Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че народът на Исраел е достигнал поръчителството, когато всички са се съгласили с това. За да влезе в глобалната ера на поръчителството, трябва ли целият свят да е съгласен с това?

Отговор: Не. Не за всички хора става въпрос и не за всички желания на човека. Тук не се отнасят всички жени, деца и старци, иначе казано, такива желания, които засега не могат по мъжки да се превъзмогнат. Защото мъжът (гевер) – това е този, който преодолява (митгабер) егоизма си.

Условието за поръчителство не е още краят на поправянето, а едва началното съгласие, не повече. „Съгласете се и ще получите Тора. Ако вие по принцип сте съгласни на такова обединение, то Аз ще ви дам средство, с помощта на което на практика ще пристъпите към него”.

При получаването на Тора синовете на Исраел още не са поправени, те само усещат злото на текущото състояние и разбрат, че посредством поръчителството ще могат да се издигнат над него. Обаче те не знаят какво означава да са даващи, още не са в отдаване. По-нататък те ще започнат да използват Тора по предназначение; на първи етап – отдавайки заради отдаване, т.е. не причинявай на другите това, което ненавиждаш.

Всичко това е само първото малко поправяне по духовния път, обаче поръчителството е необходимо още по-рано. В първоначален етап то не е тотално, не се простра по целия свят, не прониква в дълбочина и не е предназначено за всеки. И съответно във всеки обхваща само „мъжките“ желания, а останалите вече не. ”Женските”, ”детските” и ”старческите” желания само оказват поддръжка, те сякаш са неутрални и ”не възразяват”.

По такъв начин трябва да се разбере, че поръчителството е достатъчно близо до нас. То съвсем не изисква от нас нечовешки усилия. Не, ние идваме към него, още не бидейки ”народ”, т.е. не сме се обединили помежду си. Все още ни предстои веднага след получаването на Тора да направим златен телец. Такива са етапите по пътя и човечеството вече пристъпва към тях.

Необходима е вътрешна агитация в групата, за да може решително да пристъпим към това. В световната ни група няма никакъв проблем да се реализира поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: През последните няколко дни младите двойки в Израел започнаха протест срещу кризата с жилищата. Те започнаха да „изграждат” градове от палатки на обществени места, за да протестират срещу неимоверното увеличаване на цените на жилищата. Това ще доведе ли до поправяне?

Отговор: Това е добро нещо. Обаче какво може нашето правителство да направи за тях? Ние му приписваме големи възможности, мислейки си: „Те ще решат нещо днес и ще го изпълнят утре”. Но това не е така. Правителството не знаеше ли за тези проблеми? Не искаха ли току що министрите да се съберат на конференция и да вземат решение, така че утре да започнат да се строят нови, евтини жилища?

Това не може да се случи, защото ние си имаме работа с голям комплекс от взаимосвързани обществени проблеми и това е само едни от тях. Ние не можем да поправим нито един от тях, освен ако не поправим връзката между хората в страната. Никой няма да може да помогне: нито премиерът или правителството, нито парламентаристите, нито пък хората, които седят в палатки на градските улици.

Хубаво е, че те стоят там и е добре, че премиерът е загрижен. Добре е, че той се страхува и че те изискват от него. Може би това най-после ще ги накара да достигнат до правилното заключение: че поправянето няма да дойде от премиера. И дори парите няма да решат нищо. Тук е скрит по-голям проблем. Дори и да имаше достатъчно пари в страната, властите нямаше да могат да вземат някакво полезно решение.

Трябва да разберем, че в нашето време няма никакви отделни, проблемни ситуации. Сега, когато природата ни е затворила в интегрална мрежа, всичко зависи само от връзката между хората. Няма нито един обществен проблем, даже най-малкият, който да може да бъде решен без обществена взаимовръзка, без съединение сред народа и в света. Без да се обърнете към това средство, вие няма да можете да направите нищо.

Задачата може да изглежда второстепенна или чисто техническа – „Какво е толкова трудно в това всъщност? Просто дайте заповед, освободете малко земя за строителство и нека започнат да строят.” Но те не могат да направят това, защото те ще се изправят пред непреодолими вътрешни бариери. Това е същото като да изискваш чисто отдаване от човек, когато той просто не е способен на това. Той просто не може да го направи.

Така че знайте това: днес има само едно решение на всеки проблем: взаимно поръчителство. Ако няма взаимно поръчителство, то няма никакво решение. Точно това трябва да накараме хората да разберат. Можем да бъдем сигурни, че ще постигнем успех и ще преодолеем всички проблеми само чрез силата на взаимно поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство”, 17.07.2011

[48377]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и  мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.

Това е заложено в природата на нещата и се случва от само себе си. Човекът повече не се притеснява за себе си и сякаш лети в небесата, освободен от личните си грижи. Ако другите наистина мислят за него в затворена интегрална система, той престава да мисли за себе си. Нещо повече, в този случай другарите го задължават да мисли за тях. Така обкръжението въздействат на човека и като резултат всички те пребивават във взаимно поръчителство – така трябва да изглежда съвършеното състояние.

Ако само един от тях изведнъж изгуби поръчителството, то страдат всички. Защото в съвършената система най-малкият дефект се отразява във всичките части като в холограмно изображение. Достатъчно е само един да се спъне и eто че всички усещат, че поръчителството започва да им липсва. Веднага при тях се появяват тревогите и проблемите, те се отклоняват от курса и усещат липса във всичко.

Затова на първо място по важост е групата да бъде голяма, както е казано: „В многочислеността на народа е величието на царя“. В това е смисълът на определението „600 хиляди души“. А на второ място– групата трябва да бъде пълноценна и да се грижи за поръчителството. Ако другарите се грижат само за това, да царува между тях законът за поръчителството, то всичко останало се случва от само себе си, благодарение на силата на групата, сила, присъща на това ниво на поръчителството. Такава сила се нарича „сгула“: от духовното стъпало, на което са се издигнали другарите, нейното въздействие достига материалното стъпало. Защото поръчителството вече представлява духовност, взаимно отдаване, изход от самия себе си към общата система.

По този начин другарите постигат тази обща извънтелесна система – постигат Твореца, намиращ се между тях. Взаимовръзката, която те постигат, се нарича „Малхут“ и в съответствие с нея те все по-силно се обединяват един с друг, все повече постигат Твореца.

Тук е уместно да се зададе въпрос: накъде още може? Нали поръчителството като определение е на сто процента? Така е, то винаги достига пълен обем, но всеки път на нова дълбочина на желанието. Човекът разкрива все нови пластове в собствената си природа и анулира тази природа, за да се присъедини към взаимното поръчителство чрез желанието си. Ето защо неговият съсъд от една страна става  „по-плътен“, а от друга страна – по-чист, благодарение на екрана и на единството.

Като резултат всеки път според новата дълбочина на желанието в неговия съсъд се разкрива нова светлина и Творецът се проявява все повече и повече. Благодарение на това всички другари се напълват, достигат своето духовно състояние, все повече и повече се изключват от материалното, което отстъпва все по-далече на втори план, и така достигат края на поправянето.

От урока по статията ”Поръчителство”, 14.04.2011

[48242]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек ни слуша, той, естествено, си задава въпроса: какво трябва да правя?

Отговор: Трябва да получаваш още и още информация за това, че благосъстоянието на света зависи от добрите връзки между хората. Зависи абсолютно.

Пари, месторабота, пенсионни осигуровки, ваканция, здравеопазване, екология, време, образование, съпружески отношения – всичко, което можем да си представим, не може да бъде коригирано «фронтално ».

Къде изглежда да е проблемът? Ако имаме финансова криза, ще  напечатаме повече пари и ще ги раздадем на когото трябва. Проблем с Либия? Ще приложим натиск върху Либия. Това е нелепо, но една от нелепостите, с които не можем да се шегуваме – много тъжна нелепост.

Какъвто и да е проблемът, днес е невъзможно да го решаваме фронтално, пряко, въпреки че в миналото действахме именно по този начин. Всичко беше просто: нещо се случва тук – поправяме го тук, случва се там – поправяме го там. Но вече така не се получава. Сега това е невъзможно.

Оказахме се в една затворена система, и докато поправяш една част, се разваля друга. Днес трябва да познаваш цялата система, днес трябва да я влееш в себе си, да мислиш глобално, като нея, да я чувстваш глобално. И само тогава може да успееш.

Защо са безполезни срещите на големите седморки, осморки, двайстки? Защо не работи нито една правителствена програма за изход от кризата? Цялата причина е в това.

Трябва да разберем, че поръчителството – това е решението, правилният подход към всеки проблем.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48155]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната култура пропагандира индивидуализма. Може да се разбере, че светът се обединява от отчаяние, страдание или под заплахата от беда. Но как да минем без това? Тъй като всички примери от разрушаването на Храма до колхозите и кибуците свидетелстват против обединението.

Отговор: Вие размишлявате за света преди самите вие да сте реализирали поръчителството! Отначало проверете по себе си въз основа на собствения си опит, а след това с този опит се обърнете към хората.

Осъществете единството на дело и тогава ще получите отговорите за света. Обсъдете помежду си, как да направите това първо сами, без да се бавите, още сега, в рамките на цялото ваше световно кли, сред всички другари, които толкова много са се наслушали на това. Започнете и след това ще разберете как да се обръщате към света. Не ме питайте какво да правите и как да го правите. Напред, топката е у вас.

Говоря не за вашето поправяне, или на групата, а за света, за разпространението в света, защото дойде време за това. Що се отнася до вас, до групата, то вие според степента на осъзнаване на необходимостта трябва да реализирате поправянето на себе си. Аз не мога да ви насилвам, но вие поверете методиката за поправяне преди всичко въху себе си.

Въпрос: За това трябва да се измени отношението към обединението, а аз не чувствам, че за мен то е важно…

Отговор: Ако чакаш в тебе да дойде желание за обединение, значи ли че се отказваш от лично поправяне? В такъв случай в Твореца / Природата има възможност да ти предаде желание за развитие посредством страдания.

Реши: поправяне по пътя на страданията или чрез въздействието на светлината – изборът е в твоите ръце.

Помислете за това заедно, почетете заедно статии. За какво говори Рабаш в статиите за групата, ако не за поръчителство? За какво е предназначена цялата наука кабала? За да се постараем да се обединим и посредством обучение да привлечем светлината на поправянето.

Не искаш – но групата може да ти даде желание, а светлината на поправянето ще превърне твоето зло в добро. И тогава ще разбереш какво трябва да направиш за човечеството.

Ако напредвате по този път, вашето поръчителство ще се излее върху целия свят. А докато не направите това аз ще ви използвам за обръщение към хората. Вие не се грижите за себе си, а аз още по-малко мога да се грижа за вас, защото по този начин ще ви отнема свободата на избора. Така в крайна сметка, с ваша помощ аз ще продължа своята работа – ще обясня на света възможността за пътя на доброто – може те да поискат да го реализират.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48316]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

В наше време физическите действия не определят нищо. Природата изисква от нас правилно отношение. И това е проблемът. Не е нужно да помагаме безвъзмездно на хората или да смъкваме последната дреха от гърба си. От нас се изисква различно отношение. Ти трябва да промениш себе си, а не начина, по който се държиш.

До сега действахме физически, по начина, по който искаше нашият егоизъм или фалшив алтруизъм. Раздавахме хляб на бедните и общо казано, се опитвахме да променим света както искаме. Но вече стига. Резултатите говорят сами за себе си. От сега нататък, ние сме тези, които трябва да се променят.

Вместо да променяме света, ние искаме да променим себе си с помощта на външни сили. Това е новата тенденция. По този път ще видим как всичко, което сме забъркали, се поправя.

Но за човек е трудно да разбере това. Той си мисли: „Какво, трябва да се променя? Защо просто не вземат 10% повече данъци от мен, вместо това?”. Следователно, за това е нужно общественото мнение. То ще направи лесно онова, което сега изглежда трудно. И тогава то вече няма да е толкова трудно. Ако всеки започне да мисли за това, тогава аз с радост ще се включа. В крайна сметка, влиянието на хората около мен работи само. То не зависи от мен, аз не определям нищо. Аз завися от другите.

И затова, не е нужно да се обръщаме към всеки човек по отделно. Най-важното нещо е да променим обкръжението, общия начин на мислене на света. И всичко друго ще си дойде.

От урока по статията „Поръчителство”, 14.07.2011

[48152]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Ако ние искаме да създадем връзка с духовното, то тази връзка е възможна само чрез съсъд / кли / желание. Духовно се нарича светлината. Светлината се разкрива вътре в съсъда. Съсъдът, това са работните части, които се съединяват помежду си. Когато той се съединява, преодолявайки своето съпротивление на ниво ”шореш/ 0“, те разкриват в себе си малка светлинка ”светлината нефеш”.

Ако те се съединяват с голяма сила, ”наричаща се” алеф / 1”, то разкриват мощ на съединението на светлината, на взаимното отдаване, поръчителството, наричано ”светлина руах”.

Ако те се съединяват още по силно, то разкриват светлината „нешама”, след това” хая” и ”ехида” – докато между тях не се образува безгранично съединение, и тогава светлината в тях се нарича светлината на Безкрайността.

Ние не трябва да се тревожим за светлината, та нали тя винаги присъства. Но ние не можем да разкрием тази светлина, да я усетим, доколкото съществуват условия за нейното разкриване – закон за подобие по свойствата. Ако в съсъда, който изграждаме, съединявайки се помежду си, достигнем такова свойство, каквото притежава светлината, то ще го усетим вътре в нашия съсъд.

Затова нямаме никаква нова цел в нашата работа – само да се грижим за съединението на нашия съд. Правилното съединяване в съда се нарича” поръчителство”, ”отдаване”, любов. За това трябва да се безпокоим. С мярката на достиженията и единението между нас ние ще разкрием нашия живот в основното състояние.

Днешния живот в човешкото общество вече ни тласка към такова обединение. Светът стана интегрален, всичките му части са свързани помежду си. Хората не желаят да бъдат в тази взаимна връзка, но цялото общество, цялата обкръжаваща среда, цялата вселена, цялата природа така съществува. А ние не желаем. И затова целият този материален свят е длъжен да подтикне човечеството към духовното.

Същото се случва и с нас, в нашия път към постигане на духовното. Ние се намираме помежду си в интегрална връзка, но не желаем това да го осъзнаем. И затова страдаме.

Затова, според степента на това, как ще продължим да се обединяваме помежду си в правилна връзка, ние ще предаваме на света способността правилно да се съединяват помежду си на тяхното ниво. И така всички ще поемат правилното направление към обединение, докато не разкрият всичката светлина, цялата НаРаНХаЙ вътре в обединението, вътре в поръчителството.

От урока по книгата „Зоар”, 14.07.2011

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо не реализираме поръчителството между нас, за да повлияем след това на целия свят? Какво искаме от останалите?

Отговор: Вярно е, първо ние трябва да преминем. Казано е в статията „Любов към Твореца и творенията“:

Колкото синовете на Израел се сплотяват, изпълнявайки Тора, толкова те ще предадат своята сила на останалите народи.

Затова сме посветили много години, целият си живот, в организирането на групи и привърженици по целия свят. И сме длъжни да продължим започнатото. От една страна това ще ни доведе до поръчителство, а от друга – разпространението трябва да бъде не само вътрешно, но и външно. Едното не отменя другото.

Но разбира се, основният акцент лежи на нашата вътрешна работа.

От урока по статията „Поръчителството“, 14.07.2011

[48158]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→