Въпрос: Виждаме на екрана нашите приятели от Лос Анжелос – представители на различни народи. Доколко разбират библейския ни език?

Отговор: И ние, и те трябва да интерпретираме този език според термините на желанията, да го трактуваме във вътрешния ни прочит.

Аз си имам своя вътрешна правда. Да допуснем, в този свят аз по произход съм евреин, а редом с мен седи моят китайски другар. Аз съм отделен от своята истина с объркване от първи порядък, а той с объркване от втори порядък.

Хайде да се абстрахираме от този материален свят. И в него, и в мен има определено егоистично желание. Съгласно неговото ниво на желание той се нарича „китаец“, а аз съгласно моето ниво на желание се наричам „евреин“.

По такъв начин и той, и аз трябва да извършим определен обем работа, за да се доберем до истината. За това говори и понятието „70 народа“. Всеки един от тях има своя работа, но в част от нея тя е абсолютно еднаква за всички.

На нас ни се струва, че това не е така, а в действителност, работата е само малко по-различна по своя външен характер, но е напълно идентична по вътрешната специфика, по относителната дълбочина и по етапите на пътя. Всички ние имаме една и съща работа.

На мен ми се струва, че на някой му е много тежко, трети въобще не се справя, а четвърти сякаш се е родил ангелче и както си върви достига до целта. Но в действителност аз нищо не знам, аз не виждам общата картина, в която всички работят по равно.

И така, голямото егоистично желание е разделено на „70 народа на света“ и Израел. Не си мисли, че на Израел му е по-лесно от другите. Просто всеки прилага усилия според своя пласт на общото желание.

А истинската работа на Израел се състои в това, да излезе от всички „70 народа“ към истината. Защото той е включен в тях посредством разбиването. За това е и казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на свещенослужители и свят народ“. И затова към него идват представители  на разни народи – желания, устремили се направо към Твореца от общото желание за получаване. Те се проявяват като Израел и сега се наричат именно така.

Всички останали, които не се пробуждат, се наричат „70 народа на света“ и трябва да се поправят в последствие. Но така или иначе, всички свойства и възможности на всеки са точно „оптимизирани“. В духовното няма отдаване на предпочитание към нито един народ.

Тук ти можеш да възразиш: но нали в общото „тяло“ Адам Ришон има по-важни и по-малко важни органи?

Вярно е, но това се отнася до порядъка на поправянето: отначало към него пристъпват по-чистите желания, а след това – „по-грубите“. Но съвършенството изтрива всякакви диспропорции. И затова е достатъчно малка раничка, отсъствие само на една клетка – и цялото тяло е лишено от съвършенство. В този смисъл – всички са равни, според принципа на общото и частното.

От урок по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49103]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Днес вече е реален фактът, че ние не съществуваме отделно един от друг. Макар че и по-рано сме били обединени, но не сме го осъзнавали.

Обаче сега явно ни се разкрива, за да ни принуди да изпълним работата си. А допреди това, ние действително не сме били толкова зависими един от друг. Това не се е изисквало от нас, растели сме и сме се развивали като дете, от което все още не се изисква сериозната работа, която изпълнява възрастният. Защото детето не е годно все още за нея.

Но сега ние израстваме в егоизма си и общата система ни се разкрива. Тя постепенно се е разкривала в течение на цели хиляда години, а хората ставали все по-тясно взаимносвързани.

В древният Вавилон хората са се опитали да се обединят и веднага се е разразила кризата, разпръснала ги по земята, така че връзката се е разпаднала. И те отново започнали да се обединяват, минали през войни, катаклизми, откриване на нови матрици, развитие на религиите, всичко това е поява на нови видове връзки, вътре в системата. Докато накрая не пристъпим към днешния ”глобален” свят!

И затова не можеш да се възмущаваш, че те отвличат материалните проблеми! Ти ще страдаш толкова, колкото страда и светът, съгласно положението си и важността в общата система.

Затова по света има хора, които живеят добре и такива, които живеят зле. По света има някакво общо, средно състояние, но всеки го възприема по своему, защото техните души се намират в различни състояния в тази обща структура от души, и всеки има своята степен, роля, място на работа, както при частите на едно тяло.

Принципът е много прост: ако на всички им е добре, тогава и на теб ще ти бъде добре! Но не трябва просто да чакаш на всички да им стане добре, – а да поискаш това да се случи. …И не защото очаквам, че от това ще ми стане по-добре на мен самия – тогава това вече ще бъде ”заради отдаване”.

Но макар и заради себе си ”ло лишма”, това също е добре. Ние виждаме, че човек постепенно го водят до това разбиране. Тази зависимост, която откриваме сега в целия свят, между всички народи и страни, точно ни разкрива, че е невъзможно, когато на един му е зле, то на друг да не му е зле.

Ние виждаме, че между нас има някаква вътрешна връзка, чрез която проблемите се стичат сякаш по подземен тръбопровод, от страна към страна, от народ към народ. Ние сами не разбираме откъде произтича това. Това е и постепенното разкриване на висшата система, за да я видим най-накрая пред себе си. Няма къде да се скрием от нея.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47 612]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всичко се разкрива вътре във връзката между мен и другите. Някога сме се намирали в света на Безкрайността, където не съм съществувал аз и другите души – всичко е било едно цяло.

След това е възникнало усещането, че съществувам аз и другите, външният свят: неживото, растителното, животните, хората, множество различни обекти, съединяващи се, взаимодействащи си един с друг и създаващи тази жизнена суета.

Но защо ми е дадено такова усещане, вместо спокойствието и съвършенството на Малхут на Безкрайността? За да започна сега, да се ориентирам в целия този панаир от усещания и да съединя всичко заедно, както е кзано: „Той и Името Му са едно цяло” – като Малхут на Безкрайността.

Такова съединение може да се направи само с помощта на свойството на отдаването, на любовта обединяваща всички тези различни неща обратно в едно. Защото любовта съединява!

Силата на отдаването отменя нашето зло егоистично начало, разкриващо се между разхвърляните и отдалечени части, разделени от силата на ненавистта, на разбиването. А аз, трябва именно противодействайки на тази сила на ненавистта и отдалечаването, да я преодолея – нея и нейните ограничения, и да изградя връзката между нас. И тогава ще изградя система, съединяваща всички тези части.

Преди това, не е съществувала никаква система. Просто, те са били слети в едно монолитно цяло. И изведнъж, получаваме множество части, съединени с всевъзможни видове различни връзки. Като електронна схема, натъпкана със съпротивления, индукционни бобини, кондензатори, транзистори, създаващи различни условия за съединяване.

Ето такава система трябва да сглобя сам! Сега, моето его ми рисува всичките тези резистори, индукционни бобини – елементи, пречещи на съединяването. Те не правят късо съединение в схемата ми, но внасят някакво съпротивление: понякога „магнитно”, понякога във вид на „кондензатор”, понякога в съвсем други параметри. И от всичко това се изгражда системата.

И човешката система, и електронната, и биологичната – всички работят на такъв принцип. По тази схема изучавам съзидателната сила, действаща вътре в създаденото. Аз разкривам вътре в тези системни връзки Твореца! Нямам друга възможност да Го разкрия, а само благодарение на това, че започвам да изграждам такава система вътре в егоистичното си желание.

Включвам я, и я принуждавам да работи, защото в нея се разкрива светлината, ако съм съединил всички части правилно! Светлината започва да протича по тази система като електричество, и тогава се разкрива взаимната работа на нейните елементи, тяхното взаимодействие, програмата. Разкрива се Творецът!

И кой е направил всичко това? Аз! И сега разбирам кой е Той и какво е. Ето, такава е нашата работа!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 31.05.2011

[46793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако продължим да работим над вътрешното единство и съединение между нас, то и във външния свят ли ще се обичаме?

Отговор: Не само ние, но и целият свят. Тъй като всичко това е една система. И ако ние на нашето ниво сме по-високо, отколкото останалия свят – ще се постараем да приближим нашите части към съединение като по този начин ще приведем и материалните части, т.е. хората към обединение един с друг.

Тъй като не съществуват хора и не съществува съединение или разрив между нас. Това са същите тези души, само че те самите и връзките между тях ни се представят като такива от гледна точка, която се нарича „този свят“. Всичко, което виждаш – това са същите тези души, в същата тази мрежа, само че те така усещат себе си и мрежата от връзки между нас – като наш въображаем свят.

И затова ако се стремим да построим тази връзка, намирайки се заедно с тях вътре в обща система, но на по-високо ниво в осъзнаване и разбиране – разбира се, че това ще въздейства на всички останали хора.

От урока по  книгата Зоар, 14.07.2011

[48141]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Хората в света, се отнасят към всички части на Малхут, която е създадена от Твореца. В нея всеки има своя част. А в самата Малхут, има пет нива на получаващото желание, които се различават по своето развитие, характер, по способността да се поправят, по своите естествени качества.

Тези качества са обусловени от духовната структура, състояща се от десет сфирот на височина и ширина, от три линии, дванайсет парцуфим и от много други части, които се включват една в друга.

Като следствие, всеки човек има свое собствено съчетание на свойствата, своя подготвителна системна основа. Тук всичко зависи от неговото място в общата система. Светлината, един вид, въздейства върху нея отвън, последователно, една след друга, пробуждайки отделните части според реда на нарастването на авиюта от коренната (нулева) степен до четвъртата.

Принадлежността към една или друга част на общата система не зависи от нас. Но всички ние сме свързани помежду си и когато се пробуждат душите, отнасящи се към нулевата степен на авиюта, те теглят след себе си нулевата степен на всички останали категории. След това се пробужда първата степен и също събужда всички свои „дъщерни филиали” в останалите категории.

В „Предисловие към книгата „Зоар””, обяснявайки как се издигаме в поправянията, Баал а-Сулам описва реда на този подем. Първо, в света Асия, окончателно поправяме светлината нефеш, и предварително – светлините руах и нешама. По този начин, пълното поправяне на стъпалото нефеш позволява в някаква степен да поправим светлината нефеш на всички стъпала.

Като цяло, това е много сложна система, всички части на която са взаимно свързани. По същия начин са свързани ключовите системи на органите: кръвоносна, лимфна и другите. Те обхващат всички части на тялото и затова, засягайки някоя тяхна част, въздействаш върху целия организъм.

И така, ние нямаме власт над това кой и кога трябва да се пробуди в общата система на човечеството. Всеки влиза в процеса на поправяне съгласно своето желание. Но безусловно има части, които се поправят първи, заради силата на своята чистота – такива като праотците. И има части, които ще бъдат поправени по-късно. Съответно частта, поправяща се първа, се нарича „Исраел”, тоест „право към Твореца” (яшар-Ел).

Затова, както и по времето на Авраам, ти имаш група. Кабалистите от всички поколения са се събирали в група, тъй като в нея събуждаш за живот част от общата система и извършваш поправяне. Групата е събрана от различни сектори на Малхут, но за нас това не е важно. Достатъчно е, че другарите са се събрали заедно и искат поправянето.

Групата е необходима винаги, защото общата система не е еднородна – тя е изградена според степените на желанията и разбиванията. Безусловно, целият свят ще напредва към поправянето поетапно. Така, както след сериозна катастрофа, лекарят се занимава с вички повредени органи и части на тялото подред – защото те зависят една от друга и се различават по своята важност за организма.

Трябва да спазваме този принцип, носейки на света поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко идва свише, то защо на човека му се дават телесни страдания, които го разсейва, след като вече е избрал този път? защото излиза, че вместо да се занимава с ученето, е принуден да се бори с материални трудности, а понякога дори да се бори за живота си.

Отговор: Ние наистина получаваме всички състояния свише. Както е казано: „Няма такава тревичка долу, над която да не стои надзирател отгоре, който я бие и я принуждава да расте!“ Само благодарение на тези удари растем.

Оплакваш се, че ни изпращат удари, които сякаш ни отвличат от духовния път. Причината за тази бъркотия е неразбирането на факта, че ние възприемаме всичко от гледна точка на егоизма, а не на отдаването. Ние не разбираме цялата програма на  творението! Защото  всеки плътно се е затворил в своят миниатюрен съсъд-желание и се притеснява само за него.

Но всъщност, според строежа на системата, ние всички сме свързани заедно. Представете си, че всичките 7 милиарда души зависят  една от друга! Това ще рече, че моето усещане за света е резултат от влиянието и въздействието на всички върху всички. Аз усещам всичко, което се случва с всички – и лошото, и хубавото, цялото поведение на вселенската система в реално време, на мига, и то става „моя живот“.

В цялото сътворено като в едно огромно живо тяло действат различни  животоподдържащи системи и взаимодействат една с друга. А аз се отнасям към един от органите на тази система, примерно към „черния дроб“,  който според мястото си, функциите си, важносттта за организма усеща общото състояние на организма:  доколко е добро или лошо, т.е. доколко е  болна или здрава системата.

От това  се изгражда нашето усещане за света. И затова не се учудвай, че те разсейват. В степента, в която целия мир е разделен, в същата степен и ти ще бъдеш отделен. В степента, в която целия мир е обединен, в същата степен и ти ще се присъединиш – в съответствие с твоята функция в тази обща система.

Ако играеш важна роля в организма – то ще се чувстваш по-зле от всички останали, понеже върху теб лежи цялата  отговорност!

Ако принадлежиш към част от организма, която не е важна, то няма да се чувстваш много зле. Всичко сякаш ще се върти както е било задвижено, и ще ти изглежда нормално. Защото ти си относително изолиран от най-чувствителните и важни органи в организма.

От урок по статията на Рабаша, 08.07.2011

[47616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Къде лежи нашата връзка по отношение на духовните записи, Решимот?

Отговор: Това, което получавам от обкръжението, е ново желание, с което се обръщам към Светлината. Това желание е, което ние наричаме необходимостта от връзка.

Колкото по-силна е нашата връзка, толкова по-високо се изкачваме по стълбата на духовните светове, сближавайки се все повече, обединявайки се и свързвайки се един с друг до Безкрайност, където всичко е обединено. Там ние ставаме една душа.

Всяка индивидуална душа зависи от степента на интегрална връзка, която е постигнала. Например, аз виждам само малка част от това, което ме заобикаля, и това е, което определя моята душа, докато ти разкриваш нещо много по–голямо до теб и то вероятно включва също и мен. Всеки работи със своята душа, докато всяко желание се свърже в една душа.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Когато влезем в духовното пространство, ние се включваме в другите души.  В противен случай аз просто не мога да вляза в духовния свят, тъй като това не е някакво оградено пространство, в което мога да вляза през врата.

Само ако се обединя с другите в една система и почувствам реалността не просто лично, индивидуално, а като интегралния живот на системата, където ние сме свързани заедно, приятелите и аз, чрез това, че сме станали един човек с едно сърце започвам да възприемам повече детайли в нея чрез допълнителни органи на възприятие освен моите. Най-важното, усещам я чрез нашето общо желание, общия духовен съсъд, който изграждаме заедно и който включва всички нас.

Това не е просто сума от нашите желания, а напълно ново свойство наричено свойството отдаване. Чрез това свойство започвам да чувствам друго измерение – висшето, духовното.

Това не са просто определени допълнителни детайли и особености, които всеки от нас може да види различно, нито е размяна на личните ни впечатления. Това е едно общо впечатление, но то произхожда от отдаване, от усещането за действията на Твореца. Ние извършваме действията на отдаване, тоест повтаряме Неговите действия!

Ти започваш да чувстваш какво е да си като Твореца и поради тази причина духовното постижение не е като материалното. И въпреки че системата, която си изградил не е „божествена”, а се състои от нашите души, тя все пак има специален замисъл – интеграцията на душите в любов, взаимно поръчителство над тяхното първично его, зла природа, омраза и отблъскване. И разликата между първото и второто свойство е това, което създава пространството, новото измерение, в което ние започваме да усещаме действията наречени „отдаване”.

С други думи, ти си изградил вътре в твоите желания и свойства модел на Твореца, който ти помага да разбереш какво е Той. Преди това просто си наблюдавал този свят и си виждал някакво творение без да имаш някаква представа за него. Но сега когато го приближаваш, откриваш Твореца вътре в това творение, тъй като се оприличаваш на Неговия образ от твоите собствени части, от всички души.

Накрая, ти откриваш толкова много детайли, че разкриваш в този свят онова, което преди е било скрито. Виждаш, че действията на Твореца са били скрити в него.

Ти продължаваш да се задълбаваш до степента, до която можеш да прикрепиш повече части (души) към твоята система и да ги свържеш заедно, докато всички отделни души, с техния личен поглед за света, се обединят като една душа, едно желание, което се нарича Малхут на света на Безкрайността. Там, в тяхната взаимна връзка, във всеки малък детайл, отделните души стигат до лично усещане и постижение, което напълно съвпада с висшата сила, с корена, който е създал общото постижение, от което ние сме започнали пътя си.

Оказва се, че когато се свържат голямо количество частни, ти преминаваш на общо постижение, което е изключително детайлно и обширно. Чрез всяка душа и чрез всички тях свързани наведнъж заедно постигаш Твореца, духовния свят. И ти си този, който Го създава, тъй като няма Творец без творение! Затова Той се нарича „Творец” (Бо-Ре) – „ела и виж”.

Наистина, ключът тук е работата на системата. От „материята”, която ни е дадена, ние изграждаме „тухлите” на душите, които всеки един от нас слага в общата система, докато се издигаме над личната омраза, егоизъм, отблъскване, но в същото време запазваме всички уникални качества. Така ние създаваме много мощна система на нашето лично постижение.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: „Кои сме ние? Откъде сме дошли и накъде отиваме?“ – това са класически въпроси, които са си задавали всички поколения хора, започвайки от първия човек, появил се на Земята. Но отговорите на тези въпроси са: един за всички или всеки може да намери своят отговор, за да постигне хармонията с цялото човечество?

Отговор: Всеки човек трябва да намери отговор, но той го намира в този случай, ако се съединява с другите и усеща цялата мрежа на връзката между нас. Тази обща мрежа на връзка между нас се нарича Адам Ришон (Първият Човек), защото от тази мрежа ние сме „паднали” при разрива между нас.

И затова всеки трябва да намери това място, където се намира в тази обща картина. А докато той не заеме своето място в тази обща мозайка, трябва отново и отново да се въплъщава в този свят, за да достигне своя корен.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44770]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, ние говорим, че системата от души е съвършена и напълно поправена, освен мен. От друга страна, казано е, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне. Как да се разреши това противоречие?

Отговор: Намирам се против системата. Тази система е съвършена, освен една съставяща – аз. Аз съм този елемент на системата, който е длъжен да влезе в нея и да я допълни до абсолютно съвършенство.

Ако аз влизам в нея, то допълвам не само своето лично място вътре в тази система, а изпълнявам във всичко нейните действия своята липсваща част.

Тогава, от една страна, виждам колко тя не ми стига и оценявам своята неизправност не по-себе си, а в тази мярка, в която се нарушава съвършенството на цялата система, не допълвайки я. Аз всичко проверявам относно общата система.

От друга страна я считам за напълно съвършена – но без моето включване в нея, без моето участие в нея. Тоест – системата е съвършена – освен мен. Това разкривам на практика.

Въпрос: Но защо е казано в Зоар, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне? Тоест той се отнася към системата като към разбита…

Отговор: Разбира се, относно мен тя е разбита! Нали всеки съди по мярката на своята неизправност. Ето аз виждам, че тя е разбита. И тя е разбита в тази мярка, в която аз не я допълвам. Не гледам отвисоко на никой. Всички се намират в съвършенство.

Въпрос: Но с какво допълвам съвършената система?

Отговор: Тя не е съвършена – защото аз не се намирам в нея съвършен!

Въпрос: Тогава какво означава, че съм длъжен да се отнасям към нея като към съвършена?

Отговор: Тя е съвършена – освен мен! Ако се счита, че всички пребивават  в пълно поправяне (Гмар Тикун), тогава ти нищо не трябва да правиш. Ти не постигаш това състояние и не можеш към него да се отнасяш така. Ти я считаш съвършена във всичко, освен твоята част. Така ние трябва да се отнасяме към нея в нашата духовна работа.

Сама по-себе си тази система е съвършена – това е изходно (1) и крайно (3) състояние. Но ние се намираме в промеждутъчното (2) състояние и в него моето отношение към системата е такова, че всички са съвършени, освен мен.

Аз съм длъжен да я допълня по правилен начин. На мен ми е нужно да разкрия своето зло – къде именно нарушавам съвършенството на общата система. И тогава откривам в цялата тази система къде за мен не е достатъчно – във всяка нейна клетка, всяка частица.

Тоест аз разкривам не своето “аз” в тази система, а откривам доколко тази система е неизправна без мен, без моето правилно участие. Нали аз не излизам от системата, а се намирам вътре в нея, но като нейна не поправена част, като ракова клетка, която ще погълне цялата система, не позволявайки нито на цялата система, нито на някаква нейна част да бъде съвършена.

Излиза, че сега аз разкривам своя не поправен образ на Човека/Адам – не по мярката на своята лична неизправност, а мярката на неизправността на системата заради мен. Тогава постигам Човека/Адам, противоположен на Твореца, себе си. И това ме подбужда към поправяне.

Така аз всеки път разкривам този Човек противоположен на Твореца – все по-лоша, не поправена система, нали в мен има сили все повече да я поправя.

Винаги се разкрива лявата линия, сякаш ужасно чудовище, все повече растящо в моите очи, и против него в мен има сила дясната линия, за да мога да я поправя.

Въпрос: Но кой съм аз, ако аз поправям себе си относно системата?

Отговор: Аз – това е точката на разбиване, която чувства себе си откъсната от цялата система. Тази точка на разбиване включва в себе си всички мои форми, противоположни на Твореца – форми на не поправена система. Нали самата точка няма форма. Със своето неучастие в общата система тя я нарушава и тогава формата на неизправната система съм Аз. Когато системата бъде поправена ще бъда и аз.

От урока по книгата Зоар, 27.03.2011

[39202 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→