Мнение: (Пол Кругман, нобелов лауреат по икономика): Веднага след като беше избран за нов премиер-министър на Великобритания, Дейвид Кемерон започна реализиране на програмата по съкращаване на разходите, вярвайки, че това ще способства за растежа на икономиката.

Сега резултатите са на лице и не са много обнадеждаващи: благодарение на жестоката икономика Гърция потъна в криза. В засекретен отчет ЕС указва, че съществуващата програма не работи. Британската икономика буксува именно заради негативното влияние на икономика, а увереността от страна на потребители и бизнесмени рязко се свлече. Получава се, че спасяването на банките не се явява правилната рецепта за възход на държавите.

Исландия се превърна в класически пример за икономическата катастрофа – банките оставиха страната с огромни дългове в една на практика безнадеждна ситуация. Когато всички тръгнаха да спасяват банковия сектор и да заставят обществото да изплаща дълговете си, Исландия позволи на своите банки да бъдат разорени и да се разшири социалната защита. Когато всички бяха обсебени от идеята, как да успокоят чуждите инвеститори, Исландия наложи временно ограничение на движението на капиталите, за да даде пространство за маневра.

И какво се случва днес с Исландия? Страната успя да ограничи ръста на безработица и страданията на най-уязвимите слоеве на обществото. Социалната защита и системата от социални задължения на гражданите оцеляха. Когато всички очакват съкрушителната катастрофа, тогава произхожда и пълен триумф. В това се и заключва урокът за всички останали.

[60340]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →