От 3-ия урок на конгреса в Берлин

Карл Маркс доста добре е чувствал всички кабалистични изводи и ги е излагал достатъчно откровено, но в същото време, непонятно за такива малки хора, като Ленин и неговите съратници. За това пише Баал а-Сулам.

Както се вижда от оригиналните текстове на неговите трудове, Карл Маркс е предполагал, че когато хората започнат да работят със своя егоизъм, те ще почувстват, че това е невъзможно.

По принцип, това и усетили в Русия, когато след революцията започнали да строят социализъм. Но те тръгнали по такъв път, който Карл Маркс наистина точно не  е предполагал – по пътя на насилието.

Ако поставиш условие „любов към ближния”, ти не можеш да насаждаш с насилие това условие, този закон. Това е само руско изобретение. Това просто не може да бъде!

Но болшевиките преобърнали това по такъв начин и в резултат превърнали всичко в терор, погубили 40 милиона. Но все пак, това не довело до нищо. Ти не можеш да промениш природата на човека насилствено, по свой начин, още повече насилствено – това е невъзможно. Ако такава е природата, нима можеш да направиш нещо срещу нея?!

И чак до последните години на съветската власт, докато хората не се разочаровали напълно от всичко, насилствено се насаждала тази идеология, сякаш е любов към ближния. Външно тя звучала красиво, но ние разбираме, че вътрешно това е било просто терор.

Карл Маркс е предполагал, че хората ще открият необходимост от сближаване помежду си, а също така ще разберат, че не може да има експлоатация, че капитализмът е порочен, че е необходимо средствата и резултатите от труда да са обществени.

Все едно, ние ще стигнем до това. Защото към това води цялата глобална криза. Никъде няма да се скрием!

Карл Маркс е записал всички тези кабалистични условия във вид на икономически закони: всеки трябва да получи от своя труд само необходимото за съществуването в нашия свят.

Под необходимото се има предвид всичко, което е нужно за нормалното съществуване на всеки човек. Квартира, работа, семейство, отпуск, пенсия, здравеопазване, възпитаване на децата, всичко, което трябва на нивото на нашия свят, в нашето обичайно човешко общежитие – това всеки трябва да има.

Но всичко, което е необходимо свише се явява обществено достояние. И то трябва да е пуснато само за благото на обществото и само в количеството, необходимо на това общество. Само тогава ние ще се намираме в равновесие с природата!

От 3-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34053]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Ние не можем повече да се развиваме егоистично. Днес егоизмът внезапно става наш враг.

Питаме се защо? Можем и по-нататък да развиваме технологиите, културата, науката, да се преселваме на други планети… Можем безкрайно да търсим други цели.

Проблемът е в това, че задачите, целите, замисълът на творението не е в това. Природата е устроена така, че да достигнем крайно егоистично състояние, а след това да започнем неимоверно да страдаме от нашия егоизъм, не желаейки повече да се развиваме в него.

Казано по друг начин, ние стигаме до някаква криза, която ни казва, че егоизмът е свършен. Тук ти приключваш, по-нататък няма какво да правиш. По-нататък ти няма да можеш да се развираш в него и да се напълваш, няма да можеш да достигнеш в него нито едно комфортно състояние. Във всичко ще се чувстваш пуст и краен, преходен.

Това ни е дадено, за да се издигнем на следващото ниво – на нивото на Твореца, на Висшата природа. Тази прагова ситуация се налага сега в света, по предсказание на всички кабалисти. Искаме това или не, егоизмът ще ни покаже цялата си незначителност, ще стане „помощник срещу нас” и сам ще демонстрира, че е неспособен да ни осигури напълване. Той няма да ни даде това, което желаем, – нито вкъщи, нито на работа, нито в здравето, нито в безопасността. Той няма да успее и в най-главното – в отговора на въпроса: „За какво съществуваш ти, нищожество?”

Този обърнат към нас въпрос изтрива цялото ни „Аз”. Той е най-важният, най-острият, той ще унищожи самият мен, моето самолюбие, моето същество, моята същност: „Кой съм аз, за какво съм, защо съм?” Никоя буболечка или животно не питат за това, те живеят за себе си и се напълват, изпълнявайки заложената в тях програма. А аз не мога, аз съм по-нещастен от тях.

Ако не е програмата за висшето развитие, ние бихме съществували така и занапред. Америка с нейното обществено потребление и безкрайните холивудски стремежи – всичко това е естествено, човечеството мислеше, че това е и нашето бъдеще, че нямаме граници. А всъщност, всичко се оказа много преходно и крайно.

И с това трябва да се съгласим, не трябва да си затваряме очите: ние преживяваме обща криза – криза в нашето отношение към себе си и към Природата. Тази криза не е временна, няма да може да и се намери алтернатива. Някога ние устройвахме революции, социални преобразования, опитвахме се да направим нещо със себе си и с обкръжението, да изменим нещо, да подобрим. А сега няма къде да се денем. Ние чувстваме, че в нас няма даже и желание да променяме каквото и да било.

Това е и истинската криза. Но, от друга страна, от това ниво и започва нашият възход във висшия свят. Човечеството, пласт след пласт, започва да осъзнава, да усеща това и тихичко да се издига към осъзнаване и към преход в следващото състояние.

По принцип, ние – сме първите, които влизат в това състояние. А след нас идват и други, и ние виждаме, че с всеки ден все повече и повече хора започват, поне да разбират това, към което ние сме устремени, и ако освен това се и съгласяват, то вече започват да чуват.

Проблемите на света и нашето решение започват да се приближават, така че решението става по-разбираемо, то се чува от хората. И макар че е нужна огромна вътрешна революция в чувствата и в разума, за да се доведе човечеството към новото състояние, процесът вече се развива от няколко години, достатъчно бързо.

Никога в човечеството е нямало такива резки промени, както сега. Кабала стана широко известна само от преди около десет години – и вижте, какво вече става днес. Събитията се развиват стремително.

Но все пак трябва да минат, може би, още няколко години, за да може да се говори със света и той да чуе.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34025]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, от конгреса в Берлин

От изказването на Третия Всемирен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г:

Всички сили в природата, с изключение на човешкия егоизъм се намират в равновесие, образувайки единна система и само човекът нарушава общата хармония. Всичко в природата е взаимосвързано и се стреми към съгласие със себе си и обкръжението. При отслабване на вътрешните връзки се руши равновесието, зад границите на което започва разрушаване на егоизма. Възможността за възстановяване на равновесието е необходимо условие за живот.

Днес за това се говори в много средства за масова информация. Всичко се основава на равновесието на силите. Това ни е ясно и все пак ние не доразбираме, доколко е велико нашето участие в този процес. Цялата природа, на всички нива на развитие се намира в много крехко състояние на равновесие. И човек трябва да осъзнае, че той е този, който нарушава това равновесие.  Неустойчивата природа напълно зависи от нас, а ние сме единственият елемент в творението, който се намира в неравновесно състояние.

Човек се намира по средата на природното равновесие и неговото колебание се отразява на цялата природа. И само човекът се намира под въпрос. На него му е дадена свобода на волята и тя, за съжаление се проявява егоистично много страшно: през цялото време става все по-лошо.

В течение на хилядолетията е ставало натрупване на тази грешка и постепенно ние изваждаме природата от равновесие. Днес за това говорят всички: повратната точка е премината и ние не можем да направим нищо повече с екологията, със замърсяването на океана, с парниковия ефект и т.н. Накратко казано, „спокойно, изход няма”.

Всъщност не е така. Напротив, кабала казва, че това е по силите ни. Днешната криза е предизвикана от човека. Проблемът е в това, да го осъзнаем. Защото и днес много „умници” говорят: „Не е важно, в природата се извършват циклични, повтарящи се процеси”.

Разбира се, ние с вас не се намираме на екологичен конгрес и не се борим за охрана на околната среда. Трябва да разберем, че всичко това действа по съвсем различен начин. В такава форма природата специално ни учи как да преодолеем дисбаланса, да обърнем тенденцията в обратна страна.

Защо? За да живеем в чист свят? За да ни е добре в семейството, с децата? Заради спокоен, здрав и дълъг живот? Изобщо не е така.

Изменението, което трябва да извършим, съвсем не е нужно за това. То трябва да стане, за да започнем да управляваме себе си, своето взаимодействие с природата и по такъв начин да преминем към нейното външно усещане, да се издигнем от вътрешния свят в света на човека, в духовния и съвършен свят.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34012]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок №2, конгрес в Берлин

Целият прогрес на човечеството, извършен за няколко хилядолетия, разбира се, че е във вреда на природата, във вреда на всички нас. Той специално е „планиран” по такъв начин, че да ни доведе до осъзнаване на своето зло. Концентрирайки постоянно всичко в себе си, с това осъзнаваме само, че всичко това не е вярно, че не е подходящо да излезе на повърхността.

Тогава защо ни е било нужно цялото това историческо развитие? За какво са ми хилядите години, от поколение на поколение, да се връщам в този свят и да страдам в него? А ние с вас сме били вече много пъти в този свят, много пъти сме живели този живот. За какво? За да осъзнаем това крайно състояние? Нима по такъв начин биха могли да ни доведат до отчаяние? Или има и друга възможност?

Но проблемът не е в това. Всичко, през което преминахме и преживяхме през тези хиляди години живот в този свят е било необходимо. Сега само с този егоизъм, въз основа на горчивия опит от „ заработеното”, ние започваме да се издигаме, да излизаме от себе си. Необходимо ни е било „черното петно” на егоизма. То е трябвало да се прояви заедно с всички наши проблеми.

Колко труд напразно вложихме, опитахме се да напълним егоизма, а на следващия ден всичко изчезваше и наново трябваше да тичаме след този живот, за неговото напълване, за всевъзможни ценности и т.н.

Но всички наши действия се съхраняват в огромната егоистична памет, която едва след това започваме постепенно да развиваме обратно. Тогава усилията, похарчени за собственото ни напълване се обръщат назад и с тяхна помощ, сякаш развиваме извън себе си цялата история, през която сме преминали.

Не е възможно просто така да вземем и да развием от егоизма – алтруизъм, друго, устремено навън. Не е възможно да влезем в усещане за духовния свят. Това се осъществява само, след като човек е преминал напълно през егоистичната си същност, след като е разкрил себе си, след като е осъзнал напълно, че се намира вътре в тази природа, че всичко е в него, че натрупва всичко в себе си.

В същото време, от тук произлиза и условието за нашето разпространение. Ние никому не натрапваме кабала, а само я предлагаме на тези хора, които вече я чувстват: „Това е всичко, край, аз трябва да премина на следващото ниво”. Само така. Защото, ако човек не е готов за това, кабала няма да му даде нищо. В такъв случай, той трябва да просъществува в този свят още известно време, за да завърши своя „егоистичен пакет”.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34044]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2, на конгреса в Берлин

Слушайки екологическите новини по радиото и по телевизията, ние трябва да разбираме, че хората бъркат причината и следствието, не виждат целта. За тях целта е да уравновесят всичко, за да се върнат в комфортно състояние. Но това не е така. В кабала това е напълно различно.

Като говорим за възвръщането на света в добро състояние, ние преследваме не тази цел, като целия свят. Ние разбираме, че външната сила на Природата специално е създала текущата ситуация съгласно определена програма. Кабалистите са предсказали това и са ни дали срок с точност до година. В книгата „Зоар”, например, преди 1800 години е било написано кога и какво ще се случи.

Причината не е в това, че ние замърсяваме околната среда. Откъде кабалистите са могли точно да знаят за това? Програмата на Природата е предназначена съвсем не за това, че ние нещо сме замърсявали или сме чистили. И затова да се влагат пари в пречистване също няма да помогне. Това е равносилно на това да се създават нови закони срещу кражбата и наркоманията. Ние знаем, че това не помага. Като заключваш човека в затвора, ти го отделяш от обществото, но с това никога не го възпитаваш.

Ето защо разглеждаме природните събития не като нравоучителни, предупредителни, а само като причина, за това ние самите, вътре в себе си да се променяме в отношението един към друг. Като спрем замърсяването, ние в никакъв случай не можем да направим с това нещо добро и по-хубаво – нито на природата, нито на себе си. Изначално всичко е създадено така, не за да направи от нас изявени егоисти в този свят, а за това, да ни издигне в следващия свят.

В това се заключава по-сериозната разлика между нашето отношение и отношението на целия свят към ставащото. Светът дори, осъзнал наближаващата катастрофа, ще поиска само да се върне назад, „да заличи саждите” от природата. Ние възприемаме всичко това като причина, обещание, за да се поправим, да се издигнем нагоре и да създаваме равновесие не с околната природа, а помежду си, на човешко ниво.

И затова, за да разберем за какво говори кабала, се изисква известно време. Бързо и просто да се обясни това на човечеството няма да се получи при нас.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34006]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Виртуалното пространство (интернет-мрежата) е построено от желанията на хората, които го запълват. Има ли аналогия между Интернет и духовния свят?

Отговор: Ние не можем да проследим духовните аналози на Интернет, защото в тази мрежа, за сега, няма никакъв порядък – дори и егоистичен. Там цари „егоистична анархия”, където всеки прави каквото си пожелае.

От една страна, това е добре, тъй като помага на системата да се организира възможно най-бързо. Но от друга страна, в този преходен период въобще няма никакъв ред. И все пак, трябва да се страхуваме от възможността за каквото и да е ограничение върху нея. Интернет трябва да се развива абсолютно свободно в тази бъркотия, докато не се поправи.

Човечеството ще се въвлича все повече в тази система с надеждата да получи там напълване. В крайна сметка, в Интернет сякаш има всичко! Стигаме до състояние, когато човек няма вече да иска да ходи никъде или да пътува: Защо, когато в Интернет има всичко, което ми трябва? Защо да излизам от вкъщи, когато имам Интернет? Защо да изучавам и да научавам нещо, ако мога винаги да го потърся в Интернет и да получа всички отговори?

Интернет ще започне да отговаря на всички лични нужди: ще работим, ще се социализираме, ще живеем, ще поръчваме храна и ще правим всичко друго там. Той ще ни даде всичко освен едно нещо: няма да получим напълване от него. Това ще се разкрие накрая.

И тогава ще трябва да направим нещо със самата система, тъй като това е система, която свързва хората. Над нея няма нищо повече! Това е последната и най-висока степен на материалната човешка еволюция. Затова, системата ще трябва да приеме форма, която наистина ще отговаря правилно на всички лични нужди, тоест ще ни уча как да работим заради отдаване.

Човек, загубил вяра в този свят, отива във виртуалния. Но когато загуби вяра и в него, ние трябва да подсигурим, че той ще намери мъдростта на кабала там и от нея, чрез виртуалния свят, ще достигне духовния. Бидейки в това виртуално пространство самите ние трябва да покажем, че няма изход: човек може да претърси целия Интернет, но няма да намери щастие там.

Проблемът не е в липса на връзка, а в това, че е неправилен вид връзка. Връзката трябва да бъде основана на отдаване. И понеже човек, който живее във виртуалния свят, редовно използва Интернет и до определена степен чувства тази взаимовръзка между хората, тогава би трябвало да бъде дори по-лесно да му обясним, че това е вид връзка, която определя всичко за нас. Всичко, което трябва да направим, е просто да намерим достатъчно прости думи за такива обяснения и да създадем кабалистично Интернет общество, към което всеки може да се присъедини.

Това не задължава човека с нищо: той може да идва когато му харесва и да гледа каквото му е интересно. От него не се изисква да си показва името, да ходи на някакво място, да кара нанякъде, да харчи пари или да влиза в нова група – просто натиска един бутон и е там.

Ако можем да изградим такива мрежи, които да накарат човек да почувства, че отдава на другите в Интернет, той ще получи особено напълване. Във виртуалното пространство това може да се направи много бързо, защото то е много гъвкаво. Осъзнаването на злото може да се случи също толкова бързо и да се развие осъзнаването за това, в какъв егоизъм живеем. Интернет е чудесно средство за вида революция, която трябва да направим, за да прехвърлим човек от пътя на получаването на пътя на отдаването.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 25.01.2011

[33692]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие споменахте, че социалните интернет-мрежи съответстват на природните закони за развитие. И действително, Facebook има просто феноменален успех – половин милиард потребители! Това става необходим атрибут на съвременния живот. Защо на човек толкова му харесва именно виртуалната връзка, какво е особеното в нея?

Отговор: Нашата природа – това е желанието да получиш наслаждение, да напълниш себе си, да почувстваш нещо ново, да разбереш, да чуеш. Ние виждаме, че съвременната телевизия – това са хиляди канала, а ако влезеш в интернет, то там въобще има всичко, което поискаш – безкраен обем от информация. И всичко това следва от нашето желание за наслаждение.

Ако това желание може да намери за себе си напълване – това е добре. Но ако не можем да го напълним, то развиваме интернет-мрежи в такава насока, за да получаваме все повече и повече напълване. Докато постепенно не разберем кое за какво и тогава всичко, което не отговаря много на нашето его, на нашето развито желание, постепенно губи популярност и свежда до нищо.

И самото его също „вижда”, че му е полезно да е свързано с другите. Въпреки, че това е дълъг път, но постепенно хората и цели държави, които някога са враждували една с друга, започват днес да разбират, че няма избор. Ние не можем вечно да враждуваме – нали няма да чакаме, докато се унищожим взаимно. И се съгласяваме, че ни е по-добре да установим някакви връзки и да разговаряме.

Така животът ни учи да се съединяваме. Затова Facebook е много полезно явление. От него се ползва всеки човек в света, който иска да заема видно положение – започвайки от президента и до портиера. (Например, Президентът на САЩ, Обама, има 17 млн. „приятели” във Facebook). И това е достъпно за всеки.

Това е добре, защото в някаква степен отговаря на потребността да се достигне вътрешната връзка. И аз мисля, че на това ще се научим: как да отидем до по-вътрешни връзки – вместо физически, материални.

От телевизионната програма ”Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[33930]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В интернет мрежата Facebook, днес са регистрирани повече от 500 милиона потребители. Това е повече от цялото население на САЩ и означава, че всеки 12-ти човек в света използва тази система.

Как мислите, може ли такава система да ни отведе по-близо до духовната връзка, за която говори кабала? Как виждате ролята на Facebook в развититето на човечеството?

Отговор: Мисля, че всички начини за връзка, развити от хората и особено интернет, цялата тази световна мрежа ще са ни от полза. Всичко това произлиза от нашето желание да бъдем свързани един с друг. И свързани именно по този начин – не на физическо, външно ниво, а чрез по-вътрешна връзка.

Независимо от това, че днес, все още не сме се научили да използваме правилно тези предоставени ни възможности. И както във всичко останало, като егоисти, първо започваме да използваме всичко ново малко неправилно, докато не се намери по-приемлива форма. Но много се радвам, когато слушам за успеха в развититето на такива връзки между хората и възлагам на това големи надежди.

Защото виждаме, че природата ни подтиква към по-тесни връзки помежду ни. Сега разкриваме, че сме съединени помежду си и всички зависят от всички. Днес ни се разкриват тези закони на природата. И ако вървим в една посока с тях, то безусловно ще спечелим.

Това важи за всеки закон на природата – ако го знаем и изпълняваме, тогава ще спечелим. Затова, използването на социалните интернет мрежи, които помагат за установяване на връзка между хората е много полезно.

Въпреки, че в началото, всички се държат там като малки деца, които постоянно се бият и спорят. Но после, постепенно се научават как да общуват правилно, зачитайки чуждото мнение.

Мисля, че човечеството бързо ще премине тази детска възраст и ще стигне до състояние, когато ще използва всички  социални мрежи достойно, правилно и чрез тях ще почувстваме, какво всъщност сме всички ние – като един човек, една система.

От телевизионното предаване „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[33936]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Каква е ролята на религията и на всякакви други практики в съвременния свят от гледната точка на кабала?

Отговор: Религиите са възникнали от това, че Висшият свят е скрит от нас. От нас са скрити днешното, утрешното, бъдещото, това, което се случва в живота и което става след него. Религиите са основани на незнание, на вярата в нещо си.

Кабала няма никакво отношение с тях. Кабала е наука. Тя въобще не оперира с понятието вяра. Тя е методика за развитие на допълнителната възможност да се почувства обкръжаващият ни свят. Но в същото време, кабала изразява и своето мнение за това, което се случва в света, защо са се развили вярата, вярванията, религиите. В нашия свят общо се наброяват три хиляди и осемстотин всевъзможни методики, вярвания, убеждения, религиозни практики и т.н.

Те се появяват, защото ние не знаем какво се случва, ние се намираме в непредсказуем свят. Не виждаме връзката помежду ни. Ние изобщо не виждаме причината за всички явления, за това, което ще се случи с нас зад ъгъла. Не знаем нищо. И затова в човека възниква нуждата някак си да узнае или ако не може да разбере, то поне някак си да се предпази, да се застрахова по някакъв начин, да има някаква гаранция, ако е възможно. И ето тук се появява възможността за такива религиозни методики. А в своята същност те са психологични практики, които ни дават успокоение.

Разбира се, ако ние разкрием Висшия свят, то за религиите няма да остане място. И затова, като правило, религиите не приветстват особено много кабала – имам предвид истинската кабала, която действа като наука, защото тя предварително разкрива на човек онова, което му е неизвестно.

А от друга страна, религиите са необходими. Те съществуват в човешкото общество, затова човек все пак да се развива, за това, той да мисли, че съществува нещо по-голямо, нещо висше. Религиите се явяват вече някакво предварително действие, подготвителен стадий за това, да започнем да проникваме във Висшия свят. И затова, след като са изминали няколко хиляди години във всевъзможни религиозни практики, идва времето, когато човек започва да се нуждае от реално разбиране на света, защото природата просто не му оставя никаква друга възможност.

Сега ние навлизаме в такова противостояние с природата, когато тя ще ни принуди да я опознаем, зашото ще се окажем в толкова непредсказуемо състояние, че няма да знаеш какво ще се случва в следващия момент. Така е невъзможно да се съществува. Ние виждаме, че и така се разделят семейства, вече не желаем деца. Човечеството вече изобщо е във времето, когато му остават само наркотиците, за да се забрави.

Тоест ние стигаме до това, че сме длъжни да видим цялата картина. Само тогава ще имаме сила, защото ще знаем за какво живеем, творим, съществуваме. Днес в нас това сияйно утре го няма! Излезли сме на такова ниво, когато вече, след него, има единствно разкриване на следващото стъпало, следващото измерение.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33810]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→