Развитието на човечеството днес ни води до много интересен извод: ако по-рано отдавахме на работата си минимум 10 часа в денонощието, то днешното отношение към това трябва коренно да се промени.

Ние не трябва да търсим работа. Трябва да работим толкова, колкото е необходимо на всеки, за да обезпечим за всички нормален, достоен за живот стандарт. Това не е минимум, а именно такова ниво, което се приема като необходимо и повече от което не се стремим да получим, разбирайки че само така е възможно да се получи баланс с природата. Балансът между силата получаване и силата отдаване – колкото всеки получава от обществото, толкова му отдава – балансира всички нас, цялото човешко общество по отношение на природата.

Съответно, човек ще разполага с много свободно време. Възникналата празнота трябва да бъде запълнена с постигането на точно тази хармония. Човек трябва да се развива в общуване, в сътрудничество с другите хора. Фактът, че сега хората ще бъдат свободни и ще им остават незапълнени по 7-8 часа на ден, е обусловено по-рано от програмата на Природата. Не напразно сме  развили технологията, комуникацията, международната търговия и услуги дотолкова, че можем работейки само по 2 часа на ден, да си осигурим всичко необходимо.

Така е определено от природата и ние трябва да гледаме на това като на обективна реалност. Освобождаването на време е специално предназначено, за да може да приведем себе си до необходимия баланс. Тогава ще ни се разкрие съвършено друго ниво на съществуване в природата –нивото, на което тя има план – висшият замисъл. Ние ще започнем да чувстваме механиката, която ръководи цялата вселена, в това число и нас.

Ние трябва да обясним това на хората  и с течение на времето да ги доведем до нов поглед върху живота. Това е съвременната парадигма, която хората трябва да научат, трябва да свикнат с нея и да променят абсолютно всички свои мисли, планове, отношението към живота, към света, към всичко. Тоест главният идеал, най-висшата ценност трябва да бъде „ние“ – постигане на единство между нас и равновесие с природата.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64121]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В системата за интегрално възпитание на децата няма наказания, ние се обединяваме с детето и говорим с неговата човешка част: „Я да видим какво има, какво направи с нас егоизма“. Това означава, че ние се фокусираме върху разделянето между човека и егоизма. Възможно ли е да имаме такова поведение и с възрастните?

Отговор: Бих казал, че към тях поведението трябва да бъде в още „по-рязка“ форма. Именно тази дума подчертава важността на  действието.

С детето ние все още си играем, тъй като трябва да го щадим, тъй като то все още не е развито и не може да се види отстрани. То все още чувства само „аз“ и нищо друго, и   не забелязва останалите.

На определена възраст то вече е в състояние да разделя категориите „вътрешно аз“ и „външно аз“, „другите хора“ и „нашите взаимоотношения“. Съществуват такива скокове, преходни периоди – на 2 години, 3 години, 5-6 години, 9, 12 и т.н. В човека протичат процеси на натрупване, а след това, на следващия етап, мировъзрението се променя и той започва да вижда и да разбира света малко по-различно.

При възрастните хора това се случва според степента на адаптация към новата система. Това включва интегралните знания и разбирането, че всичко е взаимосвързано. Включването в тази система, в групата, когато постепенно започваме да усещаме себе си и другите като едно общо цяло, като отбор, от който е невъзможно да се избяга.  Като че ли се намираш в бурно море, в малка лодка и вашата безопасност зависи само от вашето взаимодействие. Ако вие се вълнувате, то и морето ще се вълнува; ако вие сте спокойни, то и морето ще бъде спокойно.

Оказва се, че природата по такъв начин си играе с нас. Когато иска да ни премести в следващото състояние, тя разиграва буря и ние постепенно, по неволя, се променяме. В противен случай няма да се спасим.

Ние трябва да се научим да разбираме езика на природата, да започнем да го усещаме, да разговаряме с нея, т.е. да виждаме. И ние действително можем да го контролираме.

Когато ще сме в състояние да управляваме чрез мярката за интегрална свързаност помежду си, тогава ще видим как чрез това, въздействаме на природата. Броят на ураганите, земетресенията, цунами, всевъзможните метеорологични условия, революции и въстания – всичко, което може да се случи между нас и в личния ни живот – всичко това ще бъде в пряко мигновено взаимодействие, в пряка връзка с качеството на нашите взаимоотношения. За човека е много важно да намери, да напипа това взаимодействие. Тогава той ще започне да вижда себе си говорещ с природата, влияещ върху нея.

Днес започваме да се досещаме за това, защото съществуват много теории (и дори не само теории) за взаимовръзката, за влиянието на природата върху човека и човека върху природата.

Резултатът от нашата интегрална система на обучение трябва да стане група от хора, които наистина чувстват съответстващата реакция на природата, като следствие от своето повече или по-малко правилно поведение.

Този двустранен флирт с природата „ти на мене, аз на тебе“, когато ти – това сме „ние“ по отношение на нея, издигат човека до следващото ниво на усещане на света: къде всъщност се намирам аз . Той започва вече да усеща вътрешните сили на природата, двигателя, който движи еволюцията – към какво ни води, какво желае природата.

Ние изведнъж разкриваме вътре в нея такива неща, за които никога не сме подозирали. Това не е проява на специални умения като при Волф Месинг, Ванга или други пророци. Това е наистина нивото на вътрешно съзерцание, когато човек започва да разбира замисъла на природата и осъзнава, че всичко се създава и развива не просто така, а има определена и много ясна програма. И ние се развиваме съответно на тази програма и можем активно да участваме в нея.

Това ни издига на следващото стъпало на съществуване, когато вече не сме слепи, безпомощни части на природата, които прилагат своите вътрешни инстинкти, а ставаме разумни всемогъщи същества. Ако чрез своето взаимодействие, чрез по-голямо или по-малко обединение между нас, можем да имаме различни въздействия над природата – ние можем всичко! С по-голямо взаимодействие помежду си, ще можем да се издигнем над скоростта на светлината. Няма ограничения.

Можем на практика да излезем извън рамките на всички закони на природата, които наблюдаваме сега и да се издигнем на нивото на самата природа.

От беседата по интегрално възпитание, 12.12.2011

[64239]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на интегралното възпитание ще има и курс по интегрална икономика. За какво ще става дума там?

Отговор: Днес на специалистите вече е ясно, че трябва да преминем към нормално, здраво, балансирано потребление, когато всеки получава това, което му се полага, но не повече. Не трябва да се допускат излишества за сметка на природата, експлоатирайки  ресурсите и богатствата й.

Равновесие е разбирането, какво е необходимо на човека в неговия свят. А иначе ще настъпи крах, и поради безизходица, ще тръгнем в тази посока, но вече по лошия път, без да разбираме ставащото.

По този път ни очакват бедствия и войни, които  няма да ни доведат доникъде. Те само ще ни принудят да поумнеем и да разберем, че трябва да преминем на добрата страна, за да напредваме не чрез бедствия, а чрез единство и поръчителство, т.е. по пътя на разума.

Всъщност, цялата ни история е път на страдания. Дали те  ни направиха по-умни? Знаем ли как да се движим по-нататък?

Излиза, че това е много тежък и дълъг път.

От друга страна, по добрия път ние ще задействаме възпитанието, и това вече е съвсем друга работа. Благодарение на него, започваш да разбираш случващото се, получаваш инструменти, от които можеш да се възползваш, виждаш как трябва да действаш, и разкриваш законите на природата. Разбира се тук трябва да бъде въведена науката кабала. А откъде другаде  може да се получи това знание? Та тя единствена говори за интегралността на света, а интегралния свят – това е висшия свят.

Завършихме развитието на неживото, растително и животинско стъпало. По-нататък е границата, отделяща ни от човешкото стъпало. Всичко което е под нея, се отнася към получаването, а всичко което е над нея – към отдаването.

Та ето, към отдаването не трябва да се стига чрез бедствия. Тъй като разликата между животинското и човешкото стъпало е в осъзнаването.

Ти трябва да осъзнаеш, къде се намираш: в кой свят, в каква система. Да осъзнаеш какво е природа – и опознавайки я, да достигнеш човешкото стъпало. Разликата между животното и човека в теб се определя именно чрез осъзнаването – с чувство и разум. Ето какво допълнение трябва да придобиеш.

Днес ние все още се отнасяме към животинския свят – само, че сме доста по- изпортени. Тъй като с  всичко което правим си вредим. Целият ни живот се състои в опит да властваме един над друг, да си причиняваме зло едни на други. С това сами разваляме себе си,   здравето си, целия си живот и целия свят.

Отстрани изглеждаме доста парадоксално и само знаейки крайната цел на развитието си, можем да се съгласим с онези преходни етапи, които трябва да преминем.

И така, осъзнаването отличава човека от животното. Казано е: ”Познай Бога, своя Отец”. Ние трябва да познаем Твореца, Природата – в това е цялата разлика.

Баал а-Сулам пише в статията ”Това е за Йеуда”: ние не намираме някаква особеност, заложена в човешкото желание, която да не е заложена в целия животински вид, освен пробуждането за сливане с Твореца. Тъй като само човешкият вид е готов за това, и никой друг, освен него. Образно казано, съществуването на целия човешки вид се оценява единствено само по онази заложена в него подготвителна основа, позволяваща му да се стреми да служи на Твореца. И с това той се издига над животните”.

Това е единствената разлика. В останалото, ако се различаваме от животинския свят, то е само в негативен смисъл. Кое разумно същество би съборило собствения си дом, както правим ние със земното кълбо? Кое разумно същество би създало такава икономическа система, каквато сме създали ние? Защото днес ние сме останали със сейфове, пълни с банкноти без покритие.

Така че, днес, за да се спасим от бедите, ни трябва само осъзнаване.

От урока ”Свобода на волята”, 21.12.2011

[64060]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Преди 15 години участвах в тренинг за личностно израстване, който се делеше на няколко етапа. Последният от тях се осъществяваше в реалния живот. Ние се събирахме, обсъждахме, което беше наистина интересно.

Принципната разлика е , че всичко това се субсидираше с пари, които бяха спечелени на друго място. По какъв начин това може да бъде реализирано според вашата програма? Възниква следния въпрос: от къде ще получа същата квартира, същия хляб, същите дрехи и т.н.?

Отговор: А Вие се включете в това общество на бъдещето. Вземете 100% от хората със 100% от всичките ресурси и ги разпределете от гледна точка на това, че обществото работи, за да подсигури всички с нормален, необходим за съществуването, минимум. А през останалото време хората се занимават само със създаване на интегрална връзка помежду си.

Вие ще видите, откъде може да се вземе, къде може да се прибави и колко средства ще са ви необходими за създаването на тази интегрална връзка. Естествено, че обществото само ще трябва да си осигури тези средства.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63996]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Публикация: Почти две десетилетия Д. Селенте в Trends Journal точно прогнозира политическите, финансови, икономически и социални тенденции.

Той е приет от Сената (Закон за правомощията при извънредно положение) с 93 за и 7 против.

Икономиката върви към катастрофа. Ще настъпи хаос. Ще има призиви за икономическо военно положение. Ще се закриват банки. Хаосът ще се засилва.

Този закон бе приет съвсем наскоро. Той осигурява контрол на военните над положението. В Америка се заражда фашизъм.

Ситуацията може да започне да се нажежава от първото тримесечие на 2012 година. Сигурен съм, че основната тенденция през 2012 година е, че управляващите ще нанесат съкрушителен удар на системата. Те ще изсмучат всичките парите от нещастниците по Коледа и ще въведат икономическо военно положение.

Селенте обяви прогнози за глобални вълнения, бунтове на скуотъри (самоволно заемане на къщи, които банките са отнели за ипотечен дълг), протести срещу данъчното облагане и продължаване на икономическият колапс.

Ако икономиката ни влезе в задънена улица, а това е само въпрос на време, банките ще бъдат затворени и по улиците на Америка ще настане хаос. Като се има предвид наскоро приетия закон и ученията, включващи хиляди американски войници, за потушаване на граждански вълнения, можем да кажем, че Селенте  се оказа прав за пореден път…

Забележка: В книгите на пророците, на Баал а-Сулам и  Рабаш, в книгата „Зоар“, АГРА  – се говори за нашето време като време на преход от ниво „животно“ до ниво „човек“. Този преход произтича вследствие осъзнаването от хората на единната природа, в която се намират, и в техния стремеж – чрез обединението си – към подобие с нея. В наше време, когато вече сме започнали по неволя този преход, много хора в света усещат неговото течение и необходимост. С всеки изминат ден тези хора стават все повече и повече. В тях е надеждата ни, че преходът ще премине осъзнато и чрез революция в съзнанието, а не по кървав път, когато огромните страдания, все едно, ще ни принудятда го направим.

[64092]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли дали пример за взаимоотношения между хората, които бихме могли да наречем интегрални?

Отговор: Интегрално е взаимодействието, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи те са интегрално взаимосвързани.

Аз не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, аз не съм един от тях, но интегрално общество е обществото, където всеки получава толкова, отколкото се нуждае и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимозависимост.

Като човек се радва и е изпълнен с чувствата си от това, което разкрива в интегралната връзка. Оказва се, че колкото повече отдава на другите, колкото повече се включва в интегралната  общност, толкова повече се напълва от нея. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да й принадлежи.

Той става нейна неделима част, като електронен елемент, като съпротивление или кондензатор, който се включва във веригата и тогава цялата схема работи заедно с него в обща хармония, а той чувства как тя преминава през него.

Човек започва да осъзнава, че изгодата му е  да бъде изцяло включен в  системата.

При това, той не губи своята идентичност, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор – служиш като кондензатор, ако си съпротивление – като съпротивление. Това е – ти си такъв, какъвто си.

Природата специално ни е създала такива, че именно твоята максимална реализация в общия модел ти е дала възможност да бъдеш интегрално  задействан в него. Твоето лично, индивидуално, особено участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема, а напротив – в нея, ти получаваш  абсолютно себеизразяване.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[64002]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Водещ: Имам няколко познати, които живеят точно така, както вие описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те не могат да живеят спокойно в дома си поради вътрешни тревоги, безпокойство?

Отговор: Това не е само вътрешен проблем, но и външен. Вървим към свят, който се освобождава от свръхпроизводство и повече от половината от работещите хора днес просто не са необходими като работници. Те ще бъдат в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човек излиза в 6 сутринта от къщи, вземайки детето със себе си (ако има дете), хвърля го по пътя в детската градина, отива на работа, връща се от работа, взима детето, а успява още и да притича до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час, за да измият детето, да го сложат в леглото, да хапнат някой полуфабрикат – и това е! Денят свършва с това. А утре – пак същото.

Вървим към това, че за хората се освобождава много свободно време и у тях нараства чувството за загуба, тъй като те не се усещат в познатите рамки, а някак си извън рамките. Това е много по-зле! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от робството!

И ако на човека не му се даде възможност да получи удовлетворение от друг източник, не му дадат усещането за граници, за рамки, както по време на работа, чувство за определена отговорност и робство, с което той е свикнал, тогава ще имаме огромни проблеми.

Трябва да разберем, че за човека на бъдещето ще са необходими само 2-3 часа на ден за всички нужди: работа, грижа за себе си и другите и т.н. Цялото останало време, най-малко 20 часа в денонощието, той ще бъде оставен сам със себе си.

За да не изкараме тази система от равновесие, всички ние – социолози, психолози, политолози – трябва добре да обмислим тези рамки, които човечеството трябва да придобие, за да се чувства добре, щастливо и напълнено с целия набор от вътрешни усещания, които му дават смисъл на живота и дори повече от това.

Не е лесно, когато няма задължения, без натиск отгоре, няма нужда да работим усилено, да печелим повече пари, за да се похвалим пред съседите и т.н.

Достигаме до напълно различно отношение към себе си, към обществото, към живота, което трябва да се сведе до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това е много лесна система. Но тя трябва да започне от крайния резултат, който искаме да получим и преди всичко от тези условия, които природата създава.

Природата ще ни принуди да се откажем от свръхпроизводство. Средната класа практически ще бъде унищожена. Ще остане елит, които ще взема решения, с много малко на брой чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, ангажирани в производството и обслужването на всички останали. Тези 10% действително ще са нужни, а от всички останали просто няма да има нужда.

В действителност, човечеството е създадено така, че 90% от неговия брой трябва да се занимава със съвсем различни дейности: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду  си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще доведе цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право да съществуваме.

Ако оставим, да речем, само 10% от тези, които работят в производството, то целта на творението няма да бъде постигната. Целта на творението е в това, че всички нейни части, всички нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко, да достигнат абсолютно съвършена хармония помежду си. Само тогава тази система ще достигне до крайното състояние на равновесие.

От беседата за интегралното възпитание, 11.12.2011

[63844]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (С.Капица): Човечеството преживява време, когато след експлозивният раcтеж, населението на света рязко променя естеството на своето развитие и преминава към ограничено възпроизводство.

Ноосфера е концепцията за върховенството на съзнанието в човешкото развитие. Ние пием, ядем и се размножаваме като животните. И съзнанието е това, което ни отличава от тях. То е възможност за натрупване и предаване на информация.

Колективното, единно действие е много по-голямо от сбора на отделните части -то е хикс на квадрат. Оказва се, че ръстът на човечеството е пропорционален не на сумата от действията на отделните хора, а на квадрата на техните действия. А развитието е пропорционално на квадрата на населението на Земята. Кривата клони към безкрайност в днешно време – ние сме на върха. Законът за квадратичния растеж остава непроменен в продължение на милиони години. Ние трябва да се справяме с квадратичното и колективно взаимодействие.

Мащабите на времето се променят в историята, епохите трябва да се изобразяват не в линейна, а в логаритмична скала. Тогава 10 000 години от неолита и милион години от палеолита могат да се изобразят на една графика, макар че те се различават хиляди пъти. Взривът на населението е свързан с уплътняване на развитието. Но днес не можем повече да уплътняваме времето, то е пределно плътно, определено вече от самата продължителност на човешкия живот. В резултат настъпва криза на растежа – фазов преход.

Вие нагрявате вода и, докато я нагрявате, нищо не забелязвате. Когато закипи, всичко коренно се променя. Нейната температура повече не нараства – всичко преминава в пара. Ние започнахме да преминаваме в пара: променяме състоянието си. Така, както ледът се топи. Хората се къпят при минус 20 градуса в студа, а водата е нула градуса. Във водата е по-топло, отколкото на въздуха (при минус 20 градуса).

Дори да бъде минус 50 градуса студ – водата все едно ще бъде нула градуса. Защото на границата между леда и водата е фазовият преход. Ние трябва или да затоплим, за да стопим леда или да охладим, за да се превърне водата в лед. Същото е и с човечеството. То претърпява такъв фазов преход. Когато веществото преминава през фазов стадий, неговите свойства внезапно качествено се изменят.

Същото става и с човечеството. Но на човечеството той отнема около сто години и се отнася до основните явления, които стават в обществото. И след това ще преминем в качествено ново състояние. Спира нарастването на населението на Земята. Това е огромна промяна в човешката история, много по-голяма от всички революции в историята. Отказ от семейството, защото семейството  свързва цели поколения. Същото е и в изкуството, в идеологията.

Разликата между развитите и развиващите се страни е не повече от 50 години.

Отиваме към нулев прираст на населението. Ако факторите, които регулират растежа на човечеството бяха само биологични, лишени от ролята на съзнанието, бихме били като животните – бихме се размножавали като тях и щяхме да сме в равновесие с природата. Това се регулира просто: колко ще изядат теб и колко ще изядеш ти. Това е равновесие в екосистемата. Екосистемата определя броя от всеки вид – и след това мор и катастрофални процеси – за да може живата природа, като система, да се намира в динамично равновесие.

През палеолита населението се е удвоявало в продължение на милиони години, в средните векове – за хиляди, т.е. 1000 пъти по-бързо, а през 20 век – за 30 години! Автономия от околната среда е имало винаги : в палеолита, човечеството е преживяло десетки ледникови периоди –  и е оцеляло при примитивно ниво на развитие. Ние сме се развивали по хиперболичната траектория на квадратичния растеж. И биологически човечеството от тогава почти не се е променило.

Нашето време  е период на фазов преход на човечеството, който ще продължи по-малко от 100 години, и после животът ще бъде друг. Растежът е бърз, кризата сякаш ни довежда до изчезване. Всъщност, след 50 години ние ще достигнем ново ниво.

Човек ще бъде освободен от работа. Производителността на труда позволява на всеки да работи по един час на ден. Със селско стопанство се занимава 1% от населението на развитите страни. Храната в света е достатъчно, а хората умират от глад – не от продоволствена криза, а от криза в разпределението. Потреблението ще бъде намалено – това ще бъде различен начин на живот. Човечеството ще се развива не количествено, а качествено.

Потреблението на енергия е нараствало много по-бързо от населението, но  ще расте пропорционално на населението.

И най-важното – трябва да се формира различна традиция. Но това отнема много време. Това е най-важният процес, който трябва да се случи сега.

[63741]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво имате предвид, когато говорите за хармония?

Отговор: Хармония – това е просто. Тя произтича от това, че в природата съществуват две сили – сила на отдаване (положителна) и сила на получаване (отрицателна), които на различни нива (биологично, физическо, нравствено и т. н.) се проявяват като уравновесени системи. Ако те са уравновесени в човешкия организъм, това говори за неговото абсолютно здраве. Ако са уравновесени в природата, това означава, че се намира в абсолютен покой. Неравновесието води до всевъзможни движения.

Естествено, че неравновесието е необходимо, тъй като то създава живота. Постоянното взаимодействие на двете сили в определени рамки, колебанието помежду им създават живота. Например, свиването и разширяването на гръдния кош, сърцето и на другите органи са изградени на взаимното движение на тези противоположни сили, които се поддържат и се допълват едни други. Животът – това е, което възниква между тях, вследствие на тяхното правилно хармонично въздействие.

В перспективите на нашето развитие ще достигнем това, че цялата човешка общност трябва да достигне до режим на работа, когато всичките й части взаимно се колебаят. Но тези колебания, ще бъдат като дишане, взаимно обусловени, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те последователно ще си взаимодействат: колкото отдаваме на природата, толкова трябва да получим от нея; колкото получаваме, толкова трябва да отдадем. Тогава ще живеем в хармония, в хомеостаза, в състояние на взаимна подкрепа.

Природата, която ни довежда до състояние на равновесие между двете й основни сили – силата на отдаване и силата на получаване – предполага, че сме задължени да стигнем до това. Това е нейният общ стремеж.

С този общ всемирен закон ние нищо не можем да направим. Можем само да разберем накъде отиваме и как правилно, доброволно, съзнателно да се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ закон. По такъв начин, ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, до което ще достигнем, но и на всички стъпала на развитие.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63841]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В. Бояринцев – професор, доктор на физико-математическите науки, Л. Фионов – доктор на физико-математическите науки): За онези, които все още са запазили способността да мислят, е очевидно, че потребителското общество поражда глобалните промени, свързани с резултатите на утилитарното отношение към природата. Земните ресурси са ограничени и не могат да издържат товара на обществото, живеещо по варварските закони на неудържимото потребление.

Финансовата система,  взела под свой контрол всички сфери от ежедневния живот на повечето държави на планетата заради увеличаване печалбите на ” глобалния елит”, е допринесла за безкрайното увеличаване на производството и потреблението. Това създаде основно противоречие с ограничените възможности на природата, довеждайки до нарушаване на природната среда. Природо-опазващите мероприятия  са неприемливи за такава икономическа система, тъй като предполагат задържане на производството и потреблението, изграждането на пречиствателни съоръжения, което носи загуби на ”глобалния елит”. По такъв начин, организацията на стопанския живот на по-голямата част от човечеството на основата на либералния капитализъм, ни доведе до развитието на глобалната икономическа криза.

През последните години в различни части на Земята се отбелязват толкова резки климатични изменения, че ситуацията се определя като глобална катастрофа. Процесите на промяна в природните системи нямат плавен линеен характер. В един ”прекрасен” миг може да се образува ”верижна екологична реакция”. Може да се промени не само климата, но и цялата биосфера. Кога може  да се случи това – науката точно не може да предскаже. Но еколозите казват: ” това може да се случи по всяко време – предпоставките са на лице”.

Но по-голямата част от хората още не осъзнават това: ние живеем в условия на нова реалност, нямаща прецедент в досегашната история на нашата цивилизация. Трябва да помним, че екологичната криза ще доведе до ограничаване на пространството, годно за живот, ще доведе до влошаване на условията за земеделие, до разбалансиране на всички жизнени системи, до недостиг на прясна вода, глад, до масова миграция, военни конфликти и т.н.

В условията на днешната взаимна зависимост между държавите, катастрофата ще засегне всичките жители без изключение, защото обезопасени места няма да има. Това може да доведе до изчезването на човека като биологически вид.

По голямата част от населението на планетата възприема думичката ”екология” като нещо абстрактно, нямащо отношение към реалния живот. Хората сякаш са забравили, че живеят на малка и крехка планета, че Земята е самостоятелен космически кораб, от който няма къде да избягаш. Хората престанаха да осъзнават, че тяхното благосъстояние и  живот зависят от живота на обществото, държавата и планетата. Че природата може за един миг да унищожи тях и техните жилища. При това няма значение дали е колиба или дворец.

Такъв е резултата от втълпяването в общественото съзнание абсолютната ценност на парите, алчността, егоизма, приоритета на личните проблеми над обществените. Така съзнанието на човека изкуствено се стеснява и се затваря в кръга на личните проблеми. Резултатът от информационната война, насочена за потискане на разума и разрушаването на науката и образованието е  умствената деградация на обществото.

[63498]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→