В момента, в който свише те доведат в групата – веднага започни, с нейна помощ, да издигаш важността на целта, за да увеличиш онова, което ти е дадено изначално като първа искра.

Тъй като само благодарение на важността, ти преодоляваш лъжата и постигаш истината.

А ако не получиш важността от групата – или ще се върнеш обратно към лъжата, или ще седиш и ще бездействаш, самоизяждайки се, без да можеш да си отидеш.

Но, да напредваш  по пътя на истината е възможно само, получавайки впечатление за важността на целта, от обкръжението. Според степента на тази важност, ти ще си готов да търпиш твоето его да страда, а истината – да расте. Тъй като това е много болезнено.

А освен това, групата ще ти помогне да разбереш, че само чрез молитва е възможно да постигнеш нещо. Молитвата – това е молба за промяна на желанието от получаване на отдаване, от разделяне и ненавист – към обединение и любов.

Помня, че веднъж се разхождахме с Рабаш в гората около Бен Шемен. Аз му разказвах за всички свои проблеми и около десет минути се възмущавах и крещях, а той слушаше спокойно и накрая, изведнъж каза: „Но защо не (Го) помоли?“

На нас не ни достига тази молба – „Защо не помоли?“ Тъй като нашата природа не ни позволява да стигнем до нея, не ни дава да помолим.

Това не се вмества в нашия разум и сърце, че ние да трябва само да организираме молбата за поправяне. И хората се измъчват месеци и години, и не са в състояние да се помолят – да издигнат МА“Н…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е, че без намерение човек не трябва да произнася дори една дума. Това се нарича „отдели се от лъжата“.

„Лъжа“ означава, че ти вървиш след егоистичните си желания, а не след желанието да отдаваш.

Затова всичко, което трябва да правим е да се готвим за сутрешния урок и през цялото време да мислим за светлината, връщаща към източника, защото зависим само от нея!

Представи си, че всички сме получили смъртна присъда. Но има възможност да се спасим . Сега си открил, че в залата на съда има някаква „обкръжаваща светлина“ – някой на име Светлина с фамилно име Обкръжаваща. И тя може да те спаси от смъртта.

Мислиш постоянно: „Как да се обърна към нея? Как да я подкупя, за да ми отмени смъртната присъда?“

Именно така трябва да се държиш при подготовката за урока.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[29918]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е, че човек, отварящ кабалистичните книги, иска да спаси живота си, своята душа.

Той си задава въпроса за смисъла на живота и търси този смисъл, желаейки да се спаси от пустотата, която е по-лоша от смъртта. Ние виждаме, че цялото човечество по малко се приближава към това състояние.

Когато човек в дълбочината на своето сърце призовава за спасение – тогава какво е спасението за него? В това е проблема: вярно ли си представя той спасението, за което моли?

Означава ли това за него – да се издигне над егоизма, да се съедини с ближните си и с цялата реалност в едно цяло? Разбира ли той, че повече не може да използва получаващите желания (келим)? Пита ли се: какъв е смисълът да живея в получаване, в поглъщане навътре?

Ако човек действително иска нещо голямо – това е възможно само в отдаващите желания, в келим, които са устремени навън. Тогава неговият вик за помощ ще означава: „Спасете ме от желанието, което все дърпа към себе си, а не отдава!”

Ако сърцето на човека вече е обърнато навън, ако той иска да излезе от самия себе си, да уреди връзката с всички и там да намери усещането за живота – тогава неговото намерение е вярно, и светлината, идвайки, го връща към източника.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29833]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да съчетаем объркването и въпросите, възникващи при четенето на книгата „Зоар” с намерението, насочено към целта?

Отговор: Замисляйки се първо за действието, ние трябва да си представим неговия край. Към това се отнасят и онези сведения и усещания, които получаваме от четенето на кабалистични текстове.

Те също се намират в тази окончателна, финална форма, която се стараем да разкрием – във всеобхватното свойсто отдаване. Бидейки подобни на него, те всички са включени в него.

Книгата „Зоар” разказва за действията на светлината върху нас. Като кабалисти, ние разкриваме тези действия в степента, в която се уподобяваме по свойства с нея.

Светлината е изпълнила Малхут на Безкрайността и я е превела през всички състояния, изпълнявайки в нея своята програма. Сега, ние трябва да разкрием онова, което е направила. И това е разкриването на Твореца пред творението.

За да Го разкрием, ние трябва да се уподобим на състоянието на окончателно поправяне. Там Малхут, като напълващата я светлина, пребивава в отдаване. Оттук идва и името – свят на Безкрайността (Ейн Соф). В него светлината и кли не се ограничават взаимно, а се изравняват чрез чудесно сливане.

Кабалистите постепенно разкриват това състояние и пишат за него от стъпалата на постижението. Всеки кабалистичен източник разказва за това, какво е разкрил авторът му по духовния път. Разбира се, и ние ще го разкрием, ако постигнем същото състояние.

И затова, четейки кабалистични текстове, ние се стремим да го проявим в себе си, искаме да израснем. Така ние се изтегляме, вкарваме се там. Колкото по-правилно си представяме съвършеното отдаване, абсолютната любов, толкова повече се включваме в това състояние и предизвикваме поправяне със свои усилия.

Като детето, аз искам да попадна в книгата, която чета. Дори да е неразбираема за мен, аз като омагьосан, бродя из вълшебната гора, из огромен магазин за играчки, по безкрайния свят, който се разкрива на нейните страници пред мен.

Аз целият съм там. Искам това място да ми стане по-познато, родно. Малко, по малко се сближавам с него, вписвам се там. Старая се да внеса вътре всички свои въпроси, проблеми, смущения така, че да не ги отхвърлям или затулвам, а веднага, над тях, да укрепя още повече връзката, да обновя стремежа си.

Четейки текста, аз постоянно се стремя към състоянието на единство, доколкото мога да си го представя. И дори ако текстът е абсолютно непостижим за мен, въпреки това разбирам, че става въпрос за действия, свързани с отдаването, за подобие на светлината на определено стъпало, което ми описва кабалистът.

В детството сме се зачитали в разкази за приключения, за пътешествия и удивителни открития. Ето и сега, ние сме потънали в прекрасно приключение, което разкрива пред нас духовния свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 12.12.2010

[29524]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всяка сутрин преди урок ние отново се изправяме на крака, слагаме чист лист. Същото може да стане и в течение на деня.

Казано е: “Старите, вече използвани вещи, нека всеки ден да са като нови в твоите очи.“. Човек всеки път е длъжен да чувства себе си като ново творение, отново и отново да встъпва в контакт, започвайки духовната работа и сближавайки се с Твореца.

С всяко такова подновяване той реализира решимот, докато те не станат достатъчно количество. Числото им не е известно от по-рано, но броячът се върти, колелцата също, променяйки цифрите, след тях и запетайките, докато в един момент главното колело от ляво премине на следващото число.

Същото се случва и с нас. И затова ние трябва във всеки момент да сме готови да подновяваме контакта, намерението и устрема към целта. Както е казано: “Краят на действието е заложен в самото начало на замисъла“. Още сега трябва да мисля за целта, която се надявам да достигна накрая. Накъде вървя? И какво точно искам? Всеки път аз трябва отново да си изяснявам и да си представям това, но все по-точно, по-понятно, по-ясно и по-осезателно.

В крайната цел се насочват, спояват се в едно и се изпълняват всичките мои помисли и усилия, желания и разочарования. Работата ми завършва в точката на финалния контакт и тази точка се нарича “капката на единството“. В нея аз съм сам, цялата почувствана от мен реалност и Твореца, т.е. свойството отдаване, Висшата сила – всичко става едно цяло. Но това състояние трябва да си го представям вече – сега, в този момент.

Баал а-Сулам дава друга формулировка: човек е длъжен да се стреми  към единство с Исраел, Тора и Твореца. Наричай това, както на теб ти е угодно. Важното е да мислим за крайната точка на единството.

И колкото по-отчетливо си я представям в чувствата и в разума си, толкова по-голяма радост трябва да ми доставя. Тъй като тогава аз безусловно реализирам текущото решимо и напредвам последователно към края на действието.

От урока по книга „Зоар“. Предисловие, 12.12.2010

[29527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал аСулам пише, че истинската молитва, „буквите” на молитвата, особено се проявява по време на учене, когато, четейки книгата, човек се стреми към единство с кабалиста, стреми се да усети същото, което е чувствал автора при написване на тези редове, да види с вътрешния си поглед същите картини, които кабалиста е видял и описвал за нас.

Ако е такъв стремежът на човек по време на ученето – това е и молитва. Не думите, а желанията, обръщението за единство и търсенето на Даващия сила, която трябва да се разкрие във връзката между нас.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[21498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: На урока ние трябва да се стремим към едно място и да обединим всичко в едно. Но през годините в мен са се развили различни представи за духовните явления. Когато чета за бина и малхут, аз ги възприемам по различен начин. Възможно ли е да ги намаля до една точка?

Отговор: Те наистина трябва да станат едно цяло. По същество, бина и малхут са свойствата на Твореца и на творението. Не знаем точно какво е това, но въпреки това, тяхната взаимна връзка и взаимоотношения свидетелстват за съюз.

Бина спуска част от себе си в малхут, буквите „ЕЛЕ” от името Елоким.  Малхут се издига в бина, променяйки името МА на МИ. Зад описанията на тези процеси в книгата Зоар ние различаваме връзките, които ги свързват.

В съответствие с тях, ние трябва да изградим нашето намерение. Свързвайки се с групата, аз я виждам като мястото, фокусната точка, където свойството бина, отдаване или Елоким се разкрива. Тук издигам моите желания и копнежи, тук искам да се свържа като поправена част на малхут.

Надявам се, че бина ще ми помогне посредством нейните съсъди ЕЛЕ, които са се спуснали целенасочено, за да се грижат за мен, да са като майчина утроба за мен и да ме отгледат духовно. Така аз трябва да се отнасям към групата.

Групата е система, която има силата да ми представи Елоким, АВАЯ. От нея аз получавам препитание, и от нея идват към мен светлината и промените.

Моята представа за групата зависи само от това, колко аз съм способен да отрека себе си пред нея. Висшият може да приема много форми, но това се случва само до степента, до която нисшият се издига по степените на себеотричане, и става подобен на Него като преминава през етапите на зародиш, кърмене, съзряване.

Това е, което аз искам, когато се излагам на въздействието на групата, мястото, което ме храни. Това трябва да бъде моето намерение на урока: постоянно да търся моето място в разказа за взаимната връзка на бина и малхут.

Те се свързват чрез Зеир анпин, чрез АВАЯ, свойството милосърдие, светлината. Това е цялата система, която ни развива. Нашата територия е долната част на бина, зеир анпин и самата малхут. Тук е целият ни живот – и материалният, и духовният.

Това е така, защото реалността е една. Въпреки че сега виждаме въображаема картина, това е само недостатък в нашето възприятие, илюзия, причинена от оскъдно разбиране и усещане. Когато мъглата започне да се изяснява, висшият свят ще дойде, нашата връзка с групата, с другите души, които идват от АХАП, тоест от долната част на бина (ЗАТ), зеир анпин и малхут.

За това говори цялата наука кабала. Това е изразът на 4-те връзки с Твореца, със съюза на АВАЯ и Елоким, който трябва да постигнем.

Затова трябва да разберем, че ЗАТ де бина е поправената група, в която се намираме. Никога няма да разкрием нещо повече. Ние различаваме само степента на нашата способност да се свържем в долната част на бина,  групата. Това е нашето място. Като се отдадем на неговата сила, ние ще разкрием нашата истинска реалност, която за сега е скрита от нас от мъгливо възприятие.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 09.12.2010

[29237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→