Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Защо в религията няма духовна ценност, а само традиции и обичаи?

Отговор: В Древен Вавилон неголяма група жители, ръководима от Авраам, се отделила от останалото население и образувала първата кабалистична група. Всички останали, които не поискали да се присъединят към тях се разселили на различни континенти.

Авраам е бил известен вавилонски жрец. Той се покланял на създадени от него дървени и каменни изваяния и продавал тези божества, докато не установил, че хората са станали глобално свързани в своя егоизъм, дотолкова, че престанали да се разбират един друг. Това, всъщност, е вавилонското смесване на езиците.

Авраам търсел отговор на това ново състояние на обществото и разкрил плана на Природата, в това, че нейната единна сила води всичко към пълно обединение и подобие на Себе си. Така той постигнал методиката на обединението – как може да се преодолее егоизма – с помощта на същата тази единна сила, Светлината. Групата, която го последвала, се нарекла кабалистична група – от думата кабала /получаване/, тоест овладяване на новото свойство на природата – свойството на отдаване и любов, което означава разкриване на Твореца.

Как се разкрива Твореца? – С помощта на обединението! Затова изведеното от Авраам правило, общият закон на природата гласи:”Възлюби ближния, като самия себе си”. Това е главното правило на Тора. Тора идва от думата Ораа – инструкция за поправянето на човека.

Тези, които във Вавилон са приели това правило, както и тези от човечеството, които го приемат днес, се обединяват. А който не поискал да го приеме, все още не разбирайки, че това е план за развиване на човечеството, продължили обикновенния живот, защото в духовния живот е невъзможно насилствено да се променяш – това трябва да произлиза от желанието на самия човек. Ако човек не иска, не можеш да го задължиш – всичко зависи от желанието на сърцето.

В резултат на това човечеството се разделило: част последвала методиката на Авраам и се отделила от онези, които се заели с „издигането на Вавилонската кула” – чрез по-нататъшно развитие на егоизма си. Издигайки егоизма си до небето, хората дотолкова започнали да се ненавиждат, че престанали да разбират своя език, както е казано, „и се смесили езиците им”.

Този егоизъм ние виждаме в света и днес. Огромен като планина, той ни изключва един от друг и предизвиква взаимна ненавист. Ние се наслаждаваме на своето превъзходство над ближния – колкото е той по-ниско, толкова ми е по-добре на мен, толкова повече печеля. И никой никого не разбира – само себе си.

Авраам също започнал с това. Преуспяващ свещеннослужител на вавилонския култ, той използвал егоизма по най-жесток начин, докато не разбрал, че порастването на егоизма и отчуждаването между хората си имат обяснение. Това се случва, за да задължи човечеството – чрез добро или зло – да достигне единството, съществуващо в цялата природа. Именно това значи, че Творецът му се е открил.

Както пише великият философ и кабалист на 12 век РАМБАМ, Авраам увлича след себе си хиляди хора и преследван от цар Нимрод, напуснал Вавилон, буквално спасявайки се от смърт. Тази група започнала да живее по духовния закон на любов към ближния, като едно семейство.

Те се развивали духовно, докато в тях не се появило следващото ниво на егоизъм. Падението в него се нарича „египетско изгнание”. Те го преодоляли и се повдигнали на духовно стъпало, наречено получаване на Тора /Светлина, Висша сила на Природата, Творец/. Така им се разкрила науката за общия строеж и план на природата – кабала, в пълен и съвършен вид.

При кое условие? – Намирайки се в подножието на планината Синай, което в превод означава планината на Ненавистта, те трябва да се обединят, да станат като един човек с едно сърце, тоест да достигнат обединение при пълно поръчителство помежду си.

Успели да го направят,- и в резултат на огромна работа, наречена „четиридесетгодишно блуждаене в пустинята”, те достигнали отначало стъпалото Бина, и „влезли в земята на Израел”- разкриването на Твореца. “Исра – ел” означава „право към Твореца”: съединявайки своите желания за любов и отдаване, хората разкриват в тази връзка висшата сила.

Те построили помежду си общо желание за отдаване и любов, което се нарича Храм, място на разкриване на това висше свойство, Твореца, – но не успели да се задържат на това ниво, защото егоизмът им постоянно нараствал. Духовното им ниво паднало /разрушаване на първия Храм/, от стъпалото Хохма, до нивото на 2 – рия Храм, стъпалото Бина.

Във времената на Раби Акива егоизмът отново нахлул в отношенията между нас. Раби Акива учил своите 24000 ученици:”Възлюби ближния си, като себе си – главното правило на Тора. Друго освен това не съществува!” – Но те се провалили в безпричинна ненавист и духовното обединение на ниво Бина се разбило. С това падане в егоизма те напълно изгубили усещането за висшия свят/състояние/, Твореца. От тогава се изчислява изгнанието /галут/ – не от физическо място, а от духовно. Останали външните действия, обичаи, но не вътрешното поправяне на сърцето: няма ли любов към ближния, няма поправяне на желанията.

Във всеки от нас има 613 желания, поправянето на които от ненавист в любов към ближния се наричат извършването на заповед. Така е написано в книгата Зоар и другите източници. Изпълнението на 613 заповеди означава, че човек е поправил общото желание на душата си и тя се напълва със светлината на Безкрайността.

Затова ние искаме да се обединим, за да поправим желанията, намиращи се в точката на сърцето ни, в капката духовно семе, в душата, – на любов към ближния. За това ни е необходима Тора: не текст, написан на пергамент и намиращ се в синагога, а светлина връщаща ни към доброто.

Идвайки в групата, ние започваме да разкриваме във връзката помежду си ненавистта си един към друг. Така се проявява условие, за което е казано:” Аз създадох злото начало”. Тогава ние се нуждаем от висшата поправяща сила, която се нарича Тора:”И създадох Тора за неговото поправяне.”.

Хората, поправящи своя егоизъм от ненавист към ближния на любов към него, се наричат „изучаващи Тора и изпълняващи я”, защото Тора се нарича светлината, възвръщаща към Източника.

А който просто чете книга – няма лошо, но само по време на изгнанието. 2000 години сме били длъжни да съществуваме откъснати от науката кабала, за да се обединим с онези вавилонци, които са се пръснали по всички континенти. Ние се смесихме с всички народи, с целия Вавилон и днес се връщаме към него.

Днес целият свят е кръгъл – ние все едно се намираме в едно място. Отново се проявява взаимната ненавист: ужасни отношения, крайна зависимост. Но сега няма как да тръгнем и сме длъжни да реализираме поправянето тук и сега!

А тези, които се молят и изпълняват различни външни действия, спазват обичаи, те не поправят желанията си на любов към ближния. За съжаление точно те ненавиждат другите и техния егоизъм расте именно от това, защото им се струва, че се занимават със свети неща. Нищо не може да се направи – това е резултат от изгнанието. Ще се надяваме, че и те ще достигнат до разбиране.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39846]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В нашия свят ние умеем само да получаваме. И затова без науката кабала светът би се самоунищожил.

Ако не съществуваше представата за Твореца и творението, взето от кабала, ако нямаше възможност да привлечем висшата светлина – силата, която ни поправя, ако пред нас стоеше само този свят, само Земята, въртяща се в космическото пространство и ние на повърхността й, движени от своята природа, тогава в близките десетилетия  бихме унищожили живота тук.

Това се подтвърждава от научните изследвания, на които, безусловно може да се вярва. Ресурсите на Земята са ограничени и ако ги изконсумираме бихме умрели от глад.

В нашия свят няма решение на този процес. Водени сме преднамерено до необратимо състояние, в което няма да остане никакво средство за спасение. Целта е да разкрием своя Фараон, своя егоизъм, който ни разрушава и не ни позволява да направим нищо. В края на този процес цялото човечество трябва да почувства необходимостта от Твореца.

Изследванията показват, че в близките години светът ще се изправи пред най – жесток недостиг на прясна вода и други необходими ресурси. Теоретично, към края на това столетие ние ще привършим, каквото е останало и ще успеем няколко пъти да умрем. И няма решение . Най-добрите умове на света не могат да го намерят. Те са достатъчно умни за да видят, че пътят е без изход.

И наистина, как да излезем от него? Ние не можем да ограничим  своето лошо начало. Не може да се предложи на хората да консумират по-малко поради безисходицата. Ако всички започнат да получават единствено минимална месечна заплата , то от утре никой няма да може да се мръдне от мястото си. А защо? Именно така се е случило в Русия след революцията. Изчезне ли стимулът – светът ще застине. Дори да се раздават медали за безкористен труд – това няма да помогне.

Необходимо ми е  да чувствам, че другият  е по-долу от мен в  нещо, че аз съм спечелил повече, че съм постигнал повече. А ако нямам това – каква компенсация можеш да ми предложиш? Ако съседът ми получава 5000, то аз трябва да получа поне 5001. Но ако всичко е по равно, човек просто не може да живее.

И затова стоим пред проблем, който в нашия свят няма решение. Не е по силите ни да достигнем равновесие с природата. В крайна сметка всички ще разберат, какво означава глобален, интегрален свят, какво е хомеостаза. Има много филми и изследвания на тази тема. Всичко ни говори, че трябва да проявяваме умереност, но бедата е, че нямаме сили да се спрем.

От сянката в нас излиза Фараонът и пресича всеки опит да ограничим апетитите си. Скоро това ще се прояви: хората безсилно ще наблюдават самите себе си, крачещи към смъртта, без  да могат да се спрат. Баал а-Сулам описва това с алегория: ангелът на смъртта ти поднася капка отрова на върха на меча си, а ти отваряш уста, за да я погълнеш и да умреш. Безсилен да се пребориш със себе си, ти чакаш тази последна капка.

Ето защо е необходимо разпространението на науката кабала, необходим е образец за група, способна да продемонстрира на света истинско решение, необходимо е да бъдем „светлина за народите” и да излеем свише върху тях духовния разум и духовното чувство. Иначе светът няма шанс.

Така и в нашия частен случай също няма шанс, но ние самите искаме да усетим това безизходно състояние, защото знаем, че след това ще ни се открие висшата светлина, новата сила, силата на отдаване, която ще ни издигне на друго стъпало.

Същото трябва да направим и за света, макар хората да не са способни предварително  да се устремят към това.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 11.04.2011

[40379]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

М. Хазин: Маркс и кабала (откъс от нашата кореспонденция)

„Ако поставиш като условие „любовта към ближния”, не можеш с насилие да наложиш това условие, този закон. Това е руско изобретение. То просто не може да стане!”

Някои мои разсъждения по този въпрос:

Първоначално, основните Библейски ценности по никакъв начин не са били свързани с икономиката. Но между 4-6 век, когато станало разрушаването на античната цивилизация и на античния модел на икономиката, той бил заменен от нов модел, основаващ се точнo на тези ценности.

Въпреки идеите на Маркс, феодалният модел не бил по-продуктивен от античния (нивото на живот в античните градове Европа получила едва през 19 век, производителността на труда в късно-римските манифактури била достигната едва през 18 век).

Но продукцията на тези манифактури не била широко търсена. Те можели да работят само докато държавата „подхранвала” своите граждани за сметка на външните икономически източници (военната плячка и сребърните рудници в Испания). В момента в който тези източници се изчерпали, античната цивилизация в своя западен вариант рухнала.

Феодалната система, която се базирала на основните Библейски ценности, се оказала много по-устойчива. При това заради забраната за лихвен процент била измислена много хитра система („цехова”), която ограничавала и обема на производството, и номенклатурата на продукцията, и количеството на производителите, и дори технологиите.

Но през 16-17 век, по редица причини (тук може да се спори защо), била разрушена системата на паричното обращение в Европа, и заради спасяването на ситуацията на север от тази част на света, станало необходимо да се извърши радикална промяна на модела на стопанисване.

За модел бил приет механизма за ускоряване на иновационния процес за сметка на използването на лихвения процент. От гледна точка на ценностната основа станала революция на ценностите – една от основните забрани била отменена.

В резултат, към средата на 18 век, се формирал нов модел на икономическо развитие – научно техническият прогрес (НТП), но възникнал сериозен въпрос: Как трябва да се развива цивилизацията от гледна точка на ценностната основа? Ценностният модел се явява цялостна формация – от нея не е възможно да бъде изхвърлена някаква част без да бъдат засегнати другите.

И в резултат, в края на 18 век, се формирали две принципно различни позиции: или напълно да се откажат от всички Библейски принципи, или да върнат забраната за лихварството. Първата е т.н. „Западен” глобален проект, а втората – „Червеният” глобален проект.

Първият представил две основни тези: главна цел на съществуването е печеленето на пари, главният принцип на съществуването е „свободата”, разбирана като правото на всеки индивид да избира сам за себе си ценностите, зачерквайки от Библейската система всичко, което не му харесва.

Вторият теоретично трябвало да се откаже от лихвения процент, но това би било жалко (НТП вече харесвала на всички). И тогава се появила блестяща идея: лихвеният процент (заедно с НТП) да бъдат оставени, но да се забрани личното придобиване на доходи от него! Защо трябва да бъде отменена частната собственост!

И Маркс, и Ленин (на първия етап от своята дейност), смятали, че тези принципи ще бъдат приети от почти всички. Така и би станало, ако ставаше дума само за онези хора, които се придържат към Библейската ценностна система.

Те би могло и да бъдат убедени (макар да е доста сложна работа). Изобщо, Маркс смятал, че до социализма/комунизма може да се стигне по пътя на еволюцията. Но онези, които по принцип отричат Библейската ценностна система (а такива, в рамките на „Западния” проект се появили много), на практика не могат да бъдат убедени, защото живеят според други принципи! 

С други думи, насилието, до което стигнали болшевиките през лятото на 1918 г. (дотогава, те дори пускали от затворите своите врагове „срещу честна дума”), теоретично би трябвало да бъде приложено само срещу носителите на „анти библейските” (от християнска гледна точка, на сатанинските) ценностни принципи! Друг въпрос е, че ако машината за насилие се появи, започва да размножава насилието във все по-голям мащаб. Но как да бъде решен самият проблем – все още не е много ясно.

Обобщавайки, мога да кажа следното. Всички разсъждения на Маркс, останалите марксисти, кабалистите и други хора, се опитват да изградят правилно общество, предназначено за хора, които се подчиняват на Библейските принципи. Онези, които ги отричат (осъзнато, разбира се), трябва да бъдат изведени от тази система на отношения, тъй като ще направят всичко, за да не се появи никога общество, изградено върху тези принципи.

[40839]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Състоянието, което се нарича Песах – това е първото обединение, което ще ни се удаде да достигнем, след като разкрием разделянето, омразата и отблъскването, които са между нас.
Ако не обръщаме внимание на нищо, а се стремим да се съединим и разберем, че сме неспособни на това – виждайки как набира сила Фараонът, който стои между нас като стена и ни разделя, тогава ще започнем да се нуждаем от силата на Твореца. Ние желаем Той да властва между нас и да ни позволи да се съединим един с друг.
Тъй като само съединени заедно ще можем да излезем от “Египет“ – състоянието на разобщаване, и да се издигнем в състоянието, където ще бъдем свързани заедно. Този преход от нивото на разединяване към нивото на съединение се и нарича “изходът от Египет“.
Разбираемо е, че за такъв изход е необходима много голяма светлина, тъй като сами, ние не сме способни да се свържем един с друг – дори и много да го желаем. Но благодарение на това желание за единство, и разкриваме Фараона – това огромно зло. И то ни се струва толкова по-голямо, колкото по-голяма е силата, с която ние искаме това обединение а –   не можем да го осъществим. Както и да се опитваме да достигнем до това свойство отдаване – неспособни сме на това.
И тогава, както е казано: “Застенаха синовете на Исраел от тази работа“ и завикали към Твореца: “Спаси ни!“ – обръщайки се към тази висша сила на отдаване и любов, която скрито управлява целия свят. Нека тя се разкрие и се възцари в нас – в противоположност на нашата егоистична природа. Нека воюва с нашия егоизъм по наша молба – само така ние можем да го победим. А всъщност – Твореца е, който побеждава, но – само, когато Го помолим за помощ.
От такава гледна точка трябва да се гледа на всички събития, разгръщащи се сега в света, на всеобщо нарастващата криза, на разобщаването между хората и стрмежът им да властват един над друг. В противоположност на целия свят, ние в нашата група трябва да действаме заради съединението и единството.
И въпреки че, по количество не можем да се сравняваме с тях, както е казано,  “Исраел (хората, стремящи се към Твореца) – е най-много численият сред всичките народи“, – но ние сме силни, заради качествата ни, защото зад нас стои висшата сила, ако ние се присъединим, отнесем се към Нея и искаме да работим с Нея.
Затова, цялата тази криза и проблеми, всички плашещи ни събития, които се случват са предназначени за това, да ни помогнат да се обединим и за сметка на това да изменим също така и този материален свят, и човешкото общество. В нашата ситуация и материалната и духовната сфери работят заедно.
Не трябва да се отчайваме, когато не виждаме незабавен резултат от всяко наше действие – всички те оставят своята следа. И всяко грошче се прибавя към общата сметка – дотогава, докато не израсне тя дотолкова, че да ни позволи да се склоним към висшата сила, да Я застави да подейства и измени човешката природа.
Целият свят мисли, че трябва да се поправи самия свят, тоест за сметка на нашите действия в този свят може нещо да се промени. Но ние разбираме, че да се промени трябва човекът – и тогава също и целият свят ще се промени, ще се измени нашето възприятие на реалността. Затова, нашият подход, нашите действия, отношениети ни към действителността  са противоположни на приетите в света, и естествено – светът не може да ни разбере! Но по-малко той ще се присъединява към нас, спрямо това, как ще разбере той това, че иначе в него няма никаква надежда за
бъдещето.
Така ние постепенно ще успеем да приведем светът към поправяне – цялото човечество ще направи тази крачка, излизайки от своя егоизъм, което ще бъде нашия празник Песах – празникът на освобождението.
От урока по статията от книги „Шамати“, 14.04.2011
[40641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Д.М.Кейнс, един от основателите на МВФ, още в 1933г. писа: „Декадентският интернационален, но индивидуален капитализъм, в ръцете на който се намираме след първата световна война не се увенча с успех”.

Той е неразумен, не красив, несправедлив, недоброделен. И не дава желаните резултати. Накратко казано, той не ни харесва и ние започваме да го презираме. Но когато ние си задаваме въпроса за това, с какво да го заменим, нас ни обхваща крайно недоумение…”

Д. Строс-Кан: „Причината за кризата е несправедливото разпределение на доходите, на икономиката не и достига справедливост, а финансовата глобализация само усилва неравенството при разпределението на доходите. Устойчивият ръст се асоциира със справедливото разпределение на доходите.

На нас ни е нужна справедлива глобализация, с човешко лице. Благата от икономическия ръст трябва широко да се разпределят, а не да се присвояват от шепа привилегировани.”

Човечеството постепенно, чрез страдания осъзнава че в глобалния свят ние сме задължени да се обединим в едно цяло, в общество с разумно потребление. В противен случай ние ставаме като злокачествен тумор, който поглъща организма (ресурсите на планетата ни), който я храни и умира заедно с него.

Милиони хора вече осъзнават това. Но как да обуздаем злото в нас, да го укротим и да се обединим? – Само призовавайки висшата сила на поправянето. На това ни учи кабала.

[40200]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е най-големият проблем в света?

Отговор: Липсата на глобално ръководство се явява най-голямата опасност за мира в света и именно това причинява всички съвременни кризи.

G20  показа, че страните не могат да стигнат до съгласие по основни въпроси. Световно  ръководство не съществува, а глобалният интегрален свят го изисква.

Въпрос: Не смятате ли, че след арабските страни, промени, тоест независимост, ще поискат севернокавказките (мюсюлмански) региони на Русия (Чечня, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария)?

Отговор: Не смятам, защото както е казал Остап Бендер: „Бих взел на части, но ми трябва всичко.” В същото време, защо да им е зле да получават пари и всичко необходимо от бъдещата жертва и да се готвят за нейна сметка за пълното й завладяване? Защо да си тръгват, ако целта е да вземат всичко, целия свят.

Въпрос: Какъв е стимулът за развиването на кабалистично общество?

Отговор: Стимулът за развитие в демократичното общество е конкуренцията. Стимулът за развитие в авторитарното общество е властта, а след това корупцията – използването на властта не, за обществени интереси, а за лична изгода. Корупцията постепенно изкупува държавата, чиновниците, внедрява свои хора в органите на властта.

Но, корупционната власт не е способна да управлява държавата, защото корумпираните чиновници се интересуват само от личните си интереси.

Затова, такава власт ще се смени от властта на нацистите, на националистите, което ще доведе до световна война, или ще се смени от власт, за която стимулът за съществуване ще бъде съблюдаването на равенството на всички членове на обществото, а после и на света.

[39900]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Сега ни дават пример за това, как светът може да се измени. Събират се половин милион хора на главния площад в столицата на държавата и искат нова власт. От техния протест пада правителството. Може ли да се повярва на такова нещо?! Защото това е против логиката.

Това е много важен пример за това, което може да се случи с всяка власт. Ако това става с диктаторските режими в Северна Африка и Азия, толкова повече може да стане в Европа и Америка. На нас само ни се струва, че няма такова нещо.

Работата е в това, че в нашата природа сега се разкрива ново средство за изменение на обществото, и това ще произведе големи сътресения.

Ние мислим: как може да стане така, че хората да сменят егоистичния потребителски режим, подобен на американския, с общество, основано на равното разпределение?

Правителството не може да направи това, тъй като е свързано със задължения относно всички, които го поддържат. То е задължено да им обезпечи обещаното ниво на живот и не е способно да измени нито себе си, нито жизнената философия.

Но, излизат на площада половин милион човека, и държавата се разстройва. Не поради тяхната сила – диктаторите имат достатъчно сили, за да унищожат демонстрантите с няколко бомби. Те не са способни да направят това, тъй като природата вече се е изменила, обществото се е изменило, времето е друго. Затова има неща, които ти просто не можеш да направиш, сам незнаейки защо. Така се случва.

Затова нас ни очакват големи промени.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39760]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №2

Въпрос: На сутрешния урок казахте, че трябва да гледаме на живота от друга гледна точка. Какви комбинации или форми на възприятие са ни необходими, за да чувстваме и възприемаме този живот по друг начин?

Отговор: Погледът към нашия свят трябва да бъде прагматичен и прост: ние се намираме тук, за да живеем. И не си струва да се влага в него повече от това. Човек не взема този свят със себе си.

С пълна увереност мога да кажа, че всичко, което имате над необходимото за насъщния живот, така или иначе ще изчезне от него. Сега навлязохме в такъв начин на живот, който ни задължава да бъдем в равновесие с природата. Затова, човечеството ще бъде принудено да се раздели с нещата, които са ненужни. Разкриващият се сега закон за подобие с природата ще ни задължи да го направим.

Със силата на злото или доброто, природата ще ни доведе до подобие помежду ни, за да могат всички да имат това, което им е необходимо за съществуване. Но ако постигнем равенството по добрия начин, ще стигнем бързо до духовното и лесно ще се напълним с цялото благо. А ако целият свят не напредне към това самостоятелно, то природата ще ни доведе до него по жесток начин.

Вече наблюдаваме примери за такова въздействие в проявлението на различните видове кризи. Затова, колкото повече учим и взаимно се включваме в нашите желания, толкова по-бързо ще се приближаваме към реализацията на този закон по позитивен начин.

Науката кабала не ни агитира да се лишим от имущество и да живеем скромно – напротив, тя ни учи в началото да постигаме още по-добър, по-духовен живот. И само тогава, в степента, в която придобиваш духовно напълване, автоматично оставяш в материалния свят онова, което ти е необходимо.

Духовното напълване ще ти даде такова удовлетворение, че по неволя ще престанеш да обръщаш внимание на неща, без които можеш да минеш в живота, в материалния свят. Това всъщност е и правилният подход към новото отношение към себе си, обществото, екологията.

Но ако не стигнем до духовно напълване, то равновесието с природата, което трябва да се разкрие ще вземе от нас насилствено, по пътя на войни и катастрофи всичко излишно и ние ще останем нуждаещи се и от двете страни. Така, че хайде да спечелим двойно!

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39766]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „WE!”, Ню Джърси, урок №1

В нашите очи светът много бързо се движи напред и се променя. Това е видно от всички признаци в последно време от събитията в Япония, в Северна Африка и въобще в арабските страни. Още не знаем, как то ще повлияе на всички, но няма съмнение, че ще окаже влияние.

Хората, вземащи решения – политиците, социолозите – вече чувстват, че светът е станал съвсем „кръгъл” и много взаимосвързан. Взаимното въздействие е толкова голямо, че сега, страните са неотделими една от друга. Вече никой не може да прави, каквото му хрумне, както е било по-рано. Днес всичко зависи от всички и затова на всички се налага да се грижат за всички. Събитията, ставащи във всяка точка на света са важни за всеки. Светът започва да обсъжда и приема този факт, което не се е случвало преди 10-15 години.

От всичко това стават понятни думите на Баал а-Сулам, който пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: „Радвам се, че съм се родил в такова поколение, когато вече може да се разгласява науката кабала”. Хиляди години тя е била скривана и именно в това поколение, в тази епоха можем да я разкриваме.

Защо? Защото в наше време, светът усеща глобалната взаимовръзка на всички свои части, но те все още не са съединени в едно цяло тяло. Това все още са отделни части, усещащи се все повече разделени, несъединени помежду си по необходимия начин, не се намират в хармонично взаимодействие – и в това се усеща кризата.

Ако такова нещо се случеше в нашето тяло, щеше да бъде болест или дори смърт – в зависимост от това, в каква степен щеше да се прояви разединението на органите. И обратно, здравото тяло зависи от хармонията и съгласуваността в общата работа на всички негови системи. Това се отнася за всеки механизъм, всяка машина, за човечеството и вселената.

И сега, пред себе си виждаме „машина”, подготвяла в продължение на хилядолетия развитието си. Нейните части са се формирали и са израствали поотделно, сблъсквали са се, борили са се една с друга и изведнъж са излезли на ново ниво, където могат да съществуват само във всеобщо единение.

На това се радва Баал а-Сулам. Защото кабала е наука за обединяването на частите в единната система, за да се споят в общата хармония.

„Какво е това? – мислим ние – Нека по някакъв начин да се обединим”. Но във висшите ешалони на властта хората виждат, че работата не върви. Просто не знаем, как се прави това.

Големите седморки, големите двадесетици се събират на конференции и не могат да стигнат до никакво решение. Действително искат да постигнат съгласие, защото трябва да управляват, да властват, а средствата за това са се изчерпали. Светът е станал непредсказуем, политическите и икономическите програми не се реализират. Само се опитваме да гасим пожарите от проблеми, но те пак се разгарят, превръщайки се в една всестранна криза.

Днес вече за никого не е тайна, че човек се намира в конфликт със самия себе си. Обостря се кризата в семейството и възпитанието, шири се депресията, поражда се море от други медицински и социални проблеми, икономическата криза не желае да свършва и връхлита на вълни – отново и отново. Всичко това е само част от световните проблеми, нито един от които не сме в състояние да разрешим.

А преди няколко месеца се разкри ново явление – събитията, започващи в една страна, се прехвърлят в други, разпространявайки се, подобно на вирус и ние не можем да го спрем. Вчера диктаторът здраво е държал властта, но изведнъж се оказва безсилен.

Тази вълна може да се разпространи по целия свят и кой знае какви режими ще остави след себе си?

Непредсказуемият свят е много опасно нещо. Ако искаме да разберем, как да въведем ред в глобалния свят, всички части на когото са интегрално взаимосвързани, то трябва да излезем на стъпало, по-високо, отколкото е самият свят.

От 1-вия урок на конгреса „WE!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39597]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→