Мнение: (М. Горбис, директор НКО Institute for the Future): Това, което се случва, не е поредната рецесия, а начало на огромна трансформация, която завършва със спад на отдавна формирани структури.

Трансформацията ще засегне банки, финансови структури, органи на властта и други обществени институции и организации. Цялата сегашна система ще бъде унищожена или сериозно преустроена. Процесът на трансформация ще отнеме няколко десетилетия.

Реплика: Трансформацията ще засегне нашите взаимоотношения, измененията на цялото общество към единство (осъзнаване на необходимостта от взаимно поръчителство) и като следствие от това, отвътре навън, ще произтекат изменения във възпитанието, образованието, свиване на промишлеността до необходимите размери, за удовлетворяване на необходимото за цялото човечество. Аз мисля, че трансформацията (мирна революция) ще отнеме много малко време…

[59240]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Галчински, икономист, екс- водещ на Съвета на Националната банка): Да се решат проблемите на световната икономика е невъзможно с методите на икономическата политика – и с тази функция ще се заеме кризата. Става въпрос за критически излишък на параметрите на потребителското общество.

Кризата на дълга – е ехо от съответните излишъци. Да се реши проблема с инструментите на икономическата политика е невъзможно. Никой не знае, как това може да се направи. Антикризисните мерки в предшестващите години са дали противоположни резултати. В тази ситуация на хирургическо вмешателство се поема от кризата.

На лице е прогресивна компресия на фазите на икономическия цикъл: кризисните падения приемат верижна специфика, вървят в непосредствена близост един до друг. На път сме към нов икономически щурм. При това икономистите не се надяват на скорошно решение на проблема: става въпрос за процеси, свързани с междусистемни трансформации. Западната икономика е изготвена в системата на нулев ръст.

Реплика: Не само нулев ръст, а отрицателен ръст ще наблюдаваме в световната икономика – особено в тези области, които не се явяват необходими за съществуване. Струва ни се, че тези области на промишлеността и търговията падат, защото в хората изчезват средствата за тяхното придобиване. Но това не е така!

Работата е там, че те отмират, тъй като не съответстват на новата форма на човечеството – подобие на природата, когато получаваме от природата необходимото за жизненото съществуване, а всички наши свръх – желания се напълват от усещания за общност и любов – и напълвания във вечността, извън животинското тяло.

[58966]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (David Galland): Финансовата система на САЩ и развитите страни се намират на края на пропастта. Изразявайки се метафорично, много от световните финансови експерти и икономисти спорят за курса на държавния кораб, без да забелязват, че той вече се е блъснал в айсберга и се пълни все повече с вода.

Пари от нищото – е най-меката и кратка формулировка, отразяваща действителната същност на финансовата система на САЩ в този момент.

Така се е случило, защото в продължение на 40 години, от времето на Никсън, когато е отменил златното покритие на долара през 1971, материалната основа на глобалната финансова система се състоеше единствено от обещанията на политическите деятели да не се печатат прекалено много. Отървалите се от ограничения, политически деятели, без много да се оглеждат за каквато и да е рационалност, използвали подаръка да създават пари от нищото, за да започнат парада на популистките програми, всяка от които да създава нови бригади от бюрократи.

Приемайки под внимание факта, че доларът на САЩ се явява резервна световна валута, с която се оценяват основните видове суровини и в която се пази голяма част от резерва на централните банки на други държави, може да се направи изводът за разпространението на американските проблеми върху цялата глобална финансова система.

Следва да отбележим, че и САЩ, Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания се къпят сега в едно и също блато от дългове.

Фактически, през кратката си история, американската финансова система постоянно е търпяла загуби, благодарение на политическите обосновани опити за намеса в работата на свободния пазар, за да може да купи подаръци на избирателите или да отхвърли текущите икономически проблеми.

По такъв начин, може да се предположи, че господстващите СМИ, са съсредоточени върху ежедневните промени на фондовите пазари или на безполезната политическа игра на Вашингтон, пропускайки началото на крушението на световната финансова система.

Днес – кризата е на държавната задлъжнялост. Затъналите в дългове правителства в целия свят, на които валутните резерви са в долари и евро, можещи да се изпарят във всеки момент, са принудени да ползват единствената позната рецепта – пускането на пазара на нови пари и нови дългове. Глобалната финансова система се пука по шевовете, приближавайки се към катастрофата без да има някакви реални алтернативни пътища.

[59013]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Икономиката е най-важната област за човека. Всъщност е като отпечатък – отражение на всички други сфери на живота. Невъзможно е да се изгради правилна икономика, ако не се вземат предвид възпитанието, семейните отношения и нагласи на хората – всичко това влияе върху икономиката.

Това е като едно духовно сливане (зивуг), с което се напълва духовния парцуф. В това сливане се включва всичко: всички желания, всички мисли, всички свойства, всички взаимоотношения между всички – всичко това заедно сега влиза в съприкосновение със светлината, с напълването. Ето това означава правилна икономика!

А ние в обичайната икономика отсичаме някаква малка част и действаме с нея – просто не умеем да направим правилен глобален разчет. Въпреки, че съм чувал, че вече има опити от прости числа и формули да се премине към други оценки, които отчитат човешкия фактор.

Но за мен правилната икономика е „ударно сливане“ (зивуг де-акаа), при което ще ти се отдаде да получиш оптимално напълване за текущото ти състояние и пред тебе ще се открие път, как да постигнеш все по-голямо и по-голямо напълване. Що се отнася до духовния подем, ти никога няма бъдеш губещ и няма да допуснеш грешка, няма да получиш криза.

Ще ти се разкриват все повече нови „незапълнени области“ –възможности за напълване. И това всъщност, именно това е нещото, за което човечеството мечтае – всеки път пред нас да се разкриват нови възможности за още по-голямо напълване – и така до безкрай, безкрайно. Както се казва: „Дори небето – не е предел“.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59138]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората по света се пробуждат и започват да говорят за обединение. Защо се случва това?

Отговор: Това произтича от вътрешното усещане. Човек може да учи 10 години, всеки ден да чува за важността на обединението и въпреки всичко, това да е напразно. Ако не усеща нужда, няма да чуе нищо.

Но изведнъж той започва да го разбира отвътре по естествен начин. Неочаквано започва да осъзнава, че всички сме свързани заедно, че се нуждаем от обществена справедливост и справедливо разпределение, и че всички трябва да постигнем баланс между нас и Природата. Иначе животът ни свърша.

Днес няколко хиляди луди хора изсмукват последните запаси на земята и с помощта на рекламата ни подтикват да купуваме каквото те правят само за да добавят още една нула към своята банкова сметка. А ние следваме техните указания като покорни роби: преследваме материалните блага.

Достатъчно от това, всичко се срива. Ние съзряваме, защото нашето желание за получаване расте всеки ден и докато се развива, то започва да пита: „За какво живея? Какво се случва с мен? Защо страдам? Защо не мога да постигна напълване?“.

Безработицата в САЩ се е увеличила извънредно, удряйки и младите, които срещат трудности в намирането на работа. Има огромна пропаст между богатите, които работят на Уол Стрийт, и младото поколение. На 20-25 години човек не вижда никакво бъдеще пред себе си. Без работа той не иска да се жени и да има деца. Какво бъдеще очаква неговите деца, ако неговите перспективи са неясни.

Случва се спонтанно пробуждане. Хората излизат на демонстрации в резултат на техните вътрешни импулси; просто не могат да си седят кротко вкъщи. Това е чиста анархия: човек не знае какво ще се случи с него утре или дори в следващата секунда, а по такъв начин той се успокоява и се отърсва от негативните емоции. Природата му го задължава да направи това. Хората започват да протестират без да имат ясен поглед върху ситуацията, без да знаят своята цел и без да приготвят програма. Просто се чувстват зле.

Постепенно превратностите на живота ги принуждават да поумнеят и те започват да схващат какво всъщност се случва.

Целият свят се пробужда днес. Ще видим какво ще се случи в Китай, Япония и Индия… Светът става „кръгъл“. Хората по своята природа изискват промяна. Интуитивно те чувства, че трябва да бъдат свързани, че трябва да бъдат в баланс помежду си и с Природата. Така се разкрива общата Сила на вселената: подсъзнателно внезапно усещаме, че точно това ни липсва.

И тогава всички започват да се противопоставят на неравенството и да изискват нещо: самотни майки, пенсионери, лекари и учители. Това не е съвпадение. Това е общата тенденция, общото изискване за баланс. Някой се чувства добре, някой друг – зле, а ние искаме всички да получават поравно. В нашия глобален, интегрален свят се разкриват силата на обединение и нов подход, който ни задължава да мислим така.

Въпросът е как да постигнем това състояние? Само мъдростта на кабала предлага решение. Тя обяснява как да постигнем справедливо разпределение, да постигнем баланс и да получим компенсация за вредите, причинени от нашия егоизъм.

Човек все още иска да бъде повече от всички други; иска да постигне, да напредне. Значи, ако всички достигнем състояние, където всеки получава само необходимите неща, какво следва? Как да компенсираме хората за това, което са загубили? Кабала обяснява, че това е възможно само чрез духовен подем, когато земното тяло получава само колкото му е нужно, а останалото се използва за развиването на душата.

От урока по статията „Една заповед“, 07.10.2011

[56865]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Случи се инцидент в Тел Авив, при който жена видяла бездомен човек и решила не само да му даде пари, а действително да му помогне. Тя му намерила работа и се погрижила за него, а след това той я убил…

Отговор: Тя е отнела от скитника свободата на живота. Той си е седял на улицата без да се замисля за времето, дали е утро, ден или вечер, без да мисли какво е и какво ще бъде. Той е бил над времето и пространството, над тревогите.

Хората винаги ще му дадат някоя стотинка и нещо за ядене… Бездомните са особен народ – те не искат да зависят от някого или от нещо. Това е прекрасно усещане: не ме е грижа за нищо.

–      Къде живееш?

–      На земята.

–      Трябва ли да отидеш някъде или да направиш нещо на време?

–      Аз дори нямам часовник. Не ме е грижа колко е часа.

–      Но може би дължиш нещо на някого? Или някой ти дължи нещо?

–      Нищо подобно.

А сега погледнете себе си: трябва да свършите един куп неща на работното място и още хиляди други извън него. Хората ви се обаждат, очаквайки нещо от вас, семейството също очаква своето… Просто си нямате представа какво е да сте бездомен. „Без дом” означава без граници. Пожелавам ви да почувствате поне веднъж тази безгрижност.

Това не е почивен или ваканционен ден, когато също сте затрупани от задължения. При бездомникът всичко е чисто, няма никакви притеснения и пречки в главата си – сякаш лети в облаците на бъдещия свят.

А сега някой се поява и го сваля на земята, затваря го между четири стени и го принуждава да спазва график: събуждане, миене, бръснене, миене на зъбите, обличане… Що за живот е това?

Ние не разбираме тези хора. Те живеят с усещане, което ги издига над материята.

Въпрос: Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Да помогнеш на някого не означава да отдадеш себе си, така както израелците се опитват да приютят в апартаменти бедоините. Бедоините не искат да живеят между четири стени и затова наново отварят своите палатки срещу новопостроените квартали. Дори ако им предоставиш десетстаен апартамент, те няма да го поискат, защото имат своя идея за дом.

Когато помагаш на някого, трябва да следваш неговите желания, а не своите.

Въпрос: Значи в такъв случай не трябва да им помагаме?

Отговор: Не. Човек разполага с всичко необходимо и от нищо друго не се нуждае. Ако се нуждае от къща, ще си намери. Но той не иска. За него установяването на „свое собствено кътче” е вече ограничение. Това го поставя под натиск. Той обича да спи на различни места без да се притеснява за бъдещето.

В сравнение с него ние не разбираме какво е свободата. Ние сме роби, а той господар.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.10.2011

[58896]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в Света”: Цялата трудност се състои в промяната на нашата природа: от желание за получаване за себе си в желание за отдаване на ближния, тъй като тези две неща взаимно се отричат. И затова тази програма се приема като фантастична…

Тази трудност ние още не осъзнаваме истински. Попитай хората от улицата, и те ще ти кажат: „”Какво сложно има в това? Ние умеем да помагаме на другите”. Някои си признават, че егоизмът в някаква си степен е свойствен за човешката природа – но не повече. Ние все още не усещаме нужда, да преминем от получаване към отдаване.

Обаче кризата в случая ще ни покаже, че просто сме задължени да го направим. Иначе няма да оцелеем – ще загубим дори онова, което имаме днес, и ще се самоубием. Безизходицата ни принуждава все пак да анализираме ситуацията: имаме ли възможност да се обединим в единна система, както това го изисква Природата? Или не? Възможно ли е да не сме в състояние да се справим с това условие и да се обречем на гибел?

В края на краищата, може и това да се случи. Някога динозаврите не са съумели да се приспособят към новите условия, а сега и ние се озовахме в подобно положение. Пред очите ни изчезват много видове растения и животни. Та можеби и на човешкия род да е съдено да изчезне. Разсъждавайки, ние населяваме една малка планета в задния двор на галактиката и е възможно по плана на Природата, да трябва да отстъпим място на някакъв друг вид с по-голям потенциал и тегло, който ще се впише по-добре в тази мащабна картина.

И така се оглеждаме в ситуацията: нашето естество е еоистично, а Природата ни поставя условия за взаимно отдаване и изисква да се сплотим в едно цяло. Това изискване на общата система ще се проявява все по-ясно. Притиснати между желанието и действителността, ние се подлагаме на тежко “пресиране“.

И ето, на помощ ни идва науката кабала. Нея сякаш я “спускат отгоре“. Ако нямахме тази методика, позволяваща ни да призовем силата за поправяне и за изкачването на ново стъпало, ние наистина бихме измрели като динозаврите. Тъй като не бихме имали и най-малко понятие за това, което се случва и каква е в действителност програмата на Природата.

Има условие, което на пръв поглед е неизпълнимо. Ние не можем да се обединим. Какво можем да направим? Остава само да развържем войните и конфликтите. Когато човек няма друг изход, той е готов на всичко – само и само да изчезнат съмненията. Неопределеността за нас е нетърпима. По-добре е да започне война и да умрем. В края на краищата ние се движим в някаква посока и това е главното. Щом сме приели такова решение, то вече е без значение, ще останем ли живи или не – процесът е започнат. Това е много по-лесно, отколкото да се лутаме в мъглата. Неопределеността ни разкъсва на части и да се изтърпи това е просто невъзможно.

Ето защо в света, днес се разкрива науката кабала – разкрива се “изкуствено“, отгоре, по веригата на кабалистите, посредством някои паралелни програми. По пътя на естественото развитие нямаше да ни се удаде да я разкрием и да извършим поправянето. Тъй като в сегашната ситуация прехода от получаване към отдаване в действителност ни се струва за нереален.

От урока “Мир в света“, 25.10.2011

[58659]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Л. Еделкоорт, най-влиятелният дизайнер, прогнозиращ тенденции): Сега най-важното събитие за обществото е краят на ерата на индивидуализма. По естествен начин се приближихме един към друг, за да работим заедно, да обменяме опит, да бъдем партньори, да бъдем отбор, да създаваме съвместни предприятия, да работим заедно над проектите.

Това може коренно да промени политиката, икономиката, армията, полицията, правителството, едрия бизнес. Пирамидата на властта е готова всеки момент да рухне – сега това няма да е пирамида, а по-скоро здание с тераси. Хората ще имат естествена необходимост един от друг.

Реплика: Появяването на такива мнения в последно време става тенденция – това радва и дава увереност, че се сближават вижданията за бъдещото единение на хората по света.

[58839]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58634]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→