Въпрос: Как се разбира, че се намираш в точката на избора?

Отговор: Ако явно виждаш, кое е по-добро – това не е избор, а знание. А ако не разбираш кое е по-добро, това също не е избор, а липса на знание.

Изборът е възможен, когато виждаш пред себе си две еднакви съставни, но предпочитайки едната пред другата, чрез тях не можеш нищо да решиш.

Виждаш, че както желанието да получаваш, така и желанието да отдаваш са еднакво необходими – не можеш да избегнеш нито едното, нито другото. Намираш се точно по средата и си сигурен, че трябва да използваш и двете.

Защото, как мога да отдавам, ако не използвам своя егоизъм? Мога да извърша някакво действие, само за сметка на желанието си за наслаждение.

Но, как мога да отдавам, ако не използвам желанието за отдаване? Невъзможно е нито без едното, нито без другото, а как да ги използвам заедно?

Трябва предварително да изградя отношение на любов към онзи, към когото насочвам това действие.

И в зависимост от любовта си, ще почувствам неговото желание, ще го приема и направя свое. И тогава ще мога да се възползвам от двете си желания, от двете сили, за да напълня неговото желание в мен, както мaйката напълва зародиша („убар”) в утробата си.

И затова, аз го правя по-външно за себе си и това се нарича „изхранване” („еника”) или голямо състояние („гадлут”)

Така се изграждат тези състояния – за сметка на третата сила, която ги изяснява. Къде е тази трета силa? Това е Този, на когото аз искам да отдавам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24206]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам каква е тази свобода, която трябва да постигнем?

Отговор: Нашата свобода е в достигането на желанието за отдаване и това ни напълва с безкрайно наслаждение.

Целта е в това, като изменим и поправим себе си, да достигнем най-доброто състояние. Творецът, добър и творящ добро, е искал да създаде творение за да му даде наслаждение! И Той ни го е дал!

Аз, като малко дете, мечтая само за това, родителите да ми подарят велосипед – това за мен е пределът на всички мои мечти.

А родителите се опасяват, че аз ще карам по шосето между колите и вместо велосипед искат да ме учат да свиря на цигулка. Разбирате ли разликата?

Ето така и Творецът иска ние ”да свирим на цигулка”, а ние искаме ”велосипед” за своя егоизъм!

Но след това, като направим своето желание такова, каквото е Неговото желание, като изменим себе си и като почувстваме, че свиренето – това е най-голямото удоволствие, тогава ние ще достигнем подготвеното от Него наслаждение.

Наистина, Творецът е заложил наслаждението в ”цигулката”, а не във ”велосипеда” и ми се налага по пътя да сменя своето желание – няма изход! Но в резултат, аз ще постигна наслаждение, както е замислено в замисъла на творението.

Моята свобода тогава е само в това, постепенно да изградя за себе си нужното обкръжение. Аз сам търся и изяснявам какво е необходимото обкръжение, за да ме придвижи към този пример, който ми е дал Творецът.

И с това аз изграждам себе си. От всички дадени ми възможности аз си изграждам ”обвивка”, в която мога да се облека. Човек създава за себе си нов свят, своята следваща степен.

Той не просто отдава себе си в ръцете на висшето, разрешавайки да правят с него каквото е угодно – той е длъжен точно да изясни какъв иска да стане и за сметка на какви сили, какви влияния. Той отново създава себе си и целия свой свят.

Ето такава е свободата, която прави от теб Творец! Ти започваш да разбираш всички компоненти на природата, всеки път, събирайки я сякаш е нов пъзел, съгласно своето мнение, своето придвижване към формата на Твореца.

Ти изграждаш свят! Този свободен избор ти дава нови желания и инструменти за възприятие. За сметка на това, че изграждаш този свят, ти разбираш и опознаваш Твореца, Неговата висша сила, програмата на творението и законите, по които всичко действа – а затова можеш всичко да управляваш.

Получава се, че вместо Твореца, ти сам управляваш всичко! Поканвайки тази сила да те управлява, ти я вземаш и с нейна помощ управляваш света. Именно ти! В това е твоята свобода на волята. Ти вече не си управляван, а си ръководител. Затова трябва само да узнаеш в какво е нашата свобода.

От урока по статията ”Свобода на волята”, 15.10.2010

[23699]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да форсирам темпа на отваряне на решимо или това е постоянна величина?

Отговор: От света на Безкрайността (Ейн Соф) през пет свята ние сме достигнали този свят и сега сме длъжни да се издигнем оттук обратно в света на Безкрайността.

Баал Сулам доста подробно пише за това в Предисловието към Книгата Зоар. По пътя надолу в нас остават разбитите решимот от спускането. Този свят съществува 15 милиарда години и днес, през 2010г., ние първи започваме подем, поправяне.

Трябва да вземем разбитите решимот и да ги реализираме отново в пет свята: АБЕА и Адам Кадмон. Ние трябва да правим тези стъпки сами, но вече в поправен вид.

Всъщност, това не са два различни пътя надолу и нагоре, а една стълба, една линия. Спускането по нея е бил инстинктивен, неосъзнат процес. Дори в този свят все още не сме съвсем в течение на ставащото.

Започвайки да реализираме своите решимот, ние не знаем какво става с нас до определено ниво, докато не минем махсом.

А след махсом ние започваме да издигаме решимот през световете Асия, Ецира и Брия в Малхут на света Ацилут, която се нарича Шхина. В света Ацилут се намира механизмът за поправяне – тук ние поправяме всичко и тогава започваме да разбираме, да усещаме и да осъзнаваме целия процес.

Ние не избираме решимот. Във всеки е заложена ”спирала”, верига решимот и ние последователно ги преминаваме от първото до последното.

Светлината ще им въздейства, ако я повикаме. По такъв начин, темпото зависи само от нас.

Ако се включа в група и учение, ако мисля, грижейки се за това в свободното време, по такъв начин аз ускорявам темпото на своето развитие.

При това съвсем не е важно колко свободни часове ми се падат всеки ден. На някого дават двадесет часа, на друг – два, но разликата не е в количеството, а в това, как ти ги използваш.

Всеки го поставят в определени за него условия – това не зависи от нас. Ние сме длъжни да използваме свободното си време възможно най-ефективно за потребностите на нашето духовно развитие.

За това се говори в статията ”Свободата на волята”: необходимо е колкото може по-дълбоко да се потопим в групата и там, в обединението между нас, да отправим усилията си към разпространяване и учение.

Такива са нашите основни действия: обединение в група и преход от обединение към разпространяване и учение. С това ти пробуждаш светлината, а всичко останало вече не зависи от теб.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 15.10.2010

[23685]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Свободата започва там, където аз реша: управляван ли съм свише или не, има ли Творец, завися ли от Него на 100%? И ако не – в какво се състои моята свобода?

Ако няма никаква свобода на действията и нищо не трябва да променяме, тогава няма за какво да мислим. Но, ако сме способни на свободни действия, то в какво се изразяват те?

И тук започва изясняването: за какво живея, в какво е смисъла на живота ми, какво ще стане с него, каква е ползата от него? Тоест искам да знам, аз господар ли съм на живота си и мога ли да променя нещо в него? Това вече са въпроси от човешкото ниво в човека.

Онова, което трябва да си изясня е: къде мога да действам сам, моята противоположност на Твореца, на природата, която властва във всичко – съществува ли такава свободна точка извън мен, отделно от цялата природа.

На нивото на обичайния животински живот, ние нищо не можем да променим и затова можем предварително да предскажем как ще се случи всичко. Но какво ще бъде във висшия живот, на стъпалото „човек” в теб, в твоята връзка с Твореца, в областта на твоята свобода – това не знае нито една гадателка. Тя може да ти предскаже какво ще се случи на нивото на този свят, с твоето животинско тяло.

Затова, под махсома няма свобода на волята – тя е само в духовното. Ако в животното няма свобода, тогава защо твоето животинско тяло трябва по нещо да се отличава? Но душата се намира по-високо и се подчинява на други сили – в друг свят, в различно измерение. Само по отношение на нея можем да говорим за свобода.

Каква свобода може да има в този свят, ако нашите биологични тела са управлявани по строго определен начин от наслаждението и страданието. Свободата на избора съществува само в средната линия в духовния свят.

И не хабете напразно за материалния си живот повече енергия от онази, която ви е нужна за най-необходимото. От този земен живот повече нищо и не трябва да получиш. А ако искаш повече от онова, което ти е необходимото – само ще усложниш живота си.

Но ако използваш оставащите ти сили за духовното – ще спечелиш. Такъв е законът на природата: в този свят трябва да обезпечиш нормалното си съществуване, а цялата останала енергия и разум да посветиш на постигането на духовното и там ще намериш истинското напълване.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23726]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашата душа се дели на две части: Г”Е (248 желания) и АХА“П (365 желания). Желанията Г”Е, ние трябва да поправим на „отдаване заради отдаване”, а след това АХА”П – на „получаване заради отдаване”.

Нашата свобода на волята се намира между тях – по средата има особена област, която се нарича средна третина на сфира Тиферет.

Отгоре в Г”Е са: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет.

Отдолу в АХА”П са: долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

А между тях е средната третина на Тиферет, която се нарича клипат Нога – именно това е мястото на нашата свобода на избора.

Това е като тясната преграда в пясъчния часовник. Над нея са желанията за отдаване, а под нея  – желанията за получаване. А по средата, между отдаването и получаването, за мен е оставено празно място.

Това не е неопределеност, когато не знам накъде да тръгна и какво егоистично напълване да избера, а излизане в напълно различно пространство, в ново измерение. Ако го намеря и изляза, тогава ще бъда в едно пространство с Твореца!

Ние се раждаме през този тесен тунел – сякаш излизаме извън материята и реализираме своя свободен избор.

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, всеки може да помоли за всичко, което поиска. Главното е да привикнем да молим.

Дори, ако като малкото дете искам велосипед, аз чета Зоар и се моля да имам велосипед. Да даде Бог, по същия начин да пожелаем да разкрием и духовния свят!

Въпрос: Как да използваме периода на подготовката преди конгреса, за да пожелаем да постигнем отдаване, така силно, както детето иска велосипед?

Отговор: Да участваме заедно с всички в подготовката на конгреса. Защото човек е резултат от влиянието на обществото.

Ако искаме да постигнем духовното, което по природа ние не желаем, а в нас има само искра от духовния стремеж, то да разширим тази искра можем само за сметка на външното пробуждане. Защото ние се впечатляваме от това, от което се впечатлява обществото.

Вътре в нас има искра от духовното, а отвън е обществото и нашата работа. Нашият свободен избор е само в това, доколко ще съединим нашата искра с обществото. Това се нарича избор на обкръжение.

Тогава всичко зависи от това, доколко човек желае да бъде свързан с обкръжението. Тоест включва нашия телевизионен канал или интернет, желае да бъде заедно с нас, старае се да не критикува и да вижда само хубавото, за да се впечатли колкото се може повече.

Защото от това зависи неговото бъдеще. По този начин, той пробужда себе си и става все по-чувствителен.

Разбира се, някои неща му се струват глупави, но той трябва да разбере, че вътре в тях се крие много странно, особено пробуждане, че то идва от духовните свойства, от отдаването.

Изяснявайки си добре това състояние, човекът разбира, че е длъжен да се издигне над своето знание и да придобие мнението на обществото, да се слее с него – с важността на отдаването, с висшата сила, която е странна и противоположна на нашите свойства и затова е скрита. За да я постигнем, ние трябва да придобием същите свойства, напредвайки стъпка по стъпка.

Затова, единствената свобода на избора е в обкръжението. Човек трябва все повече да проверява себе си – как възприема обществото, защо точно по този начин, защо му дават да усети това под такава форма и да благодари на Твореца, че му дава способността да критикува и да вижда отстрани, че е затънал в критика.

Така, той може да стигне до вярата над знанието, до правилното възприемане – да разбере, че няма избор и е съгласен да извършва всички тези „глупости”.

Той е длъжен да реши това с вяра над знанието, вземайки правилното решение – знаейки защо го прави, бидейки уверен, преценявайки всичко.

Ние мислим, че във вярата над знанието няма знание. Напротив, има знание и обмисляне.

От урок по книгата „Зоар”, 13.10.2010

[23493]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да променим своята съдба или не?

Отговор: За сметка на свободния избор, ти можеш да промениш съдбата си както пожелаеш да я разгърнеш във всяко направление, на всичките 360 градуса.

Но само, ако точно знаеш къде трябва да и повлияеш – през кое малко отверстие можеш да повлияеш на всички светове, чак до света на Безкрайността. Ти имаш тази възможност, но тя е много ограничена.

Именно нея е необходимо да си изясним. И когато си изясним тази възможност разбираме, че именно това е посоката, в която искаме да действаме.

Около мен е целият свят, който се съединява през тънка тръбичка с цял друг съвършен свят.

Отдолу съм аз, със своите свойства и сили, в тръбичката е моята свобода на волята, а отгоре е съвършения свят!

Моля, отиди в него! Трябва само да знаеш как, сред всички посоки, в които те изпраща твоето желание, да намериш тясното отверстие на твоята свобода.

А когато го откриеш – как да концентрираш всичките си сили в едно действие, за да преминеш през него във висшия свят.

В това е и същността на цялата наука кабала! Вместо да разпиляваш силите си във всички останали посоки, в които нямаш свобода на избора и всичко е предопределено, ти намираш пътя на своя свободен избор, събираш заедно всичките си сили – и тогава постигаш духовния свят.

И разбираш, че това е условието за напредване във висшия свят, което означава изпълняване на условието за поръчителство, любовта към творението.

Защото, това е друго определение на същата формула, която те насочва към изхода от този свят и към преминаването, и раждането във висшия свят.

И разбира се, това е начинът, по който променяме своята съдба. Защото ти получаваш свободната точка, за която Архимед е казал: „Дайте ми външна опорна точка и аз ще преобърна земята”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 12.10.2010

[23354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Преди да влезеш в групата, ти си имал право на свободен избор – да влезеш тук. След като вече си влязъл, имаш само един избор: да засилиш връзката си с групата.

Трябва сам да решиш, че това е твоя свободен избор и през цялото време си длъжен да го правиш – в това е твоята свобода!

Т.е. свободата не е в това да правиш каквото си искаш, а през цялото време да добавяш усилията си в тази връзка. Във всичко останало ние нямаме никаква свобода и то се осъществява автоматично.

Това е много важен принцип. През целия си живот, аз нямам никаква свобода – абсолютна марионетка съм.

Свободата на избора е само в едно: след като Творецът ме е довел в групата и е дал искра в сърцето ми, аз притежавам единствено свободата да се включа в тази група, да се вкопча в нея със зъби и нокти – колкото е възможно повече!

След като си се включил правилно в групата, ти вече зависиш от нея, от влиянието на обкръжението и в това отношение нямаш свобода.

В какво си свободен? Само в това, колко да добавиш от себе си в укрепването на връзките с обкръжението, против своя егоизъм. По този начин, ти увеличаваш своята зависимост от обкръжението и неговото влияние върху тебе. Няма никаква друга свобода!

Именно в това се състои поръчителството и за нас е необходимо постоянно да добавяме към него все повече принципи: любов към другарите, любов към ближния, оправдаването им чрез вяра над знанието – всичко е включено в тази свобода на волята, в този подход, чрез който постигаме реализирането на целта.

А целият останал живот се развива по определен сценарий – дори можеш да отидеш при гледачка и тя ще ти разкаже за твоето бъдеще. Всичко може да се предскаже – освен онова, което се отнася за твоята свобода на волята. Във всичко останало действа «сляпата» съдба.

Забранено е предсказването на бъдещето – за да не си помисли човекът, че в обикновения живот притежава свобода на волята.

Но ако знаеш, че не можеш да избираш свободно своите постъпки, тогава пред теб се разкрива бъдещето… освен онова бъдеще, което се отнася до свободата на твоя избор, тъй като то, вече зависи от теб и затова не ти се разкрива…

От урока по статията «Любовта към Твореца и творенията», 12.10.2010

[23360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Свободата на волята – това е най-важната тема, защото поставя пред нас главния проблем в нашия живот: управлявани ли сме изцяло свише, както всяка друга част в природата.

Защото ние виждаме, че всичко, което се движи е под управление свише, под управление на Природата, тоест на Твореца.

Няма нищо, което да излиза извън рамките на Природата. Има действия, които  виждаме как се регулират, но има и такива, при които управляващата ги сила е скрита от нас.

И ние някога, в младостта си сме мислили, че сме собственици на своя живот, но остарявайки, с придобиването на жизнен опит разбираме, че животът ни управлява, а не ние него.

И в крайна сметка, къде е възможна свобода на волята, ако откриваме, че на всяко ниво в природата действат точни, неизменни закони: физични, химични, биологични.

А ако някъде  не виждаме закона, значи просто не сме го открили все още за себе си, а не че там той не действа с абсолютна закономерност.

Как може да остане някаква неуправлявана част от природата, на която не действа никакъв закон? Това просто е невъзможно! Навсякъде, където разкриваме природата, ние намираме ясна закономерност.

И какво значи свобода на избора – възможност да правя това, което ми е угодно, не подчинявайки се на детерминирания природен закон?!

Възможно ли е  ние да притежаваме свобода на избора? Нима в природата може да съществува бяло петно, което да не и бъде подчинено?

И излиза, че свободата, която ни се струва, че имаме е като илюзия на малко дете, оставено да играе в стаята си под постоянен надзор и мислещо си, че е свободно. Всъщност цялата тази свобода се обяснява с нашето незнание. И това се нарича свобода?!

И какво тогава е човекът? Още една част на природата, напълно управлявана свише и дори не подозираща това? А щом сме само марионетки,  значи не правим нито добро, нито лошо – щом действам според закона, то какво може да се изисква от мен?

Всяко нещо, което внезапно ми се е приискало да направя  е природен инстинкт, който ме върти и управлява –  отвътре и отвън.

Не може да има нито награди, нито наказания, ако сме просто винтчета, частички в творението. Но в какво тогава е целият смисъл, ако това е просто една предварително продадена игра?

Това означава, че преди всичко трябва да разберем, че все пак имаме някаква свобода на волята и да проумеем в какво се състои тя. Защото, ако наистина имаме избор, то в такъв случай ние можем или да спечелим абсолютно всичко, или обратното – да загубим всичко…

Затова, тази е най-главната тема в кабала, тъй като с нея започва следващият етап: имаме ли свобода или не, а ако имаме – то в какво и как  мога да я използвам с максимална полза?

От урок по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23021]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→