Съобщение: В МВФ и Световната банка са настроени песимистично – новата рецесия е на прага. Всеки десети американец е на помощти. Белият дом са изхарчили милиарди за да не банкрутират банките. Финансовата система удържа. Но лишавайки се от работа, хората все по-малко харчат и хазната не се пълни от данъците. Прогнозите са мрачни. Най-сериозният риск е забавяне на ръста на икономиката. А той е невъзможен, ако не се появят работни места. Евросъюзът ще се разпадне. Защото е банкрутирал. Бизнесът свива производството. Държавите се опитват ”да се затворят” за съседите, независимо, че икономиката е неразривно обвързана. Всеки се стреми да оцелее по единично – в това финансистите виждат основния проблем.

Реплика: Проблемите са два:

1. Че смятат, че доброто бъдеще е в ръста на икономиката, т.е. в продължаване на пагубната система, друг път не виждат, а колко и накъде да расте е без значение, иначе построената система няма да издържи – по-голям ръст, повече пазари, купувай – изхвърляй – печели – и пак отначало. А действителността има нови изисквания – равновесие между хората, системите, институциите, в равно обединение – постигане на хармония, пълно взаимодействие. Може частично да се опита – и да се убедят, че ще настане успокояване, напълване , удовлетворяване.
2. Да се смята, че днес може да се живее отделно – означава просто да се подчиниш на слепия егоизъм, който с това ни води към гроба. И не само затова, че не е възможно да се върнем към ”натуралното” стопанство в рамките на държавата, а защото природата вече е хвърлила върху ни мрежата на всеобщата връзка, като рибар върху ято риби и ние не ще се отървем от тази мрежа. Затова протекционизмът, стремежът ни да оцелеем по единично –е пътя на противопоставянето, пътя към световна война.

[61889]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →