Въпрос: Натрупва се впечатлението, че с ръстът на глобализацията, самобитността на всеки човек ще се загуби. Какво ще остане в бъдеще от моята уникалност?

Отговор: Не е вярно допускането. Когато аз съм взаимосвързан с другите хора, моята самобитност получава максималното, безкрайното самоизразяване. Защото от себе си влизам в другите и обединявам всички със своите усилия.

На целия свят не му достига моето участие – и с това своя участие аз напълвам целия свят. По такъв начин, светът зависи от мен.

С такова самоизразяване нищо не може да се сравни. В нищо по-истински и по-добре от теб е невъзможно да изразим себе си. Наистина ли искаш да ръководиш? Моля, дали са ти целия свят. Възглавявай, обединявай всички помежду си. В това всички зависят от теб. Задействай своята гордост, властолюбие, уникалност – моля. Целият свят е пред теб.

Ти изразяваш себе си, именно с това, че обединяваш с всички. Защото без това, светът няма да достигне съвършенството. Представи си каква гордост е нужна за това, каква значимост. И така ще правят всички. С това никой не отнема възможността на другия да участва в процеса.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да бъде правилното отношение към природните катастрофи, на които сме свидетели, или към другите проблеми?

Отговор: Ние живеем в особено време, когато нашето егоистично желание започва да ни демонстрира нашето неравновесие с природата на всичките нейни нива.

Най-ниското ниво – това е неживата природа, и на него ние сега разкриваме своето несъответствие с общата природа, дисхармонията. И същото е относно следващите степени: растителна и животинска природа – просто засега не забелязваме това.

Но ние се намираме в страшна криза – „криза на отношенията” с ангела на име „Домем” (неживо), ангела „Цомеах” (растително) и ангела „Хай” (животинско ниво).

Всички тези природни форми се намират в огромно несъответствие и противопоставяне с нас. Наше задължение е да ги поправим, защото само човекът може да поправи цялата останала природа с това, че поправя себе си.

Затова, катастрофите, които виждаме наоколо – това е нашето собствено отражение. Цялата отговорност е само на нас, а от неживия, растителния и животинския свят нищо не се иска – те се издигат и спускат заедно с човека.

По проблемите на неживия, растителния и животинския свят, които ни обкръжават, ние можем да видим колко сме непоправени. Всички тези катастрофи – това е отражение, демонстрация на нашите собствени пороци. Да не говорим вече за „говорещата” степен на природата – за човешкото общество. Вижте какво става в света.

Ние имаме възможност да си организираме просто райски живот на тази земя, но вижте какво правим със себе си. Ако някой пришълец от космоса погледне какво творим тук на планетата Земя, той ще си помисли, че ние просто всички сме луди. Къде е нашия човешки разум и чувства, нима така устройва своя живот мислещият, разумният човек? Само пълен глупак или който ненавижда себе си може да направи това.

Тоест, ние сега постепенно разкриваме своето вътрешно състояние. И само чрез вътрешното поправяне ще достигнем хармонията с външния свят.

От урок на тема “ Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37909]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние живеем в единна реалност, която се нарича Елоким (Творец), висшият, отдаване. Тя е висша в смисъла на това, че надхвърля нашата сила. Това е по-мощна и по-доминираща сила, която е формирала реалността, в която ние представляваме едно цяло.

Представете си огромна капка вода в безтегловност, поради липсата на силата на гравитацията или на взаимното привличане на молекулите – там цяла кофа с вода може да бъде една капка. Така ние сме взаимносвързани в обща „капка” без нито една от разликите, които си представяме тук.

Тази капка, едно желание и една светлина, започва принудително да се просмуква свише, чрез силата на разединение. Светлината прилага натиск върху желанието и отпечатва в него своята противоположност. Тогава единното желанието изведнъж усеща, че се троши, разпада се и се разделя на много различни части.

Това разбиване се извършва чрез силата на светлината, която разпръсква първоначалната капка на милиарди отделни пръски. Те се разделят една от друга и в тях се появява обратен отпечатък на Твореца – Фараонът, егоизмът, злото начало, нечистотата, вместо силата на съединение, наречена „Святост”, която царува сред тях.

Сега нашето отношение един към друг е противоположно на висшето състояние, на Твореца. Поправянето лежи в разбирането, че ние сме разделени целенасочено, за да пожелаем да се свържем и да разкрием първоначалното състояние, в което свойството на Твореца – отдаване, любов и съединение – царува сред нас.

Нашата работа е само в това да разграничим подходящото желание или нужда. Желаейки да се върна, аз се връщам към съвършенството стъпало след стъпало. Затова всички ние сме разпръснати и отделени чрез омраза, противоположната страна на Твореца, тъмнина, обратната страна на светлината. От тази тъмнина ние трябва да разкрием желанието, което се стреми към светлината.

Аз го разкривам посредством различни видове импулси, които се пробуждат в мен и които идват към мен отвътре или отвън. Аз се нуждая от тези „дразнители”. Но след това аз трябва да вложа собствени усилия и в усещанията, и в разума. В резултат, аз разграничавам, че състоянието на свързване, което е било създадено за нас от Твореца като единственото съществуващо състояние, е най-доброто състояние.

Нашето сегашно състояние, реалността на обратната страна, която ни разделя, е нежелана, защото нейната сила ни разделя един от друг. Тя ни разделя по особен начин, хитро и ловко, извиквайки всякакъв род сблъсъци между нас, проблеми и негативни импулси, за да ни пробуди към доброто.

Започваме с материалното стъпало и тогава преминаваме към духовно търсене. Накрая, ние предпочитаме едното пред другото. Сякаш Творецът ни казва: „Вземи Моята противоположна страна. Остани отделен и разединен, това няма значение. Най-важното е: наслаждавай се от това.” Но ние трябва да работим над това да предпочетем Неговото лице, Неговото разкритие пред нашето собствено напълване. Нашата задача е да направим особен анализ, за да се върнем в състоянието, където сме заедно в Неговото свойство, което царства между нас – свойството на съединение.

За да ни пробудят да се издигнем от състоянието на сегашната реалност на този свят, на нас ни изпращат различни негативни импулси като цунамита, революции, войни, пожари, икономическата криза и т.н. Всичко това има за цел да ни накара да се чувстваме некомфортно на нашето материално стъпало, в нашите сегашни желания (келим) и да усетим колко неустойчиво е нашето съществуване.

Това ще ни накара да търсим други състояния и тогава освен чувствата, ние ще активираме и разума: „Какво имаме? Как можем да достигнем по-добро състояние?”. Ние ще направим анализа: „Какво сме опитали вече? Както трябва да опитаме?”. Може би ще спрем да се лъжем и може би наистина ще започнем да търсим решение без да позволяваме различни групи да се възползват за наша сметка и да ни въвличат в гибелна криза.

Така ние всички заедно ще видим настоящата ситуация и ще потърсим по-добро състояние.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38045]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят има много различни форми на обединение. Какво обединение иска от нас природата?

Отговор: Природата иска от нас да бъдем обединени, като един човек с едно сърце, да бъдем цялостна, глобална, интегрална система, подобно на самата природа.

В мислите, желанията и потребностите да се усещаме един друг, да обезпечим всеки с това, което иска, с каквото му е необходимо. Да поддържаме всеки в общото единение.

Това повдига много въпроси, но в крайна сметка такова е искането на природата към нас. Природата иска от нас да бъдем подобни на нея – като един. Защото самата тя представлява единна система.

В тази система ние не трябва да бъдем част, която пречи на всички, изпада от общото съвършенство, отделя се със своята порочност. Ние не трябва да бъдем ракова клетка, изяждаща тялото или повредена част, която ще забави двигателя и ще го доведе до прегряване. Ние трябва да се приведем в съответствие с природата, за да се поправяме динамично в съответствие с нейните темпове.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38231]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Днес по примера на обединена Европа ние виждаме, че откритостта и интеграцията не са много ефективни. По-скоро даже обратното. Какво не достига там?

Отговор: Не достига взаимното отдаване. Защото европейците са създали общ пазар. В кабалистичната терминология пазар – това е най-ниското място, където само продават и купуват. И това е общото при тях, в това те са се обединили.

Подобно обединение е лишено от това участие, от това сътрудничество, за което говорим ние. Това е само ниска, лоша материална „спойка”. В крайна сметка между тях ще се разкрие само силна ненавист, която няма да могат да понесат. Това ги заплашва с голям взрив.

Между европейците няма съгласие, те просто се боят, че иначе ще стане още по-зле. Европа разчита да се обедини срещу Америка – нима това е обединение? Отчитайки емиграцията, то куца и с двата крака.

Реалната консолидация става благодарение на съпреживяваното на човешката степен, когато ние сме обединени в единна система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегралния (единен) свят“, 15.03.2011

[38109]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От опита ми по преподаване знам, че хората не разбират за какво единство говорим. Как да им го обясним, макар и приблизително?

Отговор: Единство не означава, че аз живея в една стая или че се познавам с всеки. Практически, това означава, че трябва да желая за себе си такова поправяне, че да не желая на никого зло. Това е първата крачка.

Нас ни обединяват не средствата за масова информация (СМИ), не смс-съобщения и дори не всемирната Мрежа. Всичко това е проявление на системата, в която се намираме, средство, което ни дава възможност да почувстваме доколко сме обединени. Интернет не дава на хората единство, той само обяснява, че сме споени, при това в отрицателна форма. Тъй като аз използвам това кли, изключително за себе си и вероятно във вреда на ближния.

И така първото поправяне се състои в това – да престанем да желаем зло на ближния. Аз започвам да усещам, че ние сме взаимосвързани, като интегрални части, буквално вмъкнати една в друга. Трябва да разкрия тази система, в противен случай природата ще ми я разкрие в много неприятна форма. Тя ще ми покаже това в едно място, а аз ще усещам бедата на съвсем друго място, към което сякаш нямам никакво отношение.

А това всъщност е твоя част и ти трябва да чувстваш, че ударът е паднал върху тебе. Ако ти още не чувстваш това, което другите чувстват, значи не се намираш с тях в един организъм, в една система. Ти трябва да получиш поправяне: или да пожелаеш да ги приемеш, или природата ще те задължи за това.

А засега виждаме, как всички се радват на чуждата мъка. Всеки се радва, ако на някой му е зле. Такава е нашата природа. Днес тя се разкрива и съобразно това ние трябва да направим поправянето.

Чрез какво? Чрез мнението на обкръжаващите, ни казват кабалистите. Трябва изкуствено да съберем такова обкръжение, което да ни застави да мислим по друг начин и да ни възпитава.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38229]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да представим на детето идеята за глобалния свят?

Отговор: Може да дадем на по-големите деца нагледен пример, като ги заведем при по-малките. Например, десетгодишните – при петгодишните. Като пообщуват ще видят, че по-малките разбират света на своето ниво, по съвсем различен начин.

Всички сме егоисти и дори да израснем, и поумнеем се намираме в егоистична система, през чиято призма гледаме света. Петгодишното дете вижда света съобразно своята възраст – ние също, съобразно своя егоизъм виждаме не истинския, а егоистичния свят.

Съответно, наричайки го глобален и интегрален, придаваме на тези думи егоистичен смисъл: „Всички са взаимосвързани – значи, трябва да използваме тази ситуация в своя полза”.

Не разбираме, че трябва да се променим и да създадем вътре в себе си такава глобална и интегрална система. Това означава, че от всички хора, всички души и всичките им взаимовръзки, аз изграждам вътре в себе си модела на целия свят. Вътрешно трябва да отразявам външния свят, за да поддържам правилната връзка с него.

Ако извън мен, целият свят живее по алтруистичен закон, ако всички негови части са обединени заради една цел, заради общата хармония, то и вътрешно трябва да съм готов да включа в себе си всички желания, всички души, всичко което мога – според закона на алтруизма. Чрез тази система, която е всъщност моята душа, трябва да се обръщам към света.

Нима е възможно да контактувам със света посредством негоден инструмент и не според закона за подобие на свойствата? Защото тогава не разбирам света, а той не може да стигне до мен.

С такива примери показваш на децата този принцип: във всяка възраст виждаме света по своему и съответно, за да видя глобалния, интеграления свят, вътрешно трябва да бъда глобален и интегрален.

Науката кабала ни носи това поправяне. Ето защо тя се разкрива в наши дни – а отсреща се разкрива глобалният свят. Необходимо е да разпространяваме методиката, позволяваща да се стигне до съответствие със съвременния свят. В противен случай ще страдаме.

От урока на темата „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”,15.03.2011

[38164]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Какви са причините за бедствията, които ни се случват? Съгласно прогнозите, нас ни очакват още трусове. Можем ли всички заедно да предотвратим тези събития тук и по целия свят?

Отговор: За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем къде сме ние. Ние се намираме в „кръгъл” свят. Това ни обяснява науката кабала в раздела „Възприемане на реалността”.

Нека да не чакаме за болезнени потвърждения от този вид, проявяващи се в нашия свят. По пътя на болезненото усещане разкриваме, че всички ние сме взаимосвързани, че светът е глобален и интегрален и в него съществува „ефектът на пеперудата” и т.н. Нека да не учим уроците си от бедствията, които непрекъснато ще се случват, за да ни убедят в това. Нека вместо това, да учим науката кабала.

Докато нашият жизнен опит започне да работи, може да стане много късно. Още колко цунамита, земетресения и други бедствия трябва да се случат, за да поумнеем? Нека вместо това, се обърнем към науката и мъдростта. Написано е: „Мъдър е този, който учи”. Какво учи мъдрият човек?

Знаем от науката кабала, че цялата реалност се усеща вътре в нас, защото е вътре в нас. Моето възприятие се разделя на пет равнища. Три от тях са моите вътрешни усещания: корен, душа и тяло. Те се „обличат” в мен отвътре. Освен това, има външни детайли на възприемане, които аз възприемам отвън, извън мен: одеяние и дворец. Това е целият свят извън мен. Одеянието е всичко в сферата, до която моето тяло или усещания могат да достигнат, а дворците са отдалечени, непостижими неща или казано иначе, нещата неподвластни на мен.

Така е разделена реалността. Нейната вътрешна част се нарича Галгалта ве Енайм (ГЕ), а външната част се нарича АХАП. Това разделение е било предизвикано от духовното разбиване и поради тази причината ние едва, едва усещаме ГЕ вътре в себе си и нямаме никакво усещане, че АХАП е част от нас. Така ще разделяме нашата действителност до самия край на поправянето, когато ГЕ ще се обедини с АХАП в целите десет сфирот.

От тук ние трябва да направим следния извод: ние чувстваме всичко вътре в нашите келим. Това може да бъде цунами, Земята или Вселената с всичките и звезди и галактики. Всичко е вътре в моето егоистично желание. „Аз” е ГЕ, коренът, душата, тялото, а „извън мен” е АХАП, одеяние и дворец, двете външни категории на възприемане.

Различни промени се случват в моите вътрешни и външни келим. Гледайки на стихийните бедствия, е много трудно да се разбере защо тези болезнени събития се случват във външните келим, а не във вътрешните. Защо тези промени повлияват днес на определена част на моята душа, наречена „японци”? Защо катастрофата се случва имено на тях?

Моята душа също включва други части, които аз възприемам като свои приятели. В действителност те не съществуват сами по себе си, а в моите очи, като части от мен. Това ще бъде така докато не завърша своето възприятие, и тогава всички ще се обедини в едно цяло, в едно желание, споено и напълно насочено към отдаване. Това е поправената форма.

Ако не виждаме действителността от тази позиция, ние никога не ще можем правилно да възприемем какво се случва, включително войни, катастрофи, корупции или нещо друго. Ние никога няма да оправдаем Твореца или да разберем как всичко се движи по посока на поправянето.

Но ние няма да се справим без да имаме правилния възглед за нещата, без да имаме картина на „кръглия” свят, който е вътре в човека и зависи от неговото поправяне. Няма нищо извън мен. Аз съм всичко. Това е моята земя, моето земетресение, моята Япония, моята Либия, моят Израел, моята планета и моята Вселена. Всичко това отразява моите свойства, които все още са непоправени.

От урока на тема „Екологическият проблем и пътят за неговото разрешаване”, 13.03.2011

[37956]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Днес, в светлината на земетресението, постигнало Япония, ние виждаме как природата заплашва нашето съществуване. Защото ние, фактически, живеем на голям вулкан, бушуващ дълбоко в земните недра, съществуваме на тънък слой земна кора.

От недрата на земята ние добиваме нефт, вода, полезни изкопаеми, използваме в храната растенията и животните, съществуващи на нейната повърхност, дишаме с атмосферния въздух. Ние във всичко зависим от процесите, произтичащи в земната кора.

Освен това, на нас ни въздействат още множество други фактори: магнитни полета, силата на привличане, всевъзможни излъчвания, скоростта на въртене на Земята. Но ние даже не си представяме, че най-малките изменения на тези параметри могат коренно да повлияят на целия ни живот!

Всички природни катаклизми са предизвикани от дисбаланс на силите, който става в резултат на нашите неправилни действия. Защото цялото мироздание – това е единна система, включваща в себе си неживата, растителната, животинската природа и човека. При това, голямата част от мирозданието се отнася към неживата природа: това е цялата Вселена, включваща Земното кълбо. Растенията едва покриват неговата повърхност, още по-малка негова част съставлява животинския свят, и сравнено с всичко това, – съвсем млък дял се отнася към човека.

Но в духовното измерение се отчита не количеството, масата, а качеството на силите. Затова човек, намиращ се на по-високо качествено ниво на развитие, може само с една своя мисъл да измени цялата Вселена. Баал а-Сулам пише, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек.

С други думи, ако човек извърши някакво мъничко изменение в лошата или в добрата посока, – това изменя целия животински свят. Още повече при това се променя и растителният свят, като не говорим вече за това, какво става с неживата природа. Защото всичко това е единна система!

Затова ние трябва да изменим себе си, да постигнем равновесието помежду си, и едва тогава всички тези природни сили, които се намират на по-ниско от човешкото ниво: целият животински и растителен свят, цялата нежива природа, – също ще достигнат до равновесието.

Въпрос: Как да убедим всички, че нашите мисли управляват света?

Отговор: Това не може да се постигне с думи. Ние трябва да приведем света към вътрешното усещане за това, че мисълта – това е най-мощната сила в цялото мироздание. Но това е нужно да докажем и на себе си! Защото, ако аз осъзнавах, че моите мисли влияят на целия свят, нима бих им позволил свободно и безконтролно да „плават по течението”? Аз бих проверявал във всеки миг за какво мисля, накъде се обръщам, на какво влияя. През цялото време бих се контролирал!

Само че, да обясним това не можем нито на себе си, нито на света, не можем да измерваме силата на мислите и още повече степента на тяхното влияние върху конкретните събития. Ние никога няма да можем да докажем на света наличието на тази връзка. Тогава, как ще приведем света към равновесие?

Изходът е един: ние, разбиращите това, изучаващите кабала, трябва да притеглим чрез себе си Висшата светлина, за да може тя „отвътре” да даде на хората осъзнаването за това, че всичко в природата е взаимосвързано и тъкмо нашите желания/сърца и мисли/разум определят състоянието на света.

Точно „обкръжаващата светлина”, неявно действаща на всички, ще извика в хората разбирането за това, че техните мисли/намерения влияят на състоянието на природните системи, където неживата, растителната, животинската природа и човекът, с неговите намерения, – са свързани заедно.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2011

[38009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→