Въпрос: Какво довежда човека към правилна молба към Твореца?

Отговор: Цялата работа на човека се състои в това да достигне вярна реакция на призива на Твореца, Въздействието на Висшата светлина.

Аз съм отделен от Твореца чрез петте стадия на разпространение на светлината (0-1-2-3-4). И започвам да получавам от него впечатления, в 4-я стадий, където аз вече разбирам „как и защо”.

Но ако не съм достигнал този 4-й стадий, то не разбирам, че моето пробуждане идва от Твореца, и не се обръщам с необходимата молба.

Даже когато в нас вече се пробужда точката в сърцето, желанието да достигнем нещо във висшето, ние още не разбираме накъде да поемем, какво се иска от нас и Кой ни зове?

Аз просто започвам да търся в какво е смисълът на моя живот, каква е причината? Появява се въпросът за Твореца, но човек все още не осъзнава това.

Когато той започва да изучава науката кабала, на него му се изяснява за какво всъщност пита, по-скоро за Кого? Той открива, че има Такъв който го пробужда, който го желае, който очаква от човека отговор.

Тук има двама: Творец и творение. А ни се струва, че целия останал свят съществува само за да ни помогне да се ориентираме вярно в нашето завръщане назад към Твореца. Както е казано: „Целият свят е създаден в моя помощ – а аз за да служа на създателя”.

Целият този театър на живота, който наблюдаваме пред себе си е създаден специално за да може чрез него да фокусираме своето зрение и реакции и да намерим Режисьора, ръководещ този спектакъл.

И когато в тази объркана ситуация ние концентрираме своето зрение върху Него, тогава откриваме вярната посока и достигаме до правилното обръщение към Него: по неговата сила, концентрация, характер – така че да се удостоим с отговор.

Затова не трябва да се пренебрегва светът, а особено даденото ни обкръжение, учение и другари. Трябва да използваме всеки миг от своя живот, за точно изясняване на тази коренна точка, откъдето идва обръщението на Твореца и чрез нея да върнем своя отговор.

Ако аз организирам правилно своята молба към Твореца от долу на горе, то аз ще разбера, че всяко нещо в света си има своето предназначение и без нея не бих установил контакт с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да помоля за обществото?

Отговор: Ако поставим кардинално въпроса, то неправилно е въобще да се мисли, че има общество и че съм длъжен нещо да моля за него.

Работата не е в недостига на храни и здраве. В Твореца всичко това е в изобилие и всичко произлиза от Него, но ние сме длъжни да поправим разбитото, достигайки подобие с Него и тогава вече в нас ще има всичко!

Ако не молим за най-главното – за какво се оказваме тук – за нас не ще има и с какво да поддържаме съществуването си.

Защото усещанията на всякакви страдания – от най-незначителните, до глобалните – падат върху нас само, за да ни доведат до правилната молитва.

А доколкото причината за всички беди е в разбиването на Душата на частни души, ненавиждащи се една друга, то истинската молитва за обществото се състои в това да поискаме да се обединим с всички.

Да поискаме отново да станем като един човек с едно сърце, за да действа в нас закона за поръчителството в пълно равенство и братство.

Не както призоваваха комунистите, за по-добър живот в този свят, а в обединение с Твореца, в по-висш от нашия свят.

Тогава Творецът, Висшата светлина, ще поправи нашия егоизъм, ненавистта в отдаване и любов, ще обедини всички нас, желанията в душите, в един стремеж да сме подобни на Твореца.

С такава поправка ние премахваме разделящото ни его и ставаме подобни на Него, единни като Него, заедно в един съсъд, който Той напълва, както е било в началото на сътворението, в Малхут на Света на безкрайността.

Това е и молитвата за обществото.

От урока по статията на Рабаш, 13.07.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Смята се, че общата молитва е тогава, когато човек издига своята молба, молитва, сред много просещи.

Духовно издигнатите смятат, че общата молитва, това е молитва за обществото.

Такава молитва веднага се приема от Твореца, в същото време, ако човек моли за себе си, егоистичната молитва не се приема.

Но и това обръщение за обществото към Твореца не се явява съвършено! Защото ако „Творецът е добър и творящ добро”, то в своята молба за обществото аз утвърждавам, че обществото е по-лошо от Твореца!

Излиза, че аз считам, че Творецът се отнася лошо с обществото и за него трябва да се моля? Ако Той е добър с всички, то за какво да го моля?

Излиза, че не мога да моля Твореца да се измени по отношение на мен (молитвата е лична) или към обществото (молитвата е обща).

Аз изхождам от това, че Творецът е абсолютно постоянно добър и в мен остава да Го помоля само за едно – да поправи мен и всички, така че да почувстваме, че от Него излиза само добро.

Ако всички, които желаят връзка с Твореца, т.е. със свойството на отдаването и любовта, и са готови с тези свойства да се съединят между себе си, то с тези стремежи те създават място, в което се разкрива Творецът – нашата взаимна любов.

Но достигат такова състояние, благодарение на поправянето в 613-те желания на всеки човек, което се нарича и „изпълнение на 613 заповеди”.

В измерването на такива поправки ние се доближаваме един до друг, тъй като поправката на желанията е в тяхното съединение.

Затова е казано, че „любовта към ближния това е велик закон на Тора”, а всички заповеди са нужни, за да достигнат в резултат последната, всеобемна заповед –заповедта на любовта.

Тогава ние ще почувстваме в тези частни и общи поправки силата на отдаване и любов, която ни напълва.

Но ако ние не сме поправени, не сме обединени, и всеки иска да получи за себе си – излиза, че нашата молитва е само за материални придобивки (материалното е това, което е получено егоистически, духовното е заради отдаване).

И тогава ние не се наричаме Израел, а „народите на света” и тези определения не се отнасят към определен народ или националност, а към състоянието, през което преминава човекът.

Съгласно това се получава нашата молитва, а именно, за да увеличи своето частно състояние, или да поправи своето отношение към ближния и към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпроси към постинга „Кабалистите – за целта на творението, част 7

Въпрос: Нашата молитва (груповата) към Твореца за пробуждане в душите на въпроса за смисъла на живота, , докато дойдат огромни страдания (войни, катастрофи и т.н.), имат ли силата на молитва от сърцето?

И как да повлияя на другарите, които не се намират физически в групата: с молитва, с мисъл, обръщайки се към Твореца?

Отговор: С всичко възможно, с писма и разговори с тях, с мисли и молитви към тях и към Твореца.

Въпрос: Цитат: „Всички народи (в бъдеще, по неволя, по пътя на страданието, или съзнателно по пътя на светлината) ще се обединят и ще бъдат готови да работа за Твореца (съвместно отдаване на Твореца: получават от Твореца безкрайно напълване заради Него)”.

Ако ние искаме да се обединим, но не чувстваме в себе си възвишени вътрешни усещания, ще се обединим ли?

Отговор: Трябва да се стремим, докато стремежите ни не достигнат определена граница „Сеа” – тогава ще усетим в себе си това свойство и напълването със светлина в него.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п.2: Но всичко било сътворено с Тора, и всичко достигнало съвършенство благодарение на Тора. И както Тора започва с буквата „бет”, така и светът бил създаден с буквата „бет”.

Защото преди Творецът да сътвори света, т.е. Нуква, явили се пред  Него всичките букви и всяка от тях се явила отделно, като започнали от края, т.е. в този ред тав-шин-рейш-коф, а не алеф-бет-гимел-далет.

п.3: Явила се пред него буквата „тав” и казала: „Желаеш ли Ти да сътвориш света с мен? Казал й Творецът: „Не. Защото заради теб ще умрат многото праведници. …И затова светът няма да бъде сътворен от теб.”

п.4: Явили се три букви: шин, коф, рейш, и всяка се явила самостоятелно. Казал им Творецът: „Вие не сте достойни чрез вас да бъде сътворен света, защото вие сте букви, с които се нарича „лъжата” (шекер), а лъжата не е достойна да застава пред Мене”.

Може да се сравни това с начина, по който се молим на Твореца да ни помогне да съединим желанието (кли). Защото буквите са  строежа на малхут. Всъщност, именно нея желаем да изградим от нашите точки в сърцата. Затова, като че ли, отиваме при Твореца с нашите желания (въпреки че още не осъзнаваме това), плачем като бебета, без да знаем какво точно да искаме, но това действа така, сякаш  ние се обръщаме към Твореца във всевъзможни форми и букви, а в отговор  не получаваме нищо – докато не открием правилното желание, правилната буква.

п.5: Явили се буквите: пей и цади, а също и всички останали, докато не стигнали до буквата „каф”. Когато каф се спуснала от кетер (короната), затреперали и висшите и низшите, докато не станало всичко с помощта на буквата „бет”, която е знак на благословия (брахи), и с нейна помощ светът достигнал съвершенство и бил сътворен.

Ние трябва да достигнем такова желание, такова състояние, в което само с благословията свише може да се роди нашият духовен съсъд, с никакви други наши усилия – само ако ние се включим в същата сила на благословение, в единство с Твореца.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.24: …Защото справедливостта се поправя и допълва само с помощта на милосърдието.

Както е казано: „Чрез милостиня (праведност) ще бъдеш утвърдена“. Става дума за Кнесет-Исраел, т.е. малхут.

Тъй като само чрез праведността постига тя съвършенство. …И това става благодарение на пробуждането отдолу.

Какво означава МАН, молба, сълзи, милостиня, „порта на сълзите“, молитва?

Това значи, че аз искам да стана подобен на Твореца. Само при условии, че моята молба е само за това, аз пробуждам Зеир Анпин, и Той въздейства на Малхут.

Само, ако низшият желае да се уподоби на висшия, висшият може да му подейства, да го издигне на следващото стъпало, да му даде сили и разбиране, което означава да си висш.

Защото, какво още може да даде висшият? Творецът притежава само съвършенство, и може да ни предаде само нивото на това съвършенство -постепенно, в съответствие с нашите състояния.

Затова, няма за какво да молим Твореца, а само за възможност постепенно да станем подобни на Него, като всеки път все повече се сравняваме по свойства с Него.

Той няма какво да ни даде, освен нашето поправяне, за да станем наистина подобни на Него. Такава е нашата връзката с Твореца.

Затова, всички останали викове и сълзи, които проливаме в този свят, не водят до нищо. В продължение на цялата ни история виждаме, че това не помага.

Само, ако постигна „точката на превключване“, започвайки от нея и продължавайки по-нататък аз искам да стана подобен на Твореца, когато точно определям кой е Той, какво представлява, какво не ми достига, към какво действително се стремя, ако аз направя своето желание подобно на Неговото желание – това веднага ще проработи.

Именна това се нарича молитва на бедния, сълзи, порта на сълзите и милостиня.

Откъс от вечерният урок по книгата «Зоар»,15.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→