Какво да се прави?
Въпрос: Ние постоянно чуваме, че трябва да се обединяваме и да търсим Твореца, но не можем да приемем това като практическа работа. Какво конкретно трябва да правим?
Отговор: Ако външните действия са полезни за вътрешните процеси, ние сме длъжни да ги изпълняваме.
Ползата може да се прояви в бъдещето: аз цяла година извършвам външно действие, за да може като резултат от своите действия да достигна по-вътрешен духовен пласт, казано по друг начин, да се приближа до свойството на Твореца – отдаването, осъзнавайки колко съм далече от това, чрез своето желание да започна поправянето на намерението от „заради себе си” на „отдаване”.
С други думи, „края на действието” трябва да е „ в началния замисъл”: или ми се казва какво да направя и аз го изпълнявам „над знанието”, или действам така сам. Във всеки отделен случай изпълнението касае самия човек.
Но ако към неговото действие не е присъединено намерението „заради обединяването на групата”, колкото и важно да е намерението няма да донесе полза. Защото именно работата над намерението е работата на Човека.
Невъзможно е да я заобиколим, тъй като природата на света e – желанието да се наслаждаваш и желанието да наслаждаваш; мисълта, намираща се до него; тяхното съединение и взаимопроникване. А освен желанието и намерението нищо не съществува!
Желанието да получава на низшия влиза в желанието да отдава на висшия във вид на МАН (молба за поправяне) и желанието да отдава на висшия слиза в желанието да получава на низшия и го напълва като МАД (поправящата светлина).
Тогава между тях се извършва взаимно обединяване: Бина в Малхут и Малхут в Бина – Твореца в творението и творението в Твореца, докато не достигнат пълно равенство. Това е цялото изпълнение!
Къде се случва това? – Само в мисълта, в желанието, във вътрешното усилие!
Разбира се, това е най-трудно от всичко. На някой му е по-лесно да работи умствено, на някой му е по-тежко, но духовната работа в еднаква степен е трудна за всички – и за учените, и за дърводелците, та тя се извършва в душата, а не в разума.
Ние, все пак, извършваме някакви външни действия и те ни обединяват в правилното намерение: защо правим това? Защо заедно, а не по отделно? Защо искаме да разширим кръга на участниците? Това ни дава жизненост и въодушевление.
А без намерение в усилията ние сме „събрание на насмешници”, защото и най-важната работа без намерение е лишена от смисъл!
От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010
[25698]

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.
„Бейт Шаар аКаванот” (Входът към намерението) е книга от Баал Сулам, която повече от всяка друга е предназначена да ни подготви за „молитва”, молба за поправяне. Затова тя не описва вселената в частни детайли; не анализира, а търси да синтезира, да свърже отделните части заедно и да покаже цялата вселена като една глобална, хармонична система, чиито части са взаимносвързани и взаимнозависими.
Въпрос: На един от сутрешните уроци вие казахте, че човек, който присъства на уроците, участва в дежурства и се занимава с разпространение, съвсем не е нужно да се намира в системата.
Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.
Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?
Въпрос: Ако главното е вътрешната връзка, то защо е толкова необходимо да се започне с някакъв физически контакт, за който може да помогне приближаващият се конгрес?
Въпрос: Какво означава това, че ние извършваме отделните неща, но не преминаваме към общото?
Въпрос: Какво е молбата за обединение?
RSS Feeder Subscription
E-mail Subscription