От урок № 3 (лекция), Москва

Въпрос: Преди десет – петнадесет годни беше повдигнат широко въпроса за националната идея на Русия, програмата за възраждане. Но той тихо изчезна от дневния ред и сега настъпи духовен вакуум. Как си представяте националната идея на Русия, програмата за нейното развитите?

Отговор: През висчките тези години се срещах с много хора, с членове на правителството, със средствата за масова информация, изявявах се много. Надявах се да намеря отклик именно в Русия. Първо, защото съм пропътувал целия свят и чувствам чрез своите ученици от цял свят душата на всеки народ. И никъде не съм виждал такова отдаване, такъв стремеж към истината, какъвто има в Русия.

Имаше национална идея. Надявах се, че тази национална идея ще послужи за основа на това да се покаже как трябва да се реализира. Тоест някога желанието на руския народ беше (подчертавам – някога) да покаже на целия свят, че има душа, някаква цел, че тя се намира по-високо от прагматизма, по-високо от джоба и други меркантилни интереси, че има за какво да върви напред и да увлече цялото човечество. Така че, това наистина го имаше някога – чак до деведесет и пета година, а може би и до двехилядната.

През последните години, за съжаление, когато започвам да говоря за това с някого и по принцип продължавам със същите идеи, не че ми се присмиват, но разговарят с мен като с дете. Сякаш всичко вече е минало – за какво изобщо говориш? Виждам, че за съжаление, тази идея е умряла.

Но не мисля, че това е възможно. Мисля, че народът просто е скован и в крайна сметка това може да се възроди, защото вътрешната необходимост трябва да съществува в народа. Надявам се, че тя ще се прояви. Но към днешна дата няма с кого да говоря.

И тогава се срещах и говорих за това с много влиятелни хора – какво може да се направи по този въпрос. Аз предупреждавах: вижте за какво говори кабала, като наука за общата природа, за нейното развитие, вижте към какво отиваме. По принцип, всичко стана така, както казах – с финансовата криза и т.н.

Не искам да бъда предсказател, но това е естествено, очевидно произлиза от кривата на егоизма, която се развива. Но чух много прост отговор: „Ние имаме армия и пари. Ако може нещо да се промени с помощта на тези две средства – готови сме да слушаме. Не разполагаме с нищо друго”. От страната на правителството, това е вярно – във всички страни говорят по същия начин.

Но все едно, мисля, че предстои светът да се разтресе хубаво – никъде не можем да се скрием от това. А после всичко, което сега е в застой, ще се разбърка и ще може да се говори за възраждането на тази идея. Но тя трябва да се гради по подобие с природата, а не да бъде някаква измислена идея, която се опитват да нагодят към народа, както са правили болшевиките.

Когато вървиш заедно с природата, тогава не грешиш. Можеш да я изпревариш в нещо или да я догониш. А ако вървиш в унисон, тогава това е най-оптималното, наи-комфортното развитите на обществото. Но ако вървиш заедно с нея, знаейки формулата на развитите, какво изисква тя от теб – тогава напълно се предпазваш от всякакви катаклизми и дори от всевъзможните малки отрицателни въздействия. Тоест няма да има нито болести, нито големи епидемии, нито земетресения или пожари – нищо. Ти просто съществуваш комфортно.

И изведнъж започваш да чувстваш, как цялата твоя дейност в света ти носи пестотин, хиляди пъти по-голяма печалба, отколкото днес. Просто, защото природата е благосклонна към теб, ти вървиш правилно с нея. Кабала разкрива само това – формулата, по която се развива човечеството и която трябва заедно да следваме. Тоест можем да се развиваме и под валяка на природата, който ни гази и ни развива въпреки нашия егоизъм, или ако вървим доброволно заедно с нея, за нас това ще бъде леко, приятно развитите.

Не виждам в света друга такава сила, като тази в руския народ – с неговия характер и стремеж към идеята, към това да живее в идеята, дори ако се наложи да страда заради нея, но това трябва да е истинска идея. И затова, все пак си мисля, че това движение отвътре, тази нужда предстои да възникне и тя ще може правилно да се реализира. И тогава, вие наистина ще станете учители на масите, които просто ще поискат да научат, в какъв свят съществуват. Това ще може да им се разкаже, покаже, разкрие и така да се стигне до състояние, когато целия свят ще бъде добър – което и изисква от нас природата.

Аз мисля, че това ще стане. Струва ми се, че няма да мине много време и ние просто ще бъдем принудени да поумнеем – съдейки от темповете на развитие и по това, което се случва в света.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33801]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

За сега ние се намираме в преходен период, но в крайна сметка, на човека може да се даде всичко, каквото той може да си представи, като в сън – но той няма да поиска този приказен живот.

Той го възприема толкова откъснат от действителността, подобно на наркотик. Това ще го отблъсква – неговото вътрешно желание ще бъде такова, че той вече няма да може да живее така.

Тогава животът ще му се стори по-страшен от смъртта, той няма да знае къде да се дене. И това не зависи от човека – в него се разкрива такъв вид желание, че няма да бъде възможно да го заглуши нито с наркотици, нито с алкохол, с никакви наслаждения от този свят: храна, секс, семейство, пътешествия, които в последните години станаха така популярни. Всичко това постепенно ще угасне, хората ще се преситят от всички тези материални неща и няма да могат да продължат.

И днес вече не знаят, какво още да измислят: има екскурзии на северния полюс – дошъл си, видял си и веднага обратно, няма какво повече да се прави там. Хората няма да искат повече това. И тогава ще дойде науката кабала и ще каже: „Забележително, най-накрая ние изчерпахме този свят и дойдохме до края на материалното!”

Защото светът се определя от въпросите на човека. И ако той попита за това, какви са границите на този свят – значи ние вече сме достигнали неговия предел, опрели сме глава в тавана. Сега ни трябва да се издигнем на следващия етаж и да отидем по-нататък.

Тук и се разкрива науката кабала, защото само тя може да ни издигне над този таван.

Тук действа природен закон, който не зависи нито от мен, нито от теб, нито от някой друг. Има два пътя: пътят на светлината и пътят на страданията. И двата сега са пред теб, ти стоиш на кръстопът и трябва да избереш – единия или другия. Решавай сам!

Тук остава само кабала, защото ние вече не можем да усмирим своето егоистично желание с никакви други методики. То е расло и расло и е достигнало до покрива на този свят, точно както повдигащото се тесто е стигнало догоре – и сега прелива от тенджерата навън.

Няма да можеш да пъхнеш тестото обратно, и всичко вече е ясно. Никой не знае какво да прави. Затова всички правителства сега се събират на срещи и се обединяват в своите опити да скрият този проблем – просто, защото не знаят какво да правят с него. Ето тук идва времето за разпространението на кабала!

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33597]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Днес не съм в състояние да моля за поправяне дори за самия себе си – как тогава мога да моля за целия свят?

Отговор: Да молиш за себе си или да молиш за целия свят – това е едно и също! Да допуснем, че не ни стига въздух, но все още дишаме – ако от него няма за другите, то и за мен също няма да има, а ако има, тогава ще е вече за всички. Него не можем да разделим!

Невъзможно е да  молим за собственото си индивидуално поправяне, защото то е именно в съединението! Не можем да искаме светлина единствено за себе си, защото светлината е всеобщото отдаване, царящо между всички нас. Ако аз съм елемент от електрическата мрежа, то как мога да искам, токът да протича единствено през мен? Той не може да стигне до мен, ако не мине по цялата система.

От това трябва да се разбере, какво е глобалния и интегрален свят, който сега започваме да усещаме. Ти не можеш да искаш нищо за себе си! Това няма да помогне. Колкото повече се опитваш да се отделиш, толкова повече удари ще си навлечеш.

Молбата ти за самия теб, твоят протекционизъм, „сепаратизъм” ще ти помогнат само за осъзнаване на собственото зло. Ще бъдеш принуден да разбереш, че да искаш е неправилно! И как да ти бъде предадено това знание, ако не чрез удари… Колкото повече се молиш само за своето лично благополучие, толкова повече ще те бият, докато не се научиш, че не трябва да се молиш само за себе си.

Ще видиш, че това не помага, а води само до обратния резултат. В края на крайщата ще разбереш, че напълването може да бъде само общо. И ако не го получат всички, то накрая и ти няма да го получиш, защото си последен на тази опашка!

Разбери, на какво иска да те научи Творецът и колкото по-бързо разбереш, толкова по-добре. Защото, ако Той бъде принуден да ти показва с последователни удари твоето място – в самия край на тази верига, тогава колко ще ти се наложи да страдаш… Струва си да разбереш това по-бързо, за да започнеш да живееш с него.

Защото сега, то ми се струва абсолютно нереално и нежелателно. Но от друга страна разбирам, че нямам избор и така или иначе, ще ми се наложи да стигна дотам. Така трябва да посрещам всички уловки, за да надхитря собствения си егоизъм и да изпреварвам ударите като макар и изкуствено се моля за поправянето на всички.

Хайде, по време на урока да помолим светлината да дойде и да ни даде това усещане, разбиране, посока, макар и някакъв стремеж към тази цел. Дори и заради прагматични цели – за да се избегнат ударите. Защото всеки може да получи напълване само последен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 23.01.2011

[33500]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Върху какво се концентрира кабала и какво може да даде тя на човек?

Отговор: Когато свършва детството, човек постепенно си отваря очите и разбира, че се намира в някакъв свят.

Може да живее в него, без да се замисля много, просто „като всички”, гледайки другите. Но e възможно да му се иска да разбере малко повече за живота. Всичко зависи от вътрешната потребност, която тласка човека.

И тогава му се иска да разкрие обкръжаващата го реалност: в детството – своята стая, след това – своя двор, град, страна, света, цялото земно кълбо, след това поглежда към космоса. Но в крайна сметка разбира, че всички тези опити не му носят удовлетворение.

Днес човечеството е загубило интерес дори към космическите изследвания, останало е само с едно меркантилно използване, за да управлява мобилния си телефон от спътник или да шпионира.

Нас вече не ни вдъхновяват космическите полети в далечни галактики – вътрешното желание на човек е променено и не се стреми към далечните космически разстояния, а обратно – повече навътре.

Пита се: откъде е дошло това, за какво? За пръв път в човешката история ние се стараем не просто да направим „повече”, а първо искаме да разберем: защо го правим?! Това е въпросът за своя корен: „Откъде идва всичко? И къде ме води?”

От година на година хората продават все по-трудно нещо ново – вече всички са се преситили от всичко. Това не означава, че нямат желания – но ти не можеш да им дадеш онова, което те искат! И затова те остават неудовлетворени, разочаровани, и започват да приемат наркотици, за да потънат в забрава.

Те имат нужда от отговор за смисъла на живота – а не само как да устроят за себе си сито, комфортно съществуване, приятно за животинското тяло.

Това се вижда дори по модата – колко тя е станала по-проста и свободна. Това говори за това, че човек се освобождава от материалните ценности, в които вече не вижда напълване, смисъл. Той просто иска да му бъде удобно и да не чувства недостиг от нещо материално. Но не иска да се концентрира върху това и да се тревожи излишно.

Това е много голяма разлика: аз имам нужда от кола, от дом, от хиляди различни неща, за да живея удобно. Но сами по себе си те не са ми интересни, аз просто искам да си обезпеча комфорт, а повече не ми е нужно. Те ми облекчават живота и това е прекрасно, но не е самоцел. Аз искам да разкрия нещо друго, по-високо.

И тук в човек се поражда въпросът за същността, за смисъла на живота. Тогава вече не му помага нито развитието на технологиите, нито на науката, нито философията, нито психологията – нищо не може да му даде отговор. Защото това вече е въпрос за неговият корен – откъде съм дошъл? Имам ли някакво висше предназначение, освен този животински живот?

Защото в този аз вече съм изчерпал себе си, какво още мога да получа? Още някаква супермодерна играчка или телевизор? Вие можете да си измисляте всякакви развлечения – но всички те са на това ниво, за което аз вече дори и не питам. И аз не съм виновен! Вътре в мен се събуждат такива въпроси, които се отнасят към друго ниво.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33603]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние пребиваваме в противоположно на Твореца свойство – в егоистичното желание за наслаждение. По духовния път всички желания, които постепенно се разкриват в нас, от по-леките към по-тежките, трябва да бъдат трансформирани в намерение за отдаване.

За разлика от неживото, растителното и животинското ниво, когато ние хората се развиваме, нашият егоизъм също се развива. Цялата ни история е непрестанно развитие на желанието за наслаждение и верига от опити да го задоволим. Това е нашата природа. Затова ние винаги искаме това желание да бъде реализирано, напълнено.

Така продължава дотогава, докато в даден момент от развитието си, човек достига до въпроса: „За какво ми е това?”. Неговото желание завършва количественото стъпало на развитие и преминава в качествено. Сега човек не се нуждае просто от по-добра кола, по-голям дом и по-комфортен свят. Той започва да задава въпроси за това, защо нещата се случват по такъв начин: „За какво? Защо? Какво се случва с мен и какво ми дава това?”.

Над предишните нива на развитие се издигат нови въпроси. На човешкото стъпало ние започваме да оценяваме и да анализираме живота, да не се задоволяваме с ролята на човека, който се хвърля без да мисли след егоистичните си желания. В предишните поколения само единици са си задавали такива въпроси и са постигали Източника на случващото се, същността на процеса и неговата цел. Тези хора се наричат кабалисти, от думите на иврит „някой, който получава” (Мекабел), тъй като те получават разкриването на висшето управление и така напредват. А що се отнася до другите, те не са изпитвали нужда да отговорят на такива въпроси.

В мъдростта на Кабала, която помага на човек да намери отговори на въпросите, относно смисъл на живота (източника и целта) е написано, че ще дойде време, когато много ще искат да знаят за какво живеем. В своите постепенно проявяващи се егоистични желания, масите ще започнат да преминават от животинското ниво, от търсенето на добър живот, към човешкото стъпало, към въпроса за какво си струва да се живее.

Кабалистите са посочили началния момент на такъв преход: краят на 20-ти век. И наистина това така се случи. Днес „главните въпроси” се повдигат у много хора по света и в определен смисъл предстоят пред човечеството. Ние виждаме, по нарастващото отчаяние, употребата на наркотици, броя на разводите и изобщо по кризата на човешкото общество, че въпросите за смисъла на битието спират нашето нормално егоистично развитие и изискват от нас да търсим отговори. Само тогава в нас ще се намерят сили да продължим пътуването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33335]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Човечеството все още недостатъчно осъзнава какво трябва да разбере и разкрие. Ние сме объркани и не разбираме как да действаме.

Но науката кабала не е предназначена да урегулира нашия живот в този свят. Напротив, тя говори за това, че от този свят ние сме длъжни да започнем да се издигаме, встъпвайки във висшия свят, който постепенно ни се разкрива.

В него има съвсем друго битие – не вътре в нас, а между нас. В пространството между елементарните частици на мирозданието ние ще започнем да усещаме абсолютно нови явления и ще чувстваме себе си по друг начин – интегрално, глобално взаимосвързани, съществуващи заедно в една система. Вместо само себе си, ще започна да усещам тази система като едно цяло. Тогава в човека ще изчезне усещането за отделно Аз. Неговото аз ще стане общност, целия свят.

Този преход, както казва кабала, трябва да се случи в наше време. Затова ние откриваме глобалната криза във всичко, което сме създали за хилядите години развитие. Трябва да осъзнаем, че не е възможно повече да се съществува в миналата парадигма, че е дошло време да се излезе в ново отношение към себе си и към света. Ние трябва да пристъпим към изследването на „пустотата” между нас, която е запълнена с огромни сили. Те всъщност, управляват всички.

Тогава ще разберем кои сме и какво е предназначението ни и ще можем да достигнем съвършено друг живот. От една страна към това ни тласкат страданията, а от друга страна, към това ни притегля някаква друга вътрешна сила, тяга. Във всеки съществува тази „точка в сърцето” – началото на новия свят, който се разкрива в пустотата.

Цялата наука кабала е изградена на това, да ни разкрие този нов свят, този допълнителен обем, в който ние съществуваме и да ни разкаже за средствата, благодарение на които ние ще можем да го усетим и да го изследваме, а също така и да взаимодействаме с него.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32960]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Излизайки във външния свят ние откриваме общата Сила, която включва в себе си и отдаването и получаването. Тя е източник на всичко случващо се и на цялото напълване. Това е Силата на разума, мислите, замисъла, общата сила на Природата.

Наричаме я Творец, защото откриваме, че по отношение на нас тя се явява създател. Но всъщност става дума за всеобемната Сила, включваща в себе си всички останали.

Изучавайки я, ние изучаваме нейните съставни части – законите на Природата, духовния закон на природата – отдаване, който е над обичайното ни, земно състояние. И едновременно с това, започваме да разбираме как е устроена нашата земна същност, видимите източници на законите, действащи в нашия свят.

В резултат, човек разбира защо той съществува и как да излезе от положението, в което се е „прогонил” в едностранно виждане на света. Той започва да преустройва себе си и обкръжаващото общество – не силово, а стихийно. Изхождайки от същия този егоизъм, той разбира, че не трябва да постъпва по друг начин.

Днес ние действаме автоматично, с оптимална изгода за себе си. Така автоматично ще действаме и по-късно, но вече с отчет на общата част: ние зависим един от друг и представляваме едно общо цяло. Виждаме цялата картина, цялата глобална затворена система и затова постъпваме абсолютно по различен начин.

Най-главното за нас е да открием тази обща картина и тогава естествено, че няма да грешим. Към това ни води кабала.

Според степента на развитие ни се разкрива и егоистичната ни природа. Но днес ние най-общо я усвоихме, изчерпвайки всички егоистични инструменти за постижение на света в науката и техниката, в човешкото съжителство и семейните взаимоотношения. Ние виждаме, че сме дошли до задънена улица.

Тук и възниква необходимата потребност от допълнителни знания. Намираме се на границата, на прехода към осъществяване на следващите части на мирозданието. Тя вече е тук, между нас. Понякога я наричаме друго измерение, тъй като въпросът е в това, как измерваш: изменяйки гледната точка, ти виждаш в същия този обем съвършено други явления.

Така ние с вас откриваме новия свят.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да увеличим дори повече желанието за обединение?

Отговор: Човек никога нищо не прави освен ако то не идва от усещането за необходимост. Ти трябва да си зададеш въпроса и пред очите си да имаш ясно следната картина „Къде разкриваме висшия свят? Кога го разкриваме? В какво го разкриваме? Какво е Творецът?”

Ако отговориш на тези въпроси, то ти ще достигнеш до факта, че вътрешната връзка между нас е общата душа, в която се разкрива Творецът, и Той е общата сила на природата, която вече и сега ни събира заедно, тласкайки ни да се обединим, докато ние се противопоставяме.

Всички хора в света се чувстват така. Погледнете зависимостта, която съществува, нещата, случващи се в света, и непредсказуемите, внезапни събития в природата. Всичко това е за да ни принуди да мислим за това, да се приближим един към друг и да отговорим на въпроса „Какво трябва да направим?”

Повече и повече хора в света питат „Защо се случва това?” И в последствие това „Защо?” ще ни отведе до правилният отговор: че не сме подобни на природата, а всъщност сме ѝ противоположни.

Ако усещаме това, ако обрисуваме тази ясна картина за себе си и постоянно я виждаме, ако говорим за нея, различавайки повече и повече от нейните аспекти, детайли и зависимости, тогава постепенно ще станем част от нея и тя ще живее в нас. Ще искаме тя да се осъществи в нас.

Това е стремежът към това тя да бъде реализирана в теб, тази вътрешна връзка между всички нас да стане истинска. Това е разкриването на общата душа.

Когато човек започне да усеща тази необходимост, неговият стремеж е наречен „МАН” и той пробужда поправящата светлина (Ор Макиф).

Но ако не можем правилно да си представим системата на вселената като единна, единствена, затворена, интегрална схема, в която ние всички сме малки елементи, като напълно взаимосвързани малки колелца, ако този факт не ти е кристално ясен, тогава, разбира се, въпросът за обединение ти изглежда напълно теоретичен и ти звучи глупаво, като мото на скаути.

Трябва да се усеща като необходимост. Иначе не постигаме целта. Иначе всичко е напразно.

Ние просто трябва да видим тази картина в света днес, защото той не се променя. Когато мислим за висшия свят, ние си мислим, че той е отделен от този свят, но не е! Той е по-вътрешната негова част, мястото, където ние всички сме обединени. Това е като няколко екрана на компютър, където на първия екран ние не сме свързани и виждаме нашия свят. На по-вътрешен екран вече виждаме нашия съюз и т.н., разкривайки все по-вътрешни екрани.

Затова ние трябва сега вече да си представяме, че всичко зависи от това, как се отнасяме към света. Ако наистина си представим тази картина и искаме да преминем от първия екран на втория, тогава издигаме МАН. Това е стремежът и прогресът напред. Това вече е движението, което пробужда в отговор осветяване от втория екран, което ме привлича и ме поправя. Така работи това.

От беседа на трапезата, Москва, 14.01.2011

[32905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→