Баал а-Сулам, „Поръчителство”: Степените, които човек достига със своите дела, по-големи или по-малки, се присъединяват към оправдаване на целия свят, тъй като неговият дял е бил вложен в това общо оправдание.

Всеки човек трябва да изпълнява собствените си задължения и така всеки работи не за себе си, а за  другите. Това е нашата взаимовръзка. Човек няма свое собствено желание. Неговото желание е във всички останали. Той няма своя лична работа, която може да завърши сам. Той работи, докато поправи своето включване във всички останали.

Така ние разкриваме определена „холографска картина”: аз съм включен във всекиго и всеки един е включен в мен. Сега това е скрито от нас, защото иначе не бихме помръднали от своето място. Действително, какво мога да дам на другите? Аз не искам да се занимавам с техните проблеми и не искам да правя нищо за тях. Аз не мога да изпълнявам никаква работа, ако всичките и плодове се поглъщат от останалите.

Затова сякаш има воал пред очите ни и ние живеем в лъжа: като че ли всеки действа заради своите собствени интереси и се грижи за себе си. Благодарение на това, на дадения етап можем поне да се движим в егоистичното намерение ло лишма. Но след това, в алтруистичното намерение лишма ние ще разкрием, че няма нищо лично тук и всичко принадлежи на цялото общество. Всеки е включен в другия и работата на всеки преминава към останалите, към тяхната обща сметка.

Затова без значение какви може да бъдат изчисленията, положителни или отрицателни, ние ги правим само по отношение на общото и оценяваме човешките действия само по отношение на другите. Невъзможно е да кажем, че той е направил добро или зло освен ако не оценим резултата по въздействието върху останалите: приближил ли ги е към целта на творението или, напротив, отделил ги е.

От урока по статията „Поръчителство”, 21.07.2011

[48843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →