Няма връщане назад

Законите на природата са необратими. Не можем нищо да насаждаме изкуствено, защото в нашето общество – в политиката, в промишлеността, в обществените и семейните отношения – се създават такива условия, че ти по неволя трябва да преминеш към взаимна интегрална зависимост. По неволя ще бъдеш задължен да направиш това, независимо от това богат ли си или обикновен работник, безработен, студент или старик – не е важно кой.
Природата ни затваря в една обща система и принуждава всеки, в съответствие с неговия статус, свойства, с неговите взаимоотношения в обществото и т.н., постепенно да се трансформира. Не можем да останем предишните.
Виждате ли какво става днес в света? Нима е било възможно да се предположи, че Германия някога ще даде 500 милиарда долара на Гърция, а след това ще опрости дълга ѝ? Представяте ли си немците, които дават 500 милиарда на Гърция? А на опашката са още Италия и Испания. Неизвестно е въобще, как ще завърши всичко това. И хората не излизат на улицата, не свалят правителството, изисквайки да им върне парите.
Представете си, че в банката имаме 500 милиарда, натрупани от всички трудещи се. Това е собственост на държавата. Вместо да ги пуснем за вътрешния подем на страната, за реализиране на обществени програми, ние изведнъж ги даваме на някой, за който даже не искаме и да знаем?
Защо от това не избухват граждански войни? Аз познавам Германия, бил съм там и съм разговарял с много немци. Може всички да сa недоволни от това, но никой не възразява особено, защото хората разбират: политиците и икономистите, решаващи тези проблеми, са много по-болни от останалите.
Те „стоят“ на тези пари, властват с тяхна помощ над народа и държавата, но веднъж да се разделят с тях, тогава работата става лоша: действително сме толкова взаимосвързани, че аз съм задължен да отдавам и да прощавам на този до мен – да прощавам така, както на своя народ. Те осъзнават дълбочината на вътрешната взаимовръзка, виждат, че законът на природата свързва всички и е невъзможно да развържеш този възел.
Това е вътрешната трагедия на тези хора, които вземат решенията, защото съвсем не е просто да се разделиш с 500 милиарда. Представи си, че си взел всичко, което имаш в къщи и в банката и си го раздал на всички. Какво ще ти каже семейството ти?
Тоест става въпрос за усещането на абсолютна връзка и принудителна необходимост. Политиците виждат, че иначе не могат да постъпят. Ние сме „малки хора“, не виждаме това, а те виждат. И затова най-големите гиганти, милиардери, ще се разделят със своите милиарди, така, както тези политици, иначе няма да могат да съществуват по-нататък. Те ще разберат, че са длъжни да направят това. Така пред нашите очи ще се случат абсолютно парадоксални действия, а ние просто още не ги осъзнаваме.
[61414]
Виждаме как в течение на последните десетилетия, светът достига до разбиране, че е взаимосвързан, взаимнозависим, че всички имат определени задължения по отношение един на друг, и цялата световна социално-политическа система трябва да достигне до определено равновесие.
В съвременния свят всички трябва да участват в образованието и във възпитанието по принципа на взаимното поръчителство. Обучението включва необходимостта от знания за интегралното общество, за системата на взаимната връзка, в която се намираме. Трябва да се разбере, какви свойства са присъщи на човека по рождение: той е абсолютно противоположен на интегралната връзка с останалите, в никакъв случай не я желае, иска всичко да си присвои – и това са наши естествени пориви.
Обучението на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, дава на човека възможност да се отнася към другите като към собствено семейство, като към своя интегрална част и не случайно днес нашият свят се нарича интегрална система на интегрално взаимодействие.
Животът ни е устроен така, че всички ние се намираме в определени взаимоотношения помежду си – закони, рамки, правила. Въз основа на тези взаимоотношения ние естествено градим всички останали системи.
RSS Feeder Subscription
E-mail Subscription