От науката кабала е известно, че в резултат на цялото наше развитите в този свят – в рамките на вярванията и религиите, в областта на технологиите, на обществения и социален живот, в сферата на държавното управление и международните отношения – ние трябва да стигнем до пълно разочарование от това развитие, да спрем и да признаем: „Не знаем какво да правим по-нататък”.

Стремим се да постигнем нещо, да изпълним нашите желания – и нищо не сме постигнали. Тази безкрайна надпревара не ни е довела до нищо.

Разбира се, когато човек си прави такава равносметка, тя не го радва. Но именно това тревожно състояние го кара да спре и да се замисли – какво да прави по-нататък.

Тогава, от безнадеждност и безсилие започва да разкрива, че има друг начин за развитие. Но той не може да се разкрие, докато човек не стигне до пълно разочарование от настоящето и безнадежност за бъдещето в целия този живот, който ни е даден сякаш случайно, на това Земно кълбо, където живеем като животни, без да разбираме, за какво и защо. И наистина, ако някой ни погледне отстрани, от която и да е точка на Вселената – целият ни живот на тази планета изглежда много странен, защото систематично се унищожаваме. Защо?!

Задавайки си въпроса: „За какво ми е целия този живот?!”, човек започва да разбира, че се нуждае от водач, който да го води и насочва по пътя. И тук стига до истинските книги, чиито автори вече са постигнали нов начин на живот – не върху тънкия и крехък слой на земната кора, който покрива планетата, на която съществуваме в пълна зависимост от нея за всичко, а живот в съвсем различно измерение. Защото освен Земното кълбо, нашата Вселена и другите галактики, може да се отиде в друго, по-висше измерение.

Разбира се, за това трябва водач, който да ни насочва по пътя. Но цялото човечество сякаш се намира в Ноев ковчег, който сега трябва да се откъсне от този свят и да проникне в следващото измерение.

Този водач е особена сила свише, която „Зоар” нарича „водач на магаретата”. „Магарета”/„хаморим” сме ние – от думата „хомер”/материал, желание за наслаждение, което трябва да се развива, т.е. да бъде водено напред, показвайки му как да постигне другата форма на съществуване.

Затова, „Водачът на магаретата” е особена статия в книгата „Зоар”. Четейки я, трябва да се стараем да се свържем с тази сила – с нашия водач, който ще ни води напред при условие, че успеем да се хванем за него, пожелаем да вървим с него.

„Зоар” алегорично разказва за тази сила – водачът на магаретата като за човек, който върви пред хората, чиито магарета води, като ги боде с остра пръчка, за да вървят напред. Защото магарето разбира само едно: боли го – то върви напред, не го боли – спира. Така се държи нашият материал.

Трябва ни тази външна сила, която да ни „боде” – и тогава ще трябва да вървим напред, а в противен случай ще си останем на едно и също място. Създадени сме от желание за наслаждение и затова не сме в състояние да „бодем” сами себе си или да призовем тази сила отвън. Нима мога, по своя воля да си навлека страдания?..

Затова, както разказва „Зоар”, тази външа сила се изпраща на хора, вече способни да се издигнат във висшето измерение и освен живота в този свят, който усещат в тялото си, в своето „магаре”, да придобият допълнителен живот – в духовното измерение.

Това е напълно възможно, трябва само да се вслушваме във водача на магаретата, когото изпращат свише на всеки човек. Този водач се пробужда в нас и ни движи. Трябва само да бъдем чувствителни към действията му над нас.

Хайде да го намерим в себе си и да пожелаем да се издигнем!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Истинският егоизъм се развива в нас, когато ние искаме да се обединим. Той идва след „обичайния” егоизъм.

Ние по естествен начин ненавиждаме ближния, искаме да го използваме, искаме да се издигнем над него. Това го няма на животинското ниво, свойствено е само за човешкото стъпало: на нас ни е необходимо да се чувстваме поне в нещо по-високо от другите.

Но когато човек, все пак поиска над този егоизъм да се обедини с другите, тогава той разкрива отблъскване, каквото не е познавал по-рано. Оказва се, че в неговата природа е заложена сила, противостояща на обединението и затова, даже, желаейки да се обедини, човек не е способен на това. Неговото желание е да се грижи за себе си, да мисли за себе си, а ближния ненавижда и отблъсква.

Аз откривам тази сила, независимо от цялото си старание да се сплотя с другите, – тя е и този егоизъм, който ние разобличаваме като целенасочен. Това вече не е просто вреда на ближния, а свойство, възпрепятстващо обединението. Само този егоизъм ме довежда до поправяне. Аз чувствам, че точно него е необходимо да поправя. Това е точно добавката към завършващия, четвърти стадий на развитие.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38467]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Животното действа инстинктивно и не греши. Може да се провери, ако искаш да пиеш и се съмняваш дали водата е добра или не – даваш я на куче или котка. Ако е лоша животното не я пие. Но човек няма такава способност, неговите изяснявания са много сложни и объркани.

Колкото по-развито е съществото, толкова повече грешки то прави определяйки доброто и злото. Защото човек бърка доброто и злото със сладкия и горчивия вкус, а това често не съвпада.

За животното сладкото и полезното са едно и също, то няма да обича вредна храна. Животното иска да получи онзи вид „гориво”, което му се полага според природата му – кравата няма да се съблазни от еклери и няма да яде друго освен трева. Човека, обаче, много се обърква и може да обича много вредни за него неща.

И още по-сложно стоят нещата с радостта. Животните не преживяват такива спадове в настроението и даже хората, докото не са достатъчно развити живеят по-спокойно, водейки обикновен ежедневен живот.

Но колкото повече се развива, човек започва много да зависи от своето настроение, когато в него изведнъж съвсем внезапно се сменят усещанията: радост/печал, опустошеност/напълване. Всичко това се случва, за да му се даде свобода на избора и да се изясни на какъв принцип той ще избира: сладко/горчиво или правда/лъжа.

Защото ако му е тъжно, ще се наложи да търси: защо иска да се наслади и с какво и дали си струва да го прави въобще? Що за живот е това без радост? – Нека изяснява!

Но за да се изясни някакво свойство в положителен или отрицателен смисъл, трябва да се разбере неговата същност, за сметка на изясняване на другите „плюсове” и „минуси”. Като например, не просто сладко/горчиво – а какво значи това съотнесено към правда/лъжа и не просто радост/печал – а съотнесено към някаква цел.

Затова, само в човека и особено в развития, започват проблемите с усещането на напълнение и неудовлетвореност, радост и тъга. А ако човек чувства празнота и не вижда радост, тогава няма жизнена сила. Ние виждаме, че съвременното човечество потъва в депресия – но всичко това е за да започнем да търсим как да излезем от нея!

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[38421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В света има много неправителствени благотворителни организации, които искрено желаят да помагат на хората. Какво не е наред с тях? В крайна сметка, изглежда, че тези филантропи чувстват, че тяхното благосъстояние зависи от благополучието на света.

Отговор: Това е коренът на проблема: те помагат, за да почувстват себе си в мир. Малка част от населението на света чувства, че трябва да помага на другите. Така човек се чувства по-добре и това е, което му дава лично напълване.

В благотворителните организации има много хора, които имат естествена нужда да се грижат за другите. Те са програмирани с инстинкт. Те трябва да помагат, за да се умиротворят. Баал а-Сулам пише, че в света има 10% такива хора, а според статистиката те са 7% или 8%.

Но всичко това произлиза от егоизъм и е едно от неговите проявления. Обичам света като мое собствено дете и се чувствам зле, ако светът се чувства зле. Аз трябва да помогна на Африка, за да се освободя от лоши чувства. Това е всичко.

Такава помощ няма да е полезна на никого. Точно обратното, тя само вреди, тъй като колкото повече алтруистите дават, толкова повече хората, които получават от тях, ще свикнат да не правят нищо и да не се развиват.

Подобен проблем се появи в Русия. Оказа се, че високите цени на нефта не са желани. Излиза, че това пълни хазната всеки ден, но не си струва. В крайна сметка, ние няма да се развиваме така. Само ще си седим на нефтената тръба, ще правим пиршество и ще строим златни палати, но в същото време, като държава, като нация, ще продължим да деградираме. Невъзможно е да се развиваме без необходимост. Затова, въпреки простата логика, те не искат да събират „нефтени пари” повече и започват да разбират такива неща.

Цялото сегашно развитие на света, заедно с благотворителността и общия пазар е просто под властта на егоизма и нищо повече. Нищо добро няма да излезе от това, без значение къде е. Обратно, всички само се притискат едни други. Ние сме открили закона за интегрална взаимовръзка, но всеки иска да го използва егоистично. „Ах, ето какво е това! Глобална взаимозависимост? Нека да превземем света тогава. Ще сложим всеки на мястото му и ако някой се противи, ще го заплашим да му спрем кислорода.” Така те искат да използват интегралната мрежа, която природата ни разкрива.

Сега ние сме в много опасно състояние, тъй като ако нашият егоизъм е свързан с глобалната мрежа, това му позволява да контролира целия свят глобално, всички наведнъж. Това ни заплашва, ако хората нямат мъдрост, възприятие и разбиране за бъдещето.

Те тихо решават съдбата на света така, че да съвпада с техните дребни цели, без да имат никаква идея до какво ще доведе това в близкото бъдеще и дори утре. Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран са ярки примери за това. Накрая всичко ще има обратен резултат.

Играта свърши. Ние повече не можем да даваме сили на нашия егоизъм. Когато светът се заключи в една глобална система, ти не можеш да действаш както преди, да управляваш чрез злато или сила. Няма да проработи. Ирак е нагледен пример за това. Срам за Америка пред целия свят и те все пак продължават. Всичко е в неразбирането на интегралните закони. Никоя сила и никой мозък няма да разреши този проблем. Русия пропадна, въпреки всичките си богатства, и Съединените Щати ще пропаднат дори по-ниско.

Днес подходът трябва да бъде съответен на световната тенденция към глобална интеграция. Иначе, ще загубите.

Малко време ще мине и ние ще станем свидетели на това, как дори терористичните организации ще започнат да го разбират. Повече няма да бъде възможно да контролираш света чрез сила. Възникват такива проблеми, които ще накарат всеки да се замисли какво да прави от тук нататък.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 15.03.201

[38106]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялата мъдрост на кабала е метод за възпитание. В крайна сметка, човек трябва да се промени, да израсне от „малък дивак”, който живее в този свят, в човек, подобен на Твореца. Ние дори не можем да усетим това – целта е толкова възвишена и противоположна на нас, че се изплъзва от нашето възприятие.

Ние преминаваме през промени по пътя, за да станем все по-подобни на Твореца. Променяйки себе си, ние разкриваме нашите нови състояния в духовния свят по духовните стъпала. Всички тези състояния по същество са стъпки на възпитанието. Нас ни възпитава висшата светлина, която е около нас; ние се променяме и така преминаваме възпитателния процес.

Следователно, кабала е методът, който позволява на човек да стане подобен на Твореца. Ние правим това с помощта на учителя, източниците и групата или обкръжението. Това възпитание изисква разграничаване между деца и възрастни, между мъже и жени или различни типове хора. Трябва да търсим начин да помогнем на всеки да получи правилното възпитание.

Всеки човек, който получава духовно пробуждане, трябва да се поправи и да спомогне за общото поправяне на всички. По същество, „всички” са той самият. Ако той се отнася към другите по такъв начин, той трябва да поправи себе си. Но ако той отделя себе си от останалите, той се превръща в някой, който само покварва себе си и другите.

Ние ще трябва да изясним тези въпроси и да ги формулираме по лек и разбираем начин. На този етап, цялото човечество доближава реализацията на мъдростта на Кабала; то започва да усеща нуждата да се възпита на ниво, което съответства на Твореца. Иначе ще започнем да усещаме колко много беди ни носи нашето противостоене на Него.

Имайки предвид тази цел, ние подготвяме списък с глобални възпитателни принципи. Ключът е в това, че те трябва да бъдат разбираеми за всеки. Ние самите имаме относително добра идея от къде извират те. За нас не е трудно да говорим за тези принципи на езика на Кабала и на езика, на който Баал а-Сулам ги представя, най-вече в своите статии. Но как да ги направим приемливи за всеки човек в света? С този проблем се сблъскваме днес. Ще се опитаме да го разрешим.

От урок на тема „Принципа на единно възпитание”, 16.03.2011

[38255]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Създадени сме за благо, за наслаждение. Тогава защо трябва да се пропиваме с болката на другите? А то, от страданието на цялото човечество аз ще получа сърдечен пристъп.

Отговор: Нима майката не иска да усети болката на дето си, да разбере какво не му е наред? Любовта я заставя да чувства какво не му достига.

А всеки недостатък – е болка. Може да ме боли, защото не съм жизнен или просто защото ми се иска нещо сладичко. Така или иначе, любящият иска да почувства какво не достига на любимия, за да му го даде и да изпита наслаждение.

Разбира се, че не става дума за катастрофите, към които ако се присъединим, действително ще си спечелим сърдечен пристъп. Представи си: хиляди твои деца са загинали, стотици хиляди са в бедствено положение. Нереално е да издържим такова нещо. И затова ни разкриват това усещане постепенно.

А в действителност, макар това все още да не трябва да се обяснява, но ако можеш сега да проявиш истинска любов, ти би видял, че с тях всичко е наред. Разкривайки любовта, ти си изменил реалността съобразно своите нови, духовни желания.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38464]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Уважаеми Михаел! Аз съм московчанин, ваш отдавнашен ученик. Вчера бях поразен от думите на Александър Проханов в програмата „Особено мнение” по радио „Московско ехо”. За вас изрязах част от записа. Коментирайте моля. Проханов е известен идеолог на антисемитизма, национализма и т.н. А тук струва ми се, негово мнение се „изкривява”…

Неговите думи: …Ударите, които природата нанася на човечеството, са защото тя не издържа начина на обръщение към нея, природата е много оскърбена от това, което човечеството натвори с нея. Мен, при целият този ужас, който става пред очите на историята, ме поразява това, че човечеството не реагира. Защото кризата обхваща не някакъв си отрасъл, не икономиката, не екологията, тя обхваща целият исторически път. Цялото човечество се движи по неверен път, то е попаднало в огромен капан.

В такива периоди обикновено възникват нови вероучения, философии, нови религиозни школи, появяват се пророци, които пророкуват не за края на света, а които учат човечеството да живее по друг начин, да върви по друг път. Кой ни преподава тези страшни уроци? – Ако вие сте религиозен човек, то тези уроци ви преподава сам господ Бог, който е сътворил Земята и човечеството, за да не живеете по такъв скотски, ужасен и чудовищен начин.

Ако човек не е религиозен, той гледа на историята като на рационален процес и се опитва да разбере, че последователността на човешките тенденции ни е отвела в тази чудовищна яма. Тези уроци могат да се преподават от божество, а могат да се преподават от системата от обстоятелства. Нови рецепти за спасение на човечеството са се появявали винаги в периоди на криза.

Да кажем, какво е християнството? – Това е рецепта за спасение. Защо е възникнал исляма? Какво е авраамовия юдаизъм? Всичко това са уроци, което човечеството е извлякло от катастрофите. Ето, аз чакам, дали няма да се появи някакъв веро-учител или група от чудотворци, мислители? Това трябва да се случи. Къде ще се появи тази група? Аз очаквам тя да се появи в Русия.

Надеждата присъства, защото всички катастрофални периоди на човечеството са били преодолени посредством такава категория, като чудо. Не чрез социални рецепти, не чрез поведението на елита, не чрез някакви икономически или политически закономерности. Те са били преодолявани чрез чудо. И в историята на появяването на великите религии – това е проявление на чудо, проява на божествени, на метафизични чудеса. Нито Билдербергския клуб, нито Римския клуб, нито мъдреците, нито Rent Corporation няма да предложат комбинирана рецепта. Надявам се, че православието ще ни даде тази рецепта.

Реплика: Най-общо, човек правилно чувства движението на историята. Днес това вече не са единични случаи, а по-скоро е масово. Времето иска друга „религия” – метод за поправяне, общ, глобален, интегрално обхващащ целия свят. Природата няма да ни остави, а ще се добие чрез страдания до този разум. Методът за изменение на обществото, истинската кабала, съществува отдавна, с появата на човека. Тя е заложена в природата и е предадена на човека по неин план. Тя се е развивала паралелно с човешкото развитие. Сега е време да я разкрием и да я приложим – и да не си измисляме нищо земно и егоистично. Вашият Проханов още мисли, че може да си играе на религии, национални особености и прочее различия, а природата ни гони към единство, като самата нея. Т.е. в противоположна страна. Но и това той ще разбере скоро и ще му се наложи да уважава семитите, а може и иврит да научи – тогава ще разбере, че това не е народ, и че духовното призвание има много малко общо с нашите евреи. Групата, се е отделила от всички, още в началото на зараждането на човечеството и е тръгнала по пътя на „възлюби ближния както себе си” – е, и по нататък, нека изучи нашите материали и да разбере цялата история. Подарете му някоя от нашите книжки…

[38368]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Определяме неживата природа като желание, стремящо се само да съхрани себе си в същото състояние. Но днес, в Япония, неживата природа разтресе земята и изпрати към брега огромни вълни. Как едното се съчетава с другото?

Отговор: Намираме се в развиваща се природа. От поколение в поколение човекът се развива много забележимо – това е лесно да се види. Достатъчно е да сравним нашето поколение с някое от предишните. Но неживата, растителна и животинска природа също се развива, макар и по-бавно.

Да се обърнем към неживото ниво. Някога нашата Земя е била нажежено газово кълбо. Баал а-Сулам разказва за цикли от по 30 милиона години, когато огнената стихия е покривала твърдата обвивка и тя отново е била разрушавана отвътре – под напора на огъня.

Този пламък гори и досега. Много ни се иска всички тези сили да бяха се усмирили, предоставяйки на човека възможност да се развива. Но в действителност, всички нива на природата са свързани помежду си. Нещо повече – именно ние ги привеждаме в действие.  

Преди, те са ни движили напред, но сега ние осъзнато трябва да осигуряваме своето напредване, разбирайки и желаейки го, съгласявайки се с природата и работейки заедно с Твореца – в хармония и равновесие, в глобална и интегрална взаимовръзка с природата. Но вместо това правим каквото ни хрумне и нашите действия оказват обратен ефект върху неживата, растителна и животинска природа.

В резултат, не им позволяваме да се развиват и създаваме напрежение в тях. Ние спряхме  – не се движим по посока на духовното и така спираме напредъка на всички, които са след нас. Получава се нещо като тапа – те искат да се движат напред, а ние им преграждаме пътя.

Ето какво чувстваме днес – сякаш Земното кълбо е готово да се взриви под нас. А по-нататък ни предстои да узнаем какво е взрив на растителното и животинско ниво. Вече започват да се случват мащабни явления – изчезването на цели видове, масовата гибел на риби, птици и много други.

Става дума само за едно – ако човекът спре да се развива, с това влияе върху развитието на всички останали. Отговорът, изпратен ни под формата на сборен натиск оказан от нивата, предшестващи човешкото стъпало, в крайна сметка ще ни принуди да продължим напред. 

Като пример могат да ни послужат египетските наказания – природните бедствия, също подредени в определена последователност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 18.03.2011

[38454]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, ние сме противоположни на нея”.

Втората част: „Взаимовръзката – като условие за равновесието”:

Всяка част на природата се стреми към равновесие и хармония (на езика на науката – към хомеостаза). Така и ние, явявайки се части от природната система, сме задължени да достигнем равновесието и хармонията.

За разлика от неживата, растителната и животинската природа, която се стреми към равновесието инстинктивно, ние трябва да достигнем до единството и взаимното зачитане на интересите, вследствие на осъзнато развитие. В това е уникалната разлика на човека от всички останали елементи на природата.

Човекът трябва да разкрие дисбаланса – осмислено, осъзнато, чувствено и разсъдливо. Трябва да види всичко положително и отрицателно: доколко той е противоположен и доколко е балансиран. Той трябва да чувства това, да развива в себе си възприемчивост към това – все повече и повече, до такава степен, че именно чувствителността към равновесието с природата да го води по стъпалата на развитието до самия връх.

Както казва Баал а-Сулам, ние сме получили кабалистичната методика, за това да отгледаме в себе си осъзнаването на злото. В това е цялата причина: ние пристъпваме към новото възпитание, за да осъзнаем своето зло. Защото повече от това и не ни е нужно. Усетили злото, ние по природа бягаме от него, отделяме се точно толкова, че да престанем да го усещаме. А значи, повишавайки в себе си чувствителността към злото, аз ще се отделям от него още и още – винаги на такова разстояние, след което то не се чувства.

Злото се разкрива в нашата взаимна ненавист, заради която ние сме противоположни на природата на мирозданието. Това е проблемът, който стои пред нас днес, – да свържем всички беди и нещастия на съвременния свят с отсъствието на връзката помежду ни, или, казано по друг начин, с нашето несъответствие с глобалната природа.

Нашата главна беда е отсъствието на връзката. Проблемът не е в изтощаването на природните ресурси и не е в замърсяването. Всъщност, това не е важно. Природата има сили, за да се очисти и да се върне към поправено състояние, – но и това зависи изключително от нашата добра взаимовръзка.

Трябва да гледаме не на природата, а на това, което се случва между нас. С това ние ще достигнем и подобието с нея.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38224]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→