Становище: (Л. Паризо, ръководител на MEDEF, интервю на Le Figaro): Забавянето в темпа на икономическия ръст е предизвикано от две причини: влошаващата се икономическа и политическа ситуация в САЩ и дълговата криза в някои европейски страни. Ситуацията започна да се влошава, когато Китай започна да поучава САЩ за техния дълг. Американците обаче искаха да прехвърлят своите трудности в Европа.

Свидетели сме на един вид психологическа война и опити да се дестабилизира еврозоната. Реакцията на пазарите е прекомерна, тъй като те са податливи на слухове. Европа е атакувана не защото е слаба, а защото е силна, на нея и завиждат, тъй като има за какво да завиждат.

Трудностите в Европа са „режисирани“ в Америка. Обърнете внимание на разпространяваните слуховете за френските банки, оказали се абсолютно неоснователни. На челните си страници американските вестници прогнозират смъртта на тази или онази банка и дори на цялата еврозона.

След нападките над Испания последва атака на Италия, след това на Франция, а миналата седмица се стигна до слухове за снижаване рейтинга на Германия! Когато американските издания, активно четени от инвеститорите и финансовите аналитици, публикуват фалшиви отрицателни прогнози, това повдига въпроси…

Забележка: САЩ правят това открито. В правото на силния е да прави това, което му е угодно, без да се обременява с прикриване и „благоприличие“. Така е във всичко. Днес такава е нагласата на всеки човек, да не говорим за всяка една страна към останалите, но това няма да остане без отговор от страна на разкриващата се интергрална система на природата.

Преди това, до 1995 година такова поведение на хората и страните не би предизвикало ясна отрицателна реакция от страна на природата. Американците трябва да вземат това под внимание, а и останалите също.

[54556]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Без взаимно поръчителство е невъзможно да се достигне социална справедливост.

Каква трябва да бъде социалната справедливост? Съществуват десетки всевъзможни методики, планове, които са съвършено несъпоставими помежду си. Нито в една от тях няма отговор на този въпрос, защото не е възможно да се достигне до справедливост, ако не гледаш на всички като на едно семейство.

Трябва да достигнеш до такова вътрешно състояние, когато за теб са равни всички, когато седиш заедно с всички на кръглата маса, като в семейство, обсъждаш общите проблеми и чувстваш всички еднакво близки. Само когато можеш да разпределиш общата ”баница”, спрямо всеки за всичко и съвместно с тях да решаваш проблемите, съветвайки се с останалите и взимайки под внимание всичките им мнения, защото са ти скъпи. Само тогава ще достигнеш социална справедливост. Иначе е невъзможно! Затова всичките им прекрасни лозунги, също както в Съветския съюз, са обречени на провал.

Днес трябва да се обръщаме към всички, постепенно да подготвяме населението, да се обяснява, че стачката днес не е метод и че не ”камъкът е оръдието на пролетариата.”

Искате социална справедливост – заповядайте, ще имате справедливост, ако станете равни.

По какъв начин да се достигне равенство? Ти си беден и искаш да няма богати? Давай да направим това с помощта на взаимното поръчителство.

Ти си богат и виждаш, че не можеш да управляваш нищо? Не! – можеш да управляваш и да получаваш наслаждение от управлението – само че не от парите във вид на нули в сметката, които не са ти нужни, а от чувствата на благодарност за управлението ти.

Големите индустриалци, финансисти – те са велики хора. Постигнали са всичко, благодарение на труда си и умеят да управляват големи системи. Оставете им това, което могат да правят, само им дайте друго наслаждение. Днес получават едни страдания от това, че милионите и властта им ”убягват”. Дайте им друго: почит, уважение, одобрение, възхищение от това, което правят за обществото, и ще дойдат при вас.

Тоест трябва да имаме подход към всички слоеве на обществото.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61764]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение NewScientist:  Еврозоната представлява сложна система от мрежи, подобна на тези, които съществуват в природата. Това й придава свойства, които рядко се разглеждат от икономистите, но биха могли да помогнат за днешната криза.

Какво означава сложна мрежа?

Сложните мрежи се състоят от много взаимносвързани компоненти, които си влияят върху поведението. Изменението, породено от един елемент в друг, като ехо откликва в първия. Може би, най-известния пример за такава система е – взаимоотношения между хищници и животни. Седемнайсет страни на еврозоната са подчинени точно на такива механизми с обратна връзка.

Сложните мрежи се регулират от баланса между отрицателната обратна връзка (например, лихвените проценти), която оказва стабилизиращо въздействие, и положителна обратна връзка (например, самоусилващия се спад в доверието към пазара), дестабилизираща обстановка.

Как това помага да се разберат икономическите кризи?

При определени обстоятелства един от видовете обратна връзка може да стане толкова силна, че да застави системата да се измени и премине в друго състояние. Например, популацията на животните може внезапно да се съкрати, а икономиката – да премине в рецесия.

Такива преломни моменти, като правило, са непредсказуеми. Компютърните модели са способни да покажат, как може да се измени системата, но болшинството икономисти не ги приемат.

Може ли да се разберат сложните системи толкова добре, че да се контролират?

На устойчивостта на системите  (съпротивление на промените) влияят разнообразие от компоненти в мрежата, а също така плътност и продължителност на връзките (включвания). Колкото по-голямо съединение, толкова по-гъвкава система: ако един от елементите се повреди, неговата работа изпълняват другите. Но във всяка гъвкавост има предел. Само като премине определен праг, голямо количество връзки правят системата по-малко устойчива, понеже един неуспех може да предизвика каскаден ефект. Задачата е в това, как да се намери техния правилен баланс.

Може ли да се говори за това, че самия факт по обединението на седемнадесетте валутни зони в една е предрешил колапса в системата?

Да. Именно затова гръцката криза по дълга е станала криза за всички в еврозоната, дори Гърция да има 2,5% БВП в Евросъюза. Ръста на гръцкия дълг води към стремително падане на доверието в пазара на гръцките държавни облигации. А кредиторите на Гърция основно се намират в еврозоната, затова пазарите са започнали да губят доверие и към други по-слаби нейни участници, например, към Италия.

Възможно ли е било да се избегне кризата?

Германия се е отказала от идеята за еврооблигации, за да не прехвърли върху себе си слабите- това е било прибързано решение. Биологическите примери са показали, че ако силният в системата иска да остане в безопасност, то трябва да инвестира в защита на слабите, както в мравуняка.

Ако образуването на съединение е толкова рисковано, защо е нужно еврото?

Сложната мрежа прави икономиката по-ефективна. Тя също позволява адаптация към проблемите: например, други страни просто да помогнат на Гърция и заедно с нея да построят нова защита от дефолт.

Просто от време на време системата се налага да принася в жертва ефективността, за да стане по-стабилна ( за това трябва да се намалят връзките или да се плати за мерки на защита). Впрочем, някои отношения имат не толкова икономическа, колкото политическа природа, и практически е невъзможно да се намалят.

Защо икономистите отказват да го разберат?

Някои вече започват да разбират, че да потушиш няколко малки пожара е просто, отколкото един голям. Банковата сфера е станала лъч в тъмното царство на еврозоната, власт която не поставя колективните интереси на преден план.

[61086]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: В МВФ и Световната банка са настроени песимистично – новата рецесия е на прага. Всеки десети американец е на помощти. Белият дом са изхарчили милиарди за да не банкрутират банките. Финансовата система удържа. Но лишавайки се от работа, хората все по-малко харчат и хазната не се пълни от данъците. Прогнозите са мрачни. Най-сериозният риск е забавяне на ръста на икономиката. А той е невъзможен, ако не се появят работни места. Евросъюзът ще се разпадне. Защото е банкрутирал. Бизнесът свива производството. Държавите се опитват ”да се затворят” за съседите, независимо, че икономиката е неразривно обвързана. Всеки се стреми да оцелее по единично – в това финансистите виждат основния проблем.

Реплика: Проблемите са два:

1. Че смятат, че доброто бъдеще е в ръста на икономиката, т.е. в продължаване на пагубната система, друг път не виждат, а колко и накъде да расте е без значение, иначе построената система няма да издържи – по-голям ръст, повече пазари, купувай – изхвърляй – печели – и пак отначало. А действителността има нови изисквания – равновесие между хората, системите, институциите, в равно обединение – постигане на хармония, пълно взаимодействие. Може частично да се опита – и да се убедят, че ще настане успокояване, напълване , удовлетворяване.
2. Да се смята, че днес може да се живее отделно – означава просто да се подчиниш на слепия егоизъм, който с това ни води към гроба. И не само затова, че не е възможно да се върнем към ”натуралното” стопанство в рамките на държавата, а защото природата вече е хвърлила върху ни мрежата на всеобщата връзка, като рибар върху ято риби и ние не ще се отървем от тази мрежа. Затова протекционизмът, стремежът ни да оцелеем по единично –е пътя на противопоставянето, пътя към световна война.

[61889]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В. Шулц, депутат от Европарламента): Германия получава най-големите печалби от износ и затова нейно задължение е да раздели експортната свръхпечалба.

Връщането към марката би направило немските стоки скъпи на световния пазар и би лишило Германия от обемен пазар на продажби.

Немските данъкоплатци имат работа и соц. гаранции – за сметка на постъпленията от износа. Ние сами провокирахме кризата с дълговете в Гърция, Испания, Португалия по пътя на активния износ. Немците ги „закачиха” за немските стоки и сега трябва да им помогнат да се измъкнат от дълговете.

Кризата не е краят на света, а търсене на по-нататъшно съвместно развитие. Връщането към националните държави в условия на кризата би било грешка. Затова нашата сила е по-нататъшната консолидация на ЕС. Необходими са мощни наднационални институти, способни да определят развитието на ЕС като единен регион.

[61084]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Нeобходимостта от всеобща взаимна връзка вече отчасти разбират политици, още повече – финансисти, икономисти, защото те са свързани с тази система. Те изведнъж откриват, че техните пари не са техни, защото се въртят в една и съща обща система и те не могат да се измъкнат с тях никъде. Те виждат, че егоистичните връзки вече не работят – стартира една различна система.

На моята банкова сметка има пари. Аз искам да си ги взема, а ми казват: „Момент господине, това не са ваши пари, те се намират в обща система. Ние сме ги вложили в промишлеността, във възпитанието, в образованието – там са в обръщение.“ Но аз искам да си ги получа обратно, аз съм ги донесъл тук. „Донесохте ги – да, но да получите – не трябва“. Това разкриват сега финансистите. Те просто са ужасени от това, в какъв свят са се оказали.

Те са готови вече да ни слушат, въз основа на тези проблеми и страдания, които преживяват поради загубата на своите милиарди. От ръцете им се изплъзва властта на парите, политическата власт, защото светът е кръгъл. А този свят те не познават, не умеят да работят в него. Защото винаги са работили с „юзди“.

Ако всички усещаха това, би ни било много по-лесно.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61762]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Икономиката – това е цяла наука за нашите егоистични взаимоотношения, които днес постепенно се преобразуват в икономика от друг тип – икономика на алтруистични взаимоотношения.

Решавайки икономическите въпроси в семейството, сядам със съпругата и децата на кръглата маса и заедно започваме да мисли как най-добре да използваме ограничения семеен бюджет. При това, вземаме под внимание потребностите и исканията на всеки от членовете на семейството: на малкия е нужна играчка, по-големият трябва да посещава кръжок, за възрастния е необходимо лекарство, колко да се отдели за храна и т.н. Тоест изхождаме от потребността на всеки и всички. Точно така трябва да се разглежда целия световен бюджет.

Обикновено всичко, което печеля, го нося в семейството, не го оставям за себе си лично, да допуснем,  30% от работната заплата, както това прави всяко предприятие. Да предположим, че предприятието пуска чаши със стойност 10 долара. От тях 5 долара взима собственикът и 5 долара отиват за заплащане на работещите, фабриката: за амортизация, застраховка и прочее.

Защо собственикът трябва да заработва 5 долара отгоре? Трябва да получава такава заплата, като всички останали. Ако се намираме в единна система, то всички получават еднакво и всички правилно взаимодействат помежду си.

В такъв случай всяка вещ ще струва 50% по-евтино и дори повече, защото всички съставни елементи: машините за изготвяне на чашите, материала, от който се изготвят, транспортните разходи и т.н. – всичко се снижава до необходимото ниво. Всеки ще получава нормална заплата за поддържане на достойно ниво на живот. И това не е най-ниската заплата!

Ще видим какво огромно количество излишък ще се освободи в света. Ежегодно изхвърляме един и половина милиарда тона добри, чисти продукти! Това е достатъчно, за да се нахрани още едно Земно кълбо.

Излиза, че неправилните ни, егоистични взаимоотношения довеждат цялото Земно кълбо до неравновесие. Ако започнем да се стремим към равновесие със себе си, по естествен път ще произтече преразпределение на всички ценности в света и ще остане огромно количество неизползвани материали, полезни изкопаеми. Вече няма да прахосваме, да изпомпваме от земята нейните ресурси, няма да се храним с плодове и зеленчуци, пропити с химия, защото ще възникне равновесие на всички системи.

Не ни е нужно да увеличаваме индустрията. Достатъчно е да въведем в порядък взаимоотношенията между нас, за да обезпечим целия свят с всичко необходимо: жилище, храна, дрехи – на нормално ниво. Променяйки себе си, издигайки се от егоистично ниво на алтруистично, ще го направим.

Преди това е звучало като фантастика: „град на слънцето“, комунизма, светлото бъдеще и т.н., но днес няма къде да избягаме. Днес към това ни принуждава природата.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61421]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (Fresh Business Thinking): Броят на младите британци (на възраст от 16 до 24 години) без работа, за първи път в страната е надминало един милион човека.

Общото ниво на безработицата в страната достигна 8,3% – това е максимума за последните 15 години. Търсещи работа са 2,62 мил. човека. Вице-премиерът на Великобритания Ник Клег отбеляза, че страната няма да може да преодолее последствията от световна криза, ако не реши въпроса със заетостта на младите британци.

Реплика: Вече на всички им е ясно, че без работа ще бъдат все повече хора и трябва да се мисли ”не какво да се измисли като работа, за която да им се плаща” – единственото полезно занятие остава само работата на човека върху самия себе си и обществото. Така ще има за всеки достатъчно работа и най-голямо висше възнаграждение.

[61716]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Много от хората преживяват самотата, като крайно неприятно състояние. Особено за жените то е много по-болезнено, отколкото при мъжете. Учените смятат, че самотата е като болката и глада, като приспособяваща реакция, способстваща за формирането на социалния човек.

25% от жителите на САЩ са признали, че нямат близки роднини – това явление става масово. Самотата е стресова реакция на повишената опасност. В САЩ близо 29 мил. човека живеят без семейства – това е с30% процента повече отколкото преди 25 год.

Самотните хора повече са предразположени към различни заболявания и живеят средно по-малко от останалите. Как чувството за глад ни показва, че е време да намерим нещо за храна, как болката ни кара да се лекуваме, така и чувството за самота ни кара да си търсим компания.

Хората, които са свързани в социален контакт с онези, които изпитват самота, след време също стават самотни. Излиза, че самотата се разпространява в социалните среди подобно на прозявката: достатъчно е един да проповядва самота, и не след дълго се появяват последователи, поддържащи неговото виждане, като собствено положение в обществото, споделящи неговото емоционално състояние.

Реплика: Всичките тези симптоми ще се увеличават дотогава, докато не разберем тяхната цел – да ни покаже решението на всичките ни проблеми – във заимнно поръчителство!

[61657]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Всеки човек веднъж в живота си достига до критична точка, когато трябва да напусне родителите си и да започне свой собствен живот. Това е много рязка и неприятна промяна. Има хора, които никога не свикват с новите изисквания на живота.

Днес същата тази промяна е глобална. До сега природата водеше човечеството напред, позволявайки ни да се поддаваме на детински, егоистични игри. Развивали сме в нашия егоизъм и не сме се противопоставяли, но сега детството ни свършва и започваме период на съзряване.

По същия начин, по който човек достига съзряване, човечеството приключва десетилетията на своята младост. Моят егоизъм е пораснал и сега трябва да се справя сам в света.

Но светът не е това което беше. Намирам се в нов глобален и интегрален свят, който е взаимно свързан и в който трябва да намеря своето място и да стана част от него. Вече не съм дете. Пораснах.

Разбира се, човечеството не иска това и не го разбира. Точно както човек, който съзрява и внезапно се изправя пред безкрайни проблеми: трябва да наеме апартамент, да ходи на работа, да приеме различни отговорности и да си набавя всичко, което други са набавяли до сега.

Разбира се, той не иска това. Много по-лесно и по-удобно е с мама. Отнема време докато свикнем със света на възрастните и докато намерим хубави неща в него. Човечеството все още не е готово. То все още предпочита да играе по свирката на егоизма както преди.

Вече сме в нов свят и трябва да се приспособим към него. Той изисква нашето пълно съдействие и загриженост за всички, а хората още искат да продължават да играят като деца. Не са изпитали достатъчно болка, за да влязат в новата реалност.

Трябва да им се каже, че новият свят изисква нашето пълно съдействие, че нашата работа е да се свържем и че ще разрешим всички проблеми само ако създадем правилна взаимна връзка между нас. Сега целият свят е като един човек. Гледай на него така сякаш гледаш в огледало.

Ако не чувстваш, че на определени места има безработица, а на други удрят природни бедствия, а на трети страдат от болести, то виж общата форма на този свят. Ще видиш, че имаме систематичен проблем и че всички трябва да бъдем свързани един с друг, да работим заедно в хармония за една кауза, която е в общ баланс.

Представи си, че вчера са ти правили медицински изследвания, а докторът ти дава резултатите днес. Оказва се, че органите на твоето тяло не работят в хармония, а като деца. Един прави твърде много, друг прави твърде малко, а трети изобщо нищо не прави.

В крайна сметка, балансът е правилната връзка межди всички части на тялото и е основа за добро здраве. Сега можете да направите правилните изводи.

От урока по статията „Мир”, 04.11.2011

[59790]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→