Въпрос: Да четем книгата Зоар с правилно намерение – това е “еликсир на живота”. А какво означава “смъртоносна отрова” в четенето на Зоар?

Отговор: Зоар може да бъде “еликсир на живота” и “смъртоносна отрова”. Когато използваш светлината на Тора – това може да бъде за добро или за лошо.

Всичко, което ти дава допълнителна сила към нашата естествена природна сила, ти можеш да използваш за полза или за вреда, тоест да направиш от нея “еликсир на живота” или “смъртоносна отрова”.

Затова ние през цялото време се връщаме към намерението, защото най-важно е не действието, а намерението. Ние не осъзнаваме, до каква степен живеем в света на намерението.

Понякога нещо ми се струва отвратително, но ако аз чуя, че то е с добро намерение – веднага променям отношението си към това действие. Какво се е променило? – променило се е моето възприятие към намерението, с което се случва това действие.

Затова цялата разликата е само в намерението – какво именно аз желая чрез конкретно действие или постъпка. И в това е разликата при използването на светлината – като “еликсир на живота” или като “смъртоносна отрова”. Разликата е в двата свята.

Цялото придвижване напред – е само в намерението, до колко ние сме способни да разделим, да различим, да бъдем чувствителни към това, да усетим и най-малкото изменение на намерението – и не само своето, а и на обкръжението ни.

От урока по Книгата Зоар, 27.09.2010

[22188]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до вътрешния вик? Има ли придвижване без вик?

Отговор: Безусловно, няма придвижване без вик. А до вика за помощ може да се достигне само с помощта на обкръжението. Сам, човек не е способен да достигне до такова желание.

Тъй като викът трябва да бъде устремен към отдаване, аз съм длъжен да се приповдигна над своя егоизъм, а този подем е възможен само, ако завиждам на другарите си.

А иначе над какво да се повдигна? Как и къде да отскоча от своето его? Невъзможно е да издърпаш себе си от блатото, дърпайки се за косите, или, както са казали кабалистите – „затворникът сам не може да се освободи от затвора”.

Само с работа по обединението, аз извличам своята точка в сърцето от егоизма, желаейки да я съединя с другите. Моите усилия нарастват постоянно, тъй като аз приемам все по-голямо въодушевление от групата и чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината идва чрез духовната система от Арих Анпин (А’’А) през Аба ве-Има (АВ”И) и Зеир Анпин (З”А) към Малхут (М). Малхут – това е Шхина, общността на всички души.

Доколкото под парса душите се намират в разбито състояние, то там няма никаква възможност за получаване на светлина. И затова ние се повдигаме към Шхина, към събранието на душите, стремящи се към съединение и отдаване и там получаваме въздействието на висшата светлина. Там е мястото на нашата среща.

Въпрос: Викът това също ли е групово действие?

Отговор: Викът е резултат от натрупването на общите усилия на групата. На човек му е необходимо външно въздействие, за да достигне до собствен вик. Необходимо е съчетание на едното с другото.

При това човек чувства, че вика от името на общността. Защото той се нуждае не от каквото и да е, а от обединение, и се моли не за спасение от несгодите, а за свойството отдаване.

Неговият вик е индивидуален, но е насочен към единство, към връзка с другите и Твореца. Това са законите на духовния свят – мястото на обединение над егоизма.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 01.10.2010

[#22347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: За какво да молим Твореца?

Отговор: Молбата може да бъде само за едно – за светлина, връщаща към Източника, за сила.

Аз не мога сам да се променя. Цялото човечество постепенно стига до отчаяние от тези опити. Днес става ясно, че в резултат ние само повече се объркваме – дори в системи, които сами сме изградили.

Действително, в работата си ние трябва да стигнем до отчаяние. Това не е просто. Както пише Баал аСулам, няма по-щастлив момент в живота на човек от мига, когато той напълно се е отчаял от собствените си сили. Тогава, виждайки, че няма изход, той се обръща към Твореца и Творецът му отговаря, защото неговият вик е пълноценен.

А дотогава, докато няма желание, светлината не действа. На пътя към него има 125 степени. Ако се изкача на първата степен, ако ми липсва светлина, макар и в минимална степен, тогава тя ми въздейства. По този начин влизам в зоната на светлината.

На петата степен, моята потребност се увеличава и светлината действа в съответстващо количество – нали съм по-близо до нея. Такъв е законът в зоната на светлината.

Докато се намираме долу, ние нямаме искане. Когато то възникне, светлината тутакси сработва. Нали тя е създала желание и го поддържа. Никога желанието не може да направи нещо само.

В такъв случай, как може то да поиска светлина? В желанието има искра от светлината, останала в него от разбиването на душите. Тя те пробужда, увлича те към светлината, макар че желанието те тегли надолу.

Докато искрата не се е проявила, от човека нищо не се изисква, него просто го егоистично развиват. Но ако искрата се е запалила, светлината прекъсва работата си и ти предоставя възможност да Го помолиш.

На този етап те довеждат там, където можеш да раздухваш своята искра, докато сам не пожелаеш въздействието на светлината.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 01.10.2010

[22348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е намерението – мисъл или чувство?

Отговор: Намерението е моята връзка с края на действието. Аз трябва да опъна конец от себе си до края на действието: сега възнамерявам да открия мястото, в което ще разкрия Твореца, като придобия подобие на формата.

С други думи, точно сега възнамерявам да разкрия силата на отдаване в себе си до степента, до която мога, и в силата, която придобия, ще разкрия Него. Тогава от мен ще се отдели силата на отдаване и Творецът ще се разкрие. Между нас ще възникне връзка, наречена „съвкупление” (Зивуг), съединение или сливане.

Аз си представям това желано състояние и това се нарича мое намерение. Това е точно онова, което възнамерявам да постигна, бъдещото състояние, което си обрисувам, и което желая да се случи.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21970]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.392: „Стената – това е Владетелят на цялата земя, Шхина, както е казано: „Ето ковчега на завета на Владетеля на цялата земя”.

По такъв начин, ковчегът на завета, т.е. Шхина, е Владетеля на цялата земя – стената. И затова е „обърнал Хизкияу своето лице към стената”.”

Ние трябва да се обърнем към Малхут – към нашия общ духовен съсъд (кли, желание), където всички да се обединим.

Това се нарича „да се обърнем към стената” с молба за това, че искаме да я съберем наедно, да я видим като разделяща между нас и Твореца.

Според това как я възстановяваме, съединявайки в нея всички наши желания заедно, тя започва да ни свързва с Твореца, превръщайки се в свързващ вместо разделящ екран.

При какво условие е възможнно това? Ако „лежим”, т.е. сами не правим нищо, Рош (главата), Тох (тялото) и Соф (краят) на нашия духовен парцуф (душа) се намират на една висота и ние се обръщаме с лице към стената, желаейки обединението между нас наистина да се превърне във връзка с Твореца.

Тогава Шхина, нашето единение става съсъд (кли) на напълването.

От урок по книгата Зоар, 24.09.2010

[21907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че Творецът „чува молитвите от всяка уста”. Но вие казвате, че молитвата трябва да бъде вътрешна. И така, каква молитва чува Той?

Отговор: Молитвата е желание, което стига до Твореца. Има само две сили в света: силата на получаване (привличане) и силата на отдаване (отхвърляне). И има закон за подобие на формата: „До степента на тяхното подобие, силите (обектите) се сближават и до степента на тяхното различие, те се отдалечават.”

Понеже Творецът е абсолютно отдаване, той „очаква” от нас подобие с Него, където желание за получаване би искало да стане подобно на Него и също да стане сила на отдаване. За да осигури това, Той е оставил искра от Себе си, „точката в сърцето”, началната точка на свойството на отдаване, в желанието за получаване, нашата същност. И ние трябва да я развием.

Творецът отговаря само на молитвата за това. Всякакви други молитви не стигат до Него. Той чува молитвата на всеки, който моли за силата на отдаване. Той е закона за отдаване, така че, той реагира само на молба за възможност за отдаване. И ако ние не молим за нея, Той ни дава дори по-голямо страдание, за да осъзнаем за какво трябва да молим.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[21407]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

Важно е да разберем за какво ни е всичко това. Работата е там, че у Твореца изначално има желание да отдава и затова няма никакъв смисъл да Го молим да ни дава светлина и наслаждения, както ние обичайно правим.

Творецът има какво да ни даде и има желание да ни отдава, но Той иска човек да не бъде просто получаващ от Него, а да стане такъв като Него – велик, независим, отдаващ, подобен на Него по свойства на отдаване и любов.

И имено за това трябва да моли човек – да има  желание за отдаване, да притежава свойството за отдаване и любов, които притежава Твореца.

Ние сме свикнали да молим за напълване, а в същото време трябва да молим за поправяне. След като бъдем поправени, светлината на Твореца веднага ще ни изпълни.

С други думи, нашият проблем е в това, че не разбираме какво си струва да искаме от Твореца. Ние пребиваваме в океан от светлина, добро и наслаждения, но въпреки това нямаме подходящ съд, в който да усетим цялото това изобилие.

Този съд – свойството на отдаване и любов, тъкмо за него трябва да молим да получим от Твореца. Само като придобием това свойство, светлината на изобилието сама ще ни изпълни.

От страна на Твореца има само едно ограничение, единствено условие за получаване на светлина – ние сме длъжни да станем подобни Нему. Та нали Той желае ние да се наслаждаваме като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш «Кой е Той, довеждащ ни до молитва»: Човек е длъжен да каже: «Кой ще ми помогне, ако не аз самият и кога, ако не сега?».

И затова ни е забранено да се бавим дори за миг,  и не трябва да чакаме по-подходящо време, за да започнем да се занимаваме с духовна работа.

Това означава, че винаги трябва да бъдем готови да се обърнем към Твореца с молба и постоянно да я изясняваме и уточняваме, докато не получим отговор.

Но след своето действие трябва да вярваме, че не човек отправя призив към Твореца, а напротив, Творецът го зове към себе си и причината за сближаване идва не от страна на човека, а от страна на Твореца….

Затова, преди да се молим, трябва отначало да благодарим на Твореца за това, че е повикал човека, за да го приближи към Себе си.

По този начин, ние се установяваме направо на тази линия, по която се разпространява към нас светлината, по всички нейни стадии.

И ако аз си спомням, разбирам, чувствам, удържам в себе си мисълта, че духовното пробуждане идва към мен от Твореца – значи в мен вече има начална връзка, с помощта на която мога обратно да се обърна към Твореца с моя собствена молба.

Да благодаря на висшата сила за изпратеното ми пробуждане – това означава да встъпя с нея в първи контакт, избирайки от всички посоки, от «360 градуса», единствената правилна – към Твореца. Изборът на тази посока е първото действие, което сме способни да извършим.

Подобно на притчата за сина на Царя, който копаел тунел под дома на баща си, за да вземе фунт злато.

И тунелът бил копан от двете страни – както отвътре, така и отвън. Защото и бащата, на свой ред, копаел насреща тунел, с желанието по-скоро да даде.

Т.е. Творецът първи ни дава пробуждане и в нас се ражда молитва. Само тогава това няма да бъде празна молитва, а в нас ще се открие истинско желание, в отговор на което, ще ни дадат свише сили за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→