Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Редът на стъпалата никога не се променя, тъй като той произлиза от първото АВАЯ, от четирите степени на пряката светлина. И ако аз получавам светлина, то тя минава през всичките стъпала, (парцуфим), намиращи се между мен и Безкрайността.

Затова, мрежата, в която се намираме е непроменлива, с една дума – тя е като кристална решетка. В нея не могат да възникват никакви други връзки или да ме съединят по някакъв начин с някой друг. Но в тази система през цялото време стават някакви промени във формата, ако искам да получа от някъде нещо аз трябва да се наглася, да му се уподобя и тогава сякаш влизам във връзка с него.

Връзките се променят благодарение на промените в получаващия, и излиза, че аз през цялото време създавам различни състояния. Но те се определят от моите свойства, които всеки път се променят, обновяват се, за да съответстват на оня с когото аз се съединявам: към единия, другия, третия. Т.е. аз не определям какви ще бъдат промените, аз трябва да се грижа само за това, как да се издигам все по-високо и по-високо.

И когато се издигам в своите свойства (а аз имам 613 желания, в които стават всевъзможни промени) с това автоматически променям своите връзки, своето отношение с другите духовни обекти, с различните групи, с хората и другите съставни на общата душа. Затова всеки път ми се отваря един нов свят.

Но този свят зависи от мен – в сравнение с постоянно съществуващата система, която се намира пред мен в своята завършена и съвършена форма.

Затова кабалистите ни разкриват своите постижения, за да може всеки изминаващ този процес на поправяне, всеки път да се свързва с тази система в нова форма. Сякаш има за връзка някаква свързваща матрица, кристална решетка, в която ти през цялото време задействаш различни връзки. Но всеки изкачващ се по стъпалата и издигащ се от състояние в състояние, разкрива все по-широки, дълбоки, богати връзки – и като количество и като качество.

Благодарение на тази система за връзки, той постига нейния Създател.

От урока по ”Въведение в науката кабала ” Птиха, 18.10.2011

[57968]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар“, глава ”Пкудей”, п.157: Заедно с престола се издигат и спускат водите, т.е. светят отдолу нагоре и отгоре надолу. Онези, които се спускат, пробиват бездните и ги разсичат. Онези, които се издигат ,,влизат в отворите на камъните, намиращи се в екрана пе на свойствата РОШ на Зеир Анпина. И те се издигат и напълват седемте дни, т.е. седем от тези Малхут от хазе и по-нагоре.

Зоар говори за съединението на желанията: по какъв начин те се съединяват, какви съчетания на връзките се образуват от това, какви светлини се разкриват съгласно подобието по свойства между връзките на желанията и светлината – свойството за отдаване, което те разкриват помежду си.

В зависимост от това, как поправяш общата система, съединявайки различните желания и различните групи по между си, ти оживяваш тази система. Тогава разкриваш, че в нея протича свойството за отдаване, светлината, енергията, живота. Няма нищо освен това. Нито Творецът, нито творението съществуват извън тази система, всичко е включено в нея. Тя застава пред нас разбита – така ние я разкриваме с нашите неизправни свойства, така че за сметка на обединението да познаем нейните свойства, течения, части – как те работят заедно. Ние се занимаваме с живото ”лего”: Ти съединяваш отделните части заедно – и те оживяват и така постепенно, прибавяйки още и още, ти оживяваш цялата система, тя започва да работи, и ти разкриваш в нея различни явления.

Друга работа за сега нямаме. Сега в това време, ние престъпваме към практическа работа по съединението на нашите желания, на мислите ни. Те се разкриват пред нас все по-свързани и затова този свят ни се струва толкова объркан. Но и ние самите сме объркани. Не разбираме, че светът става все по-обвързан, отколкото ние самите. Дават ни да разберем, че между нас има разбиване – криза. Необходимо е да се осъзнае, че цялото това разбиване е в нашето възприятие и трябва да започнем да се обединяваме – да обединяваме желанията си. Само за това разказват кабалистите – за едно място, което трябва да се поправи – връзките между нас.

От урок по книгата „Зоар“, 10.10.2011

[57080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Александър Демидов, театрален и кино актьор, мой отдавнашен ученик

Преди милиарди години най-разнообразни едноклетъчни отрганизми са населявали планетата ни. Но обкръжаващата среда започнала да се променя и те започнали да се обединяват в по-сложни структури, за да оцелеят. Сега американски учени достигнали до извода, че заплахата от глада е заставила едноклетъчните да се съберат заедно.

И се появили живи образувания, включващи в себе си множество клетки, т.е. възникнали многоклетъчните организми, които се оказали в равновесие с околната среда. Едноклетъчните организми, сякаш „разбрали“ , че е по-добре да живеят заедно, че е по-добре да се обединят в един организъм, който ще им даде възможност да оцелеят, влизайки в по-хармонични отношения с природата.

И така стъпка по стъпка, с изменението на обкръжаващата среда, се изменял и развивал животът на земята. Възникнали високоразвити форми на живот. И накрая се появил човека.

Сега обаче, преживяваме такъв етап, когато хората трябва да образуват още по-високо развит единен организъм. За да постигнат равновесие с обкръжаващата среда, която се изменила по своята природа. Станала е качествено друга.

И затова хората сега, както и едноклетъчните организми преди половин милиард години, трябва да образуват друга, по-високо развита структура, съединявайки се в едно по-съвършено същество.

Това ще позволи на човечеството да оцелее в изменящия се свят, който днес често се проявява като враждебен.

Но той е враждебен само по отношение на нас разединените, отделно живеещи днес индивиди. А ако се обединим, ще можем не просто да оцелеем, но и да разкрием друго ниво на съществуване. Да навлезем в друга среда, която след раждането на по-съвършения организъм ще се окаже благоприятна за него.

Ние сме високоразвити разумни същества. Но по отношение на това, което трябва да разкрием, сме като тези древни едноклетъчни. Дотогава, докато сме разделени.

Съществуват такива най-прости организми, в които има само две измерения – дължина и ширина, а липсва трето измерение – „дълбочина“. Е, за да разкрием новия свят, ние трябва да придобием „дълбочина“, т.е. това ново, засега неизвестно качество, което се придобива само при обединение с другите.

[56475]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Душите, включени в Малхут на света Ацилут, я пробуждат с молбите си да им предаде светлината, възвръщаща към източника. И така всяка душа строи себе си.

Когато душите ни се издигат в Малхут на света Ацилут и се присъединяват към нея, разкриват там цялата завършена система. За всеки от нас е относително как Малхут ще ни се представи като бедна и мизерна – такава я виждаме.

Но когато се включваме в нея и в степента, в която искаме да й отдаваме, достигаме това отдаване и откриваме, че там присъстват всички души – всички мои другари и родственици, въобще целият свят се намира там! А аз щом пристигнах тук и установих връзка с тях, за да започнем да работим взаимно.

Както е казано: ”Всеки съди според степента на своята непоправеност”, и непоправената система съществува само относно непоправения човек, който я постига. Само му се струва, че този свят съществува населен от множество хора, които трябва да поправи.

Но трябва да поправи само и единствено себе си. И тогава всичко останало, което вижда около себе си, ще стане система на неговата душа и нищо повече.

От урок по ”Въведение в науката кабала”(Птиха), 06.10.2011

[56689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Някога кабалистите, желаещи да разкрият духовния свят, трябвало да започнат с нашия свят и да работят чрез него, чрез всевъзможните науки, чрез огромни усилия и страдания – т.е. направо от самия материал да изтеглят себе си към разкриване на духовния свят и да открият правилната система за връзка между хората.

Но после се разкриват произведенията на Ари, в които той разказва за вътрешните връзки, съединяващи ни чрез всевъзможни особени системи на отношения: ЗО”Н, ИШСУ”Т, Аба ве-Има, Арих Анпин и т.н. С това ни обяснява, в какви форми на връзки можем да се намираме, как ни влияят разните им съединения и как самите ние можем да им повлияем и да пробудим тези форми на връзки. Случва се всичко това, което и в нашия свят, но само в свойството на отдаване.

Как в нашия свят можем да задействаме някакви видове връзки, за да могат те, от своя страна да започнат да ни влияят – същата тази мрежа от отношения ни свързва и в духовния свят, само че по-вътрешна. По такъв начин, от материалистичната психология преминаваме към духовната и тогава ни се разкрива дълбоката връзка между душите, хората, които живеят сега и които са живели преди. Не е важно съществува ли човек в дадено време в този свят или не – главното е да се включи в тази мрежа. Тогава нашият свят сякаш се изпарява, губи важността си, защото е само външен отпечатък, чрез който трябва да влезем навътре.

Ари разказвал за всичко това, а Баал Шем Тов е научил, как трябва да се работи, с цялата преданост на душата (месирут нефеш), казвайки: ”Творецът е твоята сянка”. И сега, след всичко това, можем за сметка на работата в групата (също възстановена от Баал Шем Тов, после и от Рашби) да притеглим към тази мрежа от връзки светлината, възвръщаща към източника. Достигаме я не просто с желанията си и със силите си, а привличаме върху себе си отгоре от тази връзка светене, наречено светлина възвръщаща към източника, светлината на Тора, обкръжаващата светлина.

Защото, ако изучаваме строежа на тази система и се стремим към нея заедно, желаейки да организираме между нас същите тези връзки, даже не е важно разбираме или не, но усилията ни ще пробуждат въздействието на тази сила в нас.

Както и в нашия свят, ако искаме да познаем някаква система, то се включваме в нея, изучаваме във всевъзможни форми и постепенно започваме да я чувстваме. Внезапно в нас се създава картина на тази система и разбираме, какво е това и как можем да се свързваме с нея и да работим. Точно така се случва и в духовния свят – променя се само намерението на човек. Когато се включва във висшата система, то го прави заради това, за да й се отдаде. Колкото повече се включва в нея, толкова повече напредва в разкриването й.

За това се изисква голяма работа: с учителите, с другарите, с целия свят и с ученето. Всичко това се свързва заедно.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво представляват усилията в духовното?

Отговор: Още преди 30 години написах в най-първата си книга, че нашият свят е разположен върху силова мрежа, която ни управлява. Разликата между нашия свят и духовния е в това, „на кого се подчиняват царствата /Малхут/” – защото в този свят Малхут действа заради егоизма, а в духовния свят – заради отдаване.

И ние трябва да доведем усещаните между нас връзки от този свят  – до любов към ближния, до общо взаимно отдаване, тоест към състояние, в което ни се разкрива висшия свят. А това може да се направи само в група и под правилно ръководство.

Колкото се приближаваме към духовното, толкова започваме малко по малко да разкриваме тази мрежа от връзки и да усещаме, че целият ни свят е наложен върху тази силова мрежа. Човек си представя, че през цялото време се намира в нашия свят, напълно пронизан от мрежа от сили, която го управлява. Тази мрежа се нарича висше управление. А усилието на човек се състои в това, доколко той иска да се включи в тази мрежа и да се пробуди в нея, като самостоятелно действащ участник.

А там действат само силите на отдаването: ЗО”Н и Аба ве-Има, едните се издигат, другите се спускат, има постоянни състояния, а има особени дни, наричани начало на месеца, начало на новата година: празници, дни от седмицата. Всичко това са параметри на изменения в тази система.

Ако ние желаем чрез нашия свят, чрез връзката между нас, да разкрием тази мрежа, за да се прояви тя открито около и между нас и да видим, че се намираме вътре в нея и я активираме чрез своите желания – това значи, че прилагаме усилия.

Отначало човек разкрива тази мрежа индивидуално, все едно я вижда пред себе си. По същия начин, в нашия свят, на всеки му се струва, че именно той е главният действащ герой, а останалите са само второстепенни и зависещи от него. Той не счита, че те оказват върху него голямо влияние: лошо или добро.

Но колкото повече се включвам в тази система, толкова по-добре чувствам света и по-ясно виждам, как той ми влияе в посока към добро или лошо и как аз мога да влияя на него: къде това е възможно и къде не е. И така, както нашите материални възможности са ограничени да променят системата, така и в духовното съм ограничен. Аз мога да повлияя на другите само с това, че им помагам да напредват, внасяйки още повече жизнена сила и здраве в цялата тази система.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56318]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В Тора през цялото време се среща образът „на полето”. Поле се нарича Малхут, Шхина – връзката между нас, както е казано: „Поле, благословено от Твореца“.

Когато се разкрива връзката между нас, човек започва да чувства пробуждането и да търси смисъла на живота. Това се нарича „да се луташ в полето“, защото човек чувства, че се е объркал и не знае какво да прави със самия себе си и с това поле, което изведнъж се е открило пред него. Той пита: „Какво е животът и за какво ни е даден?”.  Чувства пред себе си някакво неизвестно пространство.

В днешно време това поле се разкрива за много хора. Постепенно се разкрива връзката между нас, изграждането на Шхина, общата душа. И затова някои изпадат в депресия, като не разбират за какво да живеят, взимат наркотици, развеждат се – хората не знаят какво да правят с живота си. А цялата причина е връзката, разкриваща се между нас – това е полето, Малхут.

А този, който има по-силна връзка с това поле, по-ясно усеща посоката и започва целенасочено да търси. В зависимост от светлината, която човек получава от Малхут, от построяването на Шхина, може да се чувства или в полето на вечния и съвършен живот, или обратно, в тъмнината. Това е като мрежа, в която се намираме, управляваща всички нас и цялата вселена.

Всичко зависи от това, как човек приема това въздействие: като благословия или проклятие. Усещайки, че пред него e “полето, благословенo от Създателя“, човек мисли, че всичко, което се случва с него, идва благодарение на връзката му с това поле. В това поле действа светлината и подчертава и разкрива на човека тази нова структура, мрежата, в която той пребивава.

И ако човек приема това като благословия, тоест разбира, че Създателят благославя такава връзка, включването в това свързващо поле, то той започва да разбира как да работи с егоизма си, със своите качества.

Основното е да се съединим по-силно с другите. И не да зачеркваме себе си, а напротив, „да преобърнем” свойствата си и да ги използваме с цел да повдигнем всички останали, да ги събудим, да ги подтикнем напред към взаимната връзка, към възвишаването.

От страна на природата, ни се разкрива висшата сила, Шхина, полето – а сега ние, от своя страна, трябва да подкрепим това разкриване, да  вложим своите усилия, за да се разкрие тази връзка, благодарение на нас самите. Това е разликата между „пътя на страданията“, който ни се разкрива по естествен начин, и „пътя на светлината“, когато сами предизвикваме разкриването на това поле.

Това поле свързва всички нас, всички части на реалността, всички светове, включвайки всички вътре в себе си. И ако то ни се отваря от само себе си, това ни носи страдания – и лични, и общи, поражда всевъзможни кризи, войни и проблеми. Затова ни е необходимо „сами да събудим изгрева“, тоест да изискаме разкриването на това поле и тогава то ще стане наистина благословено свише.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→