Въпрос: Защо законът за поръчителството е скрит от нас? Защо учените не могат да го въведат?

Отговор: Ти би искал да поставиш човек пред факта: ще помислиш лошо за съседа – върху теб ще падне камък; ще причиниш някому вреда – ще получиш страшно уведомление от банката. На теб ти е необходим незабавен отклик на всяко действие – награда или наказание. Ето какъв би бил законът на природата, неоспорим факт.

Работата е в това, че човек трябва да има свобода на избора. Ако действахме инстинктивно, то не би имало проблем. Природата би ни натиснала и би ни сляла в едно цяло. Това е много просто: достатъчно е нагледно да ми се демонстрира, че ще загубя от разединението – и ето вече се усмихвам на всички и съм съгласен с всички. Имам приятелско отношение, грижа се затова, дали всички са получили добавка наравно с мен, проверявам дали някому не е дадено по-малко. Дай ни поръчителство ”чрез факти” – и с радост ще изпълняваме програмата му.

Обаче трябва да пристъпим към него чрез свобода на волята, трябва сами да построим в нас човешката степен. Ето защо новината за единството е обвита в мъгла и сме изгубени в нея, лишени от твърди ориентири. Само напипваме, разбираме нещо – и отново всичко изчезва зад пелена. Защото иначе не би сформирал човека в себе си.

В крайна сметка мъглата не е важна. Глупав или умен, непохватен или сръчен – това няма значение. От теб се изисква само едно: построявай обкръжението. Като дете правещо къща от кубчета, трябва да построяваш изкуствено обкръжение – по примера на това, какъв би искал да станеш, ако би могъл да поискаш.

А ако бездействаш – ще те задължат към това косвено, с помощта на беди и страдания. Обаче и бедите никога няма да подчинят твоето естество, няма да ти ”извъртят ръцете” – защото тогава ще се върнеш на ”животинската” степен и ще построиш обкръжение инстинктивно, за да се спасиш. Това би бил социализъм по съветски модел, само че вместо зад гърба ти да стои КГБ, ще стои Творецът. И би станал животно, обединен с други животни в стадо. Нима това е творение? Нима така може да се достигне степента на Твореца?

От урок по статия ”Мир в света”, 12.10.2011

[57435]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Днес постъпваме в система, която ни показва, че трябва да действаме към отдаване, към връзка между нас, към връзка с групата и към едно ново преобразование. Намираме се в криза: не лично ние, които изучаваме кабала, а светът. От къде произлиза всичко? Какво е кризата? Това е усещането на световния егоизъм относно системата, която започва да се проявява в нас, както една снимка се проявява на фотографически лист. Постепенно, като от мъгла, се появява нова картина, която не ни съответства.

Изведнъж свойствата на светлината, отдаването, връзката помежду ни, се пораждат в нас, докато егоистичните, индивидуалните свойства (отблъскването, използването един друг) съществуват в нас. Противостоенето на тези две системи и тяхното въздействие една на друга образуват огромна, многообразна, нова конструкция: от една страна, егоистичната система, а от друга, алтруистичната.

Така никога не е било с нас. Винаги сме имали само една егоистична сила и сме работили в нея. Желанията са се появявали в нас и сме ги реализирали. Мислили сме си, че това е всичко: искали сме да се развиваме, да действаме, да работим, да правим всичко.

Защо? Защото се отъждествяваме с възникналия егоизъм, който се развива в нас, с нашите желания. В нас не са възниквали въпроси за техния произход, защото сме ги чувствали като наши собствени: аз искам това и това, и това. В мен не е съществувал въпросът „защо аз искам това?”. Аз искам. Не усещам, че някой ми дава тези въпроси, „вкарва” ги вътре в мен и започвам да работя. Не! Напълно се сливам с тези желания: чувствам се като едно цяло с тях. Това са моите желания, които се зараждат в мен: аз искам.

Как изведнъж се е случило това? Аз съм едно обикновено животно с естествени, инстинктивни, малки желания, необходими за съществуването ми. И изведнъж в мен възникват нови егоистични желания, свързани с развитието на технологията, обществото, семейството, образованието, възпитанието, културата, банките, финансите и икономическите връзки между нас, търговията и обмена, откриването на нови земи, развитие, общуване. От къде се е развило това в човека в сравнение с животните, които не се развиват по този начин?

Работата е там, че нашият егоизъм се развива през цялото време и ни подтиква все повече и повече да реализираме своите нови желания. Не чувствам, че зараждащите се в мен желания идват отвън. Усещам, че те се появяват в мен и затова се впускам да реализирам така наречените „мои” желания.

Всъщност това не са мои желания. Просто не чувствам, че не са мои и затова се впускам напред и действам. Не усещам, че съм като един малак механичен заек, който се навива с ключ и подскача. Не усещам това до правилния момент – до днес.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56098]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Светлината е създала точката на желанието ”от нищото” – единственото творение. А в кръг около това творение трябвало да построи система, в която тази точка би могла да достигне нивото на светлината, която я е създала – да достигне до нея с пълно разбиране и осъзнато усещане.

Всичко това трябвало да бъде подсигурено на тази точка и да и се остави само едно: свобода на избора в нейното развитие. Но трябвало да и се предоставят и всичките необходими средства, свойства и предпоставки.

Излиза, че трябва да се прекара мост между светлината и тази точка на тъмнината, който да стане система, прекарваща път на светлината, и позволяваща и, да се смали до нивото на тази малка черна точка, излязла от нищото.

А самата тази тъмна точка, обратна на светлината, е длъжна да събере в себе си всевъзможни форми, съществуващи на този мост между нея и светлината. И когато тя ги усвои всичките, в качеството на вътрешна подготовка, които се наричат информационни гени (решимот), то ще се озове на другия край на системите на Света. И сега под влиянието на собственото пробуждане, възникващи вътре в нея, тя ще започне да се издига по тези стъпала на света и сама да опознава светлината.

Всичките средства идват отгоре: информационните гени, светлината, силата, желанията, състоянията. Всичко освен едно – тя винаги има свобода на избора: да я използва за подем или не. И това е основното!

Както в примера с гостенина и стопанина. Гостът не е виновен за това, че е гладен и има апетит. Той не е виновен и за това, че е беден! Вината не е негова, че има стопанин, могъщ и щедър по сърце, който знае за всичките желания на гостенина, за неговия апетит и вкус и му е приготвил точно това подхождащо му напълване, по количество и качество.

Нищо не уронва престижа на гостенина. Ако той умее да се държи достойно, а не да се нахвърля върху храната, то всичките му недостатъци се превръщат в заслуги, всичката слабост се превръща в мъжество, а всичките му преживявания и жалби – се превръщат в благословение и  святост.

От урока по Въведение в наука кабала, 06.10.2011

[56692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо изведнъж искам да вляза в някаква нова система?

Отговор: Нямаш избор. Действаме като роби на желанието си.

Или в мен се появява желание да вляза в системата, която скрито започва да ме примамва и да пробужда в мен въпросите: ”Защо живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. Или питам: ”Защо ми е такъв живот?”, защото не ми достигат пари, да свържа двата края. А може би ме гризе завистта, понеже тревата на съседа е по-зелена.

Не е важно какво е страданието – то издига човека. Така сме устроени. А ако в нас не са се пробуждали тези желания, изискващи напълването си, разбира се, никога не бихме напреднали. Свободата на нашия избор не е в избора на самите желания, а в това, как ги използваме. И когато вече попадаме под властта на двете сили, получаването и отдаването, то можем да ги изберем и използваме така или иначе. Но не избирам самото желание.

Докато в нас не започва да действа някакво желание, ние сме безжизнени роботи и не се помръдваме от мястото си. Без желание сякаш съм безжизнена кукла без батерия отвътре.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Съдейки по всичко, страданията по пътя са неизбежни, и без тях няма да ни се размине …

Отговор: Но ти можеш да ги замениш за страдания на любовта. Ако обкръжаващите, както се казва ти промиват мозъка – ти започваш да цениш отдаването. ”Защо и аз го нямам? Къде да го намеря? Може би тук? А може би там?” Търсиш го навсякъде като хипнотизиран. И тогава не са ти нужни никакви беди заменят ги вътрешните терзания. Но това вече е тъга по отдаването, по целта на творението, с която те свързва пряка траектория. Всичко зависи от обкръжаващите. Те трябва да ти „нашепват“ през цялото време за важността на отдаването – и ти ще се устремиш към него.

Но ето въпрос: нима действайки под натиска на обкръжението, ти не оставаш на животинско ниво? Вярно. И затова хората с точка в сърцето казват: ” Вие сами трябва да сформирате правилното обкръжение, а също така да го предадете на другите, които нямат в това свобода на избора. Тяхната свобода е по-скромна, тя е в присъединяването им към вас. Ако ти реализираш своята свобода на волята и създадеш обкръжение за себе си, то ще можеш да го създадеш и за останалите. Проблемът е в това, че ти си лишен от обкръжение. Ти не си създал такова, и затова не се въодушевяваш от него и не го предаваш на другите, още не можеш да станеш обкръжение за тях.

Не се оплаквай от това, че не можеш да повлияеш на другите – вместо това помисли, как да си повлияем сами на себе си? Тука няма никакви премъдрости – само практическа работа. Ако не я изпълним, то няма за какво да си мечтаем за поправянето на света. Кой ще го поправи? Ние днешните?

Ние трябва да създадем такова силно обкръжение, че целият световен Бней Барух да стане РОШ (глава). И тогава ще можем да бъдем система, въздействаща върху целия свят. При това не само чрез медийните канали, телевизията, радио каналите и интернет. Всичко това е необходимо, но основното – ние ще влияем на света затова, защото вече сме влезли в системата на душата, в системата на взаимната връзка между нас, където постоянно текат мислите и желанията на всички.

Ние и сега се намираме в тая система, но не сме водещи, тъй като не сме придобили силата за отдаване. Придобили силата за отдаване, ние ще обхванем общата система и тогава ще транслираме важността за отдаване на всички. Това е то истинското въздействие на обкръжението.

Да се надяваме на успех през настоящата година и да я направим добра за всички в света.

От урока ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Вече разбираме, че всички сме свързани помежду си в тясна взаимна връзка и че тази връзка работи в света по различен начин, отколкото в миналото. Добавено е ново условие, нов коефициент към нашата взъимовръзка, която все още не можем да вземем предвид, поради нашата природа. Не сме запознати със системата, в която сме били хвърлени, и затова нищо не ни се получава.

Затова кабалистите казват: първо, трябва да научим каква е системата и да разберем ситуацията. Тогава ще знаем как да подредим живота си.

Не можем да продължим да напредваме със собствени сили. Ако откажем да се учим, ще се научим чрез ужасни удари, които ще ни покажат колко упорити и невежи сме. Във всеки случай, ще трябва „да се върнем в училище“ и да учим науката кабала. Тя не ни е била дадена без причина – става дума за системата на обратна на нас реалност, за висшия свят.

Не трябва да се заблуждаваме: изучавайки системата, няма да можем да поправим финансовата система или да открием нови методи за ръководство на бизнеса в новите условия. С изучаването на науката кабала само ще осъзнаем, че трябва да помолим за силата на поправяне.

Методиката на кабала няма да ни позволи да продължим да „усъвършенстваме“ света чрез нашия жесток егоизъм. Той само ще ни даде възможност да придобием нова сила, силата на отдаване, като допълнение към силата на получаване. Само когато силата на отдаване доминира над силата на получаване, ще знаем какво да правим със себе си и със света.

Мъдростта на кабала не е наръчник за решаване на всички проблеми, използвайки обичайния егоистичен подход. Ученето само ще ни покаже как да помолим за вътрешна промяна. Само след като се променим вътрешно, ще разберем какво да правим със света.

Ето защо методиката на кабала трябва да се разкрие външно, изкуствено. Тя не се изгражда в нас по естествен начин отвътре. Тя ни се дава отвън, за да положим усилия и да помолим да се поправим.

Тук ни се дава свобода на волята: изправен съм пред нова система, нов метод и трябва в себе си да развия желание за промяна. Аз съм в своя егоизъм пред нова система, нов свят. Науката кабала е това, което ме адаптира към новия свят. Тя ми помага да достигна състояние, в което моля за поправяне. Тогава ще се променя: освен егоизма си, ще имам още и свойството отдаване, и ще разбирам как да подхождам към новия свят сега.

От урок по вестника „Народ“, 22.09.2011

[55364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам,”Свят в света”: Четири категории се намират на наше разположение за достигане на целта: милосърдие, истина,  справедливост и мир. През цялото време от тези категории са се възползвали всички, които са поправяли света. В тези четири категории е протекло развитието на човечеството до момента.

Четири категории – ето какво имаме, за да държим курс към края на поправянето. Как да ги разпознаем? Можем много часове да говорим за милосърдието, истината, справедливостта и мира. Но ще се съгласим ли с това, че те сами по себе си се представят?

Това не е просто, но Баал а-Сулам, познавайки духовната природа, казва, че трябва да се ориентираме в това, за да приведем в ред себе си и света. Не знаем какво е това поправен свят. Всички сме непоправени и затова всяко егоистично подобрение ни се струва като поправяне. Обаче за Баал а-Сулам поправеният свят е свят, в който всички потребности, които само могат да се проявят, получават съвършено напълване. Как е възможно това? Все още ни предстои да го разкрием.

Преди всичко, трябва да разберем, че с помощта на егоистичното получаване, никога няма да можем да напълним себе си. Напълването е възможно само посредством отдаването, защото на отдаването, за разлика от получаването, не е било направено съкращаване (цимцум).

Как да се устремим към такова получаване, което само да ни поведе към осъзнаване на изгодата от отдаване? Можем да се развиваме в това направление по пътя на бедствията: постоянно искайки да получавам нещо си, се оказвам под град от удари и накрая достигам до извода, че не трябва да желая да се самонасладя. Тогава започвам да ненавиждам егоистичното си желание, не знаейки, къде да отида и какво да го правя.”А може би ще се насладя от отдаването?”

Така всевъзможните недостатъци ме водят към молба за алтруистично желание, за силата на отдаване, за силата на съединяването с другите. Това е пътят на страданието и аскетизма, за който е казано:”Яж хляб със сол, пий вода с мярка, спи на голата земя…” Някога отдавна хората са извършвали това над себе си и благодарение на него са напредвали към отдаване.

Така е и днес: народ, лишен от кабалистичната методика и не получаващ никакви обяснения за развитието на света, върви по същия този път. Въпросите му все повече се увеличават, но му дават все по-малко и по-малко. В крайна сметка нещастните, напатили се хора започват да усещат, че трябва да бъдат заедно, да извършват отдаване един на друг, да се обединят и да обуздаят егоизма си, чак до пълното му ликвидиране.

Виждаме, как по време на война, следствие на общите страдания хората започват да се обединяват. Даже животните, спасявайки се от земетресенията или от горските пожари, бягат заедно, без да се делят на хищници и жертви. Обединява ги общата беда, защото страхът за живота е по-силен пред страха от глад. Разбира се, не се превръщат в ”праведници” – просто гладът, желанието за напълнение, отстъпва пред по-силното желание за оцеляване.

Ето и ние, разбира се, можем да напредваме към поправяне посредством страданията. Заставят ни да се устремим към отдаване, чрез тях ще пожелаем да разрушим егоизма си, като причина за всички нещастия. Но това е дълъг път, ходене по мъките.

И затова са ни предоставили друга възможност – пътя на Тора.

Защо? Защо ни е необходим вторият вариант? Работата е в това, че към пътя на страданията не пристъпваме от свободен избор. Просто бягаме от нещастията, подобно на животни. В отчаянието сме готови даже на отдаване, но само заради това, че не ни е добре от получаването. Избираме отдаването не доброволно, а като следствие от страданията и бедите, от безизходица. И това не е човешка степен, а животинска.

За да ни въведат в човешката степен, са необходими две сили: отдаване и получаване, между които стои свободният избор. Такъв е пътят на хората с точка в сърцето.

Но за тези, които нямат точка в сърцето, избор също ще има, но на по-ниска степен. И все пак, това ще бъде сегашният избор: да последват този, който може да ги изведе напред.

От урок по статия ”Свят в света”, 04.10.2011

[56427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Неживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→