От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Девизът на берлинският конгрес е – “Хармония“. Какво разбират кабалистите под тази дума “хармония“?

Отговор: говорейки за хармонията, кабалистите имат предвид пълното подобие на Висшата степен – висшата енергия, информацията, така наречената светлина, която съществува около нас, с която ние трябва да влезем в пълен контакт, да се разтворим в нея. Но при това нашето “аз“ не изчезва. Обратно, нашето “аз“ и тя напълно се сливат в едно цяло. Ето тази хармония е нашата цел.

Цялото човечество е паднало от нивото, наречено “свят на Безкрайността“ или хармонията, където всичко е било като едно цяло. Постепенно спускайки се по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, – ние сме достигнали до своето най-противоположно състояние, – това е “нашият свят“. И разбира се тук няма никаква хармония. Това е свят на хаоса и тъмнината.

Оказали сме се тук в това състояние и в течение на много хиляди години, по протежение на цялата ни история, сме се развивали на животинско ниво. А сега ние започваме да се издигаме на първото ниво на духовното развитие.

И цялата тази глобална неразбория, съществуваща в света, всичкия този хаос, който започваме сега да усещаме, взаимната ненавист и едновременно с това пълната взаимна зависимост – се проявяват в нас от тази първа степен, където ние всички вече трябва да бъдем взаимосвързани един с друг в 1/125 степен на пълно единение.

На нас вече ни свети това стъпало оттам и затова нашия свят ни се струва такъв плашещ, разединен, противоположен, пребиваващ в пълна ненавист, в пълна неспособност да се обединим и да се помирим помежду си. Отново ръководителите на правителствата се събират в Давос, после още някъде и – нищо не могат да направят. И няма и да могат! Изобщо! Никакви договори няма да помогнат! Човечеството ще се окаже пред състояние, когато или ще се унищожат помежду си, или ще достигнат до обединение. Но как?

Ето този въпрос: “Но как?” – той ще  се прояви. И някога те ще осъзнаят, че няма друга възможност, освен да се хванат за тази методика на обединение, която именно и затова е била разкрита още в Древен Вавилон. Тогава ще се захванат за кабала.

Но в тях трябва да възникне този най- плашещ въпрос. И той възниква или у хора вече вътрешно съзрели за това, които достигат до нас по индивидуален начин; или в целия свят, когато целият свят просто вече, както се казва е стигнал до задънената улица.

Така че това усещане за хаос, тъмнина, отсъствие на хармония – се усеща в противоположност на тази следваща степен, която ние трябва да достигнем, от където на нас ни свети точно обратното – хармония, единство, интегралност.

Тези две състояния ние усещаме вече и сега. И затова нашия свят в това преходно състояние се намира в движение към първото духовно стъпало. А това е най-трудният период – да пробиеш.

И ако ние, нашата всемирна кабалистична група, стотици хиляди хора, – постепенно, от конгрес на конгрес създадем между себе си такова напрежение, такова съединение, преминем в себе си всички състояния на отчаяние и все пак пожелаем да се обединим отвътре, ако ние – макар и една мъничка част от човечеството, съумеем да реализираме това – то ще бъде спасителен пояс за цялото човечество. И тази хармония, която ще се усеща в нас, ще приближи към нас цялото човечество като магнит. До това трябва да достигнем.

Затова хармонията, за която говори кабала – това  е състояние, в което всички хора са съединени заедно в едно цяло, в един събирателен образ, който се нарича “Адам“ – общо желание, обща душа, вътре в която се проявява следващото ниво, нашето вечно, съвършено състояние. И това е напълно постижимо. Всичко зависи от нас.

От 1-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34348]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Коментарите са изключени за От хаоса към хармонията

Въпрос: Въпреки че Интернет улеснява връзката межди хората, ние все пак използваме тази инфраструктура за нашите егоистични интереси. Как можем да променим това и да използваме тази същата система с цел отдаване?

Отговор: Това може да се направи само като опознаем нашето зло. Но междувременно, използваме Интернет така, както ни диктува егоизмът. И той ни тласка в истинска мръсотия: вижте с колко много секс, порнография, насилие и лъжи е пълен Интернет. И все пак, от друга страна, в него има много инфантилност и розови фантазии. Това разкрива пред младия човек света на възрастните и въобще показва на всеки от нас цялата тъмна страна на живота.

Аз мисля, че той служи като голям и мощен ускорител за човешкото развитие.

От телевизионната програма „Ask the Kabbalist”, 20.01.2011

[34106]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо интернет сайтът Facebook е толкова популярен?

Отговор: Нашето его се развива не само количествено, но и качествено. Ако за човек преди е било достатъчно да има 5-10 приятели с общи интереси, за да могат да ходят заедно на риба, на бар, да играят карти, да разхождат кучета и т.н., днес това повече не го удовлетворява. Човек иска да се срещне с другите не чрез кучетата и рибата, т.е. не на основата на материални интереси и географски близост, а той търси вътрешно уподобяване – място, на което може максимално да изрази себе си.

Човек търси начини да общува дори когато може да излъже, но всъщност така той даже повече изразява „себе си”. В края на краищата, когато лъжем, ние разкриваме вътрешната си истина! Тази лъжа демонстрира какво искаме да бъдем, но не можем.

Това много отговаря на принципа на Facebook – човек показва само това, което иска да покаже, неговата „най-добра картина”; но това говори за неговия вътрешен свят. Всъщност, поради неговата егоистична природа, човек може да е алчен, мнителен, малодушен или примитивен, но той ще представи себе си, така както действително се вижда. С други думи, той показва своята по-вътрешна, по-красива форма, достойна за неговите очи.

Излиза, че, от една страна, аз знам това, което съм (въпреки че сам не го осъзнавам), но от друга, аз си представям себе си в по-красив вид. Друг път е обратното: аз искам да изглеждам по-лош отколкото съм, правейки се на герой и представяйки се за войнствения Дон Кихот.

Но няма значение дали този образ е по-добър или по-лош отколкото действителния, защото тази лъжа показва на човек каква е неговата същност и така той разбира своето зло. Човек се сблъсква с въпроса: какво съм аз в сравнение с образа, който показвам в интернет? В крайна сметка всички ме виждат такъв, какъвто описвам себе си в интернет, но аз самият започвам да разбирам, че съм далеч от това, което съм изобразил за другите.

Това довежда хората до осъзнаването на тяхното зло, до необходимостта от промяна и от това да се приближат до този образ, който искат другите да видят. След като не съм във физически контакт с теб и след като не ме виждаш, аз мога да се преструвам пред теб на когото и да било: ново аз, мой вътрешен идеал, който няма нищо общо с моята материалност. И този образ е по-истински!

По тази причина нашето развитие към виртуалното общуване ще ни поведе по посока на духовно общуване, духовна промяна. Затова съм толкова щастлив да чуя за развитието и разрастването на Facebook и други социални мрежи.

Сигурен съм, че в тази социална мрежа има психолози и социолози, които правят сериозно проучване. В крайна сметка, това е глобално явление, което сега се разраства из цялото човечество.

От телевизионната програма „Ask the Kabbalist”, 20.01.2011

[34108]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Неотдавна отшумя епопеята с „Уикиликс”. Всички мислеха: „Какво ще стане със света, ако започнат да се разкриват тайните на власт имащите?” А днес вече забравиха, всичко се забрави. Вижте какво става в Тунис, в Египет, в другите страни. Неизвестно е какво ще бъде днес, утре, тук и навсякъде.

Човешкото общество стремително се изменя. Ние не си представяме в какви релси е тръгнало развитието на нашия свят. По-рано сме се развивали под ограниченото въздействие на нашия егоизъм над бавното течение на историческия процес. Свикнали сме да виждаме как растат децата ни, след това внуците ни… По-рано всичко се е предавало по наследство. След това – какво да предадеш, ако няколко пъти в живота си смениш дома си, местожителството, семейството? Само ти самият не се изменяш.

Но сега навлязохме в абсолютно нова епоха, която няма пример в нашия предишен живот и в историята. И ние трябва ясно да разберем, че днес светът е друг, абсолютно непредсказуем. Ние изобщо не можем да предвидим предварително каквото и да е. Той ще избие всяка почва под краката ни. Колкото и да искаме да обезпечим себе си и децата си, да предусетим, да предчувстваме нещо дори един -два дни преди да се случи, дори от сутринта до вечерта – ние ще откриваме себе си все по-ясно и ясно  в постоянно изменящ се свят.

Това не са само красиви думи – така ще бъде в действителност и човек ще привиква към това. От тези уроци той ще разбере, че егоизмът не му обезпечава нормално, стабилно съществуване. Не е по силите на неговия егоизъм да му помогне да се ориентира в света.

И всичко това е, за да ни преведе до разкриване на Твореца. Ти се намираш в увиснало състояние и всички твои движения могат да предизвикат абсолютно непредсказуема реакция. Неизвестно е какво ти влияе, какво ще бъде в следващата минута и човек в действителност започва да придобива духовност. В него възниква настоятелна потребност да усети Висшата управляваща сила.

Отначало от егоистични подбуди: къде да се дяна, ако не знам изобщо кое, какво и защо? Моят егоизъм, моят жизнен опит, всичко, което сме създали в този свят, нищо не ще ми помогне. И по неволя ще трябва да търся: кой управлява всичко това?

Ако по-рано ми се струваше, че това съм аз, правителството, „елита”, то сега виждам: нищо подобно. Оказва се, че правителствата нищо не могат да направят, а и тях ги свалят като еднодневки. Никакви врачки не могат да предусетят какво ще бъде след няколко минути на борсата, с валутата и т.н., с природните катаклизми.

Всичко това така „тресе” хората, че те постепенно започват да осъзнават: нужна е друга опора – истинска. Ако всички наши „богове” падат и откриват своята несъстоятелност, то къде е тази Висша сила, която действително управлява всички?

И тогава, когато в човек възниква потребност, в него се създава условие за разкриване на Твореца.

„Творец” се нарича единствената управляваща Сила в света. Няма друга. Тя управлява всички, в това число и нас. Тя е вечна. Ние я приемаме за съвършена. Защо? Защото е една. Никой не казва, че това е добро и никой не казва, че е лошо. Просто тя е една и  ръководи всички, командва всички, а ние сме създадени такива, че при сближаване с нея се чувстваме добре. И затова казваме, че тя е съвършенство и добро.

Но всичко това е абсолютно условно. Тази Сила, т.е. Творецът, светлината, е създала в нас желанието да получаваме, да усещаме Неговото напълване като наслаждение. Затова казваме, че Той е добър, защото Той ни води по различни пътища към това да се напълним с него – със светлина, която се усеща в нас като наслаждение, като добро.

И затова основополагащата статия в движението ни към целта е „Няма никой освен Него”, на иврит: „Ейн од милвадó”. Всеки път трябва да се опитваме да я откриваме наново и тя ще разцъфне пред нас наистина в ново състояние. Уверен съм, че много хора вече сами ще почувстват това върху себе си.

От 4-я урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34279]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Интернет не съществува отдавна, а от около 15-20 години. Още не е успяло да се смени едно поколение, но вече успя да се появи такова, което израстна с интернет.

И ако почакаме до следващото поколение, още 15 години, мисля, че ще видим едно напълно различно човечество. То непрекъснато ще живее в интернет, постоянно ще се намира в общата мрежа, свързваща всички ни чрез някакви мобилни устройства от типа на iPod. И само чрез тази виртуална връзка, ние ще поддържаме приятелството си един с друг.

Именно тогава, ще се открие цялото наше зло и добро. Защото тази система притежава вътрешна сила, която засега не чувстваме. Все още предстои тя да се пробуди и разкрие.

Там, където хората са съединени един с друг, се появява и „трети компонент” – следствието, „производната” на тази връзка. Да допуснем, че сме група от 10 човека, които са съединени помежду си. Значи има сумарна сила на групата, състояща се от 10-те човека.

Но това, все още не е всичко! Когато се обединяваме, се появява допълнителна сила – още един компонент, породен от нашето единство, неговото следствие – „обобщение”, включващо в себе си всички частни сили.

И ако се съединим в една мрежа, въпреки че тя е егоистична и лъжлива, събрала в себе си всички най-лоши образци на нашата природа – това не е важно. Нещо повече, това е система, която ни съединява! И затова, там трябва да се разкрие сила, която ни обезпечава връзката.

И тя ни разкрива новата потребност. Самата връзка има такава собствена природа, характер, законност, че ще ни привлече към интеграция, съединение, правилно развитие – към наистина единно човечество.

Ако се съединим – не е важно с какви, с добри или лоши връзки – при всички случаи, тази връзка ще ни доведе до правилното съединение. Това може да бъде съпроводено от удари – ако сме егоисти и не разбираме правилната форма на развитие. А можем да напредваме приятно и хубаво. Но, така или иначе, вътре в тази връзка действа особена сила, която се намира на едно стъпало по-високо от нас.

Това е онзи общ егоизъм, който ни е съединил и принудил да бъдем заедно, който е организирал цялата тази връзка и нас в нея – като някаква отрицателна сила. Но вътре в нея присъства положителна сила, която постепенно ни привлича към това да станем като един.

Убеден съм, че в най-близко бъдеще ще разкрием това, съдейки по скоростта на настоящото развитие.

Това е естествено явление – когато хората се съединяват, вътре в обединението присъства допълнителна сила, идваща като следствие от него. Така е устроена природата. Може да са се събрали някакви клоуни или най-лошите престъпници, но тяхното съединение ще даде силен резултат (макар и да е лош). Това е така, защото самото съединение притежава духовна сила. Тъй като духовното е именно съединението.

Затова, нашето съединение може да бъде добро или засега все още лошо, но в резултат, то въпреки всичко ще ни придвижи напред.

От телевизионната програма „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[34249]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Какво се случва с Европейския Съюз? Преди месец сгромолясването изглеждаше неизбежно, а сега всичко изглежда наред?

Отговор: Действително е така, и това ще се повтори много пъти. Ще се създаде впечатление, че сгромолясването е неизбежно, а след това всичко ще изглежда наред. Само чрез подобни постепенни, стъпка по стъпка, развития ние осъзнаваме, че трябва да се променим.

Общо взето, е необходимо да разберем, че целта на природата не е да ни унищожи. Сгромолясването трябва да бъде вътрешно. То трябва да се случи в нашето съзнание, в нашето разбиране за това колко погрешно се отнасяме към себе си и света, а не от това, че ни е застигнал ураган, цунами, земетресение, изригване на вулкан или сковаващ студ.

Всичко това е необходимо единствено за да ни издърпа от собственото ни тресавище, да ни издигне и принуди да започнем да разсъждаваме. Всъщност, имено тези последователни действия – внезапен удар и неговото затихване до появата на следващия удар и на последващия удар и затихване – постепенно издърпват човек извън себе си.

С всяка нова стъпка ние си мислим, че всичко се повтаря, но в действителност това не е така. Всеки път ние отработваме нов вид егоизъм, неговата по-голяма част. Един удар върху егото, втори, трети, но ние не усещаме разликата и не разбираме, че всеки път нашият егоизъм отработва напълно нови степени.

Егоизмът е всестранен и докато стигне до последното състояние нищо не ще се измени. Затова трябва да преминем през толкова много удари.

Ние сме почувствали много от тях докато сме се спускали от света на Безкрайността в нашия свят по 125-те духовни стъпала. Тези стъпала съдържат милиарди различни действия и събития, през които трябва да преминем в нашия живот. И ние трябва да ги отработваме по време на нашите прераждания, в този живот.

Няма нищо случайно – нищо не може изведнъж да се случи, да прескочим духовните степени или да подминем някое състояние. Ние трябва да поемем всяко хапче, което е единственият начин да се научим. Няма друга възможност.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34151]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок № 2, конгресът в Берлин

От речта на Третия Световен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г.:

„Ако клетка на живото тяло започне да действа егоистично, да се дели непрекъснато, изяждайки всичко наоколо, да не изпълнява никакви функции, да не реагира на командите на тялото, тя става ракова, умъртвяваща цялото тяло и в резултат – самата себе си.”

По принцип, в това се състои целият проблем и то не само с раковите заболявания. Нашият егоизъм развива подобни свойства, въпреки че в Природата е заложено равновесие и всичко съществува на принципа на баланса, уравновесяването, стремежа към равновесно състояние на всички нива.

Това може да бъде нежива, растителна или животинска природа – така или иначе, всичко съществува само за поддържане на равновесието и се стреми само към равновесие.

Но ние не разбираме правилно проблема, неправилно гледаме на разбалансирането на силите. Отсъствието на равновесие в природата е необходимо, за да бъде тя доведена до още по-голямо равновесие. Ние с вас винаги напредваме чрез две състояния: неравновесно – равновесно.

В началото сме се намирали в идеалното равновесно състояние между минуса и плюса. Всички системи на нашия организъм са работили нормално. А после, Природата е създала в нас неравновесно състояние: повече негатив, отколкото позитив.

Защо е направено това? За да стигнем до по-добро състояние. Как можем да се приведем в състояние на равновесие? Негативът ни е даден свише, от Природата, а ние трябва да го уравновесим с по-голям позитив, равен на него. И това действие изхожда именно от нас.

Така, Природата ни принуждава да се компенсираме, специално ни прави неравновесни. И отново, щом се приведем в равновесно състояние, тя създава в нас свише нов минус, а ние сами трябва да доведем този минус до плюс, към равновесно състояние.

Така напредваме, ако правилно разберем, че по този начин Природата иска да ни издига от стъпало на стъпало.

В началото сме имали нулев егоизъм. После той е станал със стойност минус една егоистична единица. Нататък – плюс една алтруистична единица. И отново: минус две егоистични единици – плюс две алтруистични единици. И така Природата ни движи напред.

Ако разбираме този принцип, тогава ще преминаваме „минусовите” състояния на падение много лесно и ще излезем към състоянията на подем. Всеки, който върви по духовния път, чувства това.

„Вчера бях толкова добре. Всичко разбирах, всичко знаех, изпитвах най-фините усещания. Всичко се подреждаше в главата ми много добре, свободно. А днес съм в някакъв блокаж, всичко е неразбираемо, не чувствам нищо, всичко е отвратително. Всичко това е глупаво. С какво се занимавам? А и изобщо всички тези мои приятели…”

Сега, за мен това е точно така. И по тази причина състоянията трябва да се записват. Така ще стане ясно, какви сме ние, как ги преминаваме.

А после постепенно ще разберем, че паденията ни се дават, за да ги уравновесяваме с подем. Именно чрез такива поетапни действия се развиваме – само ако разбираме, какво да правим.

Но за съжаление, хората, като правило, не се занимават с това – те не увеличават плюса, а вместо това искат да унищожат минуса. И тук кабала казва: „В никакъв случай!” – минусът е цялата наша енергия, цялото ни разбиране, цялото ни осъзнаване.

Колкото човек е по-голям според своето желание, толкова по-високо се намира. Той е способен на повече: добро или лошо – не е важно. Най-важно е по-голямото желание. То в никакъв случай не трябва да се унищожава, понижава до растителното ниво.

Защото егоизмът е нашето средство, нашият инструмент, с помощта на който вървим напред. И не трябва да го унищожаваме – не че ще се получи някога. През цялото време се развиваме егоистично и днес сме стигнали до егоистична криза – именно за да започнем сега да го използваме правилно, да реализираме своето желание.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е връзката между депресията и нашата природа?

Отговор: Депресията – това е усещане за пустотата в желанието. Има желания, но няма напълване. Това е най-яркото проявяване на нашата природа. Защото, по принцип, Творецът е създал желанието и това желание се стреми към напълване – такава е цялата ни същност.

Създаденото от Него общо желание, в което всички се намираме, или всяко частно малко желание, от които то се състои, иска напълване. Когато това напълване го няма вътре – въпросът е в това, къде се намира то. Ако то е някъде съвсем наблизо и желанието чувства, че то е редом, но не е в него, тогава възниква депресията.

Ако изобщо не би било това напълване, то не би се усещала и депресията. Малко ли има в мен някаква празнота? Откъде човек някъде в Африка знае за това, какво не му достига – лаптоп  или пералня машина? Но ако се появи в твоето виждане, в твоето усещане бъдещото напълване, което може да бъде в теб, но го няма – ето тогава и възниква депресията.

По такъв начин, депресията е свойство не на изостаналия човек, а обратно – на напредналия. И колкото по-далече се придвижваме напред, толкова повече ще бъдат депресиите, защото желанията растат и расте осъзнаването за отсъствието на напълване.

Ние виждаме как през последните четиридесет години депресията все повече и повече се разпространява в човешкото общество. Днес тя е проблем номер едно. При това, този проблем се счита вече за заболяване. Той ще расте и няма как да се обуздае.

В близко време ще ни се наложи да узаконим наркотиците и да ги даваме на всеки. Въобще, ние ще се съгласим на каквото и да е, само да не усещаме тази депресия. И въпреки това, не ще можем да я преодолеем. Ще достигнем до това, че човек ще вижда пред себе си „лекарството” и няма да може да го вземе, няма да може да употреби наркотика. Защо? Защото ще чувства, че това не е отговор на неговия въпрос, не е отговор на неговата празнота.

Така че, борбата с депресията – това е основната борба на човека със своята празнота. И именно тя го движи напред. Затова по броя на депресираните можем да определим, доколко човечеството се приближава до осъзнаването на злото.

И нищо няма да помогне на човек освен ясното, твърдо, енергично включване в правилното общество. Само в него той може да потуши своята депресия – при това много интензивно: като отключи себе си, отключвайки своите усещания, хвърляйки се в обкръжението, както във водата – с главата надолу. Друго лекарство няма – само под въздействие на обкръжаващата среда. И тогава възниква напълване, което разбира се, мигновено унищожава депресията.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34202]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Трябва да разберем, че решението на съвременните проблеми – не е в това да укротяваме егоизма си, а в това да се издигнем над него. Затова науката кабала е сложна, тя е на друго ниво спрямо тези методики, които учат човекa на постепенно обуздаване и намаляване на нашето зло начало.

Кабала казва: ти изобщо не трябва да се сражаваш с егоизма си! Ти няма и да успееш – въпреки борбата ти той ще расте, въпреки всичко той е по-умен от теб и затова ще се върне и ще се окаже над теб.

Ти трябва да знаеш само едно – как да преобърнеш егоизма от себе си навън. И затова науката кабала – това е наука как да използваме егоизма. Кабала съвсем не е лесна наука, тъй като практически включва всичко в себе си. Тя позволява правилно да използваме нашия егоизъм, тогава той продължава да расте в нас – но колкото повече расте той, толкова повече в нас се изгражда възможността да излезем от самите себе си и да постигнем обкръжаващото ни.

Никак не е лесно да се обясни на хората, че поправянето не се заключава в това да снишаваме егоизма си, а в неговото правилно приложение. Обратното – колкото по-голям егоист си – толкова по-добре! Но хората не разбират това. “Как това ще е по-добре? Колкото съм по-вреден по отношение на останалите, колкото съм по-завистлив, алчен, стиснат и коварен – толкова по-добре?“ Да, толкова по-хубаво!

“Как може това да е хубаво? Напротив, ние трябва да унищожаваме всичките тези пороци. Праведен е този, в когото никой от тези пороци не съществува“. Грешно! Праведен е този, в когото всичките тези пороци съществуват, а той ги преодолява само заради връзката с другите. Връзката! Стремежът – да не използва по който и да е начин собствените си вредни свойства, а да преработи всичките тях в полезни. Да преработи! В никакъв случай да не ги анулира!

Трудно е да се обясни това дори на интелигентните, разбиращи хора. Сега става нарушаване на равновесието с природата, нарушаване на равновесието в обществото, в личния живот, навсякъде. За добро ли е това или за лошо? Разбира се – за добро! Колкото по-лошо, толкова по-добре!

Трудно му е на човека да разбере това, то не се осъзнава, не се възприема отведнъж. С търпение и полека всичко ще си дойде на мястото.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34154]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От 3-тия урок на конгреса в Берлин

За да се намираме в равновесие с природата, е необходимо да се консумира разумно – в съответствие с необходимостта, в зависимост от потребностите на всеки.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Мир в света” и в други статии. Но насаждането на такава практика чрез терор е невъзможно. Може да бъде постигнато само с възпитание на хората! Някога, руските революционери тръгнаха по друг път, отхвърляйки принципа за възпитание.

И това се случи в най-изостаналата държава, с най-изостаналото население, което и до днес е свикнало да живее практически във феодални условия.

И днес народът на Русия, който сам по себе си е добър, с прекрасно сърце, е съгласен с тези феодални условия, в които и до ден днешен съществува Русия. Това не е капиталистическа, а феодална страна – със свои усои, строй, корупция, с всички нейни обществени отношения. Това е феодализъм.

Макар да си мислим: „Как е възможно това?! В съвременното общество?! Това отдавна е свършило. На запад, вече 300 години феодализъм не съществува”. На запад вече 300 г. не съществува, но в Русия го има и днес. Тоест с това все още е съгласен всеки човек – все още не е надраснал това ниво.

Само малка прослойка, 10 – 20 процента от населението, не може да се примири с тези условия. А всички останали са съгласни да живеят в тях. За тях не е важно, че имат господар – барин; че трябва да се подчиняват на някого без съд и следствие, че всичко се купува и продава, че който е по-богат, той е по-силен – с него е и правдата. Хората са съгласни! Това все още е феодално ниво на развитие на обществото.

Маркс изобщо не е предполагал, че такава страна ще се занимава с реализирането на неговата идея. Той на практика е записал кабала в икономически закони.

Що се отнася до егоизма, то в постсъветското пространство, той е напълно различен. Този егоизъм е феодален, но още не е готов за сериозно развитие.

Но когато се занимаваме с всеки човек поотделно или с нашите групи в Русия, виждаме потресаващи резултати, защото в хората съществуват точки в сърцето – те са много отзивчиви, целеустеремени.

Въпросът е в това, ще успее ли обществото да разбере, че трябва да се обедини не по онези закони, по които го е възпитавала социалистическата власт, а по закони, според които всички трябва да са равни, съзнателни, да се обединят осъзнато? Те не са свикнали да се обединяват осъзнато. Ще стигнат ли до това, ще могат ли? Това е въпросът.

Затова, нашите групи в Русия са ни много скъпи. Самият аз, добре познавам целия този народ – израснах в него. Родният ми език е руски. Но може ли да се гледа на Русия като на държава, в която има възможност с лекота да се реализират кабалистичните принципи – това не знам.

В същото време в Европа, независимо от това, че хората се различават много от руския образ, трябва да се преодолее някакво външно съпротивление, някаква черупка, обвивка. И след това, когато тази идея проникне в мислите на хората, те ще осъзнават нейната истинност и ще могат чрез своето развитие да я реализират в себе си.

В Русия, сближаването с индивида може да бъде осъществено доста лесно. А в Европа е много по-сложно! Но на мен ми се струва, че ако в Европа проникнем вътре в тези индивиди, те ще намерят в себе си сили и възможност да се съединят. В тях ще възникне този осъзнат колективизъм.

А в Русия, независимо от това, колективизъм не възниква. Там колективното обществото не е развито. Мисля, че то все още не е способно на това.

Но, независимо от всички тези разсъждения, ние трябва да развиваме и разпространяваме кабала навсякъде. Разбира се, съществува голяма преграда в бившите социалистически страни. Но това не трябва да ни спира. Изобщо не трябва да мислим къде е по-лесно, а къде не, защо и как. Трябва да се работи и толкова. В никакъв случай не правя никакви сметки. Ние не знаем кое е по-добро, и кое по-лошо – как ще се развият нещата

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34050]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→