, разбиране, вяра над знанията и да започне да излиза от падението към нов подем.

Посредством групата, човек винаги има възможност за подновяване на единството. За разлика от съюза на праотците, които още не са можели да получат Тора, нашият съюз непосредствено свързва човека с групата.

В това се заключава и свободата на избора: с помощта на групата да се пристъпи към работа и да се изравнят паденията с подемите.

Излиза, че цялата наша свобода, в крайна сметка, се реализира в групата. И само с помощта на групата, човек подновява този съюз.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние съществуваме вътре в една мисъл – Замисъла на творението и сме част от голяма програма, която запълва със себе си цялото пространство и привежда в действие цялата висша и низша реалност.

Да постигнеш тази програма, да намериш в нея своето място и възможността да я реализираш самостоятелно, а не по принуда, да бъдеш в нея не дребно винтче, а активно действуваща част в намерението, постижението, съгласието, равенството и величието – това може да стане цел на живота на всеки един от нас.

Ако ние се присъединим към тази мисъл и се влеем в общото течение на тази програма, с огромно количество параметри в нея, ще усетим вечността и съвършенството, защото тя е вечна за всички светове и цялата реалност, съединяваща в едно всичките части на творението и всички светове.

Ние ще почувстваме, с каква хармония се управляват всички части на тази програма и, в същото време, управляват всичко.

Ние ще почувстваме началото и края на творението, тъй като началото, процеса на развитие и завършването му са свързани помежду си и изумително си приличат, и всяко едно от тях има свобода на избора и правото самастоятелно да задейства тази система от началото до края.

И удивителното е в това, че разкриването на огромната, обща, цялостна система, която извършва всичките действия от началото до края, не възпрепятства възможността тя да бъде задействана от нас и ние да бъдем нейни стопани.

И когато човек се издига до нивото на Замисъла на творението,  съединява се с Твореца и става негов единомишленик – това се нарича да се слееш с Твореца.

Ние се сливаме с Твореца в Замисъла на творението. Както е казано: праведниците са партньори на Твореца, той създава и разрушава светове, а те поправят творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25004]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 26.10.2010

[24944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вие винаги сте казвали, че човек може да напредва, занимавайки се виртуално.

Защо в такъв случай, сега е толкова важно всички физически да се съберем на мястото, на което ще се провежда конгреса през ноември?

Отговор: Ние действаме в условията на огромен и многостранен свят.

Тоест по отношение на висшата сила, на Твореца, въздействащ ми чрез силата на отдаването, аз мога да се намирам навсякъде и в различни състояния: по-близо до центъра или по-далеч, един се включва в урока през интернет, а друг дори няма интернет и чете книги, един физически присъства на урока, друг се намира във външните групи, а трети изобщо няма група наблизо.

Тоест всеки се намира на мястото, на което го е поставило висшето управление.

Според мощността на въздействие, в центъра на кръга се намира физическото място на нашия конгрес, а всички се намират по-близо или по-далеч от него.

Аз трябва да разбера, че присъствието в централната точка през трите конгресни дни, осигурява максималното въздействие. Затова, ако имам свободата да избирам, да дойда и да се включа – длъжен съм да дойда!



Ако нямам възможност да дойда, длъжен съм да проверя къде мога да получа максимално силно въздействие: в регионалната група или, ако и дотам не мога да отида, то гледайки транслациите заедно с другарите, или пък сам на края на земята, а може дори да не мога да гледам, а само да слушам…

Но аз съм длъжен да намеря максимален контакт – това е моят единствен свободен избор.

Може да се намирате в същия град, където се провежда конгреса, да си останете в къщи и да го гледате по телевизията – това е ваш избор. Но трябва да знаете, че е невъзможно да се сравни впечатлението, когато се намирате в залата с това, когато сте извън нея.

А също така, и вътре в залата може да седиш като страничен наблюдател, а може с цялата си душа и сърце да бъдеш вътре – това също се отнася до твоята свобода на волята за „получаване на максимално влияние от обкръжението”.

А по-нататък решавай сам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→