На човек му се струва, че преодолява своето его, стреми се и напредва към духовното, насочва себе си към „Исраел, Тора и Творецът са единни“ –действие, което той трябва да извърши сам. Това е напълно погрешно!

В нашия свят, ние винаги чакаме, кога малкото дете самостоятелно ще извърши някакво действие – или, следвайки нашия пример, или само ще измисли нещо. Да кажем –  ще нареди кубчета, и т.н.

В духовното, ние се развиваме на стъпало, което е над материалния свят и там трябва да придобием втора природа, докато в материалния свят трябва само да напредваме, само да научим това, което е заложено в нас, и да осъществим онова, което ни предстои. Всичко вече се намира в завършен вид, цялата реалност е открита.

А за духовното, ние трябва някак да се „закачим“, да започнем да го възприемаме, да го видим, да го открием. Засега, духовният свят е  неразбираем за нас…

Така че, ние трябва да признаем едно много просто, но изключително сложно за изпълнение, нещо: когато говорим за преодоляване, пробив, постигане на целта, разкриване на Твореца, за своите усилия – всичко това трябва да бъде заложено в нашата молба към Него то да се случи. Не можем да направим нищо друго, освен правилно да помолим Твореца.

А засега, ние не осъзнаваме факта, че „няма никой друг, освен Него“, че Той е властелин на всички действия, а ние сме само обект на тези действия. От нас зависи само да издигнем МАН, за да може Творецът да ги извърщи върху нас.

Ние, все още се отнасяме към духовното, като към този свят, смятайки, че можем да направим нещо със собствените си „ръце“. Разпиляваме своите усилия за каквото и да е – само не и за молба към Твореца.

А ако не формираме в себе си молба към Твореца, това значи, че не се стремим към отдаване. Тъй като е напълно очевидно, че самите ние не можем да пребиваваме в отдаване – затова трябва да молим Твореца.

Работата е в това, че групата не може правилно да осмисли и да обясни на всеки, какво точно действие трябва да извършат всички заедно.

Казано е: „И възроптали синовете на Израел от тази работа“. Тъй като те искали сами да построят красивите градове Питом и Рамсес. Построили ги и видели, че всичко това е погълнало тяхното  егоистично желание за наслаждение. И тогава закрещели към небесата, за да дойдат промените свише.

С други думи, ние само предполагаме, че това ще се случи. А изпълняващата сила, която ще ни промени, ще дойде само по наша молба. Можем стотици и дори хиляди пъти да чуваме тези неща, но само Висшата светлина ще отпечата в нас способността да ги  възприемем.

А към това може да ни приближи мнението на групата. Тъй като, ако всеки се постарае през цялото време да напомня на себе си и дори насила да се принуди да мисли за това, че всички трябва да се обединим в молбата към Твореца – това вече е  усилие на всички.

Тъй като именно общата молитва („тфилат рабим“) ще отвори за нас врата към духовното.

От подготовката към урока, 19.11.2010

[27533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, ако по време на четенето на книгата „Зоар” намерението отслабва, тъй като разумът се опитва да разбере текста?

Отговор: Не трябва да го вземаме под внимание. По време на урок, намерението трябва да се усилва все повече, защото другарите трябва да мислят за това всички заедно. И ако всеки от тях се намира в намерението, то няма как някой да изпадне от него.

Тук, ние всъщност се включваме в духовната мрежа на връзката между нас, а не в материалната.

Ако аз се намирам в намерението да свържа себе си в „Исраел (устремените към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са едини”, така че аз, Творецът и групата да бъдем едно цяло и да разкрием само светлината, напълваща цялата действителност, ако всички ние се стремим да разкрием това състояние и за сметка на четенето на книгата „Зоар”, светлината трябва да ни го разкрие, тогава това намерение още повече ще „гори” в нас.

А ако чувствам, че моето намерение е отслабено, тогава на 100% завися от всички останали.

Тук наистина работим в духовна мрежа. По този начин влизаме в духовния свят и действаме в него – в зависимост от това, доколкото сме способни да удържим намерението и връзката „Исраел, Тора и Творец” заедно.

Ние вече действаме в духовния свят и само трябва да го разкрием за себе си. Това е причината, поради която искаме от светлината да ни го разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, 22.11.2010

[27301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как ежесекундно да поддържаме намерение и да водим атака заедно с групата?

Отговор: Намерението е най-главното, и трябва само на него да се фокусираме. А Зоар нека звучи на неговия фон.

Тора т.е. кабалистичната методика, се нарича „подправка“. Моята храна – това е огромен котел с желания, който трябва правилно да се използва.

И към това е необходима единствено щипка подправка – малко светлина от Зоар. Тя идва и ние изчерпваме котела лъжичка по лъжичка, докато не реализираме всички свои желания заради отдаване.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Откъде може да се появи в мен молитва за съединение с другите и за изправяне? Как да помоля за това?

Отговор: Ние викаме и молим за изправяне – но изкуствено и фалшиво. Ние самите знаем, че това са само празни думи.

Но ако работя в групата и се поставям под нейното въздействие, осъществявайки своя единствен свободен избор, то тя ми предава въодушевление и ме пробужда за духовното.

И това вече не е лъжа, защото аз съм се впечатлил от другарите. И въпреки че изкуствено съм се опитвал да се включа в групата, но когато тя е поработила над мен, аз съм възприел това сериозно.

Така съм устроен – аз съм частица от общата система, която работи по такъв начин от сътворението на света, и затова не мога да избягам от влиянието на обкръжението, колкото и да се опитвам. А тук аз, на обратно, сам искам да ми повлияят и се старая за това.

Ако се обръщам към Твореца с желанието, получено от групата, то от Него непременно получавам отговор, реакция! Защото това желание е с особена природа – желание за съединение.

Но когато сам се опитвам да се съединя с групата или викам с това желание към Твореца – това е фалшиво искане. Това не се нарича истинска молитва (МА”Н) – това е лъжа. Въпреки че също е полезна, защото в крайна сметка виждам, че не помага.

Ако обаче се обръщам към групата, възвеличавайки нея и принизявайки самия себе си, и получавам в отговор от нея желание – молба, която след това отправям към Твореца, това вече се нарича МА”Н.

И тогава на този МА”Н идва отговор свише, МА”Д, който действително ще ме съедини с групата, и там, вътре, аз ще разкрия Твореца. В същата степен, в която аз внеса част от себе си вътре по своя молба – в нея ще ми се разкрие Творецът.

А от мен самият не може да изходи никакво алтруистично желание или действие.

Групата стои между мен и Твореца и ние се срещаме вътре в нея. Аз отправям своята молитва към Твореца чрез групата. Той в отговор чрез групата ми изпраща светлина, с помощта на която аз вече мога да се издигна в групата и там да разкрия Твореца.

Между мен и Твореца трябва да стои групата, ето защо тя се нарича „мястото”, и така се нарича също и Творецът, защото там ние се срещаме с Него.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Твореца, и аз не съществувам, как мога да Го помоля да стана като Него?

Отговор: Ти молиш Твореца да станеш такъв като Него, именно изхождайки от това, че ти не съществуваш, че все още всичко е Той. Впоследствие, ти ще разкриеш също точката на своето „аз”.

В теб има само една независима точка, която Той ти е дал – точката в сърцето, за да започнеш с нея да строиш своята независимост.

Твоята независимост е именно в това, че ти изискваш от Него да станеш такъв, какъвто е Той. Когато започнеш да молиш, да се нуждаеш да станеш подобен на Него, да придобиеш Неговите сили, – тогава всичко, което ще получиш от Него, ще бъде за твоя сметка.

Защото ти си събрал това желание и си го реализирал. Това и ще бъдеш ти. А всички твои земни желания и свойства, – въобще не се отчитат, сякаш не ги е имало.

Въпрос: Но за да се обърна за помощ към Висшия, аз трябва да знам кой е Той. Как аз строя вътре в себе си този образ на Твореца, към който трябва да се обърна?

Отговор: Образът на Твореца се строи от твоите въпроси, молби и противоречия. Това е форма, противоположна на Твореца, в която постепенно се разкрива Неговият образ.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26695]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В науката кабала ние изучаваме как да изправим желанието си, което е и целият материал на творението.

Да го изправим до такава степен, че да усетим Силата, царуваща в мирозданието – Твореца, светлината. Освен тази Сила и желанието няма нищо друго.

Разкритието се осъществява съгласно закона за подобие на свойствата: желание да усетим силата на светлината в степента на своето подобие с нея.

Програмата и целта на творението се състоят в това желанието да разкрие напълно светлината. А значи – нужно ни е да изправим себе си до пълно уподобяване на свойството на светлината – отдаване.

Затова е била създадена системата на световете, която ни помага да променяме желанието по подобие на светлината. Първите крачки правим в този свят, а след това се издигаме в световете Асия, Ецира и Брия. Тук, в деветте по-долни сфирот Малхут в света Ацилут, се намират разбитите души.

Кетер, висшата сфира на Малхут, лежи над парса, в света Ацилут, където действа свойството отдаване. А под парса действа свойството получаване.

Малхут получава сили от Зеир Анпин. Той за нас е висш и даващ, от него получаваме всичко. От своя страна Зеир Анпин се намира във връзка с по-висок парцуф от света Ацилут – Аба ве-Имa (АВ”И), част от който се явява ИШСУ”Т.

А още по-високо лежи парцуф Арих Анпин (А“А), който получава светлина от Безкрайността (Ейн Соф) и я предава надолу по веригата към Малхут.

Главното за нас е как ние, разбитите души от световете БЕА, ще се издигнем до Малхут де-Ацилут. Защото, включвайки се в него, ние се включваме в процеса на изправяне. Светът Ацилут изправя разбитите желания, пребиваващи в егоистично намерение.

Самото желание не се променя, то е материал, с който нищо не може да се направи. Но да използваш желанието можеш двояко: или за да го напълниш отвътре посредством получаване, или за да отдаваш. Във вторият случай то ще бъде заради отдаване на другите.

Как е възможно това? Благодарение на любовта, на обединението с другите.

Книгата Зоар ни помага преди всичко на първият етап – при подема в света Ацилут. Порядъкът на действия е следният:

1. Ние отправяме молба за изправяне (МАН).
2. Към нас идва отговор (МАД) във вида на обкръжаваща светлина (ор макиф), който ни придава сила.
3. Ние се издигаме нагоре към Малхут де-Ацилут.
4. Малхут повдига нашата молба към Зеир Анпин.
5. Той ѝ дава сили и изправя душата.

По този начин ние винаги работим със светлината. За да изправим желанието с намерение за отдаване, ние работим над обединението, което можем да постигнем единствено под въздействието на светлината.

От урока по Предисловие към Книгата Зоар, 15.11.2010

[26566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Предисловие към книгата „Зоар”, „Нощта на невестата”: „Когато се съединили заедно Зеир Анпин и Малхут, и Малхут вижда мъжа си.

Защото няма да може тя да види своя мъж, докато не се съберат всички те. И зависят те един от друг”.

Малхут включва в себе си всички души. Без тях, тя е само една точка в света Ацилут, точка на Кетер, не притежаваща нищо свое.

Отдолу, в света БЕА се намират разбитите души – с други думи, аз и групата. Аз искам да се обединя с другарите си и моето желание се издига в Малхут, оттам – в Зеир Анпин, а оттам – още по-високо, към Безкрайността (Ейн Соф).

По такъв начин, единственото, което постъпва в Малхут, е моето желание да се включа в групата, когато със сила се тласкам към нея.

Аз искам това все по-силно и само такъв натиск се издига нагоре, за да се включи в Малхут де-Ацилут. Само той представлява МАН – истинската молитва за поправяне.

От урока по „Предисловие към книгата „Зоар””, 15.11.2010

[26560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато се ”вариш” заедно с групата в един сок, започваш да усещаш ненавист към другарите.

Как да приложа ”духовен” разум именно към тази специфична точка, за да се издигна над ненавистта? Какво конкретно трябва да направя?

Отговор: Вие искате да намерите решение на въпроса на това ниво, на което се намирате и не разбирате, че проблемът се разкрива, за да ви пренесе на друго място.

Ти искаш ли да решиш проблема или да се избавиш от него? Длъжен си сам да преминеш на другото място, докато там ти отново не разкриеш ненавистта и отхвърлянето и оттам също ще ти дойде да напуснеш.

В крайна сметка, за да се избавим от ненавистта, трябва всеки път да поправяме връзката между нас.

Понякога това може да се направи с помощта на трапеза, съвместно действие, някакво изкуствено изменение, понякога – с помощта на учебни занятия, а може би това ще направи времето. Но най-надеждното средство – това е молитвата.

Когато се намираш в състояние на вдъхновение, усещаш ненавистта и едновременно разбираш, че трябва да се издигнеш над нея, опитай да напишеш молитва! И нека всеки ден всички я четат в групата, като действие по обединението – това работи.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→