Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Въпрос: Защо науката кабала е била скрита в продължение на хилядолетия?

Отговор: Науката кабала е била скрита хилядолетия, защото егоизмът е трябвало да се развива, докато достигне максимални граници в този свят.

Сега сме дошли до такова състояние, че всеки от нас, бидейки завършен егоист, е преминал през егоистичния стремеж към храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, знания и сега ние усещаме, че никакви земни наслаждения вече не ни напълват.

Това е проблем на егоистичното развитие: колкото и да се предвижваме в егоизма си, все едно ще се чувстваме не напълнени. Тъй като в егоизма, не мога да се напълня, доколкото наслаждението, с което се опитвам да напълня своето желание, в същия момент го гаси, поради противоположността на силите една на друга, както при късо съединение.

Желанието – е недостиг от напълване, „минус“, а наслаждението е напълване, „плюс“. При съприкосновение те взаимно се неутрализират. Затова усещаме, че веднага щом достигнем някое наслаждение, което получаваме от храната, секса и други земни удоволствия – в този момент то угасва.

Но във всеки случай би трябвало да се опитаме да реализираме всички тези наслаждения от храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, занимания – и сега сме дошли до състояние, че сме длъжни да се издигнем от това егоистично ниво на степен на единение между нас.

Т.е. всеки човек в по-голяма или по-малка степен е готов да признае, че този живот не му носи наслаждения и в крайна сметка той чувства опустошение – „минус“.

Тогава идваме до следващия етап. Разкрива ни се, че всяка клетка от общия организъм може да съществува само в съединение с другите. Затова науката кабала е била скрита до тогава, докато не възникне жизнена необходимост от съединение.

Днес във всички области на нашия живот ние откриваме, че всички ние сме свързани заедно и няма къде да избягаме от тази всеобща зависимост. Никога в историята си, човечеството не се е усещало толкова зависимо един от друг.

Затова науката кабала е започнала да се разкрива именно сега, за да ни даде методика за правилно съединение.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39577]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: По пътя към целта човечеството преминава през противоположни състояния: природни катастрофи, войни, терористични актове и т.н. Ние трябва да ги приемаме като целенасочени, но какво да правим с простия човешки страх пред тези заплахи? Да слушаш за тях на урок е едно, а да ги преживяваш на собствения си гръб – е друго.

Отговор: Засега все още ни се струва, че опасностите се крият на разни места, при определени обстоятелства. Но работата може да дойде до това, че всяка секунда ще усещаме злото, проявяващо се явно или тайно прокрадващо се.

Въпросът е в това, разбираме ли, че всичко зависи от нас? Със своето несъотвествие на природата, на единството, ние създаваме подобни условия. Влизайки в противоречие с висшите светове, пребиваващи в абсолютен покой ние сами предизвикваме тези ужаси, които след това се прехвърлят на нас.

Съществува програма на развитието, задължителна за изпълнение, но ние не я изпълняваме. И затова няма кого да виним. Причината е в нас. Това е написано във всички кабалистични книги.

Няма смисъл да призоваваме природата към абсолютно добро. По такъв начин тя ни подтиква, „разтърсва ни“, за да можем в края на краищата да заприличаме повече на хора, за да се замислим за живота и неговото предназначение. Разбира се, че това е неприятно, но именно това ни се полага. Заслужихме си го!

„Как могат да стават такива ужасни неща!“ – крещим ние. Хайде да покрещим на самите себе си: защо достигнахме до такъв живот? Хайде да открием книгата Зоар и да прочетем, какво пише тя за това. Свише на нас ни се разкриват не страдания, а недостатъци, които трябва да поправим. Ако не ги поправим, то те се превръщат в страдания.

Така възпитават детето. Отначало му казват: „Направи така. Ако го направиш ти ще се научиш на нещо, ще разбереш нещо. Трябва само да приложиш усилия и да го направиш“. Но то се отказва. Ние му крещим, но то пак не се помръдва от мястото си. Тогава го шляпваме, и в отговор на това то казва: „Лоша майка!“

Така че, в случващото се няма нищо удивително. Ние стоим пред абсолютно добро, а всичко глупаво, което сме направили в света, сме го направили сами. И като добавка към това заради нас страда неживата, растителната и животинската природа.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39551]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Занимават ли се членовете на израелското правителство с кабала, и ако да, как влияе това на външната политика?

Отговор: Правителството на страната не знае нищо за науката кабала и ние дори не се опитваме да получим достъп до него.

Защото, какъвто и висок пост да заемат тези хора, колкото и да са образовани, техните ръце са оковани с „окови” като задължения пред партиите, пред опонентите и привържениците – пред всички. Така че те не са способни нищо да направят и променят.

Опитах се да говоря с високопоставени лица и в други страни, но те разбират само методите на управление в плоскостта на този свят – с помощта на парите или силите на армиите, и нищо повече. В крайна сметка това са двете сили, които реално работят в нашия свят. Затова правителствата правят онова, което могат.

Необходимо е да се разбере, че единението между хората не може да се спусне отгоре, от правителствата. То трябва постепенно да се появи долу – от разбирането и осъзнаването на самите хора.

Хората трябва да разберат, че си струва да се съединят, защото тогава ще постигнат любов и топлота, увереност и безопасност, уреден, хубав, спокоен живот в този свят, добри отношения помежду си и с децата, живот без екологични удари и болести.

А освен това в правилната връзка между нас ще постигнем вечния живот, тъй като ще излезем от усещането за живота в своето егоистично желание, стремящо се да погълне всичко в себе си.

В интегралната система започваме да се свързваме с такава връзка, че всеки получава и предава на другия, а той – на следващия и т. н., образувайки затворен кръг, където всички усещат вечното течение на живота – не в телата, а във връзката между тях.

Тогава от всеки ще остане само духовната искра – „точката в сърцето” и връзката между тези точки. В резултат, когато телата умрат, ние няма да усетим тяхната смърт, защото преди това сме се издигнали на духовното стъпало (5).

Ако се намирам на неживото ниво, то нищо не усещам. Съществувайки на растителното ниво, не чувствам неживото като принадлежащо към мен, причиняващо ми болка. Само се храня от него. На животинското ниво, използвам растителното и неживото – те поддържат моето съществуване.

Ако се намирам на стъпалото на човека, тогава използвам всички нива. Мога да си отрежа ноктите или косите – моето растително ниво и не чувствам болка. Защо? Защото косата и ноктите са растителното ниво (2), а тялото, плътта – животинското (3). И затова, мога да си подстрижа косата или да си отрежа ноктите – растителното ниво в мен, и да не чувствам нито болка, нито загуба.

Същото се случва, когато се издигнем на духовното стъпало (5). Дори ако моето тяло умре, не чувствам никаква загуба, защото, съединявайки се с всички точки в сърцето, вече съм осъществил връзка със системата, намираща се по-високо от тялото.

Рабаш казваше, че човекът, който е постигнал духовното, чувства освобождаване от своето тяло – сякаш в края на деня хвърля ризата си за пране. Да се надяваме, че ще стигнем до това…

От 1-вия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39580]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Вестник „Globes” публикува обширна статия за „индустрията на щастието”, която ни прави все по-нещастни. Мащабите на депресията на Запад непрекъснато се увеличават, като в същото време средната възраст на нейните жертви става все по-ниска.

По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.

[39435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ни даде равновесието с природата?

Отговор: Когато всички сили са балансирани, ние се намираме в състояние на покой. Природата ни показва това чрез примера с изравняването на температурата, на натиска и на други величини.

В човешкото развитие на материално ниво „покой” е постоянния стремеж да бъдат балансирани противоположните сили. По този начин се учим да бъдем в равновесие. То се променя от състояние в състояние, от стъпало на стъпало –  и в резултат израстваме, създавайки все по-мащабен баланс.

Друг изход няма – ние ще продължим да се развиваме, но по добрия път на нашето развитие ще вървим в състояние на покой. Под непрекъснатото въздействие на различни сили се променяме ние самите, а също и външните условия. Това ни хвърля в непрестанно безпокойство, в неспирно търсене – но същевременно, именно това е покоят. Защото не се подлагаме под ударите на отрицателните сили на природата, а напротив – поддържаме с нея взаимно разбиране и взаимодействие.

Важно е да помним, че природата е нашата „обвивка”. Намираме се вътре в нейната сфера и нищо не можем да направим по този въпрос. Само се учим, как трябва да постъпваме в дадените условия.

Не можем да спрем въздействието на двете противоположни сили, защото тяхното предназначение е да ни развиват. Ако ги приемем именно с цел развитие, ако разберем, че тяхната програма е насочена към равновесието, което ще се прояви в единението на обществото, тогава ще се развиваме по добрия начин, комфортно, подслаждайки неприятните моменти.

Това е начинът, по който равновесието с природата ни дава покой – не спиране по пътя, а спокойно, мирно развитие. Защото, не можем да спрем природата, но можем отново и отново да намираме точката на равновесие, постоянно да успяваме да се задържаме на линията, която съставят тези точки.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В природата действат две противоположни сили, но тя ги принуждава към взаимен баланс на всички нива. Всичко се стреми към равновесие.

Изключение прави само човешкото ниво. Природата по странен начин ми е оставила „свободна територия“ – човешкото общество. С развитието си то не идва до равновесие, а напротив – до дисбаланс: хората желаят само разрушения един на друг.

Днес се намираме пред големи сътресения. Тъй като сме свързани заедно, зависим един от друг, и затова всеки може да предизвика такъв дисбаланс, който да унищожи целия свят.

И ето тук, за разлика от предишните нива на развитие, ние можем сами да създадем баланс. Тук получаваме „картите в ръце“, за да постигнем самостоятелно, на своя территория, равновесие с природата. Тя оставя това на тебе – возможността да станеш свободен, здравомислещ и чувствителен човек, независим от природата.

Ако ти, както преди искаш, природата да действа вместо тебе, то ще си останеш животно.

Или ще те управляват, или работи сам и запълни празнината. Именно тук човек трябва да изпълни своето предназначение и да създаде равновесие, което да компенсира всички дисбаланси.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Къде е връзката между природното равновесие и обединението на хората?

Отговор: Объединението между хората е най-високата форма на равновесие в природата.

Всъщност, природното равновесие е интеграция на всички сили. В крайна сметка, всички те се проявяват в човека на човешкото стъпало. Истинския проблем не е в заобикалящата ни среда, не във вълните цунами, не в земетресенията, не в изригването на вулкани или изригванията на Слънцето, не в проблемите в растителната и животинската природа и даже не в болестите на тялото ни.

Проблемът е в човешкото ниво: неговият дисбаланс или равновесие покрива всички останали сили, действащи по-долу. Уравновесявайки себе си, ние уравновесяваме цялата останала природа, от неживата до животинската.

Човек трябва да направи това не инстинктивно, не по принуда, а осъзнато, осмислено, по желание, въпреки собствения си нрав, собствената си природа, въпреки изключително мощните сили на ненавистта, страстта, суетата и властолюбието. По този начин той изгражда себе си, уравновесявайки не силите на заобикалящата го природа, а своите вътрешни сили, своята същност.

Защото, всъщност аз ненавиждам, аз искам да лъжа, крада, убивам и т.н. В крайна сметка, аз искам да властвам над другите в една или друга степен. И тогава аз формирам себе си отново, балансиран с този порив. Изграждам в себе си модел на равновесно състояние на две противоположни сили – казано по друг начин, своята „душа”.

В призмата на това равновесие аз гледам на света вече по друг начин, придобивам нов поглед. Сега аз не искам да използвам света в своите интереси, а напротив, изхождайки от своето равновесие търся равновесие в него. И тогава виждам, че той целият е балансиран. Оказва се, че целия свят – отвътре и отвън- представлява равновесно обличане на две сили.

Така аз постигам покой, умиротворение. Състоянието, което чувствам, е душата, нъпълнена с облечената висша светлина. Усещането на равновесието между двете сили ми дава нова реалност.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 28.03.2011

[39323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега е време, в което се случва сериозен икономически процес. Надига се нова кризисна вълна и това изисква от световния елит да вземе решение, за което той не е готов. Това е така, защото всеки ще трябва да ограничи своята потребност.

Потребителското общество свърши! Земята не разполага с ресурси за неограничено развитие. Златният милиард не може да предложи своя начин на живот и своите идеали на останалите шест милиарда. С това той предизвиква силна омраза към себе си, както и желанието на другите да го ограбят.

Природата не разполага с енергийни запаси за продължително нарастващото потребление, а освен това ние ще трябва и да се откажем от атомната енергия. Ние по неволя ще станем общество на „разумни” потребители, т.е. ще консумираме в зависимост от необходимостта. Необходимост означава „достатъчно за съществуване” в съвременните условия.

Съвременният политически и икономически елит са оправдали легитимността на своята власт, обещавайки на хората все по-високи степени на консумиране. Имено това е причината, поради която те не могат да променят посоката от увеличаване на потреблението към „разумно потребление”.

Всяко изказано решение неизбежно ще предизвика остър конфликт в обществото и най-вече ще създаде недоверие в елита, защото при всички случаи обществото ще разбере, че доходите повече няма да растат, че предстоят много тежки времена пред нас и че това ще продължат за дълго време. Още повече, последиците от този натиск върху обществото са непредсказуеми…

Необходимо е да се появи нова идеология, но вече не по посока на консумиране. Под новата идеология трябва да бъде издигнат нов политически елит, който да може да измени системата. Но предишният елит няма да изчезне. Той ще се съпротивлява. Затова е необходимо да се даде широко обяснение на разкриващите се обективни закони, на ограничените ресурси на природата и на интегралното общество. Това ще създаде широк кръг от обществена подкрепа и критическа маса от заинтересувани хора.

Необходимо е да се развие широка обществена дискусия за обективна необходимост от изменение на егоистично развиващото се обществено потребление с глобално, интегрално развитие, което е в баланс с природата, т.е. такова, в което обществото консумира от природата до степента, до която обезпечава всеки човек с необходимото и заслужено съществуване. Интензивното обществено обсъждане ще доведе бързо до появата на голяма група от хора, които постепенно ще разберат как да изградят обществото на основата на новите принципи.

Това ще предизвика ново разбиране на методите на управление на бизнеса и правителството, как да се обедини идеологичната с управляващата схема, а също и да се развият концепции на новото управление и пътища към неговата промяна.

Завършващ коментар: „Най-простият” метод на ограничено потребление може да бъде илюстрирано чрез забрана на рекламите, които са „двигателят на търговията”. Необходимо е постепенно да се забранят рекламите, които принуждават хората да купуват огромно количество продукти, които изобщо не са необходими, с изключение на продуктите, които обществото определя като необходими.
[39039]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От материалите за принципите на глобалното възпитание: „По–развитият човек чувства дори и малкото зло в себе си като непоносимо. Усещането на злото задължава човека да се освободи от него, както от всичко вредно.

Оттук следва, че нивото на развитие на човека се определя от неговата чувствителност към противоположността между него и общия закон на природата – любовта и отдаването“.

Ние учим децата да се държат прилично в обществото, да изглеждат добре в очите на околните. Например, естествено е детето да се цапа по време на хранене и по време на игра, но ние му обясняваме че това не е възпитано. Или казано по друг начин, увеличаваме неговия егоизъм с това, че презрението на другите хора става важен фактор за него. Вътре в човека седи все същият дивак – затова пък отвън всичко е много благоприлично.

Въпросът е следният: трябва ли да подобряваме нашата външна взаимовръзка? С това нашето его се увеличава още повече: ние изглеждаме солидни и уважавани. Има цели училища за добри манери, където обучават човека на правилата на приличие. В нашия свят възпитаният човек се нарича „развит“. Защото тук става дума не за поправяне на егоизма, а за това, как да изглеждаш по-добре.

Разбира се, всичко това е лъжа, която науката кабала не взима под внимание. Дори човек да живее в африканските джунгли и да яде с ръце от общия казан – това още не значи, че е по-малко развит от лондонския джентълмен, който изящно си служи с приборите за маса.

Разбира се, че в човешкото общество трябва да се съблюдават добрите обноски, и ние изобщо не ги пренебрегваме, но те не се отнасят към вътрешното поправяне на човека.

Вътрешното поправяне се изгражда въз основа осъзнаване на злото – това е вече въпрос на намерения. Тук човек не трябва да гледа външното, а да прониква навътре: доколко вътрешно е любезен с другите в своето намерение за отдаване? Добре ли се отнася към ближния в душата си? Тук вече няма да помогнат външните подаръци, зад които стоит желанието да използваме другите. Напротив, именно вътрешният подход определя всичко, а външното може да бъде негова проекция.

Макар че може и така, че, независимо от цялата си любов към малкия си син, външно аз проявявам строгост и даже го наказвам, защото нямам друг изход– иначе той ще си навреди. Моята любов към него изисква понякога сурови мерки. И трябва още да засиля тази любов, за да го огранича с нещо отвън, да го огорча.

По отношение на Природата, на Твореца, всички ние сме малки деца, и тя се отнася към нас точно така. Вътре в Природата цари силата на любовта и единството на всички части. Тази сила е способнада създаде дори живо тяло, всички части на което живеят в хармония помежду си. Те не само живеят, но се развиват, издигайки се над животинското състояние – на стъпалото на самата Природа, на човешко ниво.

Именно любовта е заложена в основата на силата на Природата и се проявява в хармония на всички нейни части.

От урока на тема „Принципите на единото възпитание“, 27.03.2011

[39222]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→