От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.74: „Един човек вървял след тях, подкарвайки магаретата“ – т.е. насочвал техните магарета.

„Казал раби Аба: „Да отворим портите на Тора, тъй като дойде нейният час и времето за поправяне на нашия път““. „Водач“ означава, „онзи, който убожда“.

И това име е заимствано за „водача на магаретата“, тъй като неговото действие се състои в подкарването на магаретата чрез убождане с върха на пръчката, за да се движат по-бързо.““

Всяко творение трябва да бъде доведено до сливане с Твореца. И всичко, извършващо се в реалността, включително и въртенето на всеки атом, се движи само към тази цел. Няма в света други действия – било то със съгласието на нисшите, или без тяхно съгласие.

И към тази цел ни води особена сила свише, наречена „водач на магарета“. Ако станем подобни на мъдреците, за които разказва «Зоар», тогава ще тръгнем заедно с «водача» и той ще ни помага по пътя  .

Ако ли не, самият „водач“ ще боде нашите „магарета“, нашето желание за наслаждение с острата си пръчка. Това всъщност ще са всички страдания, на които ще бъде подложен светът, ако не желае да върви към целта осъзнато и с разбиране.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32402]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.

Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко, която се нарича ”Самия” Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг. Сега ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя/Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни напълни!

От урок по статията ”Характер на науката кабала”, 13.01.2011

[32736]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Съществува триъгълник, в основата на който се намираме ние, всички 7 милиарда. Колкото по-близки ставаме, толкова повече се разкрива Творецът. И всичко зависи от това съответстваме ли Му или не.

Ние можем да го отблъскваме – с факта, че отблъскваме всички останали. В степента, в която отблъсквам другите хора, аз отблъсквам Твореца и Го усещам като зло, страдание. В степента, в която пожелая да се сближа с другите, за да бъдем всички заедно – аз започвам да усещам идващото от Него добро.

Аз не мога да повлияя директно на самия Творец! Защото Той се крие от мен и аз не мога да достигна до Него, да Го хвана, да го доведа при себе си и да го заставя. Всичко, което мога, е да действам в моята област, долу в ниското. И ако ние долу действаме заедно, то в тази степен влияем и на Него. В това се състои и кабала: да работим между себе си, да се сближим един с друг и в степента на нашия успех да се приближим към Твореца.

Творецът – това е постоянна сила на доброто, която не се променя, както е казано: „Аз името Си АВАЯ не съм променял”. Това е силата на природата, която има неизменно желание и мисъл. Това е все едно постоянната област на паметта в компютъра (ROM), която ние не можем да променим. Тя е присъединена към нас и автоматично ни влияе в степента, в която ние влияем на останалите.

Всички ние влияем един на друг – а съответно на това висшата сила влияе на нас, абсолютно не изменяйки самата себе си.

Може също да се каже, че Той вече се намира между нас, а ние, приближавайки се и съединявайки се един с друг, Го заставяме да се разкрие, т.е. приближаваме Го към себе си. А отдалечавайки се един от друг, ние Го отблъскваме и не Му позволяваме да се разкрие.

Колкото по-близка ни става тази сила, толкова по-добре се чувстваме, защото това е силата на доброто. Колкото по-силно се отблъскваме един друг, в същата степен отблъскваме Твореца и толкова по-ужасно се чувстваме – защото сме отблъснали източника на доброто и благото. Това е много прост механизъм.

От урока по статията „Характерът на науката кабала“, 13.01.2011

[32732]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да предадем на човек допълнителен подход към реалността, за да забележи той, че има още нещо освен неговия обичаен поглед?

Отговор: Докато човек окончателно не се развие, не опита всевъзможни философии и подходи, изхождащи от природния му егоизъм, нищо не може да се прави. Тоест преди всичко, необходимо е да се стигне до голямо разочарование и неудовлетвореност от света, в който се намираш.

1. Отначало се разкрива, че ми е лошо! – Този етап е задължителен.
2. А заедно с това, трябва явно да усещам, че вече няма да бъде по-добре!
3. И най-важното, че причината за цялото зло е моят собствен егоизъм.
4. А поради това, всичките ми действия само са ми във вреда, което се нарича, „по-добре седни и нищо не прави”. По-добре вече мълчи и дори не мърдай, защото всяко твое движение произхожда от твоя егоизъм и води до умножаване на злото в света.
5. Тогава човек започва да търси какво да прави и как да съществува по-нататък? Тези изяснявания трябва да включват целия минал извървян път и занятия, тоест религия, философия, наука. Тъй като даже науката сме развивали егоистично и тя не може да ни помогне да излезем от сферата на егоистичната реалност. Следователно, ние проверяваме всичко това и изясняваме, че нищо не може да ни донесе спасение.
6. И тогава, може би, ще бъдем готови да се вслушаме в гласа на кабалистите.

Ето, такъв е дългият път и разбира се по него е  необходимо съществуването на системата за разпространяване на кабала. Иначе ние никога не ще видим, че човечеството преминава този път на развитие и достига някакъв положителен резултат.

• Пита се, колко пъти човек трябва да почувства страдание, за да реши, че повече не го иска?
• И колко пъти той трябва да каже, че не иска повече да страда, докато накрая не реши, че действително е нужно нещо да промени?!
• И колко пъти той трябва да разбере, че е необходимо нещо да смени, за да започне наистина да действа в това направление!

Ето така, за да достигнем до някакъв резултат, от нас се изискват огромно количество действия, всяко, от които ни донася проблеми, болка и страдания…

От урок по статията „Кабала и философията”, 10.01.2011

[32424]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.81: „Ет (тези) съботи са Мои“. „Ет“ – указва за включване границите на съботата, 2000 ама от всяка страна, затова добавя думата „ет“.

„Съботите са Мои“ – множествено число, горна събота и долна събота. Тоест двете са съчетани заедно и са скрити заедно.”

Събота се нарича  пълното поправяне (Гмар Тикун), а целият процес, в течение на който се подготвяме за пълното поправяне, се нарича по време – „вечерта на съботата“, а по разстояние – „2000 ама“.

Сега, всички ние вече сме навлезли в този период, и затова се разкриват всички тези неприятни явления в света, принуждаващи ни по-бързо да стигнем до поправяне.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32405]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние сме няколко десетки човека в Холандия, които се готвят да вземат участие в Европейския конгрес в Берлин.

За повечето, той ще бъде първи конгрес и някои от нас все още не са осъзнали целите на конгреса и защо е толкова нужно да дойдат на него. Как да ги подготвим за него?

Отговор: Европейците трябва да разберат, че техния континент се намира в най-опасното състояние, по отношение на всички нас. От целия свят, Европа се намира пред най-големия и сериозен проблем. Ако тя се взриви, това може да доведе до трета световна война.

Именно поради това, че европейците са решили да се обединят, но от друга страна, това съединение е егоистично, тяхното състояние е много нестабилно. Ако един егоист се отделя от друг чрез граница, то те все още могат да поддържат връзка по установени правила през тази граница.

Но ако няма никакви формални връзки и всички се намират на общ пазар, с обща икономика, с тези огромни проблематични резерви, които притежава Европа, то аз не виждам никаква възможност за живот в мир и разцвет в нея.

Как е възможно това? Това би вървяло против законите на природата. Европа я чакат все по-сериозни проблеми, ако европейците не приемат необходимостта от поправянето на своето его. Те са се поставили в такова състояние, че на тях просто не им остава избор.

Именно Европа сега служи за опитна лаборатория за реализиране на метода на кабала, защото е пожелала да се съедини – но основата е егоистична полза. И сега, ден след ден, на нея ще ѝ се налага да разкрива, че това е най-страшното зло, най-лошият от всички варианти.

Затова европейците трябва да дойдат на конгрес и ние всички заедно да се съединим, привличайки висшата сила и желаейки тя да подейства на тази част на земята и да я поправи. В противен случай, тя може да донесе страдания на целия свят и това ще стане наш общ проблем. Обръщам се към вас от името на цялото наше световно кли, ние сме длъжни да направим това.

Европа е най-проблематичното място в света, с всички  развиващи се страни там и с общата валута. Аз не виждам в нея никакви симптоми за добро бъдеще. Макар и в Европа  да има много добра основа, отношенията между всички страни са такива, че именно този мощен потенциал, който се намира там, ще доведе до огромен взрив.

И освен обществените проблеми, нас ни чакат още и природни катастрофи, пред които сме абсолютно беззащитни. Проблемите в климата се усилват, а Европа е напълно зависима от Атлантическия океан и е уязвима от всички страни. Това е много голям проблем. Човечеството няма сили и методи за противостоене на такива ситуации, които възникват сега в Европа, освен да следват метода на кабала.

Нашата задача се състои в едно – да донесем знанието за тази методика до всички и в нейното изпълнение. Затова ви чакам всички на конгреса в Берлин! Нямам какво повече да добавя.

От урока по статията „Кабала и философия“, 09.01.2011

[32317]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние с вас, преживяваме много необичаен период в историяата на човечеството. Започвайки отсега и нататък, всички поколения ще живеят, ориентирайки се според тенденцията: как да се излезе от усещането за реалност в себе си, към усещането за реалността извън себе си.

Ето защо чувстваме толкова голяма опустошеност вътре в себе си, в семейния живот, в отношенията с децата –  и изобщо във всичко, с което се занимаваме.

Това се проследява не само по отношение на случващото се в отделните страни, но и в целия свят. А промените, възникващи в екологията и климата на планетата, от година на година започват да представляват все по-голяма заплаха.

Но всичко се случва, за да може възприемането на реалността вътре в нас, предизвикващо много неприятно усещане, да се промени на способност за излизане от личния егоистичен свят навън, и да открием, че сме излезли от усещането за зло към това за добро.

А, ако стигнем до желанието за отдаване, тогава, разбира се, ще ни бъде добре, защото в глобалния свят, при интегралната връзка между нас, няма да започнем да се унищожаваме един друг. Напротив – ще успеем да напреднем, защото това е единствената възможност да живеем и съществуваме, а не да се унищожаваме.

Но, докато не променим отношението към самите себе си, към близките, към света и общата действителност, природата няма да престане да оказва натиск върху нас. Защото,  вече сме преминали определената ни граница.

Какво, всъщност казва за това науката Кабала? Тя казва, че ако искаме да се развиваме и по-нататък, без да изпитваме страдания, тогава си струва да се съгласим с висшата природа, че нямаме изход и да разбрем, че сегашното ни състояние е много лошо.

Но перспективата ни разкрива възможност за прекрасно развитие и ни дарява, като подарък, пребиваването във вечен и съвършен свят, разкриващ се тук, чрез промяната на нашето възприятие. Затова, необходимо е във всичко, което се случва с нас, да виждаме голяма помощ свише, от цялата обща природа, която по този начин ни помага и насочва към правилно напредване въпреки, че понякога изразява това чрез неприятни въздействия.

Но, ако бъдем чувствителни към всички малки знаци от този род, като послушно и умно дете, разбиращо как да намери общ език с възрастните, тогава ще напредваме добре. Вместо тежък живот, пред нас е едно наистина прекрасно приключение.

От лекцията в аудитория „Кабала на народа”, 28.12.2010

[32201]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако в духовната система действа принципа “низшият пробужда висшия”, то зависи ли нашето поправяне от желанието на новото поколение – нашите деца?

Отговор: Ние зависим от всички и трябва да предадем на всички нашите знания в науката кабала, – дори и да не е изцяло, но в максимума на нашето разбиране. Защото сега ние са намираме в такова състояние, че целия свят е длъжен да пробуди Висшия – този висш апарат на управление.

И ако сега ние виждаме как целия свят е обхванат от глобални, всеобщи бедствия, и всички се усещат безсилни, не знаейки,  какво ще им донесе следващия ден, – всичко това е продиктувано от това, че ние всъщност започнахме да изучаваме, какво именно висшият желае от нас, и как можем да го пробудим правилно, а не сме викали просто така и не  сме водили сметка помежду си или искали невъзможното от природата.

Ние се приближаваме към състоянието, когато висшият изисква от цялото човечество осъзната ответна реакция, така че всички ние заедно да се обърнем към тази природна сила, към висшата сила, разбирайки какво поведение се изисква от нас и каква е молбата, която ние трябва да произнесем.

Разбира се – ние сами нищо не можем да постигнем. Но “ творящият мир във висшето – ще сътвори мир и в нас”. Висшият може да ни доведе към съвършенството и мирът тук, между нас. Но всъщност ние първо трябва да го помолим за това. А вече след това, от тази обща “ло лишма“ на цялото човечество, ние ще постигнем “лишма“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.01.2011

[31976]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→