Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Във връзка с движението на протеста в Израел трябва да обясним на хората какво се крие зад тези искания, които днес те предявяват пред правителството. Всъщност им даваме разумни, реални определения, за да разберат същността на своите призиви.

Каква е ползата само да викат за равенство? Защото то може да бъде само сравнително относително.

Каква е ползата думите да призовават към обединяване? Защото сме егоисти и се ненавиждаме един друг. Следователно, трябва да се обединим над своя егоизъм. А за това трябва висока цел. Така, както по време на война, желаейки да се спасим, чувстваме някакво сближаване, макар все още да не е единство.

Каква е ползата да хабим много сили за взаимно поръчителство? Какво означава то? Банкова гаранция ли? Не, това означава, че в нашето общество всички са споени заедно и да избягат от това е невъзможно. Тогава, по неволя, от безизходност, за да не се пресечем един друг, създаваме такава взаимовръзка, която се и нарича поръчителство.

Природата вече е заложила тази връзка вътре в системата, но човечеството все още не осъзнава това. Ние, от своя страна, вече чувстваме и разбираме, че всички се намират в едно котле и нямаме други варианти освен спазването на единния закон за поръчителство.

Обаче поръчителството изисква от нас на първо място да проявяваме отговорност: всеки отдава на другите и зависи от тях. Така, както в общото семейство: аз завися от децата, а те – от мен. Свързва ни силата на любовта, взаимната зависимост – за радост и за беда.  И ето сега, хайде да направим тази неразривна връзка между нас добра, приятна, за да разтвори тя пред нас бъдещето. Както и да усукваме, вече се намираме в тази ситуация – така че да я направим желана.

Ако съжалявам, че зависим един от друг, то ми е по-лесно да оставя всичко и да избягам. Но ние се повдигаме на друга степен – искаме тази връзка и дори ако не би я имало, ние сами, от нулата бихме изградили помежду си взаимно поръчителство.

В кабала това се нарича: „като един човек с едно сърце”. Ако нашите манифестанти искат такова единство – моля. Но отначало трябва всичко да им се обясни. При поръчителството всеки получава необходимото, а всичко останало отдава на обществото, като без това отдаване обществото не може да съществува. Ето какво е взаимното поръчителство, ето как ние трябва да се грижим за околните.

Реплика: В част от протестиращите има точни изисквания. Под „социална справедливост” те имат предвид безплатно образование, жилище на нормални цени, грижа за всеобщото благосъстояние, достъпно за всеки медицинско обслужване, достойно заплащане на труда на медиците, прозрачност в дейността на правителството…

Отговор: Много добре. Но това трябва да повдигне целия народ на такова ниво, че хората да разбират как действа законодателната и изпълнителната власт, как се приемат законите и как се привеждат в живота. Всеки трябва да разбира какво означава това: да се анализира ситуацията, да се вземат решения и да се реализира те на практика.

Моля, привличайте народа. Някога така и са се решавали проблемите – както се казва, от целия свят. Обаче милиони не могат да се съберат на събрание и затова хората дали мандат на отделни представители или приели властта на господря, като хвърлили от себе си товара на отговорността.

Ако искаме да повдигнем хората към смислени решения от социален, държавнически характер, трябва да въведем съответстващо възпитание. Днес не е достатъчно просто да имаш знания за структурата на властта – човек трябва да бъде приобщен за приемането на решения в рамките на поръчителство и единство между всички.

Искате справедливост – моля: обединете се, както тя го изисква. Само тогава ще можете да проанализирате и да изясните ситуацията, само когато вие разберете и изпълните закона за справедливостта.

Така или иначе, стигаме до необходимостта от възпитанието. Да се надяваме, че хората ще разберат това.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49955]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се прояви моята потребност за поръчителство?

Отговор: Тя се проявява в теб като разтърсваш останалите, разбуждаш ги вътре в себе си, а не с думи. Думите всъщност омаловажават смисъла. Цялата ни работа се върши отвътре, а не отвън. Важна е степента, в която се опитвам да събудя другаря вътре в себе си, така че заедно да се отправим към поръчителство.

Ние не го постигаме със свои собствени сили, а изискваме разкриването от Твореца. В крайна сметка, поръчителството е силата на Твореца, която ни свързва един с друг. Сами не можем да прокараме нишките на съединение и да извършим отдаване един на друг. Нищо не ще работи освен разкриващата се между нас светлина.

Днес ние сме свързани чрез омраза. Но ако светлината се настани между нас, ние ще се обединим в любов и отдаване. Общото отдаване, където Твореца запълва пространството на нашите взаимоотношения, е и поръчителството.

Ние трябва да се стремим към него, въпреки че не можем да го постигнем сами. Всичко ще се реализира от тъмнината, ако действително желаем да разкрием поръчителството заради Твореца. И заради Твореца означава заради свойството на абсолютно отдаване.

От урока по статията „Поръчителство”, 26.07.2011

[49336]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство” Баал а-Сулам обяснява, че правилото за любовта към ближния както към себе си е формулата за самопоправянето ни. Да се поправиш е възможно само във връзката с ближния.

И обратното, без тази връзка у теб няма възможност, няма място за поправяне. Какво може да направи човек, лишен от връзка с другите? Защото за това се е случило разбиването и за това в нас е създадено злото начало, за да опънем нишки над него един към друг. Това е всичко, което се изисква от нас.

На първия етап се обединяваме, съгласно съвета на Гилел: ”Не причинявай на другаря си това, което ти е омразно.” А след това преминаваме към съвета на раби Акива: ”Възлюби ближния като себе си.” По такъв начин достигаме края на поправянето си и реализираме в себе си това, което изисква от нас замисълът на творението.

„Тора”, т.е. методиката на поправянето, ни се дава при условие, че се съгласим да станем като един човек с едно сърце. Благодарение на тази методика и работата в групата ние можем да изискваме поправяне от Висшата сила, от светлината, от Твореца.

Всъщност процесът на поправяне може да се нарече постигане на поръчителство, т.е. особената връзка между всички души. ”Душите” – това са даващите желания в хората. Ако хората уреждат връзката помежду си, желаейки да извършат отдаване един на друг, тогава и формата на тази връзка се нарича ”поръчителство”.

Има хора по света, у които в желанията се запалва искра – зачатък на алтруистичното желание. Ако те се обединят, за да палят тази искра във всеки и във всички заедно, ако се поддържат един друг, помагат си, за да може растящите в тях сили на отдаване да ги свързват по между им, тогава те формират система, изпълняваща условието на поръчителството. В тази взаимносвързана, интегрална система всички те са като един човек с едно сърце, съгласно това условие, при което са получили методиката.

Така те достигат свойството на взаимно отдаване и в това свойство разкриват Висшата сила. Имено тя им е дала това желание, предизвикала е в него искра и е предоставила способ за поправяне, позволяващ на другарите да станат подобни на нея по свойства. Тя се разкрива в тях, точно съгласувайки се с мощта на това подобие.

И така, в общата работа по поправянето на света, част от хората се пробуждат по-рано от останалите. Тези хора се стремят да поправят себе си, достигайки обединение и поръчителство, сливане помежду си, и съответно с това – и сливане с Висшата сила. Те са устремени право към Твореца (яшар-Ел) и искат да реализират желанието си в отношенията помежду си, а също така и всички заедно пред Него. Затова те се наричат Исраел, те са особени и трябва да станат за пример, възпитателна сила за останалите.

Защото във всички останали хора тази искра, този импулс към отдаване не се проявява. Само нещастията в живота ги заставят да осъзнаят необходимостта от самопоправяне, но и тогава не могат да минат без тези, които се наричат ”Исраел”, които постигат някаква степен на връзка, които реализират методиката на поправяне. И затова в края на статията ”Поръчителство” Баал а-Сулам привежда цитат за това, че синовете на Исраел трябва да станат ”царство от свещенослужители” и ”свят народ”. Свещенослужителите нямат собствено владение, те само възпитават народа, помагат му, организират го.

Ето и ние, хората, устремяващи се към реализация на целта на творението, трябва да разберем, че поправяйки себе си към отдаване един на друг, единствено се готвим за истинската работа, за отдаване на света. В това е предназначението ни и затова са ни пробудили по-рано от останалите.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В последно време се чувства, че световното кли работи в единно желание. Някога Рабаш ви е дал съвет да атакувате от такова състояние. Какво именно атакуваме ние?

Отговор: Себе си, своето сърце, своята леност, своята прекомерна гордост, своите предишни навици. Трябва да се издигна над всичките тези сметки.

Главното е да се отворя сред другарите, преднамерено да се тласна вътре в групата. Там ще бъда през цялото време. Аз искам да загубя личния разум и личното чувство, искам да получа разума и чувството на всички другари. Сякаш да се загубя сред тях по собствено желание.

Това означава да получиш съсъд за поръчителство.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49636]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ние имаме база за поправяне – въпросът за смисъла на живота. А каква база имат масите?

Отговор: Своят въпрос за смисъла на живота ние директно свързваме с недостига на единство. Защото в единството се проявява светлината, а след това трябва да се погрижим за нашето обединение. Оттук следва, че смисълът на живота за нас е да бъдем обединени помежду си.

А това, което се отнася за останалите, за тях смисълът на живота засега се състои в различни егоистични цели. И най-напред те трябва да разберат, че средството за достигането на тези цели е единството. Обединени, те получават каквото искат.

А по-късно, по пътя към това ще започнат да разбират, да осъзнават, че: ”Евтиното жилище е важно, но единството е по-важно”. И тогава ще достигнат поправяне.

Нашите обяснения започват с това, че трябва да се възползваме от единството като нужното средство, с което да устроим живота си. Оттук става ясно, че се говори за най-важния, най-добрия инструмент, с който разполагаме. На езика на кабала такова намерение се нарича „ло-лишма” – искаме да използваме силата на своето единство за егоистични цели.

А след това, започвайки да ценим единството, ние намираме във взаимната връзка помежду ни „добавена стойност”, която ни осигурява особен, с нищо несравним статут, небивало усещане. Така в единството се разкрива ”добавката”, изведнъж започва да ни харесва грижата един за друг, откриваме във взаимното отдаване и поръчителството неповторимо очарование.

Това наслаждение от взаимното отдаване е именно същото наслаждение, което Творецът изначално е пожелал да ни даде в замисъла на творението. Баал а-Сулам пише за това в книгата си „Ор баир”: целта на творението се състои в това, да наслади Неговите създания със светлината на взаимното отдаване между тях и Твореца.

От урока по статията „Мир“, 28.07.2011

[49557]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Взаимно поръчителство означава взаимна грижа и съединение. Как съединявате вие противоположни, противоборстващи се полюса?

Отговор: Всеки може да остане в своята си религия, както пише Баал а-Сулам, в своята си вяра, култура, при собствените си убеждения. Няма значение! Над всичко това ние сякаш като органи на едно тяло можем да бъдем противоположни един на друг, да имаме различни мнения и въпреки това да се обединим, към което ни задължава общата природа.

Въпрос: В какво ще се изрази съединението, ако си останем на различни мнения?

Отговор: В това, че ще се стараем всички наши действия да ни водят винаги към поръчителство и съединение.

Въпрос: Ако аз вървя в една посока, а ти на друга, това означава че ние се движим на различни страни! Това е, което се случва днес с всички.

Отговор: Защо трябва да вървим на различни страни, хайде да съединим посоките!

Въпрос: Как да ги съединим, ако аз искам да вървя на една страна, а ти искаш – на другата? Мисля, че така ще ни е добре, а ти мислиш иначе.

Отговор: Защото ти си устроен така, а аз – иначе. Тоест ние сме различни изначално, от природата – дори сме противоположни един на друг. Но ние те задължаваме, независимо от противоположностите, да седим заедно и да търсим как да използваме тези противоположности за нашия успех, в полза на делото. И така, докато не достигнем състоянието, когато ще видим, че макар твоето действие  да изглежда сякаш насочено и в противоположна страна, в сравнение с моето, то също внася дан в нашето поръчителство.

Не може да бъде по друг начин! В природата всичко е устроено така, че тя цялата се състои от противоположни една на друга сили и действия, но в крайна сметка те всички помагат за постигане на равновесие.

Нима вълците и овцете действат в една посока, когато се изяждат един с друг?! Но защо това съществува в природата? Нима „плюс“ и „минус“ не са обратни един на друг и да не би всеки един от тях да не действа в своето си направление? А налягането и вакуума, привличането и отблъскването?

Противоположностите присъстват навсякъде. Няма такова свойство, което да няма обратното на него – иначе то не би могло да съществува. Ние не можем да достигнем до поръчителство, ако вътре в него не се съединят всевъзможните противоположни сили.

Поръчителството е като сфера, която я раздуват и удържат всичките тези противоположни сили.

Трябва да съберем всички сили, които се намират в държавата, в народа, в обществото и във всеки човек, който сам съществува благодарение на множеството противоположни сили така, че всички те да започнат да действат като една обща. А да ги обедини между себе си може само общия закон за поръчителството, който е над всички тях.

Ще кажа едно изречение, в което може да бъде съединено началото с края и ще доведе всичко до съгласие: „Творящият мир в небесата, ще установи мир и между нас“. Обяснявам: няма да намерим мир и хармония между нас, примирение, ако то не идва от закона за поръчителството – общият и висш закон на природата.

За това е казано: „Творящият мир на небесата“ – тоест примирение, съществуващо на висотата на поръчителството – „ще установи мир и между нас“. И тогава ще видим как всички тези противоположни принципи, вектори, желания се съединяват заедно.

Без обединение на противоположните сили, идеи, действия – поръчителството не може да съществува. В противен случай ще се получи едно много тясно течение. Но ако ти искаш да се получи не тесен ручей, а под един покрив да се съединят всички притоци, всички фракции, всички посоки и движения, които съществуват в народа, дори партии, ти си длъжен да издигнеш принципа на поръчителството на височината на всички.

Този, който върви против поръчителството като висш принцип – той действа като разрушител. И в това няма прави или криви. Няма такъв, който да е излишен, дори ако той е нацист и антисемит. Ние толкова пъти сме видели, как те ни помагат, както Фараона, който „приближил синовете на Израел към Твореца“.

Не съществува абсолютно зло и вредни сили – трябва само да видим как всички тези сили в крайна сметка се включват една в друга. Да ги съединим всички заедно – в това се заключава нашето изкуство.

Фактът, че съединяваме две наши сили заедно, ние се превръщаме в човек, в Адам – в „подобен“ (доме) на висшата Природа.

Затова поръчителството е не някакво си тясно течение в народа. Това е обща методика, както пише Баал а-Сулам, която трябва да обхване целия свят.

Въпрос: Излиза, че ние имаме такъв вълшебен прашец, който се нарича „поръчителство“? Ние вземаме противоположни неща, посипваме ги с вълшебния прашец, наречен „поръчителство“ и тези противоположни неща се обединяват, точно както се обединяват обратните процеси в едно тяло“ като дишане и издишване…

Отговор: Хората са изначално противоположни един на друг: по цялостния си начин на мислене, по целият си характер и навици – по всичко. Но за сметка на глобалното и интегрално възпитание, обучаващо, че поръчителството е искане на природата и ние попадаме под това искане – всеки може да реализира себе си в подходяща за него форма, но в посока на поръчителството!

И затова всеки ще получи правилно използване и пълна реализация.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[49440]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво подразбираме под обединение в нашето обръщение към света?

Отговор: Да се обединим съгласно условието на поръчителството значи да бъдем като един човек с едно сърце. За да обединим сърцата в едно, да обединим всичките желания в едно желание, каквото е било то до разбиването на съсъдите, ние преминаваме през два етапа.

На първия етап ние неутрализираме желанието да получаваш заради получаване и по този начин изпълняваме условието хафец хесед: “Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”. Благодарение на това аз вече не използвам злото по отношение на ближния, вече не съдя човека по това, доколко той е лош или добър, доколко мога да го използвам, да го управлявам, да го излъжа.

Аз повече не търся изгода от света, аз просто нищо не искам. Опознавайки цялата величина, цялото коварство на моето зло, ежесекундно иницииращо ме да вредя на другите, аз искам пределно да минимизирам използването на желанията си. Аз искам само това, без което не мога, насъщното необходимо, но не за лична изгода, а изключително за поддържане на съществуването – с надеждата, че така ще достигна свойството на отдаване.

Аз искам да стана точка, подобно на Малхут, която се включва в Бина. Само една точка. Все едно ме няма, моето „Аз” е включено в Бина, придадено е на нея, като капка семе в матката. Аз засега съм само капка, която съществува не за своя сметка, а за сметка на висшето.

Това е първият етап, когато нашите сърца още не са обединени, но и не се отхвърлят едно друго.

На следващият етап те започват да се сближават. За това е казано: ”Възлюби ближния като себе си”. С цялото си сърце (защото други инструменти нямам) аз поверявам сърцето си на ближния и виждам доколко мога да го напълня и да получа от него. Моето сърце изцяло служи да напълни неговото сърце, а той се отнася към мен по същия начин. Това е единството на сърцата, което достигаме, изпълнявайки принципа на любовта към ближния като към себе си и превръщайки се по този начин в един човек с едно сърце.

От урока по статията „Мир“, 27.07.2011

[49468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Да кажем, че сте ми дали знание за глобалната и интегрална система. Слушам  и  разбирам това, което казвате. Но аз не съм начело на правителство, не съм собственик на телевизионен канал, нито на вестник. Аз съм един обикновен гражданин. Разбрах думите ви. Ако искам да започна да се развивам в съответствие със схващането за взаимно поръчителство между хората, в равновесие с природата, какво да правя?

Отговор: Точно както аз донесох това знание на теб, ти трябва да го предадеш на други хора. Може би имаш умения за писане – и тогава ще напишеш някоя статия. И днес, ако можеш да напишеш поне няколко реда, пред теб е отворено цялото пространство на Интернет.

Тази мрежа може да те приеме и чрез нея можеш да достигнеш до всекиго. За да направиш това, не е нужно да бъдеш начело на правителство. Между другото, сега всички знания се предават от човек на човек чрез Интернет. Днес медиите не са на достатъчна висота, за да формират общественото мнение – формира го Интернет.

Ние можем в цялата наша мрежа от приятели и поддръжници да започнем да рекламираме идеята за поръчителството и самото знание, разхвърляйки го с всички сили из Интернет пространството. Нашият проблем е, че засега сме затворени изцяло в себе си.

Ние сме длъжни ден след ден да създаваме от нашите ежедневни беседи и уроци такава медийна продукция, че тя като жива вода да се разлива от тук по целия свят – чрез всички наши приятели, всички наши групи, всички тези хора, които даже далеч от нас разбират жизнената необходимост от това. В противен случай светът не би могъл да оцелее.

Ние не трябва да разчитаме на правителството и на средствата на масова информацияция (СМИ), на световно известни личности – това никому не е нужно. Ако ни подкрепят хиляди обикновени хора по целия свят, използвайки Twitter и Facebook, те могат да запълнят цялата Интернет мрежа с информация, за което нито едно правителство няма достатъчно сили.

Виждаме как правителства падат само заради един разпространен слух чрез Интернет в цялата държава. Хората излизат на площадите и свалят правителството.

Така че нашата работа сега трябва да бъде насочена към публикуване на информация. Трябва да привлечем към себе си повече хора, които са съгласни с нас. Да съберем техните мнения и също да ги публикуваме: беседи, научни и икономически  лекции, медийни личности – на всички езици и всички нива, с различни подходи. Но всички те да говорят за една тенденция, за една и съща цел и програма. Ето ви и една готова образователната система – сега остава просто да започнете да я впръсквате чрез Интернет в света и широко да я разпространявате.

След това, въз основа на становищата на тези учени, е възможно да се обърнем към ЮНЕСКО или към ООН, правителствата на различни държави. Вече няма да се обръщаш към тях сам, а подкрепен от всички тези хора, защото искаш и техните идеи да получат гласност и мислиш, че за човечеството е важно да ги познава. Така ти изграждаш глобалния университет на интегралното образование.

Основното нещо е да се започне. И главният проблем на нашата организация, както аз го чувствам, е, че сме затворени в себе си, заключени и не излизаме, не се стремим навън. Всички медийни продукти, които произвеждаме, са за самите нас. Ние говорим само помежду си.

А ако организираме всички хиляди наши приятели и съюзници, нашите ученици от целия свят за външно разпространение сред масите, аз съм сигурен, че ще получим различен отговор от страна на света.

Нашата задача сега е, възможно най-бързо да подготвим материал за глобалността и пълнотата на света и нашето задължение да му съответстваме. Без всякакво споменаване на думата „Кабала“,  а единствено въз основа на мнения на учени и научни данни. И да го разпространяваме навсякъде.

Въпрос: Ако човек предава тази идея по света, какво той в действителност променя в него?

Отговор: Той присъединява целия свят към една глобална и интегрална сила, която управлява този свят – силата на Природата. Той сам изпълнява програмата на природата. И не само той, но и всички тези, които приемат неговия пример и идея и правят същото като него. Всеки, който прави това, постига изпълнението на тази програма.

От разговор за новата  книга 07.11.2011

[49453]

Filed under: Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителството“: „Святият народ“ – това е финалната форма на награда за слияването с Твореца, включваща цялото възнаграждение, което може да бъде описано.

В човечеството има част, която получава духовно пробуждане, група Бней Барух (ББ). Тези хора са задължени сами да реализират в себе си поправянето, да придобият силата на поръчителството и благодарение на тази сила да пристъпят към отдаване на останалите.

Освен това те са длъжни да спазват закон, за който е казано: „Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители“. С други думи, става въпрос за състоянието хафец хесед (Х“Х): свещенослужителите нямат собствено владение, те, подобно на Бина, са устремени само към отдаването. Такова свойство трябва да придобием и ние.

Що се отнася до свойството „светия народ“, това вече е получаващо желание, което използваме и го повдигаме на стъпалото на святостта. По такъв начин то придобива намерение заради отаване и достига до сливането.

Това единство, тази сила, такова състояние трябва трябва да царят в групата. Тук няма никакви варианти, става въпрос за природен закон. Не поискаме ли да го изпълняваме доброволно, ще ни накарат да го изпълняваме с лошо – със страдания. Компромис тук няма, а има реализираща се програма с единствен параметър за свободен избор: можеш да ускориш развитието си преди да се е наложило специална системна сила да те принуждава да го правиш.

На всеки етап тази задължаваща сила се спуска до нас и започва да ни придвижва напред. Обаче е възможно да се движим по-бързо от нея – и тогава ще тръгнем към целта по добрия и краткия път, без удари отзад.

Така че имаме две възможности при избора на средствата за напредване. А самото напредване е неизбежно, понеже във финалното състояние програмата за напредък вече съществува напълно реализирана. Има два етапа на тази реализация – „царството на свещенослужителите“ и „светия народ“. Те изискват да достигнем взаимно отдаване, любов към ближния като към себе си – и чрез това – сливане с висшата светлина, с Твореца.

От урока по статията „Поръчителството“, 26.07.2011

[49347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→