Материалното развитие на човека спира и освобождава място за нов етап.

Днес всички сфери на нашия живот се пропиват с отчаяние. Работата е стигнала до там, че ние не знаем какво ще стане с децата ни. Нали сме ги родили за хубав живот, но на хоризонта нищо подобно не се наблюдава.

Защо му е на човек да се впряга в семейния впряг, ако той не обещава промени към по-добро? Няма да се обременим с толкова тежък товар просто така.

Привързаността към определено място и даже към определена страна също отива в миналото. На човек просто му се иска хубав живот. Където има такава възможност, там и се готви да отиде.

По такъв начин ние изтриваме всички граници, рушим всички ограничения, скриваме всички минали „обвивки”, в които сме се развивали хилядолетия.

По-рано на човека му е било ясно, че той принадлежи на отделен народ, отнася се към определено място, причастен е към определена култура, привързан е към семейството, към децата и родителите си – към всичко, което е съставлявало основа на живота в предишните времена. От поколение в поколение бащите са обучавали децата си на своите професии: синът на ковача с времето също е ставал ковач, а синът на пастира – пастир. Момъкът от самото начало е знаел, че ще се ожени за някое момиче от съседните дворове или от околните села. Целият живот е протичал по такива правила.

Но днес всичко се е изменило, и това не е временно явление. По целия свят хората се отказват от предишните канони. Нашият егоизъм, нашето вътрешно желание, нашето съзнание много бързо и рязко се трансформират. В какво? Ние самите не знаем.

Желанието за наслаждение ни указва курса, разрушавайки всички граници и прегради, които са ни удържали в общоприетите рамки. В наше време не е останало нищо общоприето, което се разбира само по себе си. Всичко е изменчиво и непостоянно. Което сега на мен ми е удобно, това е правилното.

Човекът се е издигнал над ограниченията, в които е живял в продължение на цялата история. В разгара на този процес ние не осъзнаваме мащаба на промените, които стават с нас. Границите се загубиха, хората са готови да се почувстват като у дома си във всяка страна. Искаме това или не, Земята става обща територия. И макар, че ние се намираме само в началото на тази „тенденция”, то тя вече е необратима.

И заедно с това на нас ни се разкрива пустотата – нова, която ние още не сме познали. Нея с нищо не можеш да я напълниш, където и да се преселим, каквато и работа да захванем. Подемът над остарелите ограничения и готовността към нови форми на развитие все едно няма да ни позволят да напълним нарасналото желание, което ни е и подхвърлило над стария свят право във вихъра на промените. То иска от нас такова огромно напълване, където няма никъде.

Човечеството е в беда. Или то ще намери нова форма за напълване, или ще му се наложи да се успокоява с алкохол, наркотици и антидепресанти. Което и става в нарастващи мащаби. Всъщност, това не е изход, и затова рано или късно (по-добре рано) ние ще разберем, че е дошло времето да сменим материалното напълване с духовно.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 22.03.2011

[38832]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено говорим за човечеството като цяло. Но нали то е нееднородно. Не всички изпадат в отчаяние, изчерпвайки своето егоистично желание.

Отговор: Специално това се отнася за развитите хора, получили възможността да реализират своите желания, отнасящи се към богатство, почести, власт и знания. Те са минали тези етапи сами или заедно с обществото, от което, в резултат, и идва усещането за празнота.

Именно такива хора изпадат в отчаяние. Това се вижда по начина им на живот, по това, колко харчат за развлечения, за да си намерят поне нещо. Като пример може да се приведе разпространяващата се туристическа индустрия. Така човек търси напълване: „Може би, отпътувайки от къщи, аз ще позабравя за своята празнота и ще намеря нещо ново?“

И в същото време в света има огромно количество хора, напълно далече от това. Те се борят за парче хляб. Ти казваш на сина си: „Ако си изядеш целия обяд, ще ти дам сладолед“. А той се инати. Опитай се да поставиш същото условие на африканско дете, което изобщо не знае, какво е нормален обяд.

Така че, на съвременния етап е невозможно да се сравняват всички по единен критерий. И затова говорим за човечеството като цяло. Някои вече са преситени и не знаят, с какво още да се захванат. Други глодуват и буквално се борят за живот. А в резултат – и едните, и другите заедно се намират в единна система и взаимно се допълват. Просто ние не виждаме взаимовръзките в тази система.

Мислите и желанията бродят по света – така че всъщност, и едните, и другите, изпитват отчаяние. Макар в Африка хората да не са напълнили себе си нито със знания, нито със завист, нито с власт, нито с богатство, за да изпитат след това празнота. И все пак дори на тяхното стъпало вече се усеща неприязън и съпротива към всичко това. От какво е възникнало? От това,че всички сме единно човечество.

И затова не очаквай, че всички останали ще трябва да повторят западния път на развитие.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 21.03.2011

[38710]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо твърдим, че егоистичното желание е изчерпало себе си? Може би хората нямат достатъчно средства, за да придобият желаните наслаждения?

Отговор: Не разбираме правилно какво представлява желанието и неговото удовлетворяване. Дори ако имам възможност да си купя хиляди прекрасни неща и го направя – в действителност това означава, че моето желание ще си остане неудовлетворено.

Парите, които харча, все още не означават, че се чувствам добре. Богат е онзи, който е доволен от своята съдба. Представи си: купил съм си нещо – то ми е достатъчно и го харесвам.

Така че защо без отдих да продължа да бягам, в търсенето на нещо ново? За какво ми е нужна тази поредица от желания, възпламеняващи се непрекъснато от онова, което ми поднасят СМИ? Всичко това е признак на моята неудовлетвореност. Цялото изобилие, което имам свидетелства за това, че нямам нищо – и затова съм принуден отново и отново да попълвам намаляващите запаси.

В какво се състои европейската или американската мечта? В придобиването на стоки, все повече конкуриращи се в обществото на потребителите. Защо? Защото вътрешното напълване изчезва – това се изясни още преди 60-70 г.

Аз през цялото време търся нещо, от което да изпитам удоволствие – и никога не стигам до състояние, в което мога да спра и да кажа: „Достатъчно”. Ето какво е празнотата. Прекарвам вечерите си на интересни места, пътувам по света, сменям приятелите и приятелките си… Струва ми се, че имам много възможности! Само че в крайна сметка това не са възможности, а следствия от моята празнота. Тези наслаждения няма да останат с мен – само за пореден път ще ми покажат, че не се напълвам с тях. Обществото ми поднася целия свят на сребърен поднос – но това означава, че целият свят ме удовлетворява.

Ако на желанието му е добре, то не се движи и се наслаждава от умиротворението. А цялата наша суета не е нищо друго освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38698]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. „Положително въздействие“ не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сегашният застой в материалното развитие на човечеството е задължителен. Виждаме, че той е предизвикан не само от вътрешните причини, заложени в човека, но и от самата природа отвън.

Именно природата ни заставя да прекъснем гонитбата. Това вече е очевидно и работата не е в нейните защитници, призоваващи да се откажем от използването на нефта и въглищата.

Вчера разговарях с известния руски икономист Михаил Хазин. По негови думи днес вече е ясно, че ни е нужен нов подход в развитието на държавата и на целия свят. Но реална замяна няма, а има само море от въпроси за това какво ще стане с промишлеността, а главното, с правителството.

Тъй като правителството държи властта благодарение на това, че постоянно обещават на хората по-добър живот. Веднага щом тези обещания станат в очите на хората неизпълними – започват революциите. Дори там, където изобщо не са чували за тези обещания. И тогава на правителството му се налага да облекчи народа и буквално да раздава пари, само и само да не последват съдбата на вече свалените режими.

Днес правителствата не могат да обещаят, че утре ще бъде по-добре. На тях елементарно не им достигат ресурси, както природни, така и човешки. Губи се възможността за власт над масите. Развитието достига до такъв стадий, когато правителството разбира, че то никому не е нужно. А интернет прави тази ситуация още по-прозрачна.

Властите, казва Хазин, търсят нова форма за правителствена изява, нова форма на връзка с народа. Проблемът не е в това, че никой не иска да се измени, а в това, че не знаят как, в каква насока. Ясно е само, че старите механизми не работят.

Нещата стигат до елементарна глупост: коалицията бомбардира Ливан, обяснявайки това с такива причини, които по-рано са отминавали леко, с махане на ръката. Властимащите не знаят какво да правят. В никой няма ясна линия, всичко се разпада и не се поддава на контрол.

Това е и признак за застой в материалното развитие.

На „животинско” ниво ние искаме както и по рано нормален, обезпечен живот за себе си и за децата и внуците си. Но на по-висшата степен цари безпомощност и отчаяние.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание“, 22.03.2011

[38825]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да се решат проблемите, в които затъва светът, трябва да се приведе в действие широкомащабна система за възпитание, която да обясни на хората същността на необходимите промени. Отчитайки ограничеността на ресурсите, на дневен ред стои принципът за справедливото разпределяне. Вместо да храни илюзии, човекът трябва да разбере, че няма друг избор.

В противен случай му предстои да напипа дъното, в състояние на свободно падане. Беднякът от третия свят ще стане просяк, а на обезпечения европеец няма да му остане нищо, когато Еврапа се наводни с десетки милиони бежанци и емигранти.

Затова вземаме решение – за да се спасим и да го представим на света. Говорим не за „добра воля”, а за безизходна ситуация, за необходимостта да се стигне до равновесие с природата. Тук няма нищо ново. Просто се учим от природата, ориентираме се в нейната програма и се държим по съответстващ начин. Това не е някаква прищявка, а повелята на времето.

Днес има достатъчно научни и статистически данни, които потвърждават, че всичко е точно така. В резултат, човекът вижда ясна картина – ние сме в менгеме: отвътре ни притиска егоизмът, а отвън – природата.

Правилните, обосновани обяснения ще извършат своята работа. И всяко правителство, което разбере това, ще се превърне в едно голямо Министерство на просветата.

Има много добър пример за подобна агитация – кампанията за забрана на пушенето на публични места. Тя е обхванала целия свят. Скоро, вече и у дома ще може да се пуши само в тоалетната. Ето, така се решава въпроса с вредните явления, от които е необходимо да се избавим. Пушачите мълчат, всички останали са съгласни. Няма никакви вълнения и безпорядък.

Работата е в това, че кампанията е била проведена умно. На хората е обяснено, че пушенето вреди не само на самия пушещ, но и на околните. А освен това, на обществото се налага да губи много пари за лечението на хроничните пушачи. По такъв начин, става дума за социален проблем, за вреда нанасяна на цялото общество – човек просто няма къде да отиде.

Така може да се реши всеки проблем. Най-важно е правилно да се организира общественото мнение. Агитация или иначе казано глобално възпитание – ето ключа към успеха. Само че, в този случай говорим за здравето на целия общочовешки организъм. Започни да обясняваш на хората какво изисква от нас природата и те ще видят, че това е действително така.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38822]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съвременните кризи са катализатори на развитието. Неслучайно не ни оставят на мира. Бихме искали да се примирим с това, което е, да се успокоим, да затворим очи пред пустотата вътре, да се принизим до животинско ниво на съществуване, без да задаваме въпроси за висшите материи… Но не се получава.

Преди сто години се уповавахме на постиженията на културата, преди петдесет години – на техническия прогрес, а днес сме готови да се принизим до земята. Повече не ни е нужно високото изкуство, не ни трябва напредналата наука. Достатъчно – хайде просто да същестуваме.

Нашето желание се е издигнало над културното наследство и космическите полети, над всички постижения, които съществуват и които могат да се осъществят в бъдеще. Вече нямаме достатъчно нерви и стимули, за да влагаме в това пари и страдания. Спонтанно възниква простият въпрос: „Какво ще ни даде това?” – и  слага кръст на всички начинания.

Наистина, болката от опустошеното желание ни прави по-мъдри, а мъдрият вижда последствията. Ето, и ние виждаме, че предишните мечти  няма нищо да ни донесат. Вече сме минали през това, човекът отдавна е стъпил на Луната – и какво?

Спрели сме и вече не се стремим към материално развитите, защото е ясно, че то няма да ни донесе напълване. Всички ресурси на потребителската икономика няма да подсигурят растящите желания на всеки. По пътя, чрез страдания, ние стигаме до решението, за което пише Баал а-Сулам: в бъдеще ще трябва да ограничим потреблението си до приемливо ниво, което ще обезпечи на всеки необходимото за нормално съществуване – но не и повече.

Разбира се, само по себе си това няма да реши всички проблеми. Защото такъв подход отменя конкуренцията и лишава човека от мотивация. Но все пак ще получи онова, което му се полага. Като резултат, хората просто няма да искат да се трудят – както е било в СССР. Когато егоизмът не вижда възможност да печели повече от другите и да се издигне по-високо в сравнение с обкръжението – той отказва подкрепа.

Преди, селяните са били щастливи, виждайки, че имат две крави, а съседът – една. Днес, хората държат в гаража по две коли, купуват престижни апартаменти и т.н. И какво ще ме възбужда, стимулира в общество, основаващо се на равно разпределение?

Защото, то не ми предлага никаква материална перспектива. Съседската трева е със същия цвят като моята. Такъв начин на разпределяне не обещава никакво удоволствие на моя егоизъм, той просто няма за какво да живее.

Затова, трябва предварително, още преди разболяването да се вземят профилактични мерки. Трябва да се разбере: Природата специално създава всички външни обстоятелства, за да може духовното напълване да стане необходимост. То не трябва да бъде сурогатно – нещо, което вземаме по необходимост. Не, ние ще дадем на човека такова духовно възпитание и духовно напълване, че да поиска да се издигне над другите в отдаването.

Това ще му осигури безгранична, неограничена мотивация. Той ще може да се грижи за другите и благодарение на това, да се удостоява с всеобщо уважение, признание, почетни звания. Ще има с какво да се гордее и тази гордост ще бъде следствие от неговото отдаване на обществото.

А останалото ще направи силата, която се крие в единението – светлината, връщаща към Източника. Тя ще поправи човека и ще го доведе до истинското, алтруистично отдаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38828]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата история на човечеството – това е история на развитието на егоизма. Днес ние със собствените си очи виждаме, че егоизмът повече не може да доставя на човека удовлетворение.

Преди ме влечеше напред: исках кола, яхта, самолет и т.н. Но сега в мен вече не пламват перспективни, многообещаващи желания. Защото аз всеки път трябва да се наслаждавам от нещо ново, а ново вече няма откъде да се вземе.

Чувството за напълване, наслаждаване в моите желания – е за мен усещането за живота. Ако аз не чувствам напълване в желанията, то няма и живот – желанието е мъртво. Тогава, от безизходица, аз съм готов даже да умра, само да не усещам пустота. Такава е изконната схема, по която се движим напред.

В наше време човечеството подсъзнателно си устройва проблеми и неразбории, извършва глупости – само и само да не чувства този вакуум отвътре. Хората са готови да се сражават, да правят революции – каквото и да е, само за да усетят поне някакво напълване, макар дори да е отрицателно. Например, ако нямам апетит, аз вземам нещо кисело, за да ми се прииска после да закуся и да се насладя.

Ако ние не излезем на верния път, такъв подход ще ни доведе до война. И ние ще отидем натам, за да може после поне малко да почувстваме: ето сега има за какво да се живее. Действително, защо да не повоюваме, за да се оживим и обновим?

Това е много голям проблем. За него са добре осведомени правителствата и СМИ. И затова те се стараят да объркват населението, да го обезпечат с всевъзможни дразнители, които ще пробуждат хората да се занимават с нещо и да получават удовлетворение от това. А иначе хората ще застанат пред пустотата и в безпомощността си ще започнат да свалят властителите, да помитат границите, да завършват живота си със самоубийство.

Те вече няма да могат да се управляват. Как може да се властва над човек, който не му е до нищо, който от нищо не получава удоволствие?

И затова трябва да се разбере, че с обществото се провеждат мащабни манипулации, в това число и посредством виртуалната мрежа. Неслучайно тя е получила такова развитие, неслучайно тя е така достъпна и се стреми да влезе във всеки дом. Това не е за нас – това е за това, да властват над нас.

Само така днес могат да се управляват хората, всеки път да им се показват допълнителни „източници на доход”, т.е. напълвания. А иначе човекът ще бъде готов на всичко. Защото без наслаждение животът губи за него всякаква ценност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От материалите за принципите на възпитание: В наше време, желанието за наслаждение изцяло е изчерпало себе си и развитието му спира.

Вследствие на това, човек изпитва пресищане от своето развитие, не намира смисъл в стремежа за още по-големи наслаждения, усеща опустошеност и потъва в депресия.

Несъмнено, ако нашето егоистичното желание продължи да се развива така и по-нататък – предявявайки нови и нови изисквания, ние с радост и въодушевление бихме го удовлетворявали. Неуморно и без разочарование бихме водили това състезание денем и нощем.

Но на желанието ни е наложено ограничение в плоскостта на егоистичното наслаждение. И затова, голяма част от света днес усеща умора и безсилие, безцелността на подобно развитие. И работата не е в това, че сме станали по-умни, че ни е омръзнало – не, това е изключително резултат от финалния стадий на развитие на нашето желание, което повече не може да напълва себе си егоистично.

Вече не се замисляме за новите постижения. Още преди сто години, пред нас са били само научно-техническите предизвикателства в сферата на комуникациите, на космоса, на биологията, на генетиката, на дълголетието и т.н. А днес сме равнодушни към подобни постижения, не знаем за какво са ни необходими. Започваме да изпитваме недостиг от напълване.

Наистина, напълването винаги не ни е достигало, но всеки път се е откривала възможност да напълним себе си на по-високо ниво – и още, и още… Човекът постоянно е търсил и намирал, за какво да живее.

Така се мятаме от едно към друго: да опитаме нещо сладко, да послушаме музика, да се насладим на това, да се насладим с онова… Намираме се в непрекъснато търсене на наслаждения, изградихме си съответстващо обкръжение с помощта на СМИ. Огромно количество неща са готови да ни възбуждат на всяка крачка – и изведнъж всичко това губи каквато и да е ценност, сякаш пропада в небитието. Предишните наслаждения престават да откликват в човека.

Съдейки по тези признаци, преживяваме последния стадий от развитието, базиращ се на увеличаването на егоизма. Какво ще бъде по-нататък – не знаем. Разбираме само, че започваме да потъваме в голяма, бездънна депресия, в отчаяние, каквото никога не е било. Защото няма на какво да се наслаждаваме.

Това е най-големият проблем на света. Ако днес, някой изобрети нов източник на наслаждение, той ще може да властва над човечеството. Скоро ще настъпи време, когато всеки, който успее да покаже на човечеството някакви средства за наслаждение, ще придобие тотална власт, благодарение на контрола над тези средства. Всички ще се устремят натам, всички ще побягнат към тях.

Защото ние сме същества, усещащи потребност от наслаждения. Ако няма наслаждения, тогава не си струва да се живее. Човекът прави сметка: дава ли му животът повече напълване, отколкото загуба? И ако не, си разчиства сметките с него.

Тази равносметка е много проста: изваждане на едното от другото и проверка на резултата. И затова, ако пред човечеството не се открие новата перспектива за наслаждаване от отдаването (тъй като вече не е възможно да се наслаждаваме от получаването), тогава е обречено на гибел.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 21.03.2011

[38713]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Има ли изход от безизходицата, която мнозина в света вече осъзнават?

Отговор: Ако не говорим от името на кабала, дори с невъоръжено око се вижда, че в близките години светът трябва да реши: да започне войни за енергийни ресурси или коренно да промени своето отношение към живота и природата – да прекрати неудържимото консумиране, да сложи край на потребителското общество.

Цялата история на човечеството, особено тази на техническото развитие през последните векове, е стигнала до своя логичен завършек. Вътре в затворената система, каквато се явява природата, не е възможно извънредно, излизащо извън мярката потребление. В затворената система не е възможно да ненавиждаш, крадеш, унищожаваш – да консумираш и вредиш.

Ресурсите на планетата са изчерпани и природата ни демонстрира невъзможността да използваме атомната енергетика за нашите нестихващи нужди от енергия. По неволя, остава само един изход – всеки да използва само в степента, необходима за нормалното му съществуване.

Ако продължим нашия път, ще открием във всяка страна, вследствие на недостига на ресурси, много недоволни опозиции, постоянно обединяващи се за различни форми на протест с цел преразпределяне на властта и ресурсите.

При наличието на модерни комуникации обществото не се нуждае от сегашните форми на управление – от правителство, от органи на властта. Съвременният вид на управление на обществото трябва да се осъществява чрез обществени виртуални форуми, които да отчитат мнението на целия народ при решаването на всеки въпрос в реално време, обработвайки, преброявайки, обединявайки становището на всеки в общо мнение.

Истина е, че за тази цел трябва да бъде извършена революция във виртуалната мрежа, която да стане прозрачна и напълно свободна от възможности за манипулиране на нашето съзнание. За създаването на „чиста” връзка, е необходимо да се освободим от лъжите, с които СМИ  заливат масите, от всеобщия контрол в мрежата върху всеки от нас, напълно да се освободим от каквито и да е реклами!

Човекът трябва да бъде формиран не от рекламата и СМИ, не от социалните виртуални технологии създадени по нареждане на властта, а от особеното управление на глобалното интегрално възпитание. Всички средства за връзка, телевизията, комуникациите, образованието и възпитанието, трябва да бъдат предадени на такова управление.

Извод: 1. Преминаване към потребление, при което всеки консумира само в степента, необходима за нормалното съществуване – „на всеки според потребностите”. 2. Спиране на всякакви реклами и обработване на населението. 3. Използване на всякакви средства за комуникация само за възпитаване на глобалния човек. 4. Създаване на висш орган за възпитаване на човечеството в новите глобални условия. 5. Създаване на орган за управление на човечеството, използващ за основа законите на глобалната природа.

Забележка: В кабала има много материали по тези въпроси – там те са обяснени и обосновани.

[38527]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→