Мнение: (К. Лагард, глава на МВФ): Европейската криза създаде неопределени перспективи на икономическо развитие. Световната икономика рискува да се потопи в „изгубеното десетилетие“. Ако не действаме заедно, то икономиката по целия свят рискува да тръгне надолу по спиралата на неопределеност, финансова нестабилност и потенциален крах на световното търсене.

Реплика: Падението на егоистичната икономика все едно ще се случи и ще продължава, докато не организираме интегрално, световно, икономическо съобщество, построено на основата на глобално взаимно поръчителство, като съоръжения в единен механизъм, с цел привеждане на нашата цивилизация в равновесие с Природата – към разумно потребление, когато всеки получава само необходимото за нормално съществуване, всичко излишно се разпределя за нуждаещите се, заети сме само с необходимия труд, никъде и при никой не се натрупват остатъци, цялото си свободно време гражданите отделят за задължително участие в построяване на правилно обкръжение, което, със своето влияние, ще позволи да се създаде от нас, егоистите, интегрално алтруистично общество, подобно на Природата.

Докато съзнателно не достигнем такова състояние, Природата ще предизвиква в нас страдания (кризи, войни) – разкриване на нашето неравновесие с Природата. Никакво възстановяване на системата на обществото ни в бъдеще няма да се случи – вървим по наклонение надолу, докато не разберем необходимостта от лично и обществено поправяне.

[60491]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение ( Global Business Network, обслужващ конгрес в США): Прогноза, какво очаква човечеството през 30-те години на 21 век. Прогноза на GBN през 1961 година за 30 години напред, се е потвърдила на 90%. Някои прогнози:

Всеобща компютъризация. Миниатюрни компютри ще разбират нашата реч и почерк, ще се превърнат в личен секретар, изпълняващ множество функции.

Компютри ще управляват автомобилите. Роботизация – почистването, гладенето, готвенето ще се изпълняват от роботи, които хората ще възприемат като домашни животни.

Използва се само ядрена, слънчева и вятърна енергия. Полети със скорост 2500км/ч. Пътувания на магнитна възглавница. На луната добиване на полезни изкопаеми.

С помощта на генното инженерство са въведени растения и животни. Домат с тегло няколко килограма или кокошка с размери на куче. По съгласуване с родителите, на бъдещото дете се подбира пола, теглото, цвета на косата, очите и т.н.

Температурата на Земята ще се повиши на 2-2,5 градуса. На юг от Канада ще бъдат субтропици, а на юг от САЩ ще се превърне в пустиня. Около 15% от територията на страните в Югоизточна Азия, Япония и Великобритания ще се затопли.

Ще се прекрати помощта за слаборазвитите страни, техните територии ще ги обявят за резерви под външно управление.

В промишлеността е заета 10% работна сила. 60% – в сферата на информатиката и обслужването. 30% – безработни. За не вписаните в рамките на обществото ( просяци, алкохолици, наркомани, психично болни) са създадени специални резервации.

Ръстът на престъпност ще застави правителството да ожесточи съдебното законодателство и да въведе доживотен затвор и смъртно наказание, дори за по-леките престъпления. Самоубийството ще се счита за социално приемливо, а дългия живот ще се възприема като егоизъм.

Съотношението мъже и жени ще съставя 40:60, което ще доведе до промяна на ролята на половете. Обект на сексуално преследване ще стане мъжът. Средният ръст при мъжете ще бъде 185-190 см, при жените -175-180 см. На възраст при 50-години 60% от мъжете ще бъдат плешиви, а при жените – 20%. Едновременно, изкуственото пресаждане на коса ще стане обикновено нещо.

Поради пренаселване на планетата ще бъде въведено ограничение – не повече от две деца на семейство. Ще бъдат намерени средства за такива неизличими болести като рак, СПИН, диабет и др. Но, за съжаление, ще се появят други, не по-малко страшни. Почти 80% от хората преди полов акт ще приемат стимулиращи средства… Вратовръзката като детайл на дрехата окончателно ще изчезне.

Съветваме да съхраните тази бележка и след 30 години да се сравни с действителността.

Реплика: Всичко ще се определя от степента на вътрешна взаимна връзка между хората, – изхождайки от всеобщата зависимост, обществото ще измени своята форма, приоритети на развитие, закони на поведение и пр.. Само природното ни развитие към единен, цял, обществен организъм ( интегрално общество) ще определи бъдещето ни и никаква мярка на научно -индустриално развитие.

[59928]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако „сляпата природа“ е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия „Даряване на Тора“, 07.11.2011

[60404]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (А.Терентиев): Експертите по промените в климата предсказват с какво глобалното затопляне застрашава човечеството – Земята я чакат урагани, проливни дъждове и наводнения.

В най-близко време ще се наложи да се сблъскаме с разрушителни дъждове и изключително силна суша, а климатичният удар ще се окаже толкова силен, че много региони ще станат негодни за живот и след климатичните катаклизми ще е неизбежен социалният срив. Климатичните изменения ще засегнат първо средните ширини –Европа, Китай и Северна Америка.

[60484]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако постъпваме съгласно информационните данни (решимот) , то къде е нашата свобода?

Отговор: А ако ги нямаше ограниченията на информационните гени, на изначално зададените условия – относно какво би могъл да проявиш своята свобода? Едва ли мечтаеш да получиш ”свобода” от всички ограничения, като захвърлен сам в гората?

Свободата е усещането, което намираш в строго създадените условия, от една страна усещаш тези ограничения, а от друга се чувстваш свободен.

Аз задължително трябва да знам, от какво съм свободен. Т.е. отначало трябва да бъда ограничен, а след това да стана свободен – иначе няма да го усетя. Ако никога не съм усещал ограничения, то няма да разбера, какво е това свобода. Свобода от какво?

Свободата е усещане за ограничения, които продължават да съществуват, но едновременно с това, те не оказват повече натиск върху мен. Затова ставам свободен от тях! Но това не означава, че те не съществуват.

Да допуснем, че ти си английски принц. И от утре си задължен да ставаш рано, да се храниш с ненавистната за теб овесена каша, от ранни зори да обличаш смокинг и да се отправяш към различни срещи: да посещаваш някакви детски градини, да прерязваш лентички на нови болници – от сутрин до късна вечер. Това не е живот, а каторга. Ако беше видял дневния ред на английската кралица, ти не би искал да бъдеш на нейно място.

Кралският живот не би ти се сторил свободен, а защо кралете се  усещат свободни? Защото те са свикнали с него, получили са такова възпитание, че на тях не им тежат такива задължения, и те смятат, че животът е такъв.

Ако приемаш тези ограничения като желани, изграждащи твоето бъдеще – то те се превръщат в инструмент, с помощта на който получаваш напълване. И само в такава форма можеш да бъдеш свободен.

Тоест, за да стана свободен, трябва да поправя своето отношение към природните условия, които ми дава Творецът. Когато се слея с Него, то повече няма да усещам ограничения и ще получа свобода.

И мен не ме принуждават към това с натиск, а само ми дават да усетя, как да се освободя. Този натиск, под който се намирам сега, само ми подслажда живота, давайки ми представата, колко ще бъде хубаво, когато изляза от тъмното мазе на свобода. И докато не усетя хубаво това ограничение, сякаш се намирам в затвор до живот – и няма да изляза на свобода. А аз съм задължен да усетя цялата свобода, дадена ми в този живот – или за сметка на страданията, или за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника.

От урока ”Учение за десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60393]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Свободата – това е доброволното приемане на ограниченията. Иначе е невъзможно да си я представиш. Заповядай, могат да те оставят и в космоса и бъди свободен!

Всички проблеми на човечеството се състоят в това, че не възприема правилно понятието свобода. Затова ни е необходимо ново възпитание, само с негова помощ можем да достигнем свободата. Възпитанието ще ни помогне да възприемем ограниченията като желани и ще започнем да ги използваме ефективно.

Възприемаш тези рамки като пътеводни – сякаш релси, отвеждащи те към тотална и абсолютна свобода.

Сега цялото човечество започва да усеща такива ограничения: избор няма и встъпваме в глобален и интегрален свят, където всички зависят един от друг. Никой не може да го избегне и всички са оковани заедно, буквално с вериги и е невъзможно да се движат нито надясно, нито наляво.

Ще ни се разкрие още, че и най-малкото движение, най-малката лоша мисъл за някого – ще се върне обратно към мен със страшна сила. И какво да правя при такива условия?!

Ето ти сегашният затвор! Това не е като да стои някъде там надзирател, през няколко килии. А тези надзиратели държат нишки, които стигат до мозъка ми, до сърцето, навсякъде. Това се усеща преди да се излезе на свобода.

И какво може да се направи в такова състояние? Чувстваш се нещастен и съвършено безпомощна точка, на която контролират всички чувства, всички мисли, всяко движение. Ти си така притиснат и свързан от всички страни, че не можеш да имаш нито една свободна мисъл или желание.

Това е ужасно усещане, но именно така усеща себе си зъбчатото колело, в сцепление с множество други зъбчати колела. Това е пълна свобода.

И затова нямаш никакъв избор, освен да се съгласиш за ново възпитание. В резултат ще останеш окован с всички тези елементи на тази машина, но ще започнеш да приемаш условията ù като желания. Тогава изведнъж ще разкриеш (вече за махсом, в свойството Бина), че работата в хармония с останалите ще ти позволи свободно да се движиш във всякакви посоки: в мислите, в желанията, във всичко!

Заради това трябва да обърнеш тази точка на кризата – нарича се раждане в новия свят.

Отначало в теб възниква усещане, че се намираш в най-зависимото място, притиснат в една точка, от което няма никакво измъкване. Но когато минеш през тази една точка, буквално като при ”Големия взрив” – през нея минава пробивът в новия свят. И там започва твоята свобода – светът на Бина.

Свободата е в това, че започваш да усещаш останалите и заедно с тях да напредваш – по свое желание. Харесва ти да си в хармония с всички в движенията ви,  в мислите, в  желанията. Това е единственото, което искаш!

Вече работиш по обратния начин спрямо предишното и търсиш, как вече по собствено желание да се ограничиш, за да може предишните надзиратели да се превърнат в твои помощници!

Взимаш от надзирателя работата му и го молиш за обяснение: какво преди не ти е позволявал да правиш и те е спирал, за да може сега самият той да прави това с теб. Взимаш за себе си всички тези ограничения и се превръщат в сили, за твоето напредване – силата на връзката с другите.

Сам започваш да управляваш цялата тази машина – целият затвор се превръща в двигател за развитието на душата ти. Тя  поглъща в себе си всички предишни надзиратели и ограничаващите те сили, и за тяхна сметка, от една точка се разширява до големината на всички тези огромни машини.

Всички тези системи повече не те ограничават, а стават инструменти на собствената ти душа. С тяхна помощ ставаш подобен на Твореца – на този главен надзирател, който те е държал под ключ.

Именно Той е бил този жесток баща, който поставил сина си в тъмно мазе. И сега вече искаш да Му се уподобиш, защото разбираш цялото Му милосърдие.

От урок ”Учение за Десетте Сфирот”, 1.11.2011

[60390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение (Д. Роджърс, милиардер, глава на съвета на директорите Rogers Holdings): Светът постепенно се свлича в нова криза, която произлиза от европейските проблеми. Светът се намира в задънена улица, в която го вкарват двете кризи — в САЩ и Европа.

Светът продължава да губи зашеметяващи суми, които няма да могат да заработят за следващите няколко десетилетия. Кризата може да стане по-лоша, отколкото през 2007-2008 години, защото дълговия товар в света рязко се е покачил оттогава. В последно време Америка е учетворила своят дълг. Системата е доста раздута и САЩ няма да могат да учетворят своите дългове още веднъж. Гърция няма да успее да удвои своите дългове още веднъж.

В най-близко време ситуацията около всички тези проблеми може да стане само по-зле. Би било по-добре, ако можем да удържим еврозоната и да проведем реорганизация на активите. Хората ще банкрутират и когато банкрутират, тогава ще могат да видят реалността в лицето. Реорганизирайте активите и компетентни хора да дойдат и да започнат да строят света на нови, по-солидни основи.

Реплика: Необходимо е да се реорганизират не активите и пасивите, а мисленето, да се обърне то в интегрално, с негова помощ да се построи ново интегрално общество, свързано с интегрални икономически връзки – това ще стане по неволя или с желание, трябва да разберем това, да разберем и да построим.

[60475]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Защо всички в Израел са поръчители един за друг? На пръв поглед ще бъде неоправдано, ако Творецът потърси отговорност от теб за чужда вина. А раби Елиазар, синът на раби Шимон, казва, че всички хора в света са поръчители един за друг и всеки със своите действия скланя към оправдание или към осъждане целия свят.

…Което днес и наблюдаваме: Гърците натрупали дългове, германците жънат печални плодове, французите се страхуват, италианците са на ръба и т.н. Просто така поръчители, отговарящи един за друг? Какво е това?

Цялата работа е в това, че частите на единната система са неделими една от друга. Ние сме тези, които правим детерминистично разграничаване между тях, а всъщност в интегралната аналогова система всички части са едновременно зависими една от друга. И тази система работи, само ако входа, изхода и всички вътрешни процеси се намират в равновесие.

Вътре в нея има много механизми, споени от взаимната връзка. Получавайки входен импулс, цялата система пристъпя към обединение и поправяне, докато напълно не се усвои от тази пречка – и тогава тя генерира изходния сигнал.

По такъв начин аналоговият комплекс не е просто проводник, състоящ се от верига блокове, подобно на дискретната система. Не, в него всичко е споено в едно и изходният сигнал няма да постъпи, докато импулса получен на входа не бъде цялостно обработен, докато цялата система не го усвои и не се издигне на ново ниво.

Така работи и нашето тяло. В последно време специалистите създават все повече такива системи, доколкото целият свят постепенно приема чертите на общата аналогова структура. Цялата природа представлява ”кръгла” неразделна система и само човек със своето ”квадратно” фрагментарно възприятие подчинено на егоизма не разбира отклика и.

Като следствие, човечеството винаги е създавало за себе си линейни системи, докато не удари часът – и ето ние виждаме все по-ясно, че всичко около нас е взаимно свързано и всички части на сътворението си взаимодействат в интегрални, аналогови механизми, образуващи заедно единната система на Природата.

Това интегрално отношение на Природата ни се разкрива постепенно. Всеки от нас е израснал в своя егоизъм и едва днес откриваме, че всичко се намира в обща, цялостна система.

Трябва да се разбера, че промените могат да дойдат само от нас, когато всеки се осъзнае, като интегрална част от интегралната система. Защото частното и цялото в нея са равни. Без това няма да познаем, как вярно трябва да се отнасяме към Природата, и винаги ще страдаме. Ние още не разбираме, че противоречието между аналоговия и дискретния подход предизвиква в Природата голям недостатък и това ни носи големи беди.

От урока ”Даряване на Тора”. 10.11.2011

[60318]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Принципът на любов към ближния, както към себе си е общоизвестен, но около него съществуват много неясноти. Всеки ще се съгласи с това, че трябва да се обичаме взаимно, въпреки че някои са готови да унищожат голяма част от човечеството, отделно от тяхната любов, мислейки: „Тези нещастници! Защо трябва да страдат?” И даже e по-изненадващо колко мъгляво е отразен този принцип в различните религии.

В резултат на това ние се успокояваме и не сме разтревожени, че не обичаме ближния. Нашето възпитание и обкръжение напълно е загърбило този въпрос. Следователно време е да спрем и да помислим: „Наистина ли това е важно?” Може би са напълно достатъчни моралните поучения за децата и елементарното уважение сред възрастните? Или трябва да обичаме ближния и независимо от всичко, това да бъде цел всеки момент за всеки човек и всички заедно? Трябва ли ние да живеем само за да постигнем това качество колкото се може по-бързо?

Проблемът пред който се изправяме е много важен. Ако говорим за смисъла на живота, за постигането на цели, поради които ние сме дошли на този свят, защо тогава загърбваме този принцип толкова много. Всъщност ние сме максимално далече от разбирането на факта, че този принцип е универсален закон на вселината и на природата. Всички други закони, които ние познаваме, и специално онези, които не познаваме, се завъртат около тази цел.

Ако искаме да разберем себе си и света в който сме, тогава трябва да постигнем този универсален закон на творението. Без постигането на любов към ближния няма да открием кои сме и къде сме. Това е ключът, който ни позволява да видим правилно цялата картина, да я разберем, да я почувстваме, да се включим в нея и да я използваме за пълна себереализация.

На практика добивайки любов към ближния, ние достигаме свойствата на Твореца. Всички останали закони са просто страни, частни проявления на фундаменталния закон на реалността. Подобно е на закона на гравитацията, който може да се изрази по различни начини, но като цяло той винаги определя как предметите взаимно се привличат.

Съществува общо явление и негови частни случаи. Съществува закон на всеобщо отдаване и за нас той на първо място се изразява в социалния принцип „обичай ближния като себе си”. Чрез реализиране на този принцип в обществото ние изпълняваме всеобщия закон. Той ни управлява и ако ние искаме да организираме нашия живот добре, то трябва да се стремим към неговата реализация.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията” , 27.10.2011

[58903]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В.Белов, рък. на Института за Европа на РАН /Руската академия на науките/): В най-близко време ще започнат грандиозни събития в Европа, свързани с кризата на еврозоната. Мисля, че ги виждаме вече и сега. Тоест, дефакто, всеки момент ние с вас ще станем свидетели на тези събития. До края на годината. Европа няма време. Основните събития ще касаят отношението към еврото и еврозоната.

Ако се вгледаме в същността на проблема: еврозоната е икономиката на 17 страни – абсолютно различни не само по големина, но и по производителност на труда и конкурентоспособност икономики, което всъщност разрушава подобен вид обединение. Ако за Севера е важен износът на стоки с голям процент добавена стойност, то за Юга – износът на хранителни стоки, селскостопанска продукция, туризъм, недвижимите имоти.

Реплика: Изходът е само в привеждането на всички икономики към един вид – икономиката на разумното потребление, при която няма добавена стойност, а всичко се свежда към удовлетворяване на основните потребности на населението на цяла Европа, а след това и на целия свят. Докато не променим нашето отношение към себе си, като към единно семейство, а не конкурентни образования, ние няма да излезем от кризата, а ще се приближаваме към световна война.

[60072]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→