Съобщение: Испания, Италия, Франция са във властта на проливни дъждове и ураганен вятър. Наводнени са земи, села и пътища. Тече масова евакуация. С появата на проливните дъждове започна масово спиране на електричеството. Без топлина и светлина са останали 8 хиляди семейства.

От опасните райони са изведени повече от 2 хиляди души. До оттеглянето на водата на всички ще им се наложи да живеят в екстрено организирани евакуационни пунктове, страхувайки се, че ще се върнат при руини. Излезлите от бреговете реки са залели огромни територии. Дъждовете са предизвикали много свлачища, много населени места са отрязани от останалия свят. И скоро време не очакват края на това бедствие, за по-малко от 3 часа са паднали половин метър валежи.

Ураганният вятър и силните валежи не бързат да оставят и Италия. Сега цялата тяхна мощ се стовари върху Торино. Ако дъждовете не спрат, потоците ще стигнат до града. Закрити са училищата, на жителите е препоръчано да не напускат домовете си без крайна необходимост. Във Венеция – бушува стихия. За последните 2 седмици от стихията са загинали вече 20 човека.

В Испания, в столицата на провинция Мадрид вече е паднал сняг. Тук и още в 24 региона на страната е обявено бедствено положение. Картината е същата – неспиращи дъждове, излезли от бреговете реки, ураганен вятър и повалени по улиците дървета.

Реплика: Несъмнено, природата все повече излиза от равновесие и това се проявява на всички нейни нива. 2012 г. ще донесе още повече неприятни сюрпризи. Докато не разберем, че само промяната във взаимоотношенията ни може да повлияе на обкръжаващия ни свят. Както и да се подготвяме за ударите на стихията, никакви министерства няма да ни спасят – природата ни наказва, докато не разберем, като упорити деца, че сами, със своето поведение, предизвикваме тези удари.

[60079]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Желанието за наслаждение ни е дадено като материал за работа. А ние трябва да използваме две сили, съществуващи в природата – за да ”преформатираме” своето желание и да изградим това, което искаме.

В земната реалност, ние над нищо не сме властни. Наслаждението действа върху желанието и го развива, отглеждайки го все повече и повече. И така продължава, докато не стигнем до днешния ден, когато в нас се прояви усещането, че никога няма да се самонапълним.

Не е чудно, че човечеството стига до отчаяние от своя начин на живот, усещайки кризата във всичко: в отношението с децата, в  работата, в семейството, в науката.

И днес разочарованието става толкова глобално, че разбираме, че никога няма да можем да удовлетворим своето желание за наслаждение. Даже парите, които бяха символ на случайно напълване, което можеше да се купи за тях – и те не ни напълват и не преживяват кризата.

В това е същността на икономическата криза, в която светът навлиза. Това развитие ще отнеме още малко време, но всъщност, тя трябва да потвърди разочарованието окончателно, за да видим, че нашето егоистично желание, във вида в който днес съществува, изобщо не е създадено за напълване. А всичките ни досегашни опити да го напълним, са били само илюзия.

Били сме малки неразумни деца или слепци, опитвайки се да го напълним без успех. Сега накрая, идва прозрението. И сега, всички минали разочарования и горчивият опит на отминалата история на човечеството, се съединяват заедно, за да ни доведат до огромното разочарование, от което целият свят ще закрещи силно и отчаяно.

Това ще бъде вик в един глас – за цялото историческо развитие на егоистичното желание и онази огромна работа, която е била извършена заради него. И всичко това, само за да се разбере, че това желание изначално не е било пригодено за напълване.

Така достигаме до онази точка, от която започвайки и по-нататък, можем да престанем да слушаме своя егоизъм и да започнем неговото поправяне – за да получим в него напълване! Тъй като целта на нашето развитие  са доброто и наслаждаването. Целта на творението е да се насладят сътворените.

От урока по статия на Рабаш, 07.11.2011

[60033]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: (М. Камдако, бивш 10 годишен председател на МВФ): Светът сега страда от две сериозни кризи, екологическа и финансова – и двете се явяват като следствие на една причина: алчност и неограничено потребление, което разрушава света.

Финансовите грешки са по същите причини, както и при екологическите – и двете натрупват огромно бреме за бъдещото поколение от дългове, която ще направи живота им по труден от нашия.

[59925]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (К.Охман, експерт от немския фонд): Бюджетът и финансовата структура на Германия се намират в отлично състояние, затова немците не са готови да поддържат Гърция и зоната на еврото. Това е политически проблем, но финансова криза в Германия няма.

Немците не разбират, че подкрепата на Гърция не е подкрепа за друга страна. Това е подкрепа за зоната на еврото. А ако еврото падне – това ще бъде най-големият проблем за тях. Германия живее за сметка на еврото.

През последните 7-8 години мощното икономическо развитие на Германия беше предопределено от това, че има евро и я няма дойчемарката. За сметка на еврото немците могат повече да продават. Германия днес е най-големият износител на стоки в Европа. Ако всички се върнат обратно към националните си валути, първа от това ще загуби Германия.

Проблемът е, че нито Меркел, нито другите политици могат да обяснят това на хората. Ако еврото се срине, Германия със своите дойчемарки ще се превърне във втора Швейцария. Сега икономическото положение в Швейцария е много лошо, защото швейцарският франк е прекалено силна валута. По тази причина швейцарците не могат да си продадат качествените стоки за износ – те са прекалено скъпи. Ако се срине еврото, в Германия ще имаме аналогични проблеми.

Гърция беше приета в еврозоната защото гърците излъгаха европейците и скриха вътрешния си дълг. Сега ако Гърция бъде изхвърлена от Евросъюза, ние бихме загубили 140 милиарда от евродълга.

Повтарям: трудно е да обясним на хората, че помощта за Гърция е в интересите на Германия. Именно ние имахме икономически ръст през последните 10 години и печелихме пари от това. Сега трябва да помогнем на Гърция, да помогнем на другите, за да могат за в бъдеще те също да купуват немски стоки. Ако не го направим, след една година ще има голяма криза в Германия. Нашите стоки просто няма да има кой да ги купи.

Реплика: Нищо няма да помогне. И много да се произвежда и много да се продава – кризата ще продължава, докато развитието на човечеството не доведе до икономика на разумното потребление. Време е да се замислим как да изграждаме общество в условията на 50% безработица и разумно равно потребление и разпределение…

[59755]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение ( Б. Ганжин, Институт по глобализация):

Криза – това е противоречие между целта и средствата на капитализма. Това е нарушение на обмена между хората, социална катастрофа. Произвежда се прекомерно, а се употребява недостатъчно, съгласно платежоспособността на търсенето.

Всичко е построено от жажда за пари. Продавачите повишават стойността на стоката. Целта на капитала е растежът на стойността, печалбата. Движещ мотив на капиталиста се явява жаждата за пари, стремежът към печалби. Главното – трябва да се откажем от насочеността на парите, от рентабилност на производството. Трябва да се създава производство, насочено към удовлетворяване на потребностите на хората. Трябва да се преориентира производството с цел печалба – към производство на продукти за удовлетворяване.

Изглежда утопизъм. Но при криза капиталистите ще изхвърлят производството поради нерентабилност, а разрухата на финансовата система ще принуди работниците да се заемат с изоставените от капиталистите средства на производство, за удовлетворяване на собствените потребности – ще се открие, че хората работят независимо от рентабилността, а заради удовлетворяване на потребността от даден продукт на труда. Към производство не заради продажба, а към производство заради живот.

Снижаване на работното време. Ще произтече процес на изчезване на труда в качеството си на жизнено средство. Подобряването на производителността на труда се развива до такава ефективност, че необходимото за производство на жизнените средства на хората време ще се сведе до минимум.

Криза – противоречие между целта и средствата на капитализма.

Главното – трябва да се откажем от мотива на капиталистическо производство – насочеността към пари, от така наречената рентабилност на производство.

Затова капиталистите, правителството и общественото мнение виждат спасение от кризата в разширяване на потреблението, в ръста на платежоспособността на търсенето. Но в действителност, спасението не е в социалните гаранции, кризата изисква спасение от самия капитализъм.

Реплика: Криза не на капитализма, а на индивидуализма. Това не е обичайна капиталистическа криза на свръхпроизводството, а раждане на ново ниво на човечеството – интегрално съобщество. Трябва не да се борим с капитализма, а да строим общество на взаимно поръчителство, чрез построяване на среда на възпитание и въздействие върху хората чрез нея. Само изменението на съзнанието на човека ще ни доведе до подем на следващото ниво на нашето съществуване, а иначе, природата ще ни принуди към това с по-жестоки сили на развитие.

[59805]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Р. Зеллик, Президент на Световната банка): Колкото повече продължава днешната ситуация на неопределеност, толкова повече пари ще бъдат изразходвани по-късно, толкова повече пространството за маневриране ще бъде ограничено. Политиците вяло водят борбата с кризата, а пазарите се нуждаят от точни ориентири и ясност.

Германия, Франция, Италия и Великобритания днес не могат да предложат ефективни решения. Европа до този момент няма концепция за изход от кризата. Създаването на стабилизационен фонд към ЕС е само опит да се забави времето. Досега европейците са се опитвали да решат проблемите по пътя на разделяне на финансова помощ, но проблеми така не се решават. Решаващ сега се явява въпросът за това, ще съумее ли Европа да създаде политически и финансов съюз, призван да допълни валутния съюз.

Реплика: Ясно е едно:

– Европа до този момент няма концепция за изход от кризата,

– решаващият въпрос е един: ще съумее ли Европа да започне истинско обединение?

Когато говорим с политици, икономисти, социолози за решаване на кризата по пътя на интеграция на обществото, доведено до разумно потребление, освобождаване на голяма част на обществото от работа и привличането му към задължително глобално, интегрално образование и възпитание – те възразяват, че, да речем, ние говорим неконкретно, къде са нашите предложения за изхода от кризата, как именно да се сближат страните и народите, какво се променя в обществените и производствени отношения, в отношенията човек – държава и др…

Но над разработката на тези планове трябва да работят специалистите от тези области на знание. Обясняваме идеологията на интегралното общество. Тя не закрива процеса по разработката на новото направление, а само го задава, а след това встъпва в работа „технически“. За решаване на проблемите по кризата трябва да се създават работни групи от икономисти, ръководители на предприятия, плановици и пр., съвместно с нашите специалисти по интегралността на света.

От това, че още не сме започнали да променяме нашите обществени, икономически, производствени, семейни и други отношения – светът ще продължава да пълзи към същата голяма криза. Така че не е ли време да забележим и да откликнем на призива да работим заедно над създаването на технологии на преходния период – прехода на света към единна съвършена форма.

[59564]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в егоистичен свят и всеки един го възприема съобразно с количеството напълване и удоволствие, което може да получи, с ползата, която може да има: лична и в сравнение с другите. Човек непрекъснато сравнява себе си с другите: понякога е по-добре да получа по-малко, а понякога повече от другите, а пък в други случаи да получа много, когато останалите получават дори повече. Привикнали сме да действаме по този начин в нашия свят и винаги се развиваме така.

Но сега един напълно различен свят се разкрива пред нас. Той ни принуждава да действаме по различен начин, например като мравки, работещи винаги заедно като един организъм, или като птици, които летят и се усещат една друга. Когато птиците летят, цялото ято сменя посоката си по едно и също време като едно общо: не първата птица променя посоката и след това останалите, а всички заедно.

Също така, синхронно се придвижва и едно стадо от риби. Между тях съществува много точна връзка, едно общо поле, което ги управлява. Всички чувстват напълно останалите, без значение дали са първи или последни в стадото, и затова всички те се обръщат едновременно. В състояние на общност всеки чувства не себе си, а общото цяло и изпълнява общото желание, общия план.

Природата ни задължава да действаме заедно по същия начин, но не инстинктивно като мравките, рижите или птиците, а осъзнато. Това състояние е съвършено непонятно за нас. Как мога да възприемам целия свят като едно голямо стадо и заедно с него да се обръщам и взаимодействам, като едно общо цяло, с една глава и едно сърце? Но сега влизаме в това състояние въпреки и независимо от нашето желание. Вече съществуваме в него като едно огромно ято от птици, стадо от риби или колонии от мравки, но още не го разбираме.

Но постепенно започваме да осъзнаваме това. Виждаме, че повече не можем да управляваме себе си и да повлияваме на нещата, както преди сме правили, защото сега напълно различен общ работен план се разкрива, в който трябва да почувстваш всеки един и всички заедно трябва да почувстваме общото движение, обръщане и да се предвижим в едно направление.

В съответствие с това трябва да разпределим всичко помежду си: да консумираме и да управляваме на пръв поглед лични неща, които изведнъж се оказват обществени. Човек няма нищо свое. Всичко, което прави, е част от общото. В края неговата малка работа трябва да включва общия план. Той трябва да се чувства като частица от стадото, което е управлявано от общата мисъл, общия разум, общия план.

От ТВ програма „Интегрален свят”, 16.10.2011

[59290]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: “Един грешник унищожава много благо“. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Перфектно състояние – това е състояние на организма, в което всички органи функционират в съвършена хармония, в абсолютна връзка помежду си. И тогава този организъм чувства живот. Вечното, съвършено наслаждение изпълва абсолютно всички. Защото циркулира между всички, възбужда се, съхранява се и се генерира от всеки един от нас.

Ако достигнем такова състояние, виждаме, че всеки поотделно не може да се напълни с нищо, да се наслаждава. Докато универсалната връзка е движението на огромна сила, която се нарича „живот“. Това трябва да постигнем, в противен случай няма да можем и пръстите си да движим, няма да имаме никаква жизненост.

В човечеството вече се проявява апатия, примирение, нежелание за всичко. Фактът, че всеки от нас наслаждава сам себе си – и така наслаждението в нас гасне. За момента то ме напълва, усещам го някак си – и то изчезва. Защото е част от моя егоизъм, от моето желание. Наслаждението и желанието са противоположни. В случай на контакт възниква усещане за напълване, за щастие, но в същото време това е унищожение. Те се унищожават взаимно. Защо?

Това е много просто. Да предположим, че съм жаден. Докато пия, утолявайки жаждата си и напълвайки желанието си, чувствам, че се наслаждавам. След като това желание се напълни – наслаждението унищожава самото желание и аз повече не искам нищо. Ето защо в случай, че се наслаждавам сам, моето наслаждение е ограничено и по количество, и по качество, и по време – по всички параметри.

Ако всички желания и наслаждения в нас са взаимно свързани, то те протичат от единното към другото. Аз наслаждавам теб, ти мен, той наслаждава трети и така нататък в кръг. Това е циркулиране на безкрайно, огромно желание с безкрайно, огромно наслаждение, което никога не угасва, защото напълвам не само себе си, но и всички останали.

Когато съществуваме като клетки в едно тяло, тогава в това тяло има живот – едно непрекъснато движение на желанието и наслаждението, което преминава през всички нас, излива се от единия към другия. Това се нарича вечен и съвършен живот, до който трябва да достигнем.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59404]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светът e на прага на драматично увеличаване на безработицата. Милиони ще бъдат изхвърлени на улицата без най-малък шанс за намиране на работа, за да осигурят препитанието си. За тях е необходимо да се открие нов източник на работа – интегралното обучение.

Ние трябва да разберем, че с привличането на светлината, връщаща към Източника, който действа за общото единство, изучавайки законите на новия свят и принципите на живота в него, човек заслужава да му се предоставят минимални условия за достойно съществуване. Благодарение на това той става позитивна, необходима част от обществото.

Вече се обърнахме към тези, които вземат решения и им предложихме този път. Човекът, който е загубил работата си не трябва да остава в къщи, не трябва да бъде изхвърлен на произвола на съдбата. Това ще насади жестокост у него и също така ще го превърне в безделник, когото вече никаква сила няма да върне на работа. От безнадежност ще се ообърне към наркотиците, към престъпността и т.н. Ако не създадем заетост за хората, ще доведем делото до социален крах.

Трябва да се разбере, че тази нова дейност – обучението – ще бъде неговото поправяне. Ние просто се нуждаем хората да седнат на учебната скамейка. Това не е милостиня, не е възможност „да убият времето“, а социална функция, която е нужна на всички. Учащите се, в действителност ще започнат да работят за оздравяване на обществото и именно така ще се отнасяме към тях.

Обучението не бива да се пренебрегва и от тези, които не са загубили работата си. Може би те ще поделят работните си часове с тези, които са уволнени и тогава всички ще могат да се учат по половин ден. Такъв закон трябва да бъде въведен в законодателството. Тъй като всички ние сме единно общество и всички искаме социална справедливост. Така че, трябва справедливо разпределение на товара. Работата се разпределя между всички, обучението – също. И всички средно получават сходно заплащане.

Самият живот ни диктува този подход. Не можем да продължим стремежа си за „американската мечта“. Тя вече се разби – време е да се събудим.

Въпрос: Достатъчно ли е това обучение,за да реши всички проблеми?

Отговор: Да. Това не е просто обучение, а всякакви видове обучение, връзка към актуални събития и явления. Обяснението за единния свят и необходимостта от добри отношения. Човек се учи да се сдружава с други хора и започваме да разбираме, че благодарение на това ние пробуждаме присъщите на нас сили. Те вече са включени в неделимата общност и ще внесат необходимия порядък. С тяхна помощ ние се сравняваме по свойства с Природата, ще престанем да бъдем в нея глупав, антагонистичен придатък. От ракова тъкан ще се превърнем в неразделна част, благодарение на което ще постигнем обединение и оздравяване на целия свят.

Спасението е в единството. Само обединени, ние ще постигнем резултати. Днес се установи, че човешкото общество е единно цяло и ние трябва съзнателно да се присъединим към тази тенденция по собствената си свободна воля. Време е да осъзнаем, че друг път няма.

Баал а-Сулам казва, че тук се крие един психологически проблем. Човек не може да се промени отвътре. Да завърти ръчката е лесно, но е трудно да я достигне. Но веднага щом само се хване за нея – с едно движение, светът се е променил до противоположност.

От урока по статията “ Любов към Твореца и творенията „, 30.10.2011

[59209]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→