Въпрос: Ние постоянно чуваме, че трябва да се обединяваме и да търсим  Твореца, но не можем да приемем това като практическа работа. Какво конкретно трябва да правим?

Отговор: Ако външните действия са полезни за вътрешните процеси, ние сме длъжни да ги изпълняваме.

Ползата може да се прояви в бъдещето: аз цяла година извършвам външно действие, за да може като резултат от своите действия да достигна по-вътрешен духовен пласт, казано по друг начин, да се приближа до свойството на Твореца – отдаването, осъзнавайки колко съм далече от това, чрез своето желание да започна поправянето на намерението от „заради себе си” на „отдаване”.

С други думи, „края на действието” трябва да е „ в началния замисъл”: или ми се казва какво да направя и аз го изпълнявам „над знанието”, или действам така сам. Във всеки отделен случай изпълнението касае самия човек.

Но ако към неговото действие не е присъединено намерението „заради обединяването на групата”, колкото и важно да е намерението няма да донесе полза. Защото именно работата над намерението е работата на Човека.

Невъзможно е да я заобиколим, тъй като природата на света e – желанието да се наслаждаваш и желанието да наслаждаваш; мисълта, намираща се до него; тяхното съединение и взаимопроникване. А освен желанието и намерението нищо не съществува!

Желанието да получава на низшия влиза в желанието да отдава на висшия във вид на МАН (молба за поправяне) и желанието да отдава на висшия слиза в желанието да получава на низшия и го напълва като МАД (поправящата светлина).

Тогава между тях се извършва взаимно обединяване: Бина в Малхут и Малхут в Бина – Твореца в творението и творението в Твореца, докато не достигнат пълно равенство. Това е цялото изпълнение!

Къде се случва това? – Само в мисълта, в желанието, във вътрешното усилие!

Разбира се, това е най-трудно от всичко. На някой му е по-лесно да работи умствено, на някой му е по-тежко, но духовната работа в еднаква степен е трудна за всички – и за учените, и за дърводелците, та тя се извършва в душата, а не в разума.

Ние, все пак, извършваме някакви външни действия и те ни обединяват в правилното намерение: защо правим това? Защо заедно, а не по отделно? Защо искаме да разширим кръга на участниците? Това ни дава жизненост и въодушевление.

А без намерение в усилията ние сме „събрание на насмешници”, защото и най-важната работа без намерение е лишена от смисъл!

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Молитвата, молба за помощ към Твореца в лоши времена ли е? Може ли да произнесем традиционните молитви със свои думи?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето, а не думите, които човек произнася. Мога изобщо да не знам думите на молитвата, нито пък езика.

Защото викът на бебето също е молитва. То не знае никакъв език и просто крещи. Защо? Просто иска нещо. Именно това се нарича молитва.

Молитвата – това е издигането на МА”Н, разкривнето на пустото желание. Издигане на желанието означава, че искам нещо по-високо, в сравнение с моето настоящо състояние. Ако го желая – това се нарича молитва.

А ако искам нещо, което не превишава моето сегашно ниво, тази молба не се смята за молитва и не се издига нагоре – към висшия, който се грижи за мен.

Висшият е готов да извърши само едно действие – да ми помогне да се издигна към него. Той е предназначен именно за това, съгласно реда на стъпалата, спускащи се отгоре надолу.

Затова, моята молитва трябва да бъде подемът МА”Н – „мей нуквин” (водите на нуква), когато Малхут желае да се уподоби с Бина.

Има ниво на Бина и ниво на Малхут. При Второто Съкращаване (Цимцум Бет), Малхут се издигнала в Бина и в Бина вече присъства Малхут.

След това, в резултат на разбиването, Малхут се спуска от Бина обратно в Малхут, но вече се спуска заедно с разбитата Бина. Именно това е заложената в нас духовна искра (точката в сърцето).

Сега, от нашата обща Малхут – от нашето желание за наслаждаване и искрата на Бина, пробудила се в нас, ние желаем да издигнем тази искра обратно в Бина.

Моята работа се състои в оценяването на духовната искра в сравнение с Малхут. Аз ги сравнявам помежду им. Ако искрата е по-високо, значи желая да се уподобя на Бина, да се слея с нея. Защото искрата е частта от Бина, която е в мен – частицата от Твореца свише.

Тогава, със своя стремеж, аз като че ли я издигам обратно към нивото на Бина. Това се нарича „води на нуква”, които издигам нагоре – частта от Бина („водата”), намираща се в Малхут („нуква”). Това се нарича вик, молитва. А какво произнасяш по това време – никой не се интересува.

От урок по книгата „Зоар”, 18.10.2010

[25364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.

Ако вземем думите от нашия свят и започнем да ги съотнасяме с духовното, това е нормално. Но можем да минем и без думи. В човека, който пребивава в духовното, няма думи.

Баал аСулам се е молил да го спуснат от неговото ниво на такова стъпало, на което да може да намери думи и да предаде на по-нискостоящите постиженията, облечени в думите на техния свят, за да могат те поне нещо да разберат.

Но в духовното има само усещане. Няма нужда да го обличам в някакви думи, защото аз имам решимот и „вкус” (таамим), които усещам. Не ми е нужно да си ги изявявам на самия себе си – само ако искам да споделя впечатленията си с другите. Но изясняването винаги е ограничено. Нито една дума не може да включи в себе си неговото напълване.

Затова молитвата е работа на сърцето, вик от дълбините на сърцето, без всякакъв език и молитвеник. Молитвеникът е написан за нас от кабалистите, членовете на Великото Събрание, преди началото на изгнанието, когато ние сме паднали от духовното ниво.

Защото ако паднеш от осъзнаването на духовния свят в този свят, то няма какво да ти бъде казано за духовното. И затова те са ни написали молитви, за да можем поне под някаква форма да говорим за него.

Защото връзката все пак се запазва и, когато в периода на изгнание много хора произнасят думите от тази книга, те при всички случаи предизвикват някакво действие на околната светлина, съхраняваща народа. Но това е само за периода на изгнание и за кратко време. И това не е истинска молитва.

А сега ние дойдохме до такова състояние, че трябва да започнем да работим от точката в сърцето, увличаща ни обратно в Бина.

От урока по Книгата Зоар, 18.10.2010

[25361]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Бейт Шаар аКаванот” (Входът към намерението) е книга от Баал Сулам, която повече от всяка друга е предназначена да ни подготви за „молитва”, молба за поправяне. Затова тя не описва вселената в частни детайли; не анализира, а търси да синтезира, да свърже отделните части заедно и да покаже цялата вселена като една глобална, хармонична система, чиито части са взаимносвързани и взаимнозависими.

Когато човек наблюдава същите форми, и в частното, и в общото, той вижда как всичко е взаимносвързано. Това означава, че наблюдава от гледната точка на „игулим” (кръгове) на системата, които се отнасят към последното поправено състояние, където частното и общото са равни.

Частното не може да съдържа повече или по-малко от общото, а общото не може да съдържа повече или по-малко, от която и да е от неговите части. Такъв е законът на съвършенството. Затова такъв подход към света като към глобална, интегрална и хармонична система е необходим, за да постигнем молитва.

Причината, поради която тази книга е толкова важна за нас, е защото тя постоянно ни насочва към общата система като ни показва, че ние сме само малки части от нея, всяка от които е толкова важна, колкото и цялата система.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 26.10.2010

[24947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: На един от сутрешните уроци вие казахте, че човек, който присъства на уроците, участва в дежурства и се занимава с разпространение, съвсем не е нужно да се намира в системата.

От друга страна вие казвате, че докато се намираме в процес на растеж, сме длъжни да ходим на уроци, да се занимаваме с разпространение, да участваме в дежурства и да носим отговорности и задължения, които поемаме върху себе си. Как да ги съвместяваме?

Отговор: Сама по себе си системата природа е поправена и става дума само за моето съзнателно участие и желание да изпълня законите. В това е нашата работа – да познаем законите на природата и да ги изпълняваме.

Затова ако човек физически се намира сред нас, това още не означава, че той участва в системата.

Може би изпълнява всички действия, но „заповед без намерение е като тяло без душа”. Главно е неговото желателно изпълнение – т.е. намерение.

Но може ли човек, който има възможност физически да изпълни действието, да се задоволи само с намерение? Не, ако той не изпълнява възможното действие, това само показва, че в него няма намерение.

От урока по статията „Поръчителство”,15.10.2010

[24062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА“Н), на която ще получим МА“Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна „част“.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е вътрешната връзка, то защо е толкова необходимо да се започне с някакъв физически контакт, за който може да помогне приближаващият се конгрес?

Отговор: Какво да направя ако все още нямам правилно намерение? Изпълнявай, докато в действието няма намерения!

И ще бъдеш като детето, бягащо насам натам. Тези техни действия са подобни на нашите действия без намерение, но постепенно детето поумнява и добавя намерение, т. е. смисъл в своите действия.

Същото се отнася и за нашите действия и за конгреса –направи всичко, което е по силите ти! Ако ти нищо не правиш, то е по- лошо от всичко.

Не можеш да присъединиш към действието намерение? Но ако пред всяко действие признаваш, че не си способен да присъединиш към него намерение, това ще бъде и твоето намерение! Това вече е молитва!

От урока по статията „Любов към Твореца и творението” 10.10.2010

[23093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че ние извършваме отделните неща, но не преминаваме към общото?

Отговор: Можем да изпълним всичко, което съпътства поправянето – действия (провеждане на събрания на другарите, да се учим, да помагаме на групата и на другарите), да се суетим като мравки в мравуняк, но главното е какво искаме да постигнем с това?

Искаме ли единение, поръчителство, любов – такава връзка между нас, в която ще разкрием Твореца?

Ние забравяме за това! Човек се труди, а после пита: „А къде е възнаграждението?! Къде е духовността? Къде е силата на отдаването?” И не разбира, че още нищо не е направил за това.

Той е вложил много сили, извършил е много действия за разпространение, т.е. действително е придвижил светът към поправяне и в общ план също се е придвижил.

Не е избягал от този път и постепенно натрупва в себе си правилното желание. Т.е. с времето, той ще стигне до истината – ще разбере, че не му достига правилното намерение.

Но днес забравя, че всяко действие трябва да бъде съпроводено от това намерение! И затова все още не е постигнал духовно разкриване…

И така той разтяга времето! Казано е, че за да се влезе в духовния свят се изискват 3-5 години за подготовка на намерението – а в наше време и по-малко! Но всичко зависи от обединението помежду ни и от правилното намерение.

Сега разполагаме с такива условия, за които по-рано можехме само да мечтаем. Никога по-рано в света не е имало толкова благоприятни условия за разкриване на Твореца – има книги, средства за връзка, другари – единомишленици по целия свят.

Не достига само най-важното – намерението да отдаваме, а това е най-трудното. И в него се корени причината, поради която светът още не ни усеща като източник на светлина.

А всичко зависи само от намерението във всеки от нас – дори в най-малкото действие. В това не може да има никакви компромиси.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 06.10.2010

[22755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е молбата за обединение?

Отговор: Единствената молитва (МАН), която ще бъде чута горе и ще получи отговор – това е молбата за обединение. Нищо освен това!

Тъй като ние я издигаме към мястото на разбиването, и там не ни достига само поправянето на това разединение – тоест, обединението. Молбата за това незабавно ще бъде изпълнена, ако е била правилна!

Дотолкова, доколко и как си се помолил, дотолкова  ще дойде и поправянето. И ти изведнъж сам ще вземеш участие в това, ще разбереш, какво се случва.

А всички останали молитви – те са просто вопъл в пустинята, който е предназначен да ни доведе до осъзнаването, че тези молитви са неправилни и напразни.

Това се нарича: „Всички врати са затворени, освен вратите на сълзите” – а те се отварят, само за да ни дадат възможност да се обединим.

А на какво още може да реагира висшата сила, ако ти трябва  да се издигнеш нагоре по средната линия и да съединиш заедно дясната и лявата линии.

По-рано те са били обединени в една линия, посредством идващата свише светлина – светлината е примирявала лявата линия с дясната.

Но сега светлината е изчезнала, а дясната и лявата линии са се разединили. Човек, повдигайки се отдолу на горе, трябва да ги съедини отново. Така той предизвиква действие свише в тази точка.

Първо тези две линии са излезли от Твореца, удържани заедно от силата Му (това се нарича Адам Ришон – първия човек).

След това, тези линии се разделили на дясна и лява, вследствие разбиването. И ти сега се намираш по средата между тях, с искрата, останала от това съединение.

Ако сега ти откриваш необходимост да се върнеш назад, в същото това място и издигаш МАН,  ще предизвикаш отново действието на тези две сили, или по-точно, ще заставиш силата свише да подейства на същата тази точка на съединение (О’’М – обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника).

Оказва се, че чрез своята молба, ти се издигаш в точката на съединението, и тук идват лявата и дясната сили, а отгоре към тях се спуска съществуващата някога сила на единството – обкръжаващата светлина или Творецът. И тогава всички те се съединяват, достигайки единство.

И освен това действие, няма нищо друго. За това е казано, че “всички врати са затворени, освен вратата на сълзите”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→