Публикация: Италия – застаряваща, но здрава, е третата страна в Европа по продължителеност на живота. Съществуват обаче психични заболявания, което се проявява с увеличаване употребата на антидепресанти, удвоила се два пъти през последните 10 години.

Депресията се поражда от дълбоката неудовлетвореност. През последните години депресията се превърна в истински социален проблем.

Обществото не търпи слабости. Проявата на страдание е забранено. Трябва да живеем в изкуствена атмосфера на добро настроение. Меланхолията и тъгата се превърнаха в болести.

Масовата употреба на антидепресанти показва, че хапчетата са смятани за най-краткия път към разрешаване на проблема, дори без опит той да бъде решен. Теоритично, препарати трябва да се приемат в критични ситуации – докато оздравеем, но повечето хора не могат да се откажат от таблетките и не се излекуват.

Коментар: Депресията е най-масовото заболяване в света и причина за практически всички останали болести. Тъй като нашата същност е егоизмът, то неговата празнота и неудовлетвореност е в основата на общото ни състояние. А болестта е проява на дисбаланс на организма –  система, която постоянно следи за неговото вътрешно равновесие. Неравновесието между нас и природата на ниво „човек“ е причина за излизане на всички системи в природата от равновесие: на неживо ниво на природата – процесите вътре в Земята (пробуждане на вулканите, земетресенията); и на повърхността – (урагани..); на растително и животинско ниво (измиране на видовете).

[63503]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Малхут – това е желание за наслаждение и не разбира нищо освен това. Но ако тя се развие толкова, че за сметка на постоянно идващата към нея отгоре светлина, желае да усети това, което е над нея, то тя започва да се стреми към първите девет сфирот.

Отначало се стреми към горните сфирот само заради това, да получи от тях за себе си. Защото мисли, че в тях има нещо, което може да я напълни. Това е подобно на човека от нашия свят, който иска да погълне целия този свят: всички мнения, научни знания, култура и мисли, че по такъв начин ще може да се напълни, да придобие знание и власт.

Но свързвайки се с деветте първи сфирот, даже егоистично, Малхут получава от тях светене, което започва да я „разваля“. От една страна, тя започва да разбира, че от висшите сфирот не може нищо да разбере, да получи и да се напълни. Това е изводът, до който стига човечеството в течение на своята история.

А от друга страна, получаването на светлина пробужда в нея усещане за нейната незначителност: чувство, че има нещо над нея – че я управляват и тя никога няма да успее да вземе властта.

Така човек започва повече да се свързва с обкръжението, защото вижда, че всичко зависи от него. И по такъв начин стига до поправяне.

Но цялото поправяне също е вътре в обкръжението, а не в самия себе си. Защото всеки има само своята точка и само включвайки се в общото желание, намиращо се извън него, той намира себе си.

Той разбира, че неговото „Аз“ се намира не в неговата точка, която той преди е искал да издигне и напълни. Доколкото отдава себе си на света – там и намира своя истински духовен съсъд и своята истинска придобивка. Там и остава – вътре в другите.

И тогава става независим от свята изходна точка и вечен, доколкото тази точка се отменя, и по такъв начин той достига Безкрайността.

Взаимното включване на Малхут в деветте първи сфирот става на всички степени и на степените на този свят то се проявява като нашата еволюция. Днес се намираме в особен преход: човечеството започва да преминава от усещането за включване на деветте първи сфирот в Малхут на нейното стъпало – към включването на Малхут в деветте първи сфирот.

Затова започваме да разбираме, че без включване в другите е невъзможно да съществуваме. Повече няма да ни се получи животът в общество на потребление и ще се наложи да построим нови, други отношения.

Същите процеси, които стават в света на Безкрайността и на всяко стъпало, стават и при нас, в този свят. Само че в друг материал.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 15.12.2011

[63220]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса вие престанахте да ни запознавате с международните новини и с кризата, това хубаво ли е или лошо?

Отговор: Никакво не е. Просто за всички нови решения на политиците няма нови реплики, защото не разбирайки произхода на кризата, не могат да вземат единственото правилно решение – към постепенно, но пълно обединение, както ни принуждава природата.

Още в началото на миналия век, Баал а-Сулам пише, че човечеството върви към това да осъзнае себе си като едно семейство, в своя интегрална взаимовръзка. Той е видял това като кабалист, от нашата вътрешна връзка, как се проявява в израстването ни, в еволюцията, под въздействието на силите на природата.

Затова проявлението на нашето противопоставяне на природата ще расте, като усещане на все по-големи страдания – банкрути, падения, заплахи, безработица, безредици и протести. И така ще продължава, докато светът не осъзнае причината за увеличаващата се криза – нашите егоистични отношения.

Защото сме се развили до състояние, когато трябва да започнем да се обединяваме в единно, интегрално, световно общество. А след това да достигнем до нивото ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

Това не е фантастика, не е утопия, а бъдеща обективна реалност, вече показваща се на хоризонта. Това е целта на еволюцията ни, зададена в програмата на природата. Тя вече започва да се проявява във вид на възникваща принудителна, всеобща връзка между хората, предприятията, страните, и противопоставянето с нея, несъответствието ни на нея предизвиква криза в обществото ни. И обратно, подобието ни извиква у нас усещане за хармония, благо, съвършенство.

И никакви решения и действия, ненасочени към единението, интеграцията, няма да намерят доброто си въплъщение, а ще се натъкнат на неудачи, които могат да доведат до война, резултатът от която ще бъдат такива страдания, че човечеството ще осъзнае интеграцията, като единствено решение на проблемите си.

Затова нищо повече няма да пиша за кризата. Всички опити да се излезе от нея вече са неуспешни – не са в целта. Сценарият на развитието, макар и обезателно към целта на природата, но по неблагоприятния път. Подобно на дете, което ще бъде принудено да прави ”както трябва”, но само принудено, чрез наказания. За съжаление, докато вървим ”по пътя на страданията” (наказанията) – ще се учим от тях…

[63145]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Няма нищо по-важно от свободата. Ако имам окови, ако някой ме управлява, то не е важно кой именно. Било то Природата или Творецът, или Висшата сила, или Бог – това няма за мен принципално значение. Обладава ли той разум и чувства или, напротив, е безлик и безучастен – същността е в друго.

Ако се намирам в ръцете на някого или нещо, то не съществувам. Моето Аз го няма, а има някакво същество, намиращо се под тоталната власт на сили от по-висок порядък.

Всеки предмет, за който говорим, има собствена същност в нашите очи, съществува сам по себе си. Даже ако това е стол или дом, ние му приписваме самостоятелно битие, подсъзнателно го персонифицираме: например, сърдим се на забилия компютър или на повредената машина. Без определена степен самостоятелност нищо не може да се появи пред очите ни.

По такъв начин понятието свобода се явява фундаментално: възприемаме тези или онези неща само ако ни се струват самостоятелни. Иначе просто не ги различаваме, не ги разпознаваме. Приписвам самостоятелност на вещите – и в тази степен те придобиват за мен тежест, значение, чак до там, че стават източници на заплаха или наслаждение. Всичко в света измервам на везните на свободата и само тогава опознавам и формирам съответстващо отношение.

Тази индивидуалност на вещите, хората и явленията варира в зависимост от моите вкусове, моята ценностна скала. Като цяло, понятието свобода съставлява основата на моето съществуване, формира моя поглед върху света. Без този параметър нищо няма да влезе в моето полезрение.

В живота става така, че някой човек изведнъж става важен за мен, защото в своите очи аз му придавам индивидуалност, свобода, собствено мнение, сила и възможност да ми повлияе. И обратното, когато някой губи в очите ми „ореола на свободата“, важността, влиятелността си, той отива настрани или въобще напуска картината на реалността ми.

И така, свободата е много значимо и важно понятие.

Това се отнася и за моята собствена свобода. Ако напълно, стопроцентово завися от някого или от нещо, то просто мен ме няма. Както в подобни обстоятелства не виждам другите, така не виждам и себе си, ако напълно съм подчинен на чужда воля – да кажем, в затвора или в плен.

Но ако се отиде още по-далеч, ако признаем, че Висшата сила, или Природата управлява всички мои клетки и физиологични системи, всички помисли и желания, всеки мой дъх, ако в мен няма нищо мое, нищо, което не идва от някъде отвън – тогава аз не съществувам. Даже не принадлежа на някого – защото за да сме подвластни на някого, трябва все пак да сме. Но в случая на абсолютно подчинение от мен не остава нищо в крайна сметка.

Ето до какво ни довежда критерият „самoбитност“. Той води началото си от Твореца, който, бидейки самобитен и уникален, ни е сътворил и ни е придал усещане за същата самобитност. Само по тази мярка всеки от нас оценява себе си и другите.

По такъв начин, измерваме и разпознаваме детайлите на реалността по присъствието в тях на Твореца – Силата, придаваща на всеки изключителност, самостоятелност. И затова свободата се явява базово понятие в Природата.

Но тогава възниква резонният въпрос: Стремейки се към съвършенство, аз стопроцентово се уподобявам на Висшата сила, а значи, точно изпълнявам нейната воля. Ставам „роб на Твореца“, лишавам се от всичко свое, отричам се от себе си, правя съкращение върху своето желание. Моето намерение е само към отдаване. Готов съм да изпълнявам всичко, което иска Творецът. Но нима с това не анулирам своята самобитност, своята свобода?

Не, казват кабалистите, с това ти, обратно, придобиваш своята свобода и индивидуалност. Сега в теб има само мъничка точка свобода и самобитност, а после от Твореца придобиваш целия Негов образ – и го обличаш върху себе си. Единствената възможност да постигнеш пълна свобода – това е да придобиеш свойствата на Твореца, Неговия облик.

Казано иначе, даже моето алтруистично намерение, в подобие на Твореца, произлиза от моето егоистично желание. В крайна сметка се състоя от две противоположности: вътре – егоизъм, получаващо желание, а отвън – намерението за отдаване на Твореца. Затова и не изчезвам.

Трябва да разберем, че нашият егоизъм ни спасява от изчезване. При подема по духовните стъпала отляво расте моят егоизъм, противоположен на Твореца, а отдясно нараства намерението за отдаване, подобно на Твореца. Върху този контраст и придобивам Неговите свойства – придобивам самостоятелност, самоличност, не разтваряйки се в Него.

Ето какъв подарък ни е дал Творецът – възможността да съществуваме независимо. Така в своето духовно развитие постепенно придобиваме свобода.

Съобразно с това, нашето предишно състояние се нарича „смърт“, „небитие“, докато духовното ни постижение и преодоляване – това е живот. А светлината, възвръщаща ни към живота, се нарича „Тора“ – това е и средството за спасение от „ангела на смъртта“.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63028]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Становище: (Жак Делор, автор на еврото, експрезидент на ЕС в Daily Telegraph): Проектът евро беше провал от самото начало. Грешките, допуснати при създаването на еврото, обрекоха единната валута на сегашната криза на дълга.

Освен това, лидерите направиха твърде малко и прекалено късно, за да подкрепят единната валута. Кризата с дълга представлява заплаха за международната роля на Европа и основните западни демократични ценности.

Коментар: А как може да се създава пазар без интеграцията на всички в единна Европа? Това е подигравка с „прогресивната“ част от човечеството, щом авторите на проекта за обединена Европа смятат, че е достатъчно малко да адаптират стандартите и пазара – къде е съюзът? Не е дори в общия портфейл. Да не говорим за културната интеграция, интегралното възпитание, сближаването на националните и културни различия, преодоляването на презрението и омразата.

Естествено, проектът се провали и е ясно, че неговият позорен край е бил заложен още в самото начало!

[63037]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (Френският Национален Институт, статистики): Социалното неравенство във Франция неудържимо расте, разривът между имащи и нямащи достига безпрецедентни мащаби.

Това най-явно се проявява в размера на личното състояние, което притежават французите: на 10% от най-богатите французи се падат 550 хил. евро, на 10% от най-бедните – 2700 евро, т.е. 205 пъти по-малко.

Състоянието на високопоставените служещи е 35 пъти повече, отколкото на работещите. Съвкупната собственост на всички французи (спестявания, недвижимост, произведения на изкуството и др.) – 10.000 млд евро.

Извод: Проблемът не е в обема на натрупаното в страната богатство, а в неговото разпределение. Не е ли странно в условията на криза натрупаното социално неравенство да взриви Франция? В името на какво хората, направили многомилионни състояния, да продължават упорито да ги увеличават? Защо не помислят и за другите непреходни ценности? Вместо да бъдат първи към целта „власт, престиж, влияние“, не е ли дошло време да се промени целта?

62928

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Е. Винтер, проф., дир. на Центъра за изследване на рационалността, университета в Йерусалим): Ако с помощта на делови натиск, обществеността промени критериите си за успех в бизнеса, то ще се промени и културата на бизнеса в страната.

Призовавам да се създадат алтернативни рейтинги, които да спомогнат за достигането на тази цел: рейтинг на социалните компании, рейтинг на социалните магнати, рейтинг на компании по честност в отношенията с потребителя и честност по въпросите за трудовата заетост, рейтинг на компаниите за принос в опазването на околната среда, рейтинг на компании или социални магнати за производство на социално-полезни продукти.

Ще се взима под внимание приноса на магната, който е направил състоянието си от строителство на болници и безопасни жилища в страната даже ако е направил това с цел получаване на доходи.

Собствениците няма да останат равнодушни към тези рейтинги. Желанието за конкуренция, да се добие успех и да се заслужи общественото признание се явява еволюционно. То съществува сред хората. Ако успеем да насочим това желание в правилното русло, тогава даже най-циничните магнати ще се превърнат в социални магнати и вместо това да се конкурират на нашите гърбове, те ще се съревновават за благосъстоянието ни.

Реплика: Несъмнено от всичките възнаграждения – славата, уважението, признателността – се явяват най-важните. Ако успеем да възвеличим важността им в обществото, ще успеем да променим ценностните ориентири на всяко общество.

[63045]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Публикация: (Организацията Human Rights): Броят на родителите, които се отнасят небрежно към непълнолетните си деца, с настъпване на икономическата криза значително се увеличава. Небрежност не означава злоупотребата с деца, с което правозащитните организации в САЩ водят дългогодишна война.

Повечето родители започнаха да обичат децата си по-малко. Хората са твърде съсредоточени върху проблемите по намиране на работа, изплащане на битови сметки и задължения по заеми. Всеки пети родител е в депресия, всеки десети злоупотребява с алкохол или марихуана.

Увеличаването на случаите на родителска небрежност става на фона на движението Child Free, чиито активисти считат, че децата са тежест и вярват, че всеки човек трябва да живее само за себе си. Бащите и майките не могат да разберат, че възпитанието е сложен и продължителен процес.

В момента почти всички щати в страната са в очакване на закони и изменения към закони, утвърждаващи наказанията за родителска небрежност. Но ще помогнат ли тези нововъведения всъщност за защитата на децата?

Реплика: С нарастващия егоизъм можем да се справим само като го поправим чрез всеобщо интегрално възпитание на всички, от малките до големите. В рамките на нашата организация са разработени методи за интегрално възпитание и ние се надяваме да доведем неговите основи до широката общественост.

[62932]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: (Световен доклад ”Богатство 2011” НИИ Credit Suisse):

– най-долните 50% от населението в света притежават 1% от световното богатство,

– най-горните 10% притежават 84% от световното богатство,

– на най-горният 1% притежава 44% от световното богатство,

– болшинството от богатите живеят в САЩ и Европа – и т.н…

Реплика: Докато хората не станат равни, няма да изчезнат причините за враждите, неувереността, ненавистта. По замисъла на природата трябва да осъзнаем, че най-съвършеното състояние в човечеството е равенството (виж статията на Баал а-Сулам ”Мир в света”) помежду ни (първото стъпало по стълбата на духовното ни развитие), а след това и равенството с Твореца – най-горната, 125-а степен по тази стълба, целта на нашето сътворение.

[62981]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Брокерите и трейдинговите компании, опериращи на валутния пазар, сериозно се подготвят за разпад на еврозоната. Успоредно с това, традиционните аналитици засега не бързат да променят прогнозата на апокалиптична.

От началото на седмицата спекулациите за съдбата на еврото получиха нова посока – сега на пазара се обсъждат не перспективите, а конкретните срокове за развалянето на най-дръзкия проект в цялата история на икономическата интеграция. Повод за валутната паника стана изказването на бившия глава на Евробанката за реконструкция и развитие Жак Атали, че еврото няма да доживее до Коледа.

Реплика: Във всеки случай, напред има само два пътя:

– страдания, ако упорстваме в егоизма си;

– наслаждения, ако се съгласим да се насочим към единение.

Само един вид интеграция, в дадения случай – икономическа, не може да има. Интеграцията трябва да бъде обща и пълна. Иначе, това е все едно наполовина девственица, крадец, верен мъж и т.н. Защото не влезлите в интеграцията части бързо ще разцепят интегрираната част.

[62804]

Filed under: Велики кабалисти, Криза, глобализация - Няма коментари→