Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №1

Целта на нашето развитие e да станем подобни на общата сила на Природата, една велика интегрална сила, въздействаща на всичко.

Тази сила включва в себе си силите на Природата, които ние разкриваме в нашите науки – физика, химия, биология, зоология, ботаника, геология, астрономия – всичко се включва в този единен закон. Това е интегралният закон, който ние разкриваме като добрата взаимна връзка, обединяваща всички части на реалността, свързани помежду си с взаимна любов и отдаване.

И в цялата тази система – интегрална, аналогова, абсолютно всичко пребивава в съвършена хармония – освен човека. В цялата тази система, с една дума като в огромна сфера, съществува част наречена ”човек или човечество”, която е несъвършена. Това е най-важната част, най-силно развита и в същото време не развита, защото трябва осъзнато да изпълни цялата природа. Неживата, растителната природа и животинския свят съществуват вътре в тази сфера инстинктивно и изпълняват този закон, доколкото не размишляват как да живеят – в тях действуват силите на природата, без да им оставя какъвто и да е избор, никаква вътрешна свобода. Тези сили ги задвижват във всичко и те изпълняват командите на природата на всичките 100%.

Тогава, каква свобода има човек? На него му оставят празна част в тази сфера, за да я изпълни със себе си. Като парче тесто, от което трябва да създаде форма, която точно ще попълни мозайката на цялата природа, съединявайки се с всичките останали части с хиляди видове връзки.

Тази мозайка – не е плоска, даже не е триизмерна, а многосенна – на психологически, психосоматически, духовни и материални нива, във всевъзможни връзки с всичките форми на природата. С науката ние разкриваме една малка част от цялата система закони на тази сфера. И с всичко това ние трябва да се запознаем.

От Първия урок на конгреса “ NOI”, Рим, 21.05.2011

[43740]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всеки от нас чувства, че той е особен и неповторим сякаш е единственият съществуващ в света и целият свят е за него.

С развитието на поколенията всеки човек изпъква повече и повече, егоизмът расте и изисква човек да става по – самобитен и да чувства, че е център на света.

Завистта, страхът и самонадеяността ни тласкат да действаме така, че другите да мислят, че сме над тях. Готови сме да се откажем от това само ако нямаме избор или ако сме твърде мързеливи, защото за да постигнеш нещо, трябва да водиш безкрайна битка. Но желанието и стремежът да изявиш себе си над всички все пак гори в човека.

Виждаме, че само усещането за собствената изключителност на човека, кара хората да „се катерят един над друг”, да стъпват по главите един над друг, като изграждат човешката пирамида от владетелите отгоре до най –  малките хора отдолу.

Всичко зависи от това, доколко човек изпъква със своята изключителност, както и условията и качествата, с които се е родил и които е получил от обкръжението в процеса на своето развитие.

По един или друг начин, накрая хората постигат нещо в човешкото общество само като използват качеството на своята собствена уникалност. Това качество идва от Твореца: Той е Един и затова всеки един от нас, отделен от общото желание, създадено от Твореца, също се чувства единствен.

Ние сме като холографска картина, където всяка част съдържа цялото. Били сме една душа, подобна на Твореца, но тя се е разбила на части и сега всяко от нейните парчета е заложена единната форма на общата душа, но в противоположен вид, поради разбиването. В мен има скрита интегрална форма на първичната душа и затова, притискан от силата на разбиването, аз се  чувствам цял и изисквам целият свят и Творецът да бъдат на мое разположение. Кой или какво може да бъде важно освен мен?

В резултат, нашето себеизразяване в този свят е изградено само на качеството изключителност, което движи всеки човек. Накъде насочвам всички мои желания, мисли и способности? Към това да стана дори по-неповторим и изключителен. Всеки човек напредва по този път според своите сили, свойства и скорост и според това, доколко обкръжението го пришпорва.

Най-важното нещо е: за чия полза използвам своето „Аз”, всички мои качества и като цяло – моята изключителност? Ако съм неповторим в този свят, тогава за кого действам? Накрая човек решава, че това да използва себе си правилно означава да служи на света точно както Творецът. Това е когато той става човек, подобен на Твореца, и светът се превръща в място за срещата между Твореца и творението. Тук те се обединяват и се сливат, като служат на всички души.

От тук виждаме, че качеството изключителност може да играе двойна роля: отначало човек се стреми на завладее целия свят като Наполеон и да го използва както иска, противоположно на Твореца, но накрая разкрива нуждата да се промени и да добие подобие с Твореца. Изключителността може да се използва или заради себе си, или заради ближния. Това определя мястото на човек на духовната стълба.

От урок по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: „Зоар” разказва за нашата обща душа или за разделената душа?

Отговор: „Зоар” разказва за душата на един човек. Това е така, защото няма нищо друго в цялата реалност освен един човек, една душа, една творение, Малхут – няма значение как го наричате.

И ако ни изглежда, че съществуват много хора, много желания, които са отделени и чужди, всичко това произлиза от липсата на правилно възприятие на действителността.

От урок по книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43088]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят, ние изобщо нямаме власт над своите желания. В отдаването, желанията са много повече – как ще се справим с тях?

Отговор: В отдаването, пред мен стои ближният. Присъединявайки се към него, аз сам определям степента, мощта и характера на желанието, от което формирам съсъда на душата. Аз решавам всичко.

Вярно е, че тук възниква друг въпрос: „Кой съм „аз”?”. Защото, аз имам определени начала и свойства, от които е съставена личността ми.

Вярно е, че част от параметрите не зависят от теб, защото в крайна сметка ти си зъбно колело в общата система и можеш да функционираш само в тази роля. В това спор няма, но ти сам решаваш как да нагаждаш връзката си с другите, как да действаш в общия механизъм, как да го проявяваш пред погледа си.

Излиза, че обединявайки се с другите, придобиваш цялата тази „машина”. Защото ако спреш – спира целият механизъм. Искаш да изгасиш мотора? Заповядай. Оказва се, че привеждайки в движение, усещаш цялата реалност и виждаш с коя нейна част, с коя плоскост можеш да се стиковаш.

И макар да си само малко колелце, но тъй като от теб зависи цялата тази огромна машина, придобиваш желанията на всички, на цялата система. Ти, миниатюрното зъбно колелце, ставаш абсолютно подобен на Твореца. Защото от теб зависи цялата система.

Интегралната система притежава удивително, невероятно за нас свойство: в нея всеки е важен толкова, колкото и цялото. Това се отнася и за онези, в които не се е събудила точката в сърцето. Такъв човек може да застане на мястото си в последния момент, за да запуши малката дупчица в общата лодка – но без него машината няма да работи както трябва. И накрая, той също ще получи от общата награда.

Но защо е дошъл последен? Защото е бил най-непоправен от всички. Едва след като другите са се поправили, е дошъл неговият ред да внесе своята лепта.

Възможно е да сме склонни да се отнасяме с пренебрежение към „хората от улицата”. А в същото време, именно те ще извършат най-голямата работа. Баал а-Сулам ни обяснява това в Предисловието към книгата „Зоар”: нашите праотци са направили много, но именни ние, долните елементи на общата конструкция носим светлина на техните съсъди.

От урока по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42971]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Едно желание трябва да бъде общо. Във всеки един от нас има две части: мъжко и женско начало. Аз въздействам на теб, ти въздействаш на мен и на другите, а другите – отново на мен и т.н. Не може да бъде така – аз да се грижа само за себе си. Сам себе си аз никога не ще мога да напълня.

Заедно с общият организъм аз мога само да запълня останалите, предавайки им моето желание или напълване. Никога не ще мога самостоятелно да насоча нещо, право към себе си.

Това е значението на интегралната система. Нейната същност се състои в това, че никой не може да набави нищо за себе си чрез собствената си сила, а само чрез обкръжението. Да, и то при условие, че човек не мисли за себе си, а само за своите приятели.

И тогава неговите усилия се възвръщат към него, ако разбира се – той не мисли, че тези усилия ще се върнат обратно при него.

От урока по статията от брошурата към Песах, 14.04.2011

[40657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако гледам на схемата на висшите светове – къде там е човекът?

Отговор: „Човек” – това е парцуфът Зеир Анпин на света Ацилут.

Ако душата се включи в Малхут на света Ацилут и я заставят да достигне съответствие със Зеир Анпин на света Ацилут, съгласно желанието да се уподоби на Зеир Анпин, който се нарича Творец (Кадош Барух Ху) – то, по това действие за подобие, душата се нарича подобна – доме, Адам – „Човек” (Адам) – означава „подобен” (доме) на Зеир Анпин.

Тоест човек – това е желанието за наслаждение, на което се е удало да се издигне в Малхут на света Ацилут и да я приведе в сливане със Зеир Анпин. Защото сливането (зивуг) – това е мярка за подобие по свойства. В степента, доколкото ти се е удало да приведеш Малхут към такова сливане – ти се наричаш човек.

В зависимост от подобието на Твореца ти преминаваш стадия на подобие, на своето духовно развитие „човек”  – стадия на развитие на зародиша (ибур), или вече си се родил и си станал новороден (еника), или си дораснал до състоянието на „дете” (катнут), или на възрастен (гадлут).

Доколкото ти си съединил Малхут със З”А, съгласно силата на своето желание, доколкото си искал да се уподобиш на З”А (на Твореца, „Кадош Барух Ху”), реализирайки своето желание „отдолу нагоре” – в тази степен ти се наричаш човек.

А ако не – то ти се отнасяш към животинското ниво на своето развитие. Защото ако не се обръщаме с такава молба нагоре (не издигаме МА”Н), то сме напълно управлявани свише. Само този, който започне да изменя себе си от получаване на отдаване, включвайки се в системата от връзки на Малхут със З”А, се нарича човек.

Всичко се определя от моето желание да стана отдаващ, човек, Адам – подобен на Твореца! Това означава, че съм готов да приема върху себе си цялото „бреме на властта на небесата” (Малхут), тоест да изпълнявам всички закони на връзката между Малхут и З”А – само и само тя да се е осъществила. С това аз напълно поправям своята душа.

И с това, вече не съм подчинен, както животното, а имам свободата на избора, за да избера, че искам да изпълнявам закона за отдаването: „да обичаш ближния като самия себе си”. Това означава, че аз се съединявам с другите без всякакви прегради – Творецът се намира между нас и ни съединява.

Аз трябва да достигна състоянието, когато другият става за мен по-важен от самия мен. Както сега, аз мисля само за себе си и пренебрегвам останалите и ако това засяга моите лични интереси, то няма да се спра пред нищо – така трябва да заобичам ближния.

Това се нарича „както самия себе си”. Ако достигам любовта към ближния, то сам вече не съществувам. Аз не мога да мисля наполовина за него и наполовина за себе си – за себе си аз вече забравям. Това е законът на интегралната система.

Ако се включа в цялата тази система – само тогава нейната положителна реакция се възвръща към мен, Това се нарича безкористно отношение, без всякакви оглеждания за самия себе си. За себе си аз не мисля – за мен съществува и ме е грижа само това, което се намира извън мен. И само при това условие, то ще се върне обратно към мен.

От урока по статия на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 15.04.2011

[40751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах“, 14.04.2011

[40698]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Творецът е създал с помощта на светлината на Безкрайността безкрайно желание за получаване. По отношение на светлината това желание започва да усеща себе си разделено на много части или сегменти, подобно на нашето тяло, което се състои от различни системи и подсистеми като лимфната, кръвоносната, нервната и много други.

Има по-важни и по-маловажни системи. Всички системи са еднакво важни в съвършеното състояние и когато една малка частица липсва, цялата система престава да бъде съвършена. Това е ясно.

Но когато говорим за начина, по който оперират системите в процеса на поправяне, когато се издигаме от този свят към света на Безкрайността, съществува определен ред на поправяне. Поправянето става отдолу нагоре.

Първо са били поправени душите на „праотците”: Авраам, Ицхак и Яков, които представляват трите линии, трите големи системи – ХАБАД, после ХАГАД – „синовете”, а след това ние, последното поколение – НЕХИ. Ние принадлежим на последното поколение на Месията, ние правим крайното поправяне и затова сме най-големите егоисти, а нашите „праотци” най-чистите, най-фините души.

Всички различни видове души съществуват в общата душа: мъже и жени, души, отнасящи се към Рош, Тох, Соф, към крайниците, ръцете и краката, към дясната, лявата и средната линия, към такива важни органи като мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и т.н. Мъдростта на кабала обяснява подробно всичко това.

В съответствие с това, ние се събираме в групи по света и се свързваме по определен начин. Всеки един от нас се пробужда, защото коренът на неговата душа се пробужда, всеки един идва от различни места в едно общо желание и цялата тази система трябва да се обедини в едно цяло. Затова всички ние сме събрани в група, в която се опитваме да се обединим помежду си.

Групата е цялостна система и ако се съединим в групата, то това ще бъде благодарение на висшата сила. Когато постигнем обединение, ние ще изградим именно системата, която ще се удостои с издигане.

Ние не трябва нищо да променяме. Ние трябва само да се напредваме. Ние не сме тези, които създават структурата на групата, и никога не разбираме защо сме в група именно с тези хора. Това сме получили и точка! Ние не знаем или не разбираме дали тези хора са достойни за духовен напредък. Творецът знае! Това се разкрива от висшето чрез светлината, която въздейства на всички желания.

Светлината избира желанията, които трябва да бъдат поправени сега, в наше време. Всяка година и всяка минута се разкриват нови желания и нови хора разкриват мъдростта на кабала.

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[39982]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→