Съобщение: Огромен е рискът, че светът ще се изправи пред още една глобална икономическа криза. Това заключение се съдържа в новия доклад на Отдела по икономическите и социални въпроси към ООН (DESA).

В документа се казва, че растежа на световната икономика през следващата година ще бъде едва 2.6% в сравнение с 4% през 2011 година. Но дори тази цифра може да се надценява в случая, ако проблема с дълга в Европа не бъде разрешен, а развиващите се страни продължат политиката на съкращаване на бюджетните разходи.

Коментар: Кой е казал, че икономическият растеж означава криза? Къде да расте още повече? Трябва да расте качествено, а не количествено! За да не произвежда, продава, купува безсмислено и после да изхвърля, за да произвежда, продава и купува наново и отново да изхвърля! Необходимо е да се организира световната икономика само в производство, необходимо за удовлетворяване на всички – и нищо повече.

Не мислете за нарастващите лихвени проценти на производството, а как ние удовлетворяваме необходимите потребности на всеки – за храна, лекарства, отопление, безопасност, жилище. Да се освободят всички от ненужната и вредна работа. Освободилото се време да се дава задължително за обучение в интегралност, в новите правила за световно общежитие – на взаимно поръчителство. В противен случай ще открием не втора криза, а една непрекъсната криза, докато не поумнеем.

[62865]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Виждаме, че през 20-ти век светът се е променил и хората, които преди това живееха доста по-свободно, бяха затегнати във водовъртежа на работата и се превърнаха в нейни роби. Става въпрос дори за средната класа, хай-тек работници, политици, икономисти, социолози, политолози, хора от всички професии. Всеки служител е напълно продаден на работата си – ние се превърнахме в роби.

Целият ни живот е фокусиран върху работата. Съвременният човек отделя малко време, за да похапне, пийне, малко да отдъхне, седейки пред телевизора, а основната част от времето си той изгаря по време на работа. Изразходваме час-два да се доберем до работа и да се върнем от нея. И цял ден прекарваме на работното си място.

Фирмите организират свои детски градини, съвместен отдих за работниците, правят всичко, за да ги привържат още повече към работното място. По този начин човек става роб на своята компания и дори не осъзнава, че има и нещо друго освен работата. Работата става за него най-важното нещо в живота и го изпълва изцяло.

Когато се срещаме с някой познат, първото нещо, което питаме: „Е, къде работиш? С какво се занимаваш? Колко печелиш?“. Накратко, се отнасяме към него не като човек, а като професионалист. Ние изглежда не виждаме пред себе си човека и не питаме какво го интересува, какво е видял, чул или почувствал, къде е почивал. Като че ли работното място за нас е по-важно от човека и главното е къде работи той и какво прави.

И самият човек е повече загрижен да не го уволнят и ще може ли да си намери друга работа. Компаниите изпращат сътрудниците си на професионални курсове – всичко се върти около работата. Минимум 10 часа на ден човек прекарва за това, но това абсолютно  не е здравословен начин на живот.

Ние унищожаваме нашата основа – светът, в който живеем, всички природни ресурси, екологията. Ние сме като заиграли се деца, които майка им трябва да спре. Тя идва и спира играта, заявявайки, че е вече време да се захванем за работа – а ние не можем да спрем.

От беседата „Уроци за новия свят“, 01.12.2011

[62556]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние сме толкова въвлечени в играта, която е подкрепена от становището на цялото общество, че тя съвършено ни е поробила. Стигнали сме до тук, че целият ни разум и подход към живота, е привързан към работата. Човек се бои да излезе в пенсия – той мисли: а какво ще правя от сутрин до вечер, получавайки толкова свободно време? Не е свикнал свободно да се разпорежда със себе си и не иска да бъде свободен.

Дори връщайки се у дома от работа, продължава да работи в дома  си – на същия този компютър. И когато заминава в отпуск, не се разделя с мобилния си телефон и интернет, оставайки постоянно свързан към тази система, сякаш поробен неин малък винт, един от многото други.

Този стил, наложен за последните десетилетия, е определил такова направление в живота на човек, че не е способен да се почувства свободен. Представете си, че би бил зает 3 часа през деня, изпълнявайки някаква необходима за обществото работа и с това обезпечава своето съществуване. А през цялото време може да почива и да се занимава с нещо за душата. Но дори не можем да си представим, че е възможно такова нещо.

Попаднали сме в такова робство, че изобщо не знаем, с какво да се занимаваме в живота, ако не е работата. Затова ни предстои да преживеем много голяма революция, природата сега ни поставя пред нови условия, променяйки ни вътрешно, и обкръжаващата среда около нас. Тя разрушава нашия господар – цялото това огромно човешко общество, поробило ни, и с това ни заставя да се променим и намерим нов подход върху живота.

Животът ще стане съвършено друг – ще бъдем задължени да се развиваме, като хора. Вместо 10-часов работен ден и цялото останало време, когато продължаваш да мислиш за нея – ще работиш три часа, а през останалото време ще се занимаваш със съвършено други дела.

Но трябва да се разбере, с какво ще се занимаваш. Нали няма да се греем само на слънце, като лениви, сити животни, почиващи след хранене и нищо не правещи, докато отново не огладнеят. Трябва да търсим за себе си „човешки“ занятия, с които  да се занимава човек в този свят.

Освен 3 – те часа, посветени на работата и няколко часа домашна работа – цялото останало време ще бъде запълнено с най-важните за човека неща, носещи напълване на душата. А работата и домашните задължения ще се възприемат единствено като необходимост, неизбежна за живота в този свят.

Той би бил щастлив да не се занимава с това, защото трябва да намери своето настояще, достойно за човека занимание , за да се освободи от  7-8 часа труд, и да му отдава с цяла душа.

От беседата „Уроци на един нов свят“, 01.12.2011

[62552]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Бързото увеличаване на мозъка в еволюцията на хомида било свързано с развитието на социалния интелект, тоест умствените способности, насочени към разбирането на постъпките и мотивите на членовете на племето и ефективното взаимодействие с тях. Социалността на човека положително корелира с размера на мозъка.

Увеличаването на мозъка в развитието на приматите е неразривно свързано с обществения образ на живота. В групата на приматите се формират сложни взаимоотношения и връзки, които при другите животни, като правило, съществуват само между майката и децата, и по-малко между брачните партньори.

За поддържане на тези отношения на обществените примати е необходимо разбиране на постъпките и мотивите на членовете на племето, а това е крайно сложна задача за изчисляване. Защото членовете на племето, които трябва да се научат да моделират в себе си собственото поведение в главата си, сами се явяват високоорганизирани примати със сложно поведение, чиито предци също са се намирали под действието на съвкупността от социалния интелект.

Реплика: Именно обединението, алтруизмът, а не индивидуалният егоизъм, довежда до по-пълно развитие на ниво ”разумен човек”. Егоистът индивидуалист може да достигне добри показатели в общество на съревнование, но при преминаване към глобално, интегрално свързано общество, неговата изключителност става пречка, която ще бъде задължен да преодолее в рамките на новото общество.

[62289]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение (от CNN): В Сряда група американски милионери щурмува Capitol Hill с искане да им увеличат данъците.

„Искаме да плащаме повече данъци“, каза калифорнийският милионер Дъг Едуардс, бивш маркетинг директор на Google (GOOG, Fortune 500). „Ако си късметлия и изкарваш повече от милион долара годишно, трябва да плащаш повече данъци.“

Милионерите искат Конгрес, с който да се премахнат намаленията на данъците, наложени при управлението на Джордж Буш. Някои искат по-високи данъци като цяло.

Реплика: „По-добре да дадеш доброволно, гордо и по-малко, отколкото да ти вземат всичко“ – казва инстинктът на оцеляващите. Но това няма да помогне. Единственото нещо, което може да помогне, е бърза инвестиция на техните фондове във възпитаване на обществото за живота в новия свят на умерено и разумно потребление и в насърчаването на обединението между хората към подобие с интегралния свят.

[61261]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Джуле́тто Ке́за, политически наблюдател, В. Третяков, политолог): В хода на финансовата криза през 2008 година ФРС на САЩ тайно раздала огромни суми на най- големите западни банки  16 трилиона долара. На практика това означава, че цялата банкова система е национализирана от Съединените Американски Щати и изпълнява нейните команди.

Американския президент не може да обяви на населението, че от сега нататък техния доход само ще пада, че САЩ ще принуди страните на ЕС да намалят всичките си видове социални разходи – ще бъдат намалени заплатите, пенсиите, всички социални изплащания и т.н. .. Съответно, ще спадне търсенето и надеждата за икономически подем. След това в страните от ЕС ще започнат мащабни социални протести – и в крайна сметка, изходът е един – война.

Реплика: Всичко зависи не от плановете на правителствата: ”Сърцата на управляващите са в ръцете на Твореца”. И Творецът ръководи желанието на масите (МАН), ако те се обединяват, за да отговарят на Неговата програма за развитие. Така, че всичко зависи от разбирането на масите от истински произтичащите събития, т.е. от разпространяването на кабала, метода за нашата промяна – с това ние ще променим света!

[62292]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли съвършено да се откъснем от света, за да го доведем до окончателното поправяне?

Отговор: Изобщо не трябва да се откъсваме от света, за да го поправим. Как можеш да  поправиш това, от което се окъсваш?

Ще разберем, че по принцип ние и нищо не трябва дa правим. Благодарение на нашето обединение, Висшето стъпало дотолкова ще се прoяви в нашия свят, че той ще придобие хармония и равновесие.

Сега в света съществува голям проблем, който нарочно не ни разкриват – проблема със захлаждането. Дори и не  си представяме, какво ни грози в течение на близките няколко години: ще изчезне течението Гълфстрийм; Америка, Англия, Европа ще се превърнат в Сибир. И това ще бъде съпроводено с глад и огромни проблеми. Освен това са налице проблемите с финансовата криза, кризата в образованието, възпитанието, семейния живот и т.н.

Всичко това изведнъж ще доведе до равновесие между всички нива на човешката жизнена деятелност и обкръжаващата среда, веднага след като възстановим равновесието на следващото, по-висше ниво, защото от него в нашия свят се спускат силите на управление.

Но тъй като ние все още не съответстваме на висшето ниво, ние усещаме това несъответствие като всеобща криза. И затова възстановяването на равновесието на следващото ниво ще предизвика спускане оттам на силите за правилното взаимодействие с нашия свят, и тогава двата свята ще съществуват в хармония помежду си. Ние внезапно ще разкрием, че живеем в комфортен свят: че всичко е нормално, че на всички всичко им стига, и няма никакви проблеми.

Затова ние не можем да поправим нашия свят физически. Колкото и да го поправяме, колкото и да сме се стремили да го подобрим, той само става по-лош. Но ако ние достигнем до хармония с висшето стъпало, то ще доведем нашия свят до равновесие, комфорт, удобство, безопасност. Това е, с което ние се занимаваме.

Човек не може да поправи себе си на стъпалото, на което се намира  – той трябва да  се повдигне на следващото ниво.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Известно ни е от науката кабала, че всичко най-добро в личния ни живот – било днешния егоизъм или нещо по-високо, към което се стремим, цялото благо в желанието да се наслаждаваш или в желанието да наслаждаваш, в този или висшия свят – се постига само по пътя на обединението.

Днес ние разкриваме това на практика в доста тежки и неприятни форми: сблъскваме се с проблеми, потапяме се в кризи. Всичко това идва за да ни покаже, че трябва да се обединим, тъй като друг изход няма. Природата ни притиска, без да ни оставя място за маневри.

В тези обстоятелства науката кабала ни предлага своята помощ. „Ще ви помогна да постигнете единство,- казва тя. – Виждате сами, че не останаха други варианти. Само така може да се оправи живота”.

Дори и да не желаем това, има ли друг начин да придобием щастие? Привличат ни вечността, съвършенството, напълването в този и бъдещия свят, искаме да се издигнем над живота и смъртта. Ако съставим списък на нашите представи за абсолютното благо, той ще се окаже не много голям – максимум десет наименования. Като цяло, става дума за наслаждения – без значение, в разум или в чувство. И можем да ги постигнем само чрез обединение.

И ето, когато днес, попаднали в безизходица откриваме това, на помощ ни идва науката кабала. Тя не ни предлага по някакъв начин да заобиколим това непреклонно условие, не ни обещава протекция, не ни вкарва в духовния свят от задния вход. Това просто не е възможно, защото става дума за закон на Природата.

Затова кабала ни помага да го реализираме с добро. Да, това условие е неприятно, неудобно, горчиво на вкус, но горчивината може да се обърне в сладост, а дискомфорта да се преодолее със съвместни усилия, с музика, с общия поток на радостни чувства, с тържествени церемонии и културна програма.

Пред нас имаме тежка работа, трябва вътрешно да се преобразим. Така болният се подлага на операция, знаейки, че след нея ще заживее по-добре от сега. И науката кабала ще ни помогне да преминем през тази операция, която кардинално ще ни промени. Нашият начин на мислене, нашите светоусещане и светоразбиране, нашето възприемане на реалността, всичките наши действия, всичките наши цели, механизми на разума и чувствата – всичко това трябва да се преобрази. Трябва да деинсталираме старата програма и да инсталираме нова.

Не променяш своите базови свойства, обяснява науката кабала. Твоите вродени качества и придобити навици остават същите. Променяш само програмата, съгласно която постигаш едни или други цели в живота. И тогава изведнъж виждаш, че всички те са осъществими. Днес си разочарован и безсилен именно заради неправилната програма. Трябва да я обновиш – и ще постигнеш всичко най-добро, както искаш и сега.

И ето, малко помалко, човек прави крачки по този път. При това промените се предизвикват не чрез естествения натиск на страданията отзад, посредством който Природата винаги ни разкрива проблемите и недостатъците, принуждавайки ни да бягаме нанякъде. Щом се почувстваме притиснати на пресата, разбира се, се устремяваме към следващото състояние.

Както казва Баал а-Сулам, не е по силите ни да останем в текущото състояние, когато то става нетърпимо и тогава от безизходност, преминаваме в следващото. Това ново състояние не ни се струва привлекателно – иначе веднага бихме го избрали. По своята природа тъпчем на място, докато можем да си поемем въздух и едва достигнали прага на издръжливостта, се съгласяваме на промени.

Но и тогава ситуацията не е от приятните – защото все едно трябва да се местим някъде, да изоставяме дома и имуществото си, и по някакъв начин се настаняваме там… Подобни промени обещават голям дискомфорт. Но страданията се усилват дотолкова, че ни принуждават да извършим това „преместване”. Така се движим напред по етапите на човешкото развитие.

От друга страна, науката кабала ни открива хоризонти, показва, колко хубаво ще ни бъде там, напред. Защото задачата на Природата е не да ни тласка с удари, а да създава такива условия, че да се развиваме към доброто. И тогава, вместо натиск отзад, ние чувстваме, как ни тегли отпред. Това много помага: по-рано нашият влак се тресеше от тласъците на локомотива, разположен отзад, а сега още един го дърпа отпред.

В 21-ви век, казва науката кабала, вашето развитие ще се осъществява по пътя на обединението. Такова нещо никога не се е случвало, преди всеки се е развивал индивидуално, а сега е настъпило времето да се спояваме, да се включваме един в друг, за да може всеки да придобие в себе си общия съсъд. Тогава всеки ще расте наравно с всички, както е казано: „частното и цялото са равни”. Всеки ще почувства себе си подобен на Безкрайността, Висшата сила, усещайки и обхващайки в себе си цялата реалност.

За да се реализира това, човек трябва да придобие втора сила – силата на отдаването, обединението, взаимовключването с другите. И затова го довеждат в групата, в състояние на първа, макар и външна, спойка със същите като него хора, стремящи се към същата цел.

Четейки Книгата „Зоар”, се стремим към тази теглеща ни сила и полагаме усилия, за да се обединим помежду си. Помагаме на тази сила, участваме в процеса – и напредваме към целта, вместо да вървим към нея под натиска на първоначалната сила на страданията. От пътя на страданията преминаваме към пътя на светлината.

Книгата „Зоар” описва действия, които тя извършва с нас и затова, ако мислим за единството и се стремим към светлината, четенето се превръща във вътрешно, душевно усилие. По същия начин детето се старае в играта, по същия начин възрастният се отдава за да постигне успех. Ето и ние се опитваме да осъществим някакво действие – но не физическо, а вътрешно. А след това, реализирайки го, усещаме резултат – и той също е вътрешен.

От урока по Книгата „Зоар”, 30.11.2011

[62232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (М.Хазин, експерт-икономист): Хипотезата за това, че някой не иска световната икономика поне за два месеца да влезе в стабилно състояние, вече има право на съществуване.

В ситуация, когато никой на никого не се доверява, а общото количество финансови структури, които ще имат късмета да преживеят кризата няма да е повече от 10-15% от сега съществуващите, не бива да се дава на когото и да било да диша, защото от това може да се създаде принципно жизненоважен в условията на криза ресурс.

Ситуацията е такава, че най-важното е не да решаваш собствените си проблеми /те така или иначе са нерешими/, а да не допуснеш, някой, даже временно, да си реши проблемите за сметка на другите. Още един ключов момент в тази ситуация ще стане близостта до първите лица, но този проблем ще трябва да се решава, когато стане ясно, кои, всъщност, ще са те.

Ако това разсъждение съответства на реалността, тогава ни чака подхвърляне на компромати за конкретни компании. Лозунгът „Ти умри днес, а аз утре” – ще се използва с пълна сила. Ако ти днес не изработиш конкурента, тогава ще те изработи той, по простата причина, че той, както и ти, няма друг изход. И в бизнеса вече няма място за каквито и да било правила. Защото, ако ти днес не унищожиш конкурента, утре той ще бъде длъжен да унищожи теб. А победителите не ги съдят.

Реплика: Именно от такова крайно изострено състояние на егоистичната икономика, ние осъзнаваме, че трябва да преминем към нейния противоположен образ – интегрална, когато конкуренцията е на базата на икономии и максимална ефективност за осигуряване на обществото с необходимото.

А цялата енергия над необходимата за осигуряване на разумни потребности, се насочва за развиване на обществото към подобие на природата – получаване на форма на интегрално взаимодействие – всеобщо поръчителство. В степента на подобие /равновесие/ с природата, човечеството ще започне да се усеща на следващото ниво на развитие.

[62411]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: (Ален де Бенуа, френски философ и политолог):

Пазарната икономика се базира на постоянен растеж – още повече продукция, потребление, печалби. Тя не може да спре да расте, защото тогава всичко ще се срине. И това е манталитетът, който са наложили на хората – още повече да работят, да консумират повече и имат все по-високи печалби.

Това е логиката на капитализма – с всички начини да се увеличава капитала. Материалните ресурси са ограничени, така че е проблем границата на растеж. Това е един екологичен лимит – икономическият растеж може да доведе до екологична катастрофа, както и ограничаване на природните ресурси, които също са на привършване.

Следователно, кризата ще бъде глобална. Тя ще надхвърли рамките на икономиката и финансите и напълно ще промени света. Ние трябва да преосмислим своите икономически принципи и да направим ясно разграничение между частната и държавната, обществена икономика. Нужна е още и деколонизация на мисленето, тъй като икономиката вече е дълбоко вкоренена в манталитета на много от  хората.

[62137]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→