Въпрос: Какво е взаимно поръчителство?

Отговор: Взаимно поръчителство означава, че аз действам според това как разбирам и чувствам своето отношение към другите, моята взаимосвързаност и взаимозависимост с тях в една система, където ние сме като органи в едно тяло. Има много етапи на нашата близост един с друг вътре в тази система, докато постигнем етапа  където започваме да действаме като клетки в едно тяло, когато от това, което идва до мен, аз взимам всичко необходимо, за да реализирам себе си за благото на обществото.

Мъдростта на кабала казва, че има 125 стъпки на нашето свързване едни с друг преди да достигнем съвършена система. Така, ние поправяме себе си, нашето его и придобиваме свойството отдаване и любов към ближния в пълния ú размер. Това се нарича пълно поправяне на човек, когато той става глобален и интегрален в природата.

Така, след като е изградил сам себе и се е свързвал вътре в себе си с природата и по този начин въздейства на всички по-ниски нива (неживо, растително и животинско), човек постига нивото на цялата природа. Можем да я наречем Висшата сила или Природата – с главна буква. Тогава човек се чувства безкраен и съвършен като цялата природа, която няма нито начало, нито край, нито време, движение или пространство. Неговото възприятие за реалността се променя, защото той се възприема по различен начин: той разкрива зрение и възприятие на ново ниво.

Взаимното поръчителство може да се обясни с примера за взаимодействието между всички части на природата: между неживото и растителното, растителното и животинското – как те взаимно се хранят и подкрепят. Има множество примери за взаимна помощ в природата: как пчелите и птиците помагат на растенията да се размножават, как цялата природа е взаимосвързана. Това е особена, много интересна наука. Просто е удивително как всички части на природата зависят една от друга, взаимосвързани са и се нуждаят една от друга.

Най-лесният начин да обясним взаимното поръчителство е с примера за работата на нашите части на тялото. Когато не се чувствам добре и отивам на лекар, той проверява дали съм в баланс или не, каква част от тялото ми не е в баланс и не работи правилно. Това се нарича „болест”. Ако една част не може да изпълни своята работа спрямо всички други части, например, бъбреците не могат да премахват токсините, черният дроб не може да пречиства кръвта или белите дробове не могат да дадат достатъчно кислород, това е „болест”. Според това ние проверяваме дали хората са здрави или не.

Така трябва да проверим дали човешкото общество е здраво или не, според това, колко всеки получава и дава, до каква степен е във връзка с другите части, защото той трябва да бъде свързан заради другите. И това е мисия на всеки един.

Тоест всеки се отказва от егоизма си, който е насочен към себе си, и използва всичките си таланти заради другите. Какво получава той от това? Той придобива възприятие за по-висша реалност, вечна и съвършена, издигайки се до стъпало, което е много по-високо от сегашното, животинско ниво.

От беседа по новата книга, 11.07.2011
[48797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Връщайки се назад към палатковия протест в Израел: може ли ние, от своя страна, да му придадем някаква «добавена стойност»?

Отговор: Ако се събираме да решим проблем с жилищата и постигаме помежду си поръчителство, то увеличаваме силите си многократно. Това не е просто обединение на бойците на полето на битка или на футболистите от един отбор. Ние се обединяваме, за да решим проблемът не за себе си лично, а за цялата страна.

Що се отнася до жилищния въпрос, става въпрос за картел, който е свързан с правителството. Те действат в заговор и печелят много от това. Ние виждаме, че предшестващият глава на правителството, а също така кметовете на няколко големи града са под следствие. Така или иначе властта е заплетена със сферата на недвижимите имот.

В Америка къщите струват по 150 000$, а там и печелят средно много повече. При нас цените са два пъти по-високи. Нима тук има чак такива особени и нерешими проблеми? Това е просто корупция. Тези работи си имат граница, но у нас граници няма.

Трябва да си поставим цел да спрем това и да решим този проблем, който наистина е станала национален. Тогава ще действаме за общия интерес и няма да се успокоим дори на всеки да му дадат собствен дом. Трябва да направим това заради народа.

Даже ако нашите протестиращи имат такова намерение, те ще постигнат много. Нека дори сформират обществено движение, което няма да се успокои, докато не се добие с успех.

От урока по статията ”Поръчителство”, 20.07.2011

[48998]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Сега е настъпил нещо като преходен период, „безвремие“ между конгресите. Как да увеличим поръчителството, за да се предвижим напред?

Отговор: Имаме нужда от постоянна работа. Каква е разликата провеждаме ли сега конгрес или не? Човек не знае кога ще събере изискваната от него мярка усилие. Той трябва да се стреми всеки нов ден да бъде в очакване на момента, да бъде в състояние на себеотдаване към приятелите, а чрез тях и към целия свят, а чрез него – към Твореца.

Необходимо е да анализираме своите вътрешни състояния: какви са моите мисли и намерения, до каква степен през деня се опитвам да проявя целта, изпълва ли  това желание сърцето ми, събужда ли се то, мога ли да се посветя на това, мога ли  да запазя тази идея на фона на всичко останало, каквото и да правя? От тук виждам доколко напредвам.

Ние имаме само един възможност да достигнем духовния свят – непрекъснато да обработваме желанията си, доближавайки ги към усещането какво е себеотдаването. Промените трябва да стават именно в нас, в нашите желания. И за това всеки един момент, посветен на това, ни тласка по пътя.

А по-нататък, всичко зависи от човека. Какво, според него, трябва да е движението напред: лично или всемирно? Ако той иска да върви към целта на създаването, то това движение е възможно само в световен мащаб. Всичко под тази летва в наши дни не работи.

Някога е било достатъчно да има група или учител, а днес сме във връзка със целия света. Този, който чрез действията си, ден след ден, тласка нашата глобална група и целия свят към поправяне, поне в някои отношения, той може да види, че това стимулира и неговото предвижване напред. В действителност личният напредък е принос към другите.

А освен това трябва да се опитваме всеки ден да добавяме по малко качеството на това, което даваме на другите – в кореспонденцията си, в блогове, в работата си в интернет ширините. Ние можем да даваме на ближния, само когато сме сляти с него, когато го разбираме, а не се опитваме да му натрапваме това, което ни харесва на нас самите. В обръщението си към хората ние раздаваме, разпространяваме това, което е максимално близо до тях. Ние трябва да се въплътим в тях.

Любов е, когато взимаме желанието на другия и  го напълваме в съответствие с това, което той иска. В противен случай, до никого не можем да достигнем.

От урока по статията ”Поръчителство”,21.07.2011

[48817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът на егоистите е място за борба за облика на бъдещето устройство на света. На мястото на правителствата идват над-правителствени организации и компании. В правителствата не остава власт над СМИ (интернет), над науката, икономиката (те стават глобални) и държавата е принудена да се деформира в ново пластично тяло, доколкото и остават пространство за нови самостоятелни обучения, отнемащи функцията на правителството.

Но дори и с тези функции, които и остават, ние виждаме как правителството не е в състояние да се справи. Практически цялата работа на властта, все повече свеждаща се до обслужване на населението, предизвиква недоволство. Несъмнено е, че частните учреждения биха се справили с подобни функции много по-ефективно.

Правителството, в своя исторически вид отмира. Паралелно на правителството, възниква нов вид власт и ново общество, неподвластно на държавата – власт и общество извън правителството. Всичко това се отнася все още до държавата, до нейното управление и трансформирането и в единно световно правителство.

Освен това, хората престават да усещат себе си народ и общество, а повече като индивиди, готови да живеят където и да е и в която и да е страна, и те не са склонни да преживяват за определена общност, или за даден народ. Ние виждаме, че изчезва „народ“ и се появява „личност“. Егоизмът ни разделя на всички нива на общуване.

Но именно в такова взаимно отделяне, вътрешно, психологически, културно и външно, народно, правителствено – ще се разкрие необходимостта от единение на всички заради оцеляването на всички. Възниква нова потребност от нови средства за обединение, но няма да се намерят такива сили и идеи в нашия свят, освен предлаганата от Кабала сила на поръчителство. Възниква необходимост от създаване на единно световно съобщество. Само в такъв вид ще премахнем страданията, възникващи поради нашето несъответствие с единната природа.

[48960]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: Степените, които човек достига със своите дела, по-големи или по-малки, се присъединяват към оправдаване на целия свят, тъй като неговият дял е бил вложен в това общо оправдание.

Всеки човек трябва да изпълнява собствените си задължения и така всеки работи не за себе си, а за  другите. Това е нашата взаимовръзка. Човек няма свое собствено желание. Неговото желание е във всички останали. Той няма своя лична работа, която може да завърши сам. Той работи, докато поправи своето включване във всички останали.

Така ние разкриваме определена „холографска картина”: аз съм включен във всекиго и всеки един е включен в мен. Сега това е скрито от нас, защото иначе не бихме помръднали от своето място. Действително, какво мога да дам на другите? Аз не искам да се занимавам с техните проблеми и не искам да правя нищо за тях. Аз не мога да изпълнявам никаква работа, ако всичките и плодове се поглъщат от останалите.

Затова сякаш има воал пред очите ни и ние живеем в лъжа: като че ли всеки действа заради своите собствени интереси и се грижи за себе си. Благодарение на това, на дадения етап можем поне да се движим в егоистичното намерение ло лишма. Но след това, в алтруистичното намерение лишма ние ще разкрием, че няма нищо лично тук и всичко принадлежи на цялото общество. Всеки е включен в другия и работата на всеки преминава към останалите, към тяхната обща сметка.

Затова без значение какви може да бъдат изчисленията, положителни или отрицателни, ние ги правим само по отношение на общото и оценяваме човешките действия само по отношение на другите. Невъзможно е да кажем, че той е направил добро или зло освен ако не оценим резултата по въздействието върху останалите: приближил ли ги е към целта на творението или, напротив, отделил ги е.

От урока по статията „Поръчителство”, 21.07.2011

[48843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Хората идват в Кабала с много илюзии и неправилни идеи относно тази наука, представяйки си я така, както тяхното егоистично желание им я изобразява, основана на всякакви видове слухове. Хората я представят като мистика и мислят, че е свързана с астрология, изцеление, благословии, чудеса, светена вода и червени конци, и че може да бъде използвана за разкриване на миналото и бъдещето. В крайна сметка, нашето его търси някакъв специален вид напълване за себе си.

Ето защо, в началото на всеки му е трудно да възприеме кабалистичния принцип „Обичай ближния като себе си”. Дори ако е съгласен с него, той подхожда егоистично. Това е основата на всички видове „духовни” методи.

Въпреки това, за да достигнат по-близо до истинската реализация на метода на Кабала, са нужни особени хора. Това изисква голяма издръжливост, много усилия и взаимна подкрепа от група от хора, които са готови за това и които разбират, че в противен случай нямат никакъв шанс да реализират себе си. Само чрез това взаимно желание, „общ съсъд”, могат да получат възможност да станат хора и да направят нещо със себе си, за да се издигнат от материалното, животинско съществуване на „човешкото” ниво.

Духовното действие, което трябва да извършим, е изразено в изпълнението на „613 заповеди”, тоест действия на обединение между хората, които са решили, че трябва да се обединят.

Това е, което се е случило по времето на Авраам и също по времето на Мойсей. И това същото е и в наши дни. Принципът е все същият. Ако частите на разбитата душа, която е била създадена от Твореца, са готови да се обединят заедно, за да възстановят общия съсъд, тогава той става голям сбор за Тора – съсъда за Светлината. Светлината се разкрива вътре в това общо желание, общо усилие, взаимна подкрепа и поръчителство.

Ето защо е безсмислено човек да мисли за духовно постижение и за своята самореализация, освен ако не възприеме всичко това чрез обединението с другите, с „ближния”, тоест с  хора като него, които също желаят да се обединят и които разбират, че само чрез обединение те ще придобият втора природа.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[48720]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Разкриването на кабалистическата методика пред света изисква да бъдат изпълнени четири условия.

Първо условие – методиката на поправяне трябва да бъде предадена на целия народ, а не само на един човек. Днес все повече хора по света осъзнават, че трябва да променят себе си, да постигат равновесие с природата. Ако по-рано сме смятали, че господстваме над природата и нашият егоизъм е призован да я управлява, то сега разбираме до каква степен той е пагубен за нас.

Това усещане се проявява в масите благодарение на това, че ние отговаряме на първото условие за разкриване на кабала, при което по методиката на духовното поправяне се занимават 600 хиляди души. „600 хиляди души“ е условно понятие, символизиращо събранието на хора, способни да постигнат взаимна връзка помежду си, наречена поръчителство.

Второ условие – излизане на народа от египетското робство, т.е.осъзнаване на злото на собствения егоизъм.

Трето условие – всеки от 600-те хиляди трябва да бъде съгласен да работи заради отдаване.

Четвърто условие – готовност за изпълняване на всякакви действия, които биха довели човека до връзка с останалите.

Поръчителство – това е грижата да се напълнят желанията един на друг. Към това трябва да са устремени човешките мисли. На нас ни е необходимо да произведем революция вътре в себе си. В света има всичко необходимо за благополучно съществуване на жителите на планетата, но не стига само едно – обща мисъл, насочена към тази цел. Ако ние вътрешно се устремим към това, то изобилието ще бъде достъпно за всички.

Всичко зависи от нашата взаимовръзка. Колкото по-тясна е връзката помежду ни, толкова по-интензивно е въздействието на висшата светлина, която ще подреди състоянието на по-ниските стъпала на сътворението. Съгласи ли се веднъж групата от 600 хиляди души с четвъртото условие за поръчителството, взаимовръзката и любовта, тя веднага ще получи огромна подкрепа отгоре.

От нас се изисква само желание да възстановим взаимовръзката и намерението да работим за отдаване. Именно намерението, а не техническият прогрес, ще произведе преврат в света. Ние постепенно ще достигнем до това, че най-новите технологии ще се създават и управляват с помощта на мисълта, т.е. с помощта на намерението и желанието, което е поправено с помощта на това намерение.

Задължение на всеки е грижата за цялото човечество. Защото целият свят е включен в системата на поръчителството, но на първо място с него трябва да се занимават тези, които имат разбиране и желание да се издигнат на най-високото стъпало и да разкрият помежду си Твореца. Груповото желание постепенно ще премине в желание на света.

Човекът постепенно ще изменя своето отношение към себе си, към обществото, към природата и ще получава удовлетворение от това, че се намира в система на обща взаимовръзка. Той ще бъде „захранен“ с висшата светлина, която го изпълва и наслаждава.

Така ще преминем към икономика на разумно потребление, понеже ще се задоволяваме само от насъщно необходимото. Когато започнем да работим според принципа „всичко за всички“, ние ще стигнем до състоянието на поръчителство. Вътрешните промени в човека ще бъдат последвани от преустройство на целия свят.

От виртуалния урок, 17.07.2011

[48694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Казано е, че „общото и частното са равни“, и затова всяка група и всеки човек трябва да си отговорят на следния въпрос: имат ли те висша цел в живота – да се повдигнат от животинско на човешко ниво, на нивото на Адам, „подобния“ на Твореца?  Да придобият свойството отдаване, в което ще усещат живота в отдаване – висшия живот.

В началото човекът се стреми към това просто защото не му се умира. Той си представя духовния живот също като материален, само че малко по-добър и, най-важното, без смърт. Това е максимумът, до който можем да си представим духовния живот.

Така се получава, че аз уча и мисля, че получавам някакво лекарство, което ще ми донесе вечен живот, а също така и изпълнен и съвършен, без всички насъщни проблеми. И затова човек продължава. Защото само така можем да си представяме живот, който е по-високо от нашия свят.

Но дори и само под такава форма човек да започва да се придвижва напред, той решава, че трябва да използва средствата, които са на негово разположение: учителя, който обяснява какво трябва да се прави, изпълнявайки съветите му в групата с помощта на книгите.

Учителят само ми показва какво трябва да се прави, а аз трябва да изпълнявам, защото нямам на какво друго да се опра. А цялата реализация протича в групата и ученето. И така постепенно разривам в себе си стремежа към свойството отдаване, което се превръща в моя цел, съдържаща се в единството, съединението, взаимното поръчителство като един човек с едно серце.

Това значи да достигнеш вярата, за която е казано: „Праведникът ще живее със своята вяра“ – разкриването на свойството отдаване в сърцето на човека, във всичките му желания.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Кога светлината ни обединява? Как можем заедно да напредваме, ако пребиваваме в злото?

Отговор: Ние работим по преодоляването му. Ние разбираме своето състояние, изучаваме го, ние трябва да се подкрепяме един друг в поръчителството – и тогава светлината ще се настани между нас.

Тя и сега ни помага. Ако светлината не ни напълваше в минимална степен, ние нямаше да усещаме онези желания, които все пак се появяват в нас.

Тъй като се намираме в съвършена система – всички хора, цялата действителност. И ето, в някои от нас вече се проявява мъничък проблясък и те започват да се усещат, къде се намират, защо и за какво? Те започват да получават светлина – във връзка с обкръжението, в лицето на наставника започват да усещат светлината в своите съсъди – с една дума, като по книга в групата … Всичко това ”като че ли”, та нали материалното не съществува. А всъщност това всичкото е разкриване на светлината. Няма група, няма наставник, няма книга. В такава форма се разкрива светлината, представяща ти се като вид средство за напредване в духовното.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.07.20.11

[48380]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→